Решение по дело №1069/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 8128/15.05.2025г. на Ж. М. П., с [ЕГН], от гр. Варна, чрез адвокат А. Д., срещу Решение № 307/07.03.2025г., постановено по н.а.х.д. № 20253110200157/2025г. по описа на Районен съд гр. Варна, 29 състав, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.

По изложени съображения, жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изразява несъгласие, като счита, че в случая не следва да се прилага института на абсолютната давност, а следва да приеме давността по чл. 81, ал. 5 от НК. Формулирано е искане за отмяна на въззивното решение и потвърдения с него електронен фиш.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Административнонаказателното производство е започнало с издаването на електронен фиш за това, че на 23.01.2021г. в 13.05 часа за движение по път А-5км 6+683, с посока нарастващ км. включен в обхвата на платената пътна мрежа за лек автомобил с рег. № [рег. номер] изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. С електронния фиш, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във връзка с чл. 102 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на Ж. М. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева.

За да потвърди електронния фиш, районния съд е възприел описаната фактическа обстановка, като е приел, че в производството по издаване на електронен фиш, приложение намира и така наречената абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 от НК. С изтичането на четири години и половина от извършване на нарушението, без значение дали са правени опити електронния фиш да бъде връчен, производството следва да се прекрати. В конкретния случай този срок не е изтекъл, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на П.. Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства в хода на съдебното производство. Въззивният съд е изложил аргументи защо счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, като анализирайки събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е направил обоснован извод, че извършеното нарушение е установено по категоричен начин.

Първоинстанционното решение е правилно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

За да постанови съдебния си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Правилен е извода на въззивния съд относно приложението на абсолютната давност. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Съотнесено към настоящия случай, абсолютната давност, погасяваща наказателното преследване е четири години и половина.

Предвид горното, съдът при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 307 от 07.03.2025г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 20253110200157/2025г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.