№ 201
гр. гр. Лом, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20241620102012 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и
чл. 86 ЗЗД.
Предявен е иск от Г. Г. Г., ЕГН **********, срещу Кооперация Прогрес, ЕИК
*********, представлявана от председателя Г. Х. Ж., ЕГН **********, със седалище: ул.
„Йорданка Петкова“ 33, с. Д.Ц., 3639, обл. Монтана, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД.
Иска се: да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2714.11 лв.
главница, съставляваща дължимата разлика от 35 лв. на декар в арендното плащане,
присъдена по г.д. 1401/2023 г. по описа на PC-Лом за стопанската 2022-2023 г., 34,94 лева
мораторна лихва за забава за периода от 24.07.2024 г. до 26.08.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска до пълното изплащане на дължимата сума.
Претендира се присъждане на направените в производството разноски
Твърди се в исковата молба, че по влязло в сила решение на РС -Лом по г.д. №
1401/2023 г., при постигната спогодба, арендното плащане за всичките имоти на ищеца в
землището на с. Д.Ц. е увеличено от 40 лв./дка площ по аренден договор - на 75 лв. на дка
площ. Имотите, които са предмет на аренден договор с ответника, които били изменени от
ЛРС в частта на арендното плащане, са с идентификатори:
1.Имот с идентификатор **, НТП нива в м. “П.», втора категория, с номер по
предходен план № **, с площ от 8575 кв.м. при съседи: **. **, **, **, **;
2.Имот с идентификатор **, НТП нива в м. “Т.», трета категория, с номер по
предходен план № **, с площ от 9405 кв.м. при съседи: **, **, **, **, **;
3.Имот с идентификатор **, с номер по предходен план № **, НТП нива в м. “Т.” с
1
площ 5742 кв.м., трета категория при съседи имоти **, **; **, **;
4. Имот е идентификатор **, с номер по предходен план № **, НТП нива в м. “Д.” е
площ 6801 кв.м., трета категория при съседи : **, **; **, **, ** и **;
5. Имот с идентификатор **, с номер по предходен план№ **, нива в м. “Т.“ с площ
39092 кв.м., втора кат. при съседи: **, **; **, **;
6. Имот с идентификатор **, номер по предходен план № **, нива в м. “Лозята“ с
площ 6091 кв.м., четвърта категория при съседи имоти: **, **; **, **, **. *** ;
7. Имот с идентификатор **, с номер по предходен план№ **, нива в м. “М.”, с площ
1840 кв.м., трета кат. при съседи: ***********.
Площта на описаните имоти е 77.546 дка и следователно дължимата разлика от 35
лв./дка в арендното плащане, постановена от съда, е 2714.11 лв. Ответникът не е заплатил в
срок, след влизане в сила на решението, увеличената рента от 35 лв./дка, дължима за
имотите, а е платил само дължимото по договора
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. В отговора се
твърди, че с Определение на Районен съд - Лом № *** от 16.07.2024 година по гр.д. № 1401
от 2023 година е одобрена постигната между страните по делото спогодба, по силата на
която е изменено арендното плащане за стопанската 2022/2023 г. от 40 лева на 75 лева по
Договор за аренда с нотариална заверка на подписите per. № ** от 15.05.2015 г. на Н. С.С.,
per. № ** на НК, вписан в Служба по вписванията гр. Лом, вх. № ** от 19.05.2015 г., акт 58,
том 10, и е изменено арендното плащане за стопанската 2022/2023 г. от 40 лева на 75 лева по
Договор за аренда с нотариална заверка на подписите per. № 216 от 14.01.2015 г. на Н. С.С.,
per. № ** на НК, вписан в Служба по вписванията гр. Лом, вх. № 120 от 15.01.2015 г., акт 84,
том 1. Площта на имотите по двата договора е 77,546 дка и дължимата разлика от 35 лева за
арендното плащане е в размер на 2 714,11 лева. Сумата е заплатена от кооперацията, за което
представя платежно нареждане. Предявеният иск за заплащане на лихва за забава от влизане
в сила на решението до пълното изплащане на сумата е неоснователен. Със спогодбата е
изменено арендното плащане, но няма договорен срок за дата на плащане и кооперацията не
е изпаднала в забава. Иска се отхвърляне на предявените искове, като се претендират
разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. В. П. от МАК,
като заявява, че цялата искова сума е заплатена, но въпреки плащането от ответника,
претендира деловодни разноски.
Ответникът се представлява в първото о.с.з. по делото от адв. Н. Б. от МАК, която
заявява, че е заплатена претендираната сума за главница преди получаване на исковата
молба, а мораторна лихва не се дължи, тъй като не е договорена дата на падеж на главницата
в постигнатата спогодба. Моли, предвид заплащане на претенцията, разноските да остават в
тежест на ищеца, и съответно претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
2
С влязло в сила на 16.07.2024 г. определение по гр.д. 1401/2023 г. по описа на PC-Лом
на основание чл. 234 от ГПК е одобрена постигната между Г. Г. Г., „БЯ ТРЕЙД“ ЕООД и
Кооперация „Прогрес“ съдебна спогодба, по силата на която дължимата рента по Договор за
аренда с нотариална заверка на подписите per. № ** от 14.05.2015 г. на Н. С.С., per. № ** на
НК, вписан в Служба по вписванията гр. Лом, вх. № ** от 19.05.2015 г., акт 58, том 10, и по
Договор за аренда с нотариална заверка на подписите per. № 216 от 14.01.2015 г. на Н. С.С.,
per. № ** на НК, вписан в Служба по вписванията гр. Лом, вх. № 120 от 15.01.2015 г., акт 84,
том 1, е увеличена от 40 лева на 75 лева за стопанската 2022/2023 г. Приложена е и исковата
молба, инициираща производството по посоченото гражданско дело, в която са описани
имотите и договорите, чието изменение е било предмет на делото. Така представените
писмени доказателства не са оспорени от ответника, поради което съдът приема същите за
надлежно писмено доказателство за отразените в тях обстоятелства.
В хода на съдебното дирене ответникът ангажира доказателства – платежно
нареждане от 02.10.2024 г., установяващо факта на погасяване на задължението на
ответника по въпросната спогодба, в размер на 2714.11 лв. с основание „доплащане рента
съгласно спогодба по ГД 1401/2023 г.“, какъвто е и размерът на исковата сума за главница. За
посочената от ищеца обща площ на всички имоти 77,546 дка по 35 лв. увеличение сумата е
точно тази - 2714,11 лв. Т.е. видно е и няма спор, че е платена главницата, съставляваща
увеличението на рентното плащане. Кога е платена първоначалната рента от 40 лв., няма
данни по делото и не е предмет на спора.
По делото ищецът не е представил самите два договора за аренда, по които е изменено
арендното плащане, за да е видна от тях коя е датата на падежа на първоначалното уговорено
арендно плащане – същият би могъл да бъде различен от края на стопанската година и да е
договорен друг например срок. В този смисъл от представените доказателства не може да се
направи извод, че увеличението на арендното плащане би било със същия падеж като
първоначалното задължение по договорите.
Съгласно чл. 69 от ЗЗД ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. В случая няма данни по делото за уговорен срок за плащане на
уговореното в спогодбата увеличение на арендното плащане, т.е. ищецът е могъл да иска
изпълнението му веднага. Липсват доказателства това да е поискано от ищеца преди
предявяване на иска. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Не са представени
доказателства ответникът да е бил поканен да изпълни задължението си по постигнатата
спогодба.
Определението на съда за утвърждаване на спогодбата е охранителен акт. С това
определение не се разрешава възникналия между страните правен спор, а страните сами,
постигайки спогодба, договарят параметрите на спора. Следователно не може да се
приеме, че датата на одобряване на спогодбата съставлява падеж на задължението, в
каквато насока са твърденията на ищеца – че плащането се дължало от деня на спогодбата,
или пък, че изискуемостта настъпва няколко дни /например 7 дни/ след одобряването й.
3
Съдебната спогодба запазва качеството си на договор и не се превръща в съдебен акт,
въпреки одобрението от съда. Поради това тя не може да бъде обжалвана пред по-горна
съдебна инстанция, не може да бъде тълкувана по реда на чл. 251 ГПК като съдебните
решения, нито да бъде допълвана или изменяна. Спогодбата следва правната рамка на
договорите и затова опороченост на договора за съдебна спогодба следва да се установи по
исков ред при основанията за нищожност и унищожаемост на договор. Ето защо
постигнатата между страните по настоящия спор съдебна спогодба е равнозначна на
договор, в който обаче липсва договорен падеж на задължението. Както се посочи, не
следва падежът на увеличението на рентата да се обвърже с падежа на първоначалната
договорена рента, не само защото липсват представени самите договори, за да се види онзи
падеж, но и защото самото увеличение на рентата съставлява нов договор, обективиран в
съдебната спогодба. И на последно място - на базата на такава спогодба без договорен
падеж е невъзможно издаване и на изпълнителен лист преди молителят да докаже
настъпване на падежа - например чрез връчена покана до длъжника.
Не се спори, че ответникът е изпълнил задължението си за главница по договорената
спогодба, а именно да заплати общата арендна цена, която се претендира с исковата молба.
Безспорно е още, че след предявяване на иска, предявен на 26.08.2024 г., ответникът е
заплатил на 02.10.2024 год., видно от преводното нареждане, сума в размер на 2714.11 лв.
С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК, т.е.
наличието на извършено плащане на претендираната главница след предявяване на иска,
което се явява правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира,
че така предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради
погасяване на задължението за главница чрез плащане в хода на процеса.
Мораторна лихва, претендирана от ищеца в размер на 34,94 лв. за периода от
24.07.2024 г. до 26.08.2024 г., не се дължи, тъй като длъжникът не е изпаднал в забава за
плащане на главницата, както се обоснова по-горе, поради липсата на договорен падеж на
задължението. Би бил ответникът поставен в забава, в случай че е получил покана по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. А за такава покана може да се приеме връчването на исковата
молба, която е получена от ответника на 13.01.2025 г., но към тази дата същият вече е бил
заплатил главницата /на 02.10.2024 г./. Следователно искът за мораторна лихва е
неоснователен.
Също така и законна лихва за забава не се дължи от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането, защото „поканата“ /исковата молба/ е получена от
ответника на 15.01.2025 г., а той е заплатил предсрочно, преди получаване на покана по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на разноските:
Съдът приема, че липсва падеж на задължението, обективирано в съдебната спогодба,
съставляваща договор между страните, като ответникът не е бил поканен от ищеца за
плащане на дълга, и съответно не е изпаднал в забава, а дори предсрочно, без покана,
доброволно, е изпълнил задължението си на 02.10.2024 г., преди получаване на исковата
4
молба. Т.е. същият е заплатил преди изискуемата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД покана, доброволно,
и в този смисъл не е дал какъвто и да било повод за предявяване на иска. С оглед
изложеното и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца не се дължат направените по делото
разноски, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото, признал е иска за
главница, дори го е заплатил доброволно, без да е настъпил падежа, а пък иска за мораторна
лихва е неоснователен. Съгласно цитираната разпоредба ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът е сторил разноски 300 лева за адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат възмездени от ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, срещу
Кооперация „Прогрес“, ЕИК *********, представлявана от председателя Г. Х. Ж., ЕГН
**********, със седалище и адрес на управление: с. Д.Ц., обл. ***, иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца 2714.11 лв. /две хиляди седемстотин и четиринадесет лева и единадесет стотинки/
главница, съставляваща дължимата разлика от 35,00 лв. на декар в арендното плащане,
присъдена по гр.д. 1401/2023 г. по описа на PC-Лом за стопанската 2022-2023 г. - поради
погасяване на вземането за главница чрез плащане в хода на делото, както и за присъждане
на 34,94 лева /тридесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ мораторна лихва за
забава за периода от 24.07.2024 г. до 26.08.2024 г., и на законната лихва върху главницата от
предявяване на иска – 26.08.2024 г., до окончателното изплащане – поради неоснователност
на претенциите за лихви.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация „Прогрес“, ЕИК *********, представлявана от
председателя Г. Х. Ж., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: с. Д.Ц., обл.
***, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Монтански окръжен съд в 2-
седмичен срок от датата на връчването му.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5