РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 26.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Районен съдия: В. ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 8595 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Ищецът Р.Н.С. *** и на 18.01.2018г.
от него било изискано писмено становище във връзка със сигнал на ответника В.И.П.,
главен счетоводител в РУО- Русе. В сигнала на последния се съдържали твърдения,
че ищеца настроил служебната поща на ответника така, че писмата да се получават
и на личната поща на ищеца, което представлявало умишлена злоупотреба със
служебна информация. Във връзка със сигнала била сезирана и Окръжна прокуратура
Русе, където отказват да образуват досъдебно производство. Ищеца твърди, че
ответника го е набедил в престъпление за което е знаел, че не е извършено и
това е уронило престижът му и доброто му име, като предизвикало притеснение,
срам и неудобство. Твърденията на П. станали достояние на органите на властта и
на служители на РУО. Р.Н.С. иска
ответникът В.И.П. да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди- претърпените негативни емоции- в размер на 20000 лева.
Ответникът оспорва иска. Навежда
довод, че набеждаване в престъпление може да се извърши само пред орган на
властта, а такова няма. Ответникът няма отношение към сигнализирането на ОП
Русе и евентуалните вреди от сезирането на прокуратурата могат да се
претендират от лицето, което я е сезирало. Твърди че е поискал обяснения от
ищеца защо пощата му се пренасочва и към трети лица, но С. го изгонил без да му
даде такива и не е отрекъл пренасочването на информацията.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 45 от ЗЗД- за обезщетяване на
вреди причинени неправомерно от ответника на ищеца. 3. Кои права и кои обстоятелства се
признават: няма такива.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 15.01.2018г. В.И.П., главен
счетоводител в РУО-Русе депозира изявление до началника на РУО-Русе озаглавено
„СИГНАЛНО ПИСМО“ (л.7 от приложената преписка на прокуратурата), в което излага
твърдения, че служебната му електронна поща била пренасочена към личната
електронна поща на служителя в РУО-Русе- Р.Н.С., за което не е уведомен и не му
е искано разрешение. В писмото се излагат правни доводи относно твърдяното
деяние (пренасочване на електронната поща), някои от които са свързани със
защитата на личния живот и личната кореспонденция, които са неотносими към
твърдяното пренасочване на служебна електронна
поща. Освен правните доводи и цитирането на правни норми в писмото се сочи също
така:
„Моля да предприемете необходимите мерки и да сезирате компетентните
органи. С тези си действия лицето Р.С. ***, застрашава дейността на
Регионалното управление и извършва умишлена злоупотреба със служебни данни и
информация, за които действия носи наказателна отговорност.
При необходимост имам готовност да предоставя доказателства за
злоупотребата извършена от г-н С. на Вас
и на съответните органи.“
На 19.01.2018г. Р.Н.С. депозира писмено
становище до началника на РУО-Русе в което също се излагат правни доводи за
конституционните права на гражданите, а вместо отговори се поставят множество
въпроси за това как В.П. е установил пренасочването и се сочи, че компютрите на
служителите не са администрирани и не ползват общи правила за сигурност. Всеки
служител има администраторски права и може да инсталира и ползва неограничен
брой софтуерни продукти и може да променя системните настройки на операционната
система. Служителите не са ограничени и да променят хардуерната конфигурация на
компютърните системи и свободно използват преносими носители на информация. В
РУО-Русе няма нормативен акт, който да ограничава достъпа на служителите до
служебните имейли и техните настройки. С. сочи също така ,
„Не разбирам опасенията на г-н П. за обемът на данните, които са
пренасочени към друг имейл. Служебната кореспонденция на всички служители е
налична в архива на РУО-Русе. Няма определени рестрикции за достъп до нея и тя
се използва при необходимост“ В заключение С. заявява: „категорично не приемам описаните твърдения на г-н П.. Не считам, че
със своите действия застрашавам дейността на РУО-Русе и съм извършил
злоупотреби със служебни данни и информация, за които си действия да нося
наказателна отговорност.“
Прави впечатление, че С. не дава
ясен и еднозначен отговор на няколко от най-съществените въпроси по случая- има
ли в действителност такова пренасочване, каквото твърди П., негов ли е имейлът
към който е пренасочена служебната поща на П. и той ли е извършил
пренасочването.
На 07.02.2018г. началникът на
РУО-Русе депозира сигнал до Окръжна прокуратура Русе за извършване на проверка
по случая.
На 07.08.2018г. прокурор при ОП
Русе издава постановление, с което отказва да образува досъдебно производство
по сигнала на началника на РУО-Русе. В мотивите на това постановление се сочи,
че са събрани данни, че служебната електронна пощенска кутия v.petrov@rio-ruse.org, ползвана на В.П. в качеството му на
служител в РУО-Русе е била манипулирана и като резултат получаваните на нея
електронни съобщения били пренасочвани и към личната пощенска кутия на Р.С..
Същите оставали запаметени и в пощата на В.П.,, поради което не може да се
направи извод, че съобщенията са били отклонени от техния адресат. Не е
установен конкретен брой на пренасочени имейли и не е установено тези имейли да
са били прочетени или узнати от лице, което няма право на това, нито да са били
използвани по някакъв начин. По изложените съображения прокуратурата стига до
извода, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 171,
ал.2, вр. ал.1, т.3 от НК. Сочи се също така в постановлението, че проверката
не е установила точна дата или времеви период, в който интервенцията е
извършена, не може да се установи от кой компютър е извършена, нито от кое
лице, а РУО-Русе не е имало ясно определени правила за работа със служебните
компютри. За да се определи даден достъп за неправомерен, същата следва да е
била регламентирана. Обстоятелството, че съобщенията са били пренасочени към
личната пощенска кутия на Р.С. не е достатъчно основание за да се направи
извод, че той лично е извършил деянието.
В съдебно заседание Р.С. признава,
че електронният адрес me_against@abv.bg
е негов. Отрича той да
е извършил пренасочването и твърди, че не е виждал на този имейл да пристигат
писма адресирани до В.П..
По настоящото дело са разпитани
свидетели работили в РУО-Русе, които потвърждават, че в процесния период в
институцията не е имало правила за работа с електронната поща, компютрите не са
имали пароли и много служители са имало достъп до множество компютри. От
свидетелски показания се установява също така, как ответникът е установил, че
служебният му имейл е пренасочен.
Св. П.И. твърди, че след случая
имало негативна промяна в отношението към Р.С., но не знае на какво се дължи.
Не е забелязал промяна в отношението на началника на РУО-Русе към Р.С.. Според
свидетеля Д. колегите на Р.С. не са разбрали за подадения срещу него сигнал и
не са променили отношението си.
Св. К.– майка на Р.С. и св. М. твърдят, че
след подадения сигнал срещу С. последният бил разстроен и унил и споделял, че смята да взема
успокоителни лекарства. Майката на ищеца също заявява, че след случая
отношението на началника на РУО-Русе към него не се е влошило.
Св. Р.Г.-*** заявява, че жалбата на
В.П. е станала достояние на специалиста в деловодството, който ги е приел и на
юрисконсулта от който тя е изискала правно становище, а към месец
ноември-декември това вече е било станало известно на други колеги в службата. С.
бил огорчен от това и от липсата на доверие.
Предявеният иск е частично
основателен.
Депозирането на сигнала от В.П. ***
само по себе си не е противоправно. Ако в него П. беше се ограничил само до
обективно установените факти- наличието на пренасочване на служебната му
електронна поща към личната поща на Р.С. то поведението на П. би останало в
рамките на закона. Извън тези факти обаче П. прави и твърдения, които уронват
доброто име на С. и които не се доказаха. Такива твърдения са:
„…лицето Р.С. ***, застрашава дейността на Регионалното управление и
извършва умишлена злоупотреба със служебни данни и информация, за които
действия носи наказателна отговорност“.
Набеждаването като престъпление
може да бъде извършено само пред надлежен орган на властта и то когато набеждаващият
знае, че извършителят е невинен- чл. 286 от НК, и несъмнено в случая не става
въпрос за набеждаване в наказателноправния смисъл на понятието, а в по-широкия
житейски смисъл на думата- приписване на престъпление. В.П. е заявил, че Р.С. е
извършил пренасочване на електронната му поща и е определил това като
престъпление. Не се доказа по делото С. да е извършил пренасочването, нито има
доказано престъпление на С. с влязъл в сила съдебен акт. Твърденията на П.
уронват доброто име на С. поради което са противоправни.
Фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва противоправно поведение,
вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина,
която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага. Съгласно константната
съдебна практика отговорността по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди,
причинени от обидни изявления, както и от изявления,
съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните
права и интереси на ищеца. Свободата на изразяване на мнение, прокламирана в
чл.39 и сл. от КРБ, се разпростира до пределите, до които засяга други
конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите.
Съобразно мотивите към Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на
Конституционния съд свободата на словото (правата по чл. 39-41 от КРБ)
няма абсолютен характер, като Конституционният съд посочил основанията за
ограничаването й както следва: за защита на националната сигурност, запазване
на обществения ред и превенция на престъпността, защита на здравето и морала, защита
на репутацията и правата на другите граждани (чл. 39, ал. 2, чл. 40,
ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2), съображения за запазване на тайна. Т.е.,
накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване
на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата
ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед на чл. 39 КРБ, в
който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В
случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което
съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено. По изложените
съображения приписването на престъпление на Р.С. от В.П. е противоправно и за същото се дължи
обезщетение. Вината в случаите на деликт се предполага (чл.45 ал.2 от Закона за
задълженията и договорите) и това предположение не беше опровергано. Установи
се, че Р.С. е имал негативни преживявания свързани с последиците от сигнала на В.П..
Съдът приема обаче, че в по-голямата им част негативните преживявания не се
дължат на твърдението на П., че С. е извършил престъпление, а на проведеното
производство от прокуратурата по сигнала и свързаните с това производство
разпити и действия. Това се установява от показанията на свидетеля Марчев,
който твърди:
„Докато беше този проблем и сигнала срещу него, той изглеждаше през
цялото време изключително нервно. … След като разбра, че са спрели от
прокуратурата да търсят вина си нормализира поведението“
Както бе посочено по-горе самият сигнал от П.
за пренасочване на пощата не е противоправен (тъй като съдържа верни факти) и
за последствията от образуваната проверка от прокуратурата П. не може да бъде
държан отговорен. Ако се е оказало, че неизвестно лице е пренасочило служебната
поща на П. към личната поща на С., то това фактически е довело до негативни
последици и за двете страни по делото: П. подведен от факта, че пощата му е
пренасочена към личния имейл на С. е обвинил последния за това и му е приписал
престъпление, което поведение е противоправно. С. от своя страна е станал
жертва на обстоятелствата, че именно към неговата лична поща е била пренасочена
електронната поща на П. и следва да понесе необходимите проверки, включително и
от органите на прокуратурата.
Предвид изложеното съдът като
съобрази показанията на свидетелите приема, че доброто име на Р.С. е било
накърнено и че същият е претърпял негативни психически преживявания, които са
резултат както на накърняването на доброто му име (за което П. следва да бъде
държан отговорен), така и в резултат на прокурорската проверка, за което П. не
следва да носи отговорност. Няма механизъм за количествено измерване и
разделяне на влиянието на двата различни фактора допринесли за негативните
преживявания на Р.С., поради което съдът по своя преценка изхождайки от
представите си за справедливост приема, че общото обезщетение за негативните
преживявания на Р.С. следва да се
определи на 5 хиляди лева, но в по-голямата си част тези отрицателни емоции се
дължат на проверката на прокуратурата (за която П. не носи отговорност), а
приносът на твърдението на П. за извършено престъпление за негативните душевни
преживявания на С. съдът оценява на 1000 лева, в който размер искът следва да
се уважи, а над него следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят разноски в съразмерно на уважената част от исковете-
107,50 лева от общо направените разноски в размер на 2150 лева, а на ответника
следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете- 1316,70
лева от общо направените разноски в размер на 1386 лева. След насрещна
компенсация на разноските ищецът следва да заплати на ответника разноски в
размер на 1209,20 лева. Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.И.П.
с адрес *** да заплати на Р.Н.С. с ЕГН ********** с адрес *** сумата 1000 /хиляда/ лева обезщетение за неимуществени
вреди - страдания в резултат на уронване на доброто име на Р.Н.С. настъпили в
резултата на неправомерните действия на В.И.П. изразяващи се в писмени
твърдения, че Р.Н.С. ***, застрашава дейността на Регионалното
управление и извършва умишлена злоупотреба със служебни данни и информация, за
които действия носи наказателна отговорност“, като отхвърля иска за обезщетение над посочения размер и за обезщетение
за вреди в резултат на подадения сигнал от В.И.П. ***.
ОСЪЖДА Р.Н.С.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на В.И.П. с адрес ***1209 лева-
разноски по делото по компенсация.
Решението може да се обжалва пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/