№ 1651
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100501832 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Делото е образувано по въззивната жалба, подадена от С. Х. срещу Решение №
261689/20.05.2021 г., постановено по гр.д. № 13694/2020 г. по описа на Районен съд – Варна,
с което:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Х., родена на 14.12.1969г.,гражданин на
Съединени Американски Щати, ЛЧН **********, от гр. Варна, к.к. ***** №***** срещу
Сдружение с нестопанска цел „Право на живот по закон“, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. Р., МК „М.“, *****, представлявано от Д.Г.Б. за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 5000 лева, причинени вследствие подаден на 21.04.2020г. сигнал в Община Варна
с вх. № РД[1]20007156ВН, които вреди се изразяват в увреждане на доброто име на ищцата,
накърняване на общественият й авторитет, породени чувства за тревожност, безсилие,
притеснение, безпокойство, съответно причиняване на нервно напрежение, на осн. чл. 49
ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Х., родена на 14.12.1969г.,гражданин на Съединени Американски
Щати, ЛЧН **********, от гр. Варна, к.к. ***** №***** ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение с
нестопанска цел „Право на живот по закон“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Р., МК „М.“, *****, представлявано от Д.Г.Б. сумата от 600
/шестстотин/ лева, съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално
1
представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
В жалбата е изложено, че решението е неправилно като постановено при непълно
обсъждане на представените по делото доказателства и неправилно приложение на
материалния закон. Претендира се отмяна и постановяване на ново решение, с което
предявеният иск да бъде уважен в предявения размер и се присъдят разноски.
Депозиран е писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Претендират разноски за въззивното производство.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 49 ЗЗД
от С. Х., родена на 14.12.1969г.,гражданин на Съединени Американски Щати, ЛЧН
**********, от гр. Варна, к.к. ***** №***** срещу Сдружение с нестопанска цел „Право на
живот по закон“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Р., МК
„М.“, *****, представлявано от Д.Г.Б. за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, причинени вследствие подаден на
21.04.2020г. сигнал в Община Варна с вх. № РД-20007156ВН, които вреди се изразяват в
увреждане на доброто име на ищцата, накърняване на общественият й авторитет, породени
чувства за тревожност,безсилие, притеснение, безпокойство, съответно причиняване на
нервно напрежение.
В исковата молба, уточнена с допълнителни молби се излагат твърдения, че на
посочената дата, ответникът е депозирал сигнал до общинската администрация, в който са
изложени неверни твърдения за противоправни и нерегламентирано поддържани връзки
между ищцата и длъжностно лице при Община Варна, съответно неверни твърдения за
затаяване на информация, при сключване на договор от 10.09.2019г., с цел лична облага.
Излагане на неверни изявления за липса на отчетност на получени 25560,43 лева от ищцата,
като и присвояване на консумативи. Излагане на неверни твърдения, че фондацията
ръководена от ищцата не разполагала с терен в размер на 50 дка. в землището на село
Кипра, както и неверни твърдения,че същата не разполагала с оборудвани автомобили.
Излагане на неверни твърдения, че ръководената от ищцата фондация не разполагала с
компетентни служители. Неверни твърдения за допусната от ищцата злоупотреба с
2
обществени средства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор. Излагат се възражения за
неоснователност на предявения иск. Посочва, че посочения в исковата молба сигнал, от
който се твърди, че са произтекли процесните неимуществени вреди се отнася до дейност на
лице изпълняващо ръководно – административна дейност в Община Варна, като в същия не
са релевирани твърдения относно обстоятелства спрямо личността на ищцата. Посочените
обстоятелства в сигнала относно СНЦ „Лъки Х. фондейшън“ и „Лъки Х. проджект“ са с
оглед получена от страната информация по реда на ЗДОИ, при което тези обстоятелства не
съставляват твърдения на ответника, а надлежна официална информация предоставена от
държавни и общински органи. В условията на евентуалност посочва, че претенцията е
неоснователна доколкото ответното дружество е упражнило правото си на сигнал, по реда
на нарочно предвидените Вътрешни правила за реда за разглеждане на предложения и
сигнали подадени до Община Варна.При тези съображения счита, че подаването на сигнала
не води до вреди на ищцата, които да са в резултат от дейност на служители осъществявана
при или по повод възложена им работа. Възразява за наличието на причинно – следствена
връзка между твърдяното деяние и настъпилите за ищцата вреди. Поддържа, че депозиране
на сигнал до Община Варна за работата на нейни служители не води до уронване престижа
на ищцата. Желае отхвърляне на предявеният иск и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Не се спори в настоящото производство, че е депозиран сигнал с вх. рег. №
РД20007156ВН/21.04.2020г. в Община Варна, от Д.Г.Б., в качеството й на председател на
ответника СНЦ „Право на живот по закон”, гр. Варна.В сигнала се посочва, че действията и
бездействията на трето на спора лице, заемащо ръководна длъжност при община Варна, в
чийто ресор е дейността на Общински приют за безстопанствени кучета – село Каменар,
пораждат основателни съмнения за умишлено блокиране на дейността на приюта,
корупционни връзки с директора на ОБДХ- Варна и с ищцата, като представляващ
Фондация „Лъки Х. проджект” и СНЦ „Лъки Х. Фондейшън” и злоупотреба с обществени
средства. С оглед твърденията на ищцата, именно посочените в сигнала поддържани от
корупционни връзки и злоупотреба с обществени средства са нанесли процесните
неимуществени вреди, което деяние в исковата молба се твърди, че е осъществено чрез
представляващия ответното дружество.
Настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на ВРС, че в конкретния
случай ,подаването на сигнал от представляващия ответното дружество не представлява
противоправно деяние.
Правилно и законосъобразно ВРС е приел, до каквито изводи стига и настоящият
въззивен състав при тълкуването на приложения сигнал, че сигналът, който е подаден от
3
представляващия ответника обективира съмнения, за корупционни връзки и злоупотреби с
обществени средства.Конкретни данни в сигнала за реализиране на фактическия състав на
престъплението клевета не се разкриват от съдържанието на същия. Не може да бъде
направен конкретен извод от съдържанието на сигнала във връзка с приписване на
престъплението „подкуп”,дали същия е насочен към третото на спора лице за осъществено
от него деяние покриващо фактическия състав на разпоредбата на чл. 301 НК, като
длъжностно лице поискало или приело дар или облага, която не му се следва, или към
хипотезата на чл. 304 НК, която подвежда под наказателна отговорност предложилият или
даващия дар или облага, съответно дали с това лице се свързва личността на ищцата.
Правилно и законосъобразно е прието, че за да бъде осъществено от обективна
страна престъплението клевета, то следва конкретно, точно, ясно и недвусмислено да бъдат
изложени факти относно неправомерни деяния и то такива, които са осъществени от лицето,
на което същите се преписват. Конкретното съдържание на тези деяния не може в някакъв
случай да съдържа изразяване на общи предположения или съмнение за осъществяване на
противоправно деяние.
Липсват конкретни данни и за твърдението за злоупотреба с обществени средства,
поради което и това не може да се приеме като клевета .
При изложените съображения съдът намира, че в просения сигнал от 21.04.2020г.
не се съдържат конкретни фактически действия, описващи белезите на изпълнителното
деяние на клеветата, което се твърди в исковата молба, че се приписва на ищцата, поради
което и не може да се приеме,че е налице противоправно поведение на представляващия
ответника, от което следва, че ответникът не следва да носи отговорност за действията на
своя представляващ,още повече / както сочи и ВРС/ , депозирането на молби, жалби и
сигнали представлява конституционно право на всички граждани и те имат право за се
обръщат надлежните органи с искане за защита на правата, които са накърнени..
Правилно и законосъобразно ВРС приема, че след като не е доказано
противоправното поведение на представляващия на ответната страна, то искът следва да се
отхвърли ,тъй като законът изисква наличие на всички предпоставки – противоправност,
вина и вреди, и ако една от тях не се установява, то фактите относно следващите не следва
да бъдат обсъждани от съда.
В обобщение,решението на ВРС като правилно и законосъобрзано следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора във въззивното производство, в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, съставляващи заплатено
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261689/20.05.2021 г., постановено по гр.д. №
13694/2020 г. по описа на Районен съд – Варна
ОСЪЖДА С. Х., родена на 14.12.1969г.,гражданин на Съединени Американски
Щати, ЛЧН **********, от гр. Варна, к.к. ***** №***** ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение с
нестопанска цел „Право на живот по закон“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Р., МК „М.“, *****, представлявано от Д.Г.Б. сумата от 600
/шестстотин/ лева, съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на осн.чл.280
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5