Решение по дело №941/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Н. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с цена на иска 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик, изразяващи се в поставяне на лицето в лоши условия в килия № 115. Твърди, че при настаняването му в килия № 115 през април 2020 г. същата е била чиста, но след средата на 2021 г. се появили дървеници, които цапали стената с кръв и снасяли много яйца. Имало влага по стената, която отделя спалното помещение от тоалетната, вследствие на която се ронело прах и килията се нуждаела от ремонт. Твърди, че в периода от 25.06.2021 г. до 19.09.2023 г. е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в лично унижение, изтезание и нечовешко отношение. Иска се присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер. Сочи, че администрацията на Затвора-гр. Пазарджик е предприела всички мерки за осигуряване на нормални социално битови условия на лишения от свобода.

Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик дава заключение, че исковата претенция е неоснователна и е останала недоказана.

Административен съд-Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и касае претърпени неимуществени вреди от действия и бездействия на органи по изпълнение на наказанията по този закон в периода от 25.06.2021 г. до 19.09.2023 г.

От представените и приети по делото справки вх.№ 8486/16.10.2023 г. и вх.№ 9769/21.11.2023 г. на началника на Затвора-гр. Пазарджик се установява, че Н. А. изтърпява присъда № 78/12.04.2010 г. по НОХД № 112/2009 г. на Окръжен съд–Хасково, с което на осн. чл. 116 НК му е наложено наказание „доживотен затвор“. В пенитенциарното заведение изтърпява наказанието си в обособена зона с повишена сигурност, в постоянно заключено помещение при засилен надзор и охрана. От 02.04.2020 г. до 19.09.2023 г. лишеният от свобода е настанен в първо отделение в килия № 115 с размери 3,60х3,05 или 10,98 кв.м., разполага със санитарно помещение с постоянно течаща студена вода и топла вода по график. Помещението е оборудвано и е с подова настилка от теракотени плочки. След направен основен ремонт през 2019 г. и началото на 2020 г. Н. А. е единственият, който е бил настанен в килия № 115. От 19.09.2023 г. А. е настанен в спално помещение № 114. Посочено е, че съгласно сключен договор е извършвана по график дезинфекция, дератизация и дезинсекция на помещения в затвора, като почистването и хигиенизирането на спалните помещения е отговорност на самите лишени от свобода. Сочи се, че не са постъпвали оплаквания от А. за наличие на плесен, мухъл, влага, гризачи или други вредители. В помещението има достъп до дневна светлина посредством прозорци, чрез които се осъществява проветряването му. Посочва, че към края на исковия период помещението е със здрави подови и стенни плочки, дограма и прозорци, здрава мебелировка. Заявява, че има нужда от ремонт на една от стените – измазване и шпакловане на 2 кв.м. и освежително пребоядисване вследствие на злонамерени действия и не доброто стопанисване на помещението от страна на лишения от свобода. Представен е договор за възлагане на обществена поръчка № 650/30.01.2021 г. за извършване на дезинсекция и дератизация в сградите на ГДИН и териториалните служби, включително и в Затвора-гр. Пазарджик за срок от 36 месеца, ведно с приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка.

По искане на ищеца по делото е разпитан Д. П. Г. – лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора-гр. Пазарджик. Свидетелят заявява, че килията на А. е била пълна с хлебарки, въпреки, че не е влизал в помещението. Заявява, че докато е чистил коридора е видял, че една от стените на килията е била на червени петна и имало яйца от дървеници. Имало влага по стените. Заявява, че в момента се извършва ремонт на килия № 115.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода 25.06.2021 г. до 19.09.2023 г. е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в лично унижение, изтезание и нечовешко отношение в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица.

Основателността на предявения иск предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) в пряка причинна връзка от нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС предвижда забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, за такова се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването е неизчерпателно.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

Предмет на разглежданата искова претенция е обезщетяване на претърпени от Н. А. неимуществени вреди – страдания, като последица от проявните форми на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС: бездействие на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик да му осигури благоприятни условия за изтърпяване на наказанието.

В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.

Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдения за бездействие на затворническата администрация да му осигури по-добри условия на пребиваване в пенитенциарното заведение. Сочи, че в килията му имало наличие на дървеници, които цапали стената с кръв и снасяли много яйца. Имало влага по стената, която отделя спалното помещение от тоалетната, вследствие на която се ронел прах и килията се нуждаела от ремонт.

От събраните по делото доказателства обаче не може да се направи извод, че администрацията на Затвора-гр. Пазарджик е бездействала в посочения от ищеца период. Видно от събраните доказателства в периода 2017-2020 г. сградата на корпуса на затвора, включително и първо отделение, в което се намира килия № 115, е изцяло обновена след поетапна мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд. Изцяло са били обновени санитарните възли, извършена е подмяна на електрическите, ВиК и отоплителните инсталации, подменени са подовите настилки и облицовки и дограмата. Помещението е оборудвано с легло, шкаф, маса и табуретка. Обстоятелства, че килията е била след основен ремонт се потвърждават едновременно от посоченото от ищеца в исковата молба, че при настаняването му през 2020 г. спалното помещение е било чисто, както и от показанията на разпитания по делото свидетел.

Спалните помещения се дезинсекцират спрямо изготвен график, от лицензирана фирма. Няма данни ищецът да е посещавал медицинския кабинет с оплаквания от ухапване от дървеници и др. Не се доказва през процесния период неизпълнение на задължение по обезвреда на паразити в помещенията на Затвора-гр. Пазарджик. Сключен е договор с ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“, по силата на който се осъществява дезинсекция и дератизация в затворническите помещения. От представените по делото приемо-предавателни протоколи е видно, че дейностите се извършват регулярно, като се извършва дезинсекция и дератизация срещу хлебарки, бълхи, дървеници, плъхове и мишки. Съдът не кредитира свидетелските показания в частта относно твърденията му за наличие на дървеници в спалното помещение на А. доколкото същият няма достъп до него с оглед на това, че осъдените на доживотен затвор изтърпяват наказанието си в обособена зона с повишена сигурност, в постоянно заключени помещение и самостоятелното настаняване в килията. Други доказателства за лоши условия на настаняване няма по делото. Напротив, Н. А. е настанен в изцяло обновена и ремонтирана килия през месец април 2020 г. и е бил единственият й обитател. Хигиената и почистването на помещението е негов личен ангажимент, като се извършва дезинсекция и дератизация от специализирана и сертифицирана фирма по график.

Предвид гореописаното, съдът приема, че не се доказа незаконосъобразно действие и/или бездействие на длъжностни лица от администрацията на ответника, което да е причинило претендираната неимуществена вреда. В контекста на изложеното не може да се направи извод ищецът да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, надхвърлящо неизбежното ниво на страдание, свързано със законното му лишаване от свобода. Напротив, спрямо него са предприети максимални мерки и са осигурени приемливи условия на настаняване в мястото за лишаване от свобода.

С оглед гореизложеното, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан - не се установи незаконосъобразно действие/бездействие на ответника, което е първата и основна предпоставка, за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 284 ЗИНЗС.

Неоснователността на главния иск обуславя отхвърлянето и на акцесорния иск за законна лихва.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Н. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който претендира сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва, представляваща обезвреда за неимуществени вреди, претърпени от действия и бездействия на администрацията при Затвора-гр. Пазарджик, за периода от 25.06.2021 г. до 19.09.2023 г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.