Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 583 14.01.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Галя Мавродинова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1447 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Гаранционен фонд България” ЕООД гр. София,
против Й.Т.Н., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 302,19лв., от които
142,28лв. остатъчна главница, 6,40лв. договорна лихва за периода от 20.04.18г.
до 17.04.19г., 91,60лв. – остатъчна главница по т.1 и 57лв. – главница по т.2
за СМС известяване/ по договор за допълнителни слуги от 20.04.2018г., 4,91лв. –
лихва за забава по договора за потребителски кредит за периода от 22.05.2018г.
до 17.04.2019г. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че
търговец, който осъществява гаранционни услуги. В полза на Фреш кредит ЕООД,
което е регистриран като институция по ЗКИ. Между Фреш Кредит ЕООД и ответника
сключен договор за потребителски кредит №0003048 от 20.04.18г. и свързания с
него договор за допълнителни услуги от 20.04.2018г. Между кредитодателя и трето
лице - ищеца като поръчител е сключен договор от 20.04.18г. за гаранционна
сделка/поръчителство/ за задълженията на длъжника към Фреш Кредит ЕООД. На длъжника
е предоставена сума в размер на 400лв., с краен падеж 21.01.19г. Длъжникът се
задължил да погасява разсрочено дължимите по двата договора суми/по
кредита-главница и възнаградителна лихва и допълнителна услуга по т.1 от
договора за допълнителни услуги – финансиране на възнаграждението от 345,60лв.
на трето лице-поръчител/ ведно с допълнителни услуги по т.2 от договора за
допълнителни услуги/за СМС предизвестяване/ По двата договора е извършено
плащане към 17.04.19г.: 257,72лв. главница, 39,64лв. договорна лихва по
договора за кредит; 254лв. по договора за допълнителни услуги, 2,70 лихва за
забава по договора за потребителски кредит. По последния договор задължението е
съгл. чл.3 ал.2, чл.4, въз основа на отделно искане от длъжника е сключен,
съгласно който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя допълнителна
услуга, като е поел задължението да заплати на вноски/вместо кредитополучателя/
на трето лице-поръчител дължимото му се възнаграждение по договора за
поръчителство. Съгласно ДДУ кредитополучателя връща/изплаща на кредитодателя
така предоставената сума на равни месечни вноски, заедно със сумите по
ДПК-съгласно график за плащанията, неразделна част от ДДУ. Предвид просрочия на
длъжника за плащане на задълженията по горепосочените договори ищецът е
упражнил правото си на вземане към поръчителя като на 17.04.19г. писмено го е
поканил в 30-дневен срок да заплати задълженията, в общ размер на 302,19лв.,
която е сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатена
възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за забава от датата на
първото просрочие до датата на поканата за плащане. Съответно на 17.04.19г.
ищецът е погасил към Фреш Кредит ЕООД дължимите от него задължения на длъжника,
съобразно поканата за плащане. На основание чл.74 ЗЗД ищецът изпълнявайки чуждо
задължение е встъпил н правата на кредитора по посочените договори. За
заплащане на сумите по ч.гр.д. №785/19г. на РРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
В предоставения срок ответникът чрез
особен представител депозира отговор, намира исковете за допустими, но
неоснователни. Сочи, че договора за гаранционна сделка е нищожен, като
противоречащ на добрите нрави. Освен това договор за потребителски кредит,
договор за допълнителни услуги от 20.04.2018г.
и договор за гаранционна сделка/поръчителство/ са неравноправни, и
противоречат на чл.146 ал.1 и ал.2 и чл.143 ЗЗП, относно начина на определяне и
начисляване, началния крайния момент на наказателните лихви/неустойка/, размера
на възнаграждението за поръчителство и допълнителните услуги - СМС за
известяване, че са прекомерни. Както, че не е определен краен момент или горна
граница на тяхното изчисляване, поради което са нищожни на основание чл.26 ал.1
пр.3 ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: Между Фреш Кредит ЕООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит №0003048 от 20.04.2018г.
и свързания с него договор за допълнителни услуги от 20.04.2018г. Между кредитодателя
и трето лице - ищеца като поръчител е сключен договор от 20.04.18г. за гаранционна
сделка/поръчителство/ за задълженията на длъжника към Фреш Кредит ЕООД. На
длъжника до договора
за кредит е предоставена сума
в размер на 400лв., договорен е ГЛП-26,83% и
ГПР-47,46%, с краен падеж 21.01.2019г., 9 бр. месечни погасителни вноски всяка в
размер на 49,56лв. съгласно погасителен план към
договор за потребителски кредит, като общата сума за погасяване е 446,04лв. Длъжникът се задължил да погасява разсрочено
дължимите по двата договора суми-по
кредита-главница и възнаградителна лихва и допълнителна услуга по т.1 от
договора за допълнителни услуги – „финансиране, разсрочване и заплащането на
поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждение по договор за
поръчителство за кредита“, като е договорено предоставяната допълнителна услуга
да бъде заплащана в срок от 9 месеца, вноската е в размер от 38,40лв., а общата
сума 345,60лв. съобразно график на пащанията към договор за потребителски
кредит. Извършено
плащане към 17.04.2019г. от длъжника отнесени като: 257,72лв. за главница, 38,64лв.
договорна лихва по договора за кредит, 254лв. по договора за допълнителни
услуги, 2,70лв. лихва за забава по договора за потребителски кредит. Изпратена покана от Фреш кредит ЕООД до ищеца
от 17.04.2019г. за плащане на изскуемите задължения по договора с ответника в
общ размер на 302,19лв., съгласно приложена справка. С протокол за прихващане между
Фреш Кредит ЕООД и Гаранционен фонд България ЕООД от същата дата, е извършено
прихващане на задължението на Й.Т.Н.. По реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №785/2019 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника
за процесните суми.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между Фреш Кредит ЕООД и ответника сключен договор за потребителски кредит/ДПК/ от 20.04.18г. и свързания с него договор за допълнителни услуги от същата дата. Между кредитодателя и трето лице - ищеца като поръчител е сключен договор от 20.04.2018г. за гаранционна сделка/поръчителство/ за задълженията на длъжника към Фреш Кредит ЕООД. На длъжника е предоставена сума по ДПК №0003048 в размер на 400лв., лихвен процент 26,83%, обща сума за погасяване 446,04лв., която следва да върне на 9 месечни вноски от по 49,56лв. всяка. Между страните по ДПК е сключен и договор за допълнителни услуги от същата дата, по силата на който кредиторът е финансирал дължимата от клиента като възнаграждение сума, уговорена в договор за гаранционна сделка/поръчителство/ сключен между кредитополучателя, кредитора и гаранта-ищец. В същия страните се съгласили срещу предоставената гаранционна услуга, кредитополучателят да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 345,60лв. на 9 месечни вноски от 38,40лв. на падежните вноски на договора за кредит с уговорен краен падеж. В случая договора за гаранционна услуга, както и за допълнителни услуги са оспорени от ответника, като противоречащ на добрите нрави, както и на ЗЗП. От договор за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит от 20.04.2018г. се установява, че „Фреш Кредит“ ЕООД е договорил с ответника допълнителни услуги изразяващи се във „финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за поръчителство на кредита“. Претендираните суми от ищеца в настоящото производство са във връзка с извършено погасяване на задължение на ответника на 17.04.19г., за което е била отправена покана за доброволно изпълнение от страна на Фреш кредит ЕООД. В случая договорът за потребителски кредит попада под уредбата на ЗПК, като съгласно чл.11 ал.1 от ЗПК следва да съдържа годишния процент на разходите/ГПР/ по общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Според §1 т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. А в т.2 от същата разпоредба е указано, че обща сума дължима от потребителя, е сбор от общия размер на кредита и общите разходи по кредита. В договора за кредит е посочена общата дължима сума, както и ГПР, като явно, че не е включено възнаграждението на поръчителя, което е допълнителна услуга. Същото е посочено отделно в договора за допълнителна услуга. Независимо от изложените съображения на ищеца, че сумите по ДДУ не се явяват общо разход по ДПК, възнаграждението на поръчителя представлява по същността си допълнителна услуга, т. к. е уговорено да обезпечава кредита. Независимо от принципа за свобода на договаряне – в случая относно договорките по ДДУ, същият не може да бъде използван за неоснователно обогатяване на една от страните в правоотношението за сметка на другата, като не следва да се нарушават и други принципи, в т.ч. и на добрите нрави. Установява се, че възнаграждението за поръчителя по този договор, което явно е във връзка с договора за заем е в размер на 345,60лв. - сума която е близка до тази по договора за кредит, което утежнява прекомерно задължението на кредитополучателя, поради което се явява противоречащо на морала и добрите нрави и обуславя неговата нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Отделно от това както бе посочено, предоставянето на допълнителна услуга, следва да е включено в ГПР, което не е сторено, но явно, че е включено като част от общата месена вноска - 87,96лв., видно от график на плащания към ДПК и ДДУ/л.16/ По този начин надвишава размера/ГПР/, посочен в разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Това е още едно основание за недействителност на допълнителната услуга. Поради недействителност на договорките касаещи общата сума за погасяване с годишния процент на разходите, в които не са включени допълнителните услуги, имаща за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, води до недействителността им по смисъла на чл.22 от ЗПК. В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихви и други разходи по него. Поради което ответникът дължи единствено остатъчната главница по договора за потребителски кредит. С покана за плащане от 17.04.2019г. кредиторът е поискал изпълнение от гаранта – ищец в настоящото производство на остатъка от дължимите суми по договора за кредит и договора за допълнителни услуги, които са посочени в размер на 302,19лв, съответно погасени от него. Съгласно чл.74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на удовлетворения кредитор. Същият има регресно право спрямо длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнено на кредитора. От изложеното следва, че ищецът има право на иск срещу длъжника. От изложените обстоятелства в молбата е видно обаче, че е ответникът заплатил към 17.04.2019г., т.е. на Фреш кредит ЕООД сумата 257,72лв. отнесени за главница, сумата 38,64лв. за договорна лихва по договора за кредит, 254лв. по договора за допълнителни услуги, 2,70лв. лихва за забава по договора за потребителски кредит, или в общ размер на 553,06лв. Общата сума за погасяване по договора за кредит е в размер на 446,04лв., поради което същият е погасил задължението изцяло. По изложените съображения претенциите като недоказани следва да се отхвърлят.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Гаранционен
фонд България” ЕООД, ЕИК203924036, седалище гр.Бургас, ж.к. Славейков бл.161 иск
против Й.Т.Н., ЕГН**********, адрес *** за приемане на установено, че дължи
сумата 302,19лв., от които 142,28лв. остатъчна главница, 6,40лв. договорна
лихва за периода от 20.04.18г. до 17.04.19г., 91,60лв. – остатъчна главница по
т.1 и 57лв. – главница по т.2 за СМС известяване/ по договор за допълнителни
слуги от 20.04.2018г., 4,91лв. – лихва за забава по договора за потребителски
кредит за периода от 22.05.2018г. до 17.04.2019г., като неоснователен
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: