Присъда по дело №308/2013 на Районен съд - Асеновград

МОТИВИ

По нохд № 308.13г. по описа на Районен съд - град Асеновград

 

Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу:

          А.А.Н. – роден на ***г***, понастоящем в ПД-Бойчиновци, по народност българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН – **********.

Обвинение за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3, 4 и 7 вр.чл. 194 ал.1 вр.чл. 63 ал.1 т.3 вр.чл. 28 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 от НК.

 

Факти по обвинението:

За това, че в периода 02.01.2013г – 21.01.2013г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, повторно, в немаловажен случай, като е извършил престъплението след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство – метален чук, е отнел чужди движими вещи: на 02.01.2013г. е отнел две  ПВЦ бутилки „Кока кола” от по два литра, на обща стойност 4.40 лв, и 2 кг. пилешко филе на стойност 16.00 лв., на обща стойност 20.40 лв от владението на Ф.Г.А.; на 06.01.2013г. е отнел парични знаци в размер на 15.00 лв. от владението на С.П.Д.; на 18.01.2013г. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – метален чук, е отнел парични знаци в размер на 15.00 лв. от владението на Г.С.В.; на 19.01/20.01.2013г. е отнел 60.00 кг. дървени изрезки на стойност 1.80 лв. от владението на Е.З.Й.; на 21.01.2013г. е отнел златен пръстен, инкрустиран с камъчета от цирконий, с тегло 1.38 грама на стойност 140.00 лв и парични знаци в размер на 16.00 лв.; или  общо вещи и пари в размер на 208.20 лв., без съгласието на посочените лица с намерение противозаконно да ги присвои.

 

 

По същество:

Представителят на РП- Асеновград пледира за признаване на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и за налагане на наказание „ЛС“ в размер на една година и шест месеца, което, след редукцията по чл. 58а ал.1 от НК, да се редуцира на „ЛС“ в размер на една година, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, като се приспадне времето на задържаннето по ЗМВР, НПК и мярка за неотклонение „Задържане под стража“, на подсъдимия. Пледира се същият да бъде осъден да заплати разноските по делото, а вещественните доказателства по същото, да бъдат унищожени като вещи без стойност.

Служебният защитник на подсъдимия - адвокат Г.К. пледира за признаване на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и за налагане на наказание „ЛС“ под една година, с приспадане на задържането, като се моли режимът на изтърпяване на това наказание да бъде „общ“.

Подсъдимият в своя лична защита моли за по-ниско наказание.

 

Ред за разглеждане на делото: чл. 371 т.2 от НПК.

Разноски по делото: в размер на150 лева за съдебно-психиатрична и стоково-оценъчни експертизи.

ВД: СД диск- по делото и метален чук

 

Конституирани страни: Няма.

Граждански иск: Няма.

 

По фактите:

Съгласно чл. 373 ал.3 от НПК вр.чл. 372 ал.4 от НПК, след като с надлежно определение прие, че самопризнанието на подсъдимия Н. се подкрепя от събраните по делото доказателства, от фактическа страна, съдът намери за установено след

Подсъдимият А.Н. ***.

Същият е осъждан както следва:

По четири присъди: по нохд № 658/2010г. на АРС, по нохд № 638/2010г. на АРС, по нохд № 98/2011г. на АРС и по нохд № 202/2011г. на АРС, е определено едно общо наказание „Пробация“, с двете задължителни пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и шест месеца, като е приспаднато изтърпяното наказание „пробация“ наложено по нохд № 658/2010г. на АРС, считано от 10.02.2011г. до 14.06.2011г., когато е влязло в сила определението за кумулиране на посочените присъди.Това се счита за едно осъждане на подсъдимия.Всички осъждания са за престъплението „кражба“.

Следващото му осъждане е по нохд № 885/2011г. в сила от 12.12.2011г. на АРС, с което му е наложено наказание „ЛС“ за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл. 66 ал.1 от НК, е било отложено с изпитателен срок от три години и е приспаднато времето, през което същият е бил задържан. Половината от наказанието е приведено в изпълнение на основание чл. 69 ал.2 вр.чл. 68 ал.1 от НК, с присъда по нохд № 261.12г. по описа на АРС, в сила от 23.06.2012г., с която е осъден на „ЛС“ в размер на 6 месеца при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като от изтърпяване на другата половина е бил освободен. Наказанието по нохд № 885/2011г. е изтърпяно  на 27.06.2012г.

Нохд № 261/12г. по описа на АРС в сила от 23.06.2012г. е за престъпление по чл.195 от НК, с която е наложено наказание „ЛС“ в размер на 6 месеца при първоначален строг режим, което наказание е изтърпяно на 24.12.2012г.Осъждането е за кражба.

Характеристичните му данни не са добри, същият е регистиран за множество кражби, с него са били провеждани мероприятия от инспектор ДПС, но работата с него не е дала ползотворни резултати.

На 02.01.2013г.  в преди обедните часове св. Ф.Г.А. и съпругът и  отишли на гости на своя приятелка, която живеела в къща, находяща се на ул.”Спортист” в гр. Асеновград с личния си автомобил „Опел”, който паркирали близо до сградата. На обяд подс. А.Н. ***. Видял лекия автомобил „Опел”, приближил се до него и забелязал, че на предната дясна седалка има две чанти с продукти, в които имало две  ПВЦ бутилки „Кока кола” от по два литра, на обща стойност 4.40 лв, и 2 кг. пилешко филе на стойност 16.00 лв., които били закупени по-рано от св. Ф.А. от супермаркет. Подс. Н. решил да отнеме тези продукти, като за тази цел отворил предната дясна врата на автомобила, която не била заключена, взел чантите с продуктите в тях, и се отдалечил. Няколко минути по- късно св. Ф.А. установила, че продуктите са отнети и сезирала за случая РУП – Асеновград.

На 06.01.2013г. около 14.30ч. подс. А.Н. влезнал в храм „Св. Г.”*** и се насочил към шкафа, който се намирал близо до входа, и на който се намирали свещите за продан, които този ден се продавали от св. С.П.Д. – клисар в храма. Тя слагала получените от продажбата пари в чекмеджето на шкаф. Когато стигнал до шкафа, подс. А.Н. дръпнал описаното чекмедже и започнал да събира парите – предимно монети и банкноти от по два лева, които били поставени в дървен монетник. Докато извършвал това той бил забелязан от св. С.Д., която се намирала на няколко метра от дееца. Тя се насочила към него, но тогава подс. А.Н. се насочил с бързи крачки към изхода със събраните от него пари, излезнал и побягнал. Св. Д. не го последвала. Тя преброила парите в чекмеджето и установила, че липсва сумата от 15.00 лв.

Св. Г.С.В. работил като шофьор на таксиметров автомобил с лек автомобил „Шевролет Калос” с рег. №РВ 5776 СН. На 18.01.2013г. около обяд той паркирал автомобила до жилищен блок на ул. „Княз Борис” в гр. Асеновград, след което отишъл в заведение, което се намирало наблизо. Преди да напусне автомобила той на предната дясна седалка оставил две портмонета, като в едното от тях е имало сумата от 15.00 лв. Докато се намирал в заведението край автомобила минал подс. А.Н., който видял портмонетата и решил да ги вземе. Опитал се да отвори някои от вратите на превозното средство, но не успял, тъй като били заключени. Тогава забелязал, че наблизо има строителна площадка. Отишъл на тази площадка, там намерил метален чук, взел го и се върнал до автомобила, като с него счупил стъклото на предната дясна, като като взел двата порфейла и ги отворил. Установил, че в единият няма пари, а в другият има пари общо  15.00 лв. Взел тези пари и хвърлил портфейлите обратно на седалката. После хвърлил и чука и се отдалечил от местопроизшествието. Малко по-късно св. В. установил, че стъклото на таксиметровия автомобил е унищожено  и  сезирал за случая РУП – Асеновград. След това на място пристигнали полицейски служители, бил е извършен оглед на местопроизшествието при който посочения по-горе чук е бил открит и иззет.

Св. Е.З.Й. живее в къща, находяща се на ул.”Оборище” в гр.Асеновград, която била в строеж. До къщата е била изградена гаражна клетка, на която не е била поставена врата и достъпа до нея от улицата е бил свободен. През есента на 2012г. св. Е.Й. складирала там чували с дървени изрезки, които ползвала за подпалки. На 19.01.2013г. около полунощ подс. А.  Н. ***и когато се приближил до гаражната клетка на св. Й. видял чувалите с изрезки, които се намирали там. Влязъл вътре и изнесъл оттам 60.00 кг. дървени изрезки на обща стойност 1.80 лв., които пренесъл до дома си и използвал за отопление.

През м. януари 2013г. св. С.К.Л. работила в сладкарски цех „Мики Маус”, който се помещавал на приземен етаж от жилищен блок, находящ се в центъра на гр. Асеновград. До цехът се помещавало заведение, от което пред деня се чувало музика. Самият цех се състоял от две помещения – едното служило за производство, а другото се ползвало за съблекалня от работещите там, като до него се стигало чрез две врати. Едната се ползвала за внасяне на стоки, а другата служила за приемане на клиенти. На 21.01.2013г. през деня св. С.Л. била на работа. Около 13.00 ч. на същия ден подс. А.Н. успял да влезне през една от вратите в помещението, което се ползвало за съблекалня, където отворил дамската чанта на св. С.Л. и извадил оттам портфейла й. После отворил самия портфейл и взел оттам парични знаци в размер на 16.00 лв. После намерил в единия от джобовете на якето на св. С.Л., златен пръстен с тегло 1.38 грама, на който били инкрустирани малки камъчета от цирконий, на стойност 140.00 лв. , като взел и него, като с него и парите, напуснал цеха. По-късно същия ден  той продал срещу сумата от 50.00 лв. отнетия златен пръстен в златарско ателие, в което работила св. Б.Д.М., на която обяснил, че го намерил в близост до ОУ „Н. В.” в гр. Асеновград. В хода на разследването св. Б.М. е предала доброволно пръстена на полицай при РУП – Асеновград, който след това е върнат на св. С.Л..

 

Стойността на отнетите вещи е оценена от две стоковооценъмни експертизи, като сътклото на дясната врата на лекия автомобил е оценено на  245,60 лева.

 

Относно непълнолетието на подсъдимия е изготвена и съдебно-психиатрична експертиза, която установява, че подсъдимият А.Н. се води на диспансерен учет към ЦПЗ – Пловдив с диагноза олигофрения – лека умствена изостаналост. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Може да участва пълноценно в наказателното производство и да дава достоверни обяснения. Може да пребивава в арестни помещения и не се налага прилагане на медицински мерки.

 

Горните факти съдът намери за доказани от направеното подсъдимия признание и от протоколите за разпити на свидетелите Г.С.В., А.А.Н., Г.В.А.,  А.Г.Т., Б.Д.А., С.К.Л., Й.К.Г., Ф.Г.А., С.П.Д., Е.З.Й., които съдържат логични, последователни и непротиворечиви нито вътрешно, нито помежду си факти, поради което и се кредитират от съда. Съдът кредитира протокол за оглед на местопроизшествие от 18.01.2013г., протокол за оглед на ВД от 24.01.2013г., протоколи за доброволно предаване от 22.01.2013г., като надлежно изготвени по реда на НПК.

Съдът кредитира и изготвените по делото съдебно-психиатрична и стоково-оценъчни експертизи, които намира за обосновани, с оглед на това, че са изготвени след запознаване с материалите по делото и от лица, имащи съответната компетентност за тяхното изготвяне.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, а именно - справка за съдимост, характеристична справка за подсъдимия и социален доклад.

 

От правна страна:

Касае за осъждан деец, като последното му осъждане по нохдз № 261.12г. по описа на АРС е за престъпление кражба по чл. 195 ал.1 от НК, което е влязло в сила на 23.06.2012г. и което наказание „ЛС“ в размер на 6 месеца е изтърпяно от него на 24.12.2012г.

След това изтърпяване, подсъдимият е извършил през непродължителен период от време няколко деяния, всяко от които осъществява различни състави на престъплението „кражба“.

Всяко едно от деянието от обективна страна, се изразява в отнемане на владението на различни вещи от различни лица и установяване на свое владение върху тях, изразяващо се чрез разпореждане с вещите, като така установената власт на подсъдимия е трайна и с явно изразено намерение за противозаконно своене. По отношение на деянието, извършено  на 18.01.2013г. с разбиване на десен преден прозорец на таксиметров автомобил „Шевролет Колос“, който по своето ествество представлява преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство- метален чук, деянието се квалифицира като такова по чл. 195 ал.1 т. 3 и т.4 от НК вр.чл.194 ал.1 от НК. Останалите деяния осъществяват основния състав на престъплението по чл. 194 ал.1 от НК.Всяко едно от тях обаче се явява извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК, а именно - явява се извършено  след като подсъдимият е бил осъден с влязла в  сила присъда за друго такова престъпление, като това е предвидено като квалифициран състав в особената част на НК в чл. 195 ал.1 т. 7 от НК и всеки един от случаите с оглед силно завишената степен на обществена опасност на дееца, се явява немаловажен такъв. Немаловажност характериза и всички деяния взети заедно.

От субективна страна, всяко едно от деянията е осъществено при пряк умисъл, при съзнавани общественоопасни последици и характер на извършеното и целене на тяхното настъпване, като прекият умисъл е налице и относно квалифициращите признаци по чл. 195 ал.1 т.7 и по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 от НК.

С оглед горното, всяко едно от деянията, извършени през непродължителен период от време, се явява както от обективна, така и от субективна страна продължение на предходното и всички те, образуват едно продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 от НК, което, съгласно чл. 26 ал.3 от НК, се квалифицира като такова по чл. 195 ал.1 т.3, 4 и т. 7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл. 63 ал.1 т.3 вр.чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, по който текст съдът намери подсъдимият за виновен, като го прогласи за такъв с постановената присъда.

 

По наказанието:

Съдът прецени, че деецът като непълнолетен към момента на извършване на престъплението се ползва от законовата редукция на предвиденото наказание „ЛС“ от една до 10 години, съгласно чл. 63 ал.1 т.3 от НК и след нея законоустановеното за него наказание се явява „ЛС“ до три години.

Съдът прецени, че е в императивната хипотеза на чл. 373 ал.3 от НПК и при налагане на наказание „ЛС“ следва да постанови редукция на наложеното наказание „ЛС“ с 1/3.

Съдът отчете утежняващите отговорността обстоятелства - две осъждания извън това по нохд № 261.12г. по описа на АРС, което не отчете, тъй като същото определя квалифицирания признак на повторността и се изключва като утежняващо отговорността обстоятелство, съгласно чл. 56 от НК.

Съдът отчете, че тези две осъждания са все за престъпления против собствеността и че деянието по настоящето производство е извършено в не дълъг период от време след изтърпяване на ефективно наказание „ЛС“, което също отчете като утежняващо отговорността обстоятелство.

Съдът отчете и лошите характеристични данни на подсъдимия като утежняващо отговорността обстоятелство.

Като смегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете младата му възраст, изразеното съжаление за стореното и направеното още в хода на досъдебното производство признание и съдействието му за разкриване на престъплението, което въпреки реда, по който се проведе делото, се отчита като смегчаващо отговорността обстоятелство, с оглед изложените съображения и дадените указания в тази насока от ВКС в ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС.

С оглед горното, при законовия диапазон на наказанието за престъплението, за което подсъдимият бе признат за виновен, а именно „ЛС“ от 3 месеца до 3 години, съдът определи наказание „ЛС“ в размер на 1 г. 6 м., при балансиращи отговорността обстоятелства.

На основание чл. 58а ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание „ЛС“ с 1/3 и осъди подсъдимия Н. на наказание „ЛС“ в размер на 1 /една/ година.

С оглед размера на наложеното наказание от една година, не се намериха основания за приложение на чл. 64 от НК.

Относно режима а изтърпяване на това наказание, съдът намери искането на адвокат Карагьозова за постановяване изтърпяването на наложеното наказание при „общ“ режим за неоснователно, като постанови това наказание да бъде изтърпяно при първоначален “строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, по следните съображения:

В чл. 61 от „Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража“, е указано, че първоначален „общ“ режим не се постановява на осъдени да изтърпят наказание в затворническо общежитие от „закрит“ тип. А съдът постанови наказанието в размер на една година „ЛС“ да се изтърпи от подсъдимия Н. именно в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип“, тъй като същият е осъждано лице и като такова, съгласно чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС следва да изтърпи наказанието именно в такова пенитенциарно заведение, тъй като не е лице, което да попада в кръга на изключенията от това правило.

Непълнолетието на подсъдимия не предвижда отклонения в режима, поради което и искането на адвокат Карагьозова се остави без уважение.

Тъй като подсъдимият е бил задържан по ЗМВР, по НПК с постановление на прокурора и е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, съдът на основание чл. 59 ал.2 вр.ал.1 от НК, от нарложеното наказание „ЛС“ в размер на една година, приспадна задържането по ЗМВР, считано от 14,30 часа на 22.01.2013г. до 14,27 часа на 23.01.2013г., с постановление на РП- Асеновград, считано от 23.01.2013г. до 25.01.2013г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 25.01.2013г. до влизане на присъдата в сила.

Разноски и ВД:

Тъй като подсъдимият бе признат за виновен, в негова тежест, на основание чл. 189 ал.3 от НПК, се възложиха разноските по делото в общ размер на  150,00 лева за експертизи, като съдът осъди подсъдимият да ги заплати по сметка на АРС.

ВД - СД диск и чук, не подлежат на отнемане в полза на държавата и като вещи, които нямат стойност, съдът постанови да бъдат унищожени.

 

По горните мотиви, съдът постанови своята присъда.

 

Районен съдия: