Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 30.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№998 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството се движи по реда
на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на сключен
между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на същия и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба ищцата К.Г.-Ф., действаща чрез
процесуален представител адв. Хр.Х.-Й-ВТАК излага твърдения, че с ответника са
съпрузи, сключили граждански брак на****. в гр.****. Твърди, че от брака
си нямат родени деца. Заявява, че след сключване на брака заживели в Република
Б, след което заминали за С, впоследствие за Г. През 2017г. се разделили,
поради изостряне на отношенията им, като ищцата се върнала в Б и от тогава са
във фактическа раздяла. Ищцата счита, че брака й с ответника е дълбоко и
непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. Моли съда да прекрати брака на страните с
развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения, без да се произнася по въпроса за вината за настъпилото разстройство
на брачните отношения. Не претендира издръжка между съпрузи и не претендира
ползване на семейно жилище. Прави искане за възстановяване на предбрачното й
фамилно име-Г..
Препис от исковата молба и
приложенията са връчени на ответника, чрез адв. Й.А.И., пълномощник на
ответника, по молба, с приложено пълномощно.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото
не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата се явява
лично и се представлява и от пълномощник
адв.Х.Х.. Заявява, че поддържа
молбата за развод. Не претендира ползване на семейно жилище и издръжка между съпрузи. Отправя
искане да възстанови предбрачното си фамилно име-Г..
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се
представлява.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански
брак на****. в Република С, който гр.брак е регистриран в Б/акт.№*****./
След сключване на брака ищцата е добавила към фамилното си име фамилията на
съпруга си и брачното й фамилно име е Г.-Ф..
От брака си страните нямат родени деца.
По делото бяха събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е В К-Н. Свидетелката заяви, че страните
сключили брак през ****, който брак
сключили в С. Пред свидетелката ищцата заявила, че възнамерява да живее със
съпруга си в С. След това заминали за Г, където издръжката на семейството поела
изцяло ищцата. Пред свидетелката ищцата споделила, че й станали известни
подбудите на ответника да сключи брак с нея, а именно, за да получи българско
гражданство и да се издържа от доходите на ищцата. През 2017г. ищцата се
върнала в Би ограничила контактите си с ответника. Свидетелката каза, че ищцата
и ответника не се срещали след 2017г. и според свидетелката бракът им не може
да бъде заздравен. От брака си нямат родени деца.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от СК е допустим.
Разгледан по същество искът е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко
разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване на
семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите,
при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. От
разпита на свидетеля се установи, че страните не живеят заедно от около три
години, като не поддържат съпружески
отношения помежду си. Всеки един от тях води свой собствен живот. По този начин
са преустановени всякакви духовни, емоционални и физически връзки между тях.
При това положение съдът намира, че техният брак, съществуващ само юридически,
не е нито в техен интерес, нито в интерес на обществото. Видно от събраните по
делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Тъй като нито една от страните не е поискала
изрично съдът да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака,
то съдът не дължи произнасяне по този въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.
Тъй като страните нямат родени от брака деца,
съдът не следва да се произнася по въпроси относно упражняване на родителските
права, режима на лични отношения и издръжка.
По въпроса за предоставяне ползването на
семейното жилище, следва да се отбележи, че ищцата не е направила такава
претенция. Такава претенция няма заявена и от ответника. Поради това съдът не
следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище.
Относно въпроса за фамилното име на съпругата
след развода: Разпоредбата на чл.53 от СК дава на този съпруг, който е променил името си, право на избор дали да
запази брачното си име или да възстанови предбрачното си такова, независимо от
становището на другия съпруг по този въпрос. Преценката и правото на избор е
предоставено единствено на съпруга променил името си при сключване на
брака. В настоящото производство ищцата
при сключване на брака е добавила към фамилията си фамилното име на съпруга си,
като брачното й фамилно име е Г.-Ф.. С исковата молба е направила искане за
възстановяване на предбрачното й фамилно име, което искане, с оглед
разпоредбата на чл.53 от СК, следва да бъде уважено и след прекратяване на
брака ищцата да възстанови и носи предбрачното си фамилно име- Г..
Страните не са предявили претенция за лична
издръжка един спрямо друг, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр.
второ от ГПК, съдебните разноски следва да останат в тежест на всяка от
страните така, както са ги направили, а окончателната държавна такса, която
съдът определя в размер на 40 лв. следва да бъде заплатена по равно от тях,
съответно по 20 лв. от ищцата и ответника, както и всеки от тях следва да
заплати по 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД
сключения на******. в Република С, регистриран в *****/акт №*****./ граждански
брак между К.Г.Г.-Ф. с ЕГН **********,
с адрес *** и Д.Ф., роден на ***г.,Република
С, със съдебен адрес ***,офис7/адв.Й.И./,
поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака ищцата К.Г.Г.-Ф. с ЕГН ********** да възстанови и носи предбрачното си фамилно име – Г..
ОСЪЖДА К.Г.Г.-Ф. с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса в размер на 20 лв./двадесет лева/, както и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.Ф., роден на ***г.,Република
С, със съдебен адрес ***, ***адв.Й.И./ да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна
такса в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, както и 5лв./пет лева/ за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: