№ 2283
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330205608 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-003218 от 01.07.2021г.
издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, с което на „Астра билдинг груп“ ЕООД ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – ***, представлявано от А. Р. Д., в
качеството и на ***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
(хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда,
във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи липса на извършено административно нарушение,
като изцяло оспорва констатациите, описани в обстоятелствената част на
наказателното постановление. Още взема становище, че ***ят на дружеството
не е присъствал при съставянето и връчването на АУАН. Твърди и
неправилно приложение на чл.28 от ЗАНН. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат К. поддържа жалбата, като сочи, че при съставянето
на АУАН актосъставителят не е установил лицето М.Д., не е осъществил
1
контакт с това лице, а АУАН е съставен само по обясненията на лицето А.Х..
На следващо място поддържа становище, че при съставяне на АУАН не са
били взети писмените обяснения на ***я, че лицата от групата на Х. са
събирали дървесина на обекта, но не са служители на дружеството, в който
смисъл сочи свидетелските показания, а именно – че свидетелят Ч. и Х.
заявяват, че не познават лицето М.Д., че на лицата от групата на Х. не им е
било възлагано да извършват действия по събаряне на сградата, а са събирали
дървесина, не са налице елементи на трудово правоотношение. В този смисъл
още посочва, че самия Д. заявява, че А.Х. му е уредил работата, той му е
заплащал и можело да не ходи всеки ден, имало е хора от групата, които не са
ходили всеки ден. Взема становище, че не следва да се кредитират
показанията на свидетеля Х., които си противоречат с всички останали
показания, както и доколкото последния не знае името на „началника“.
Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъдат
присъдени сторените от жалбоподателя разноски, съгласно представения
списък.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Б. оспорва жалбата, като сочи, че
по безспорен и несъмнен начин е установено нарушението, като на
21.05.2021г. жалбоподателят е приел на работа като общ работник М.Д., без
да е сключил с него трудов договор в писмена форма. Предлага да не се
кредитират обясненията на А. Д., доколкото той е *** на дружеството, както и
че последното е упражнило правата си в пълен обем. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, като в поза на въззиваемата страна бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 17.08.2021г., видно от приложеното заверено копие на известие за
доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр.Пловдив, на 24.08.2021г., съгласно отразения входящия номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
2
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.05.2021г. в гр.Пловдив, на ***, на строителен обект –
„Премахване на склад“, намиращ се на същото място, премахването на който
по сключен договор се извършвало от дружеството жалбоподател „Астра
билдинг груп“ ЕООД ЕИК:*********, труд полагали работници на същото
дружество, сред които и лицето М. Ю. Д., ЕГН:**********. Последният бил
от група, организирана и превозвана до място ежедневно с микробус от
свидетеля А. М. Х., като полагал труд с работно време от 08:00 часа до 17:00
часа и получавал за същото заплащане от по 50 лева на ден. работата на
последния се състояла в това да изважда и подрежда дървен материал от
премахваната сграда.
На същата дата - 21.05.2021г. се случила злополука с един от
работниците на описания строеж, а именно – Д. Е. М., която довела до
проверка на служители на МВР, както и на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, сред които и свидетелят Н.И. Б. – в качеството му на ***
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив. Последният, след като се
запознал с материалите по преписката, както и със свидетелските показания
по получените от Прокуратурата материали от образуваното по случая
досъдебно производство, съставил АУАН № 16-003218 09.06.2021г. срещу
„Астра билдинг груп“ ЕООД ЕИК:*********, за нарушение на чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, който АУАН бил
съставен в присъствието и подписан от ***я на дружеството – А. Р. Д.. Въз
основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели - Н.И. Б., М. Ю. Д. и А. М. Х.. Следва
да се посочи, че свидетелят Д. е категоричен, че е полагал труд като работник,
като е изпълнявал възложена му работа, за което му е заплащано
предварително уговорено възнаграждение, имал е работно време. Последното
напълно кореспондира със соченото от А. М. Х., че той е организирал и водил
3
работниците именно като такива на обекта, на които е било заплащано за
извършваната работа. От показанията на свидетеля Б. се установява
процедурата по съставяне на акта. Съдът намира показанията на свидетелите
Н.И. Б., М. Ю. Д. и А. М. Х. за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на
констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
От друга страна съдът не дава вяра на показанията на свидетелите И. К.
Ч. и И. С. Х., които сочат, че работниците, организирани и водени от А. М. Х.
били някакви непознати хора, които дошли и попитали тези дървета дали ще
бъдат изхвърляни, при което Ч. им разрешил да ги вземат. Последните
твърдения са крайно неправдоподобни, доколкото изнесеното за случайното
посещение и едва ли не спонтанното решение на Ч. да дари дървения
материал на групата, водена от Х., твърде ярко противоречи на организирания
характер на същата група, който се установява по несъмнен начин,
включително и от показанията на последните свидетели. Още свидетелите И.
К. Ч. и И. С. Х. по никакъв начин не предлагат смислено обяснения на иначе
установения факт, че един от работниците от групата на Х. паднал от покрива
на сградата, в светлината на твърдението на Ч. и Х., че тези лица влизали
само в двора, за да вземат извадения от „истинските“ работници на
дружеството дървен материал и нямали достъп до вътрешността на сградата.
Още следва да се отбележи, че свидетелите Ч. и Х. са работници на
дружеството жалбоподател и се намират в трудова зависимост от същото,
което очевидно лесно би могло да ги мотивира да изнесат обстоятелства от
полза за защитната теза на същото, с оглед избягване на неблагоприятни
последици за трудовите си отношения.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – Договор за премахване на сгради от
20.04.2021г., от който се установява, че „Астра билдинг груп“ ЕООД
ЕИК:********* е изпълнител на дейностите на строителен обект –
„Премахване на склад“, намиращ се в гр.Пловдив, на ***, заверени преписи
от протоколи за разпити на свидетеля М. Ю. Д. по досъдебно производство №
289/2021г. по описа на Второ РУ при ОД МВР – Пловдив – от които се
установява последователността на показанията на същия свидетел.
4
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съгласно
която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила
до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в
светлината на обсъдената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния *** Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, а тази на актосъставителя – от разпоредбата на чл.416,
ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник
на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „Астра
билдинг груп“ ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление –
*** е нарушило разпоредбата чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда, за това, че на 21.05.2021г. в гр.Пловдив, на ***, на
строителен обект – „Премахване на склад“, намиращ се на същото място,
премахването на който по сключен договор се извършвало от дружеството
жалбоподател „Астра билдинг груп“ ЕООД ЕИК:*********, е допуснало до
работа работника М. Ю. Д., ЕГН:********** при установени елементи на
5
трудово правоотношение, а именно – работно място, работно време и трудово
възнаграждение, без да е сключило със същия работник трудов договор в
писмена форма.
В случая са налице всички елементи на трудовото правоотношение –
работно място, работно време и трудово възнаграждение. Същевременно не
се установява и сключен трудов договор в писмена форма, какъвто поначало
не се твърди от страните.
В този смисъл съдът намери за неоснователно възраженията на
жалбоподателя, че не са налице елементи на трудово правоотношение. В този
смисъл неоснователни са аргументите, свързани с изнесеното от свидетелите
Ч. и Х., доколкото съдът вече посочи причината да не даде варя на
показанията на същите свидетели.
Що се отнася до изнесеното от самия Д., че А.Х. му е уредил работата,
той му е заплащал и можело да не ходи всеки ден, имало е хора от групата,
които не са ходили всеки ден, то последното по никакъв начин не налага
извод в противен смисъл. Обстоятелството, че Х. е бил лицето, чрез които са
набирани и осигурявани работниците, както и че чрез него са им предавани
трудовите възнаграждения по никакъв начин не води заключение, че не са
налице вече посочените елементи на трудовото правоотношение.
Без значение е още, че работник би могъл да не отиде на работа в
определен ден, доколкото в случая се установява, че след като работникът се
яви на работа (както е с Д. на 21.05.2021г.), то за същия е налице както
работно време, в което следва да полага труд, така и уговорено трудово
възнаграждение. В случая наказателното постановление е издадено относно
работник, който се е явил на работа и е полагал труд при всички налични
елементи на трудовото правоотношение през този ден.
В този смисъл неоснователно е и становището, че не следва да се
кредитират показанията на свидетеля Х., които си противоречат с всички
останали показания, както и доколкото последния не знае името на
„началника“, доколкото подобно противоречие не се установява – съгласно
вече изложеното, както и не съществува никаква причина да се счете за
твърде невероятно заявеното от последния, че не помни вече името на
„началника“.
На следващо място, неоснователно е и възражението в смисъл, че при
6
съставянето на АУАН актосъставителят не е установил лицето М.Д., не е
осъществил контакт с това лице, а АУАН е съставен само по обясненията на
лицето А.Х.. Последното действително се установява, но личната среща
между актосъставителя и работника не е законова предпоставка за съставяне
на АУАН. Такава е само наличието на достатъчно доказателства за
извършено нарушение, които в случая се установяват по несъмнен начин.
Още не се установява АУАН да е съставен само по обясненията на лицето
А.Х., доколкото свидетелят Б. сочи, че се е запознал включително и с
материалите по досъдебното производство, които са приложени по
административната преписка.
Още неоснователно е и възражението, че ***ят на дружеството не е
присъствал при съставянето и връчването на АУАН, доколкото съгласно вече
посоченото, по делото се установи, че ***ят А. Р. Д. е присъствал при
съставянето и е подписал АУАН № 16-003218 09.06.2021г..
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/
да се установява във всеки отделен случай. Също така следва да се отбележи,
че в случая се установява, че деянието е извършено и спрямо други лица,
както и че е реализирана трудова злополука с едно от последните.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда, за процесното нарушение е предвидено наказание за
юридическо лице - имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева В
случая и наказанието е определено в минимален размер, а именно
имуществена санкция в размер от 1 500 лева, като няма данни и не се твърди
нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на
7
тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото разкрива
известна фактическа, но не и правна сложност, като е разглеждането в
рамките на три съдебни заседания, с разпит на не малък брой свидетели –
петима на брой, при спорна между страните фактическа обстановка, поради
което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита
от юрисконсулт е в среден размер, а именно - 100 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
В тази връзка на последно място следва да се посочи, че съдът намери
на неоснователно възражението срещу присъждане на хонорар за
юрисконсулт, доколкото няма такъв направен разход. В случая не се касае за
присъждане на направени разноски, а за възнаграждение а защита от
юрисконсулт, каквото е изрично предвидено в нормата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо
от ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-003218 от
01.07.2021г. издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр.Пловдив, с което на „Астра билдинг груп“ ЕООД ЕИК:*********,
8
със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от А. Р. Д., в
качеството и на ***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
(хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда,
във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Астра билдинг груп“ ЕООД ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ сумата от 100,00
(сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9