Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.София, 19.10.2021год.
Софийски градски Съд, І Гражданско отделение, 14
състав в открито заседание на четвърти
октомври през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №8165 по описа за 2020год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от М.З. Г. ***.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сума в размер на 8600,00лв., представляваща платена
продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от
26,05,1983год., иск с пр.осн.чл.189 от ЗЗД за сума в размер на 97817,00лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди представляващо разликата в
цената на недвижим имот, представляващ апартамент, с площ от 46, 41кв.м.,
находящ се в гр.София, ул.*****, с прилежащо мазе, с площ от 8кв.м., заедно със
съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на
строеж върху УПИ IV-13, кв.180 по плана на
гр.София, м.Гърдова глава, към момента
на покупко-продажбата и съдебното отстранение, иск с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 110657,43лв.-обезщетение за забава върху претенцията за имуществени
вреди, за периода от 28,05,2010год. до
06,08,2020год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба -06,08,2020год.
до изплащане на вземането.
Поддържа, че на 26,05,1983год. е
сключен договор за покупко-продажба
между С.о., в качеството на продавач и
наследодателите на ищцата /З.К.Г.и И.П.Г./, във връзка с който е преведена
на ответника сума в размер на 8600,00лв.-продажна цена. С договор за
дарение процесния имот е дарен на ищцата с НА №64, том ХХ, дело 3310/1988год. Договор за
покупко-продажба от 26,05,1983год. е прогласен за нищожен със съдебно
решение с №55/28,05,2010год. по описа на
ВКС гр.д.№3435/2008год., поради
което претендира в качеството на наследник на купувачите по сделката връщане на
платената продажна цена. Освен това се претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от
97817,00лв., представляваща разлика в цената на имота предмет на договор за
покупко-продажба към момента на
придобиване-1983год. и увеличената стойност поради промени в пазарните условия
при съдебното отстранение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-С.о.в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага съображения за недопустимост,
респективно неоснователност на исковата претенция. Поддържа реално платената
цена по договор за покупко-продажба да е 1046,00лв., а останалата в размер на
5926,00лв. да е дължима в срок 20години
на равни месечни вноски. Поддържа в договор за покупко-продажба да не е
налице клауза за неустойка, поради което не се дължи обезщетение за имуществени
вреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземането за
обезщетение считано от 28,05,2010год.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, на
осн.чл.235 от ГПК съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните
и от доказателствата се установява, че с договор за покупко-продажба от 26,05,1983год. Кирковски НС продава на З.К.Г.и
И.П.Г. недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.*****, представляващ апартамент състоящ се от стая, дневна, кухня и
обслужващи помещения, застроен на 46,41кв.м., заедно с мазе, застроено на
8,00кв.м. и 29,86%ид.части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото, представляващо парцел IV, 13, кв.180, м. „Гърдова глава“, при граници на апартамента и мазето
посочени в договора, за сума в размер на 6972,00лв., от която 1046,00лв. е
внесена като първоначална вноска, а другата част от 5926,00лв. е платима в срок
от 20 години на равни месечни вноски, платими до 25 число на месеца до
окончателното изплащане на сумата, включително
лихвата, 2 % годишно, чрез платците на предприятията, учрежденията и
организациите по реда на т.28 от Наредба
за продажба и замяна на държавни жилища. За остатъка от неплатената продажна
цена е вписана законна ипотека №ДИ-05-137/82 на нотариус при СРС.
С договор за дарение,
обективиран в НА №64, том 20, дело №3310/1988год. З.К.Г.и И.П.Г. даряват на М.З.Г. описания по-горе имот. Не се спори между
страните, че ищцата е правоприемник на приобретателите З.К.Г.и И.П.Г..
С решение от
14,03,2001год. на СРС, ГО, 45 състав постановено по гр.д.№9561/1996год. е
прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на държавен имот от 6,05,1983год. на осн.чл.7
от ЗВСОНИ, в което производство са участвали, както приобретателите по сделката
купувачи, така и С.о..
С решение от
02,01,2008год., постановено по гр.д.№1080/2001год. на СГС, ВК е отменено
първоинстанционното решение от
14,03,2001год., в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни исковете по чл.7 от ЗВСОНИ, и вместо това са уважени като е прогласена нищожността на
договора за покупко-продажба на имот 26,05,1983год. поради противоречие със
закона, а именно: имотът не представлява годен обект за продажба, тъй като 1. не
е налице надлежна документация за
преустройство на едноетажната еднофамилна жилищна сграда в двуетажна сграда с
по два апартамента на етаж, 2. Не е
дадено разрешение от ръководителя на ведомството за продажба
на жилището, а разрешението е
дадено от друго лице, 3. Подписът на
заповедта за продажба не е на председателя на ИК на РНС, а на друго
лице, 4. Договорът за покупко-продажба не е подписан от председателя на ИК на
РНС, а от друго лице, което няма представителна власт като е признато за
установено на осн.чл.97, ал.1 от ГПК, че ищците/трети лица за делото/ като наследници на бившите акционери на национализираното по ЗНЧИМП АД Люлин са собственици на процесния имот.
С решение
№55/28,05,2010год. ВКС Второ отделение на ГК постановено по гр.д.№3435/2008год.
оставя в сила изцяло решението от
02,01,2008год. на СГС, 2 „Г“ въззивно отделение.
По делото е изслушано
заключение на съдебно-техническа експертиза, което като обективно изготвено,
неоспорено от страните следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния
акт, от което се установява, че пазарната стойност на процесния имот към датата
на съдебното отстранение-28,05,2010год. е 61720,00лв.
Други относими
доказателства по делото не са ангажирани.
Предявен е иск с пр.кв.чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Предпоставките на фактическия състав на посочената норма включват
установяване на извършена от кредиторът-ищец
в полза на ответника парична престация на процесната сума, в посочения размер,
получаване от ответника, които съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест съобразно чл.154 от ГПК следва да се
докажат от ищцовата страна.
В тежест на ответната
страна е да установи основание за получаване на сумата. Нищожния договор не
поражда правни последици, поради което даденото по нищожен договор подлежи на
връщане поради начална липса на основание.
В конкретната хипотеза договор за покупко-продажба от 26,05,1983год. е
прогласен за нищожен на основание специалната нормативна разпоредба за
нищожност, чрез иск по чл.7 от ЗВСОНИ. Надлежно легитимирани ответници по иска
са приобретателите по договора за продажба придобит от Държавата, чрез ОбНС по
реда на Наредба за продажба и замяна на държавни жилища, което е видно и от
приложените решения, с които е уважен иска
по чл.7 от ЗВСОНИ и иск по чл.97 от ГПК за установяване собствеността
върху имота на лицата по чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ. Претенцията на ищцата, в качеството на правоприемник на
приобретателя, е връщане на платената продажна
цена, която видно от приложения договор е в размер на 6972,00лв. В
договора е отразено отбелязване неоспорено от страните, че сумата от 1046,00лв.
е платена с първоначална вноска с бележка №181/43 от 26,05,1983год. и 1 %
режийни разноски. За останалата сума от
5926,00лв., за която е вписана законна ипотека няма ангажирани доказателства за
плащане, поради което и предвид изричното оспорване от страна на ответника, съдът приема да не е
доказано плащане по реда на чл.154 от ГПК.
Ответникът С.о.е правоприемник на държавата,
в частта касаеща процесния имот, находящ
се на територията на С.о., поради което е пасивно материалноправно легитимиран
по претенцията за връщане на даденото по договор за покупко-продажба сключен по НДИ от 1983год. за сума в размер на
1046,00лв. За определяне на размера на дължимото вземане съдът намира, че
следва да намери приложение Закона за деноминация, в сила от 05,07,1999год.,
съгласно чл. 2, ал.(1) от който сочи, че деноминацията се
отнася за всички величини в български левове, определени към 5 юли 1999 г., или вземането за връщане
на продажната цена е основателно за сума в размер на 1,04лв., като за разликата
до предявения размер от 8600,00лв. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Възражението
на ответника за изтекла погасителна
давност релевирано по реда на чл.120 от ЗЗД, съдът намира за основателно.
Принципно
при липса на основание на извършената престация по нищожен договор, изискуемостта на вземането възниква от момента на самото престиране. В този смисъл т.7 от ППВС №1/1979г. Приложима е пет годишната погасителна давност,
която тече от извършване на престацията. Въпреки това
в хипотезата на прогласена нищожност по чл.7 от ЗВСОНИ, съдът приема, че
доколкото възстановяването на собствеността на лицата по чл.7, ал.1 и чл.2 от
закона е предпоставено от нарочно предявяване на иск по чл.7 от ЗВСОНИ, в
законоустановен срок и от трети за сделката лица, то вземането за връщане на
даденото по договора е изискуемо от влизане в сила на решението за уважаване на
иска или от 28,05,2010год. Исковата молба е депозирана на 06,08,2020год. или
след законоустановения пет годишен срок, поради което вземането е погасено по
давност.
По претенцията с
пр.осн.чл.189 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, съставляваща
разликата между платената цена за закупуване на процесния недвижим имот и пазарната стойност необходима за закупуване
на тъждествен имот към момента на
съдебното отстранение в размер на 97817,00лв.:
Претенцията на
ищцата е заявена, в качеството й на правоприемник на приобретателите по
договора за продажба от 1983год. и
съставлява обезщетение за неизпълнение на задължението на продавача по договора
да прехвърли собствеността на купувача.
Съгласно чл.188
от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право
на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да
противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това.
Договорът
за продажба на чужда недвижима вещ не се счита за развален по силата на
съдебното решение за евикция, а се разваля по предвидения в чл. 189, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД съдебен ред (в този смисъл Тълкувателно решение №1/2019год. от 02,07,2021год. на ОСГТК
на ВКС). В
конкретната хипотеза, с оглед изложените по-горе мотиви за нищожност на
договора съдът намира нормата на чл.189 от ЗЗД
да е неприложима доколкото
договора е нищожен, а на
разваляне подлежи валидно възникнало договорно правоотношение. В хипотезата на уважен иск по чл.7 от ЗВСОНИ
срещу купувачите по договора за покупко-продажба съгласно чл.7, ал.2 от ЗВСОНИ гражданите получават обезщетение по чл. 5, ал. 3 от Закона за
обезщетяване на собственици на одържавени имоти/ЗОСОИ/. Те закупуват с предимство държавно или общинско
жилище с жилищни компенсаторни записи по номиналната им стойност. Уравнението е
парично. Когато държавата и общините не предоставят за закупуване жилища от своя
фонд на тези граждани в тримесечен срок от тяхната молба, гражданите имат право
да получат левовата равностойност на техните жилищни компенсаторни записи по
номинал. С § 2 от ДР на ЗВСОНИ / ДВ, бр. 51 от 1996 г./ На лицата, осъдени по чл. 6 и
7 да освободят съответните жилища, общинските съвети предоставят с предимство
жилища съобразно § 11 от Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 44 от 1996
г.), освен в
случаите когато осъдените лица притежават жилище или вила, които са годни за постоянно
обитаване. В
случаите когато към деня на отстранение
от имота общинските съвети не са в състояние да предоставят на лицата жилища, поради което те трябва да наемат жилища на свободен наем,
разликата до цената на свободния наем се поема от общината, освен при достатъчно
доходи от лицата подлещажи на обезщетение. Друг е въпросът дали последвалите
множество нормативни изменения уреждащи
възможността за фактическо обезщетяване на
лицата, от които са отнети имотите, чрез жилищни компенсаторни записи и
възникналия пазар на жилищни компенсаторни записи би могъл да доведе до реално
обезщетяване, с оглед приетата норма на чл.41, ал.3 от ЗОС/ 2004год./.
Изложеното обосновава извод да е налице специална
процедура за обезщетение на лицата по чл.7, ал.3 от ЗВСОНИ, поради което
претенцията за имуществена вреда на заявеното основание подлежи на отхвърляне.
Ето защо релевираното възражение за изтекла давност не подлежи на разглеждане.
По претенцията с
пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за сума в
размер на 110657,43лв.върху имуществените вреди/ с оглед уточнителна молба от
26,03,2021год./, за периода от 28,05,2010год. до 06,08,2020год.
С оглед
акцесорния характер на исковата претенция и предвид неоснователност на
претенцията за обезщетение за имуществени вреди, предявения иск подлежи на
отхвърляне.
По
разноските:
С оглед изхода от спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 100,00лв. –юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от М.З.Г., с ЕГН **********, с адрес
***, съд. адрес ***.М.*****срещу С.о., с адрес гр.София, ул.*****иск с
пр.основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 1,04лв., представляваща платена продажна цена по договор за
покупко-продажба от 26,05,1983год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането като погасен по давност, за сумата над 1,04лв. до сумата от 8600,00лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявен от М.З.Г., с
ЕГН **********, с адрес ***, съд. адрес ***.М.*****срещу С.о., с адрес
гр.София, ул.*****, иск с пр.осн.чл.189 от ЗЗД за сума в
размер на 97817,00лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и иск с
пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 110657,43лв., за периода от 28,05,2010год. до 06,08,2020год. като
неоснователни.
ОСЪЖДА М.З.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, ул.М.М.*****да
заплати на С.о., с адрес гр.София, ул.*****на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
сума в размер на 100,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: