Р Е Ш Е Н И Е
№262419/4.8.2021г.
гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдия ***гр. дело №1973 по
описа на Варненски районен съд за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по
предявени ревандикационни искове от Ц.П.П., ЕГН ********** *** и К.П.П., ЕГН **********
*** срещу Е. ***Ж., ЕГН ********** *** за приемане за
установено, че ищците са собственици по наследство на 160/710 кв.м. ид. части
от недвижим
имот намиращ се в село ***, община ***, представляващ имот с
идентификатор ***по КК и КР, одобрени със Заповед
№
РД-18-69/30.01.2020г. на ИД на АГКК, адрес на
поземления имот: с.***, п.к.9026, ул."***" ***, с
площ от 741 кв.м.
/а по документ за собственост 710 кв.м./,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид застрояване, номер по предходен план:
154,
квартал 44, парцел VI, при съседи:
***, ***, ***, ***и
***,Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КК и
КР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект е със Заповед
№18/12402/17.12.2020г. на Началника на СГКК ***, адрес
на имота: с.***, п.к.9026, ул."***" №***, ет.2, като самостоятелния
обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, посочена в
документа площ: 100 кв.м., прилежащи части: тавански помещения, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта-***.1, над обекта – няма, както и Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.4 по КК и
КР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект е със Заповед № 18/12402/17.12.2020г. на Началника на
СГКК ***, адрес на имота: с.***, п.к.9026, ул."***" №***, като
самостоятелния обект се намира на етаж минус 1 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: едно, посочена в
документа площ: 16.50 кв.м.,
ниво:
1, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - ***.3, под
обекта-няма, над обекта -***.1, съгласно
схема № 15-1171263/17.12.2020г. на
СГКК ***, както и осъждане на ответницата да предаде владението на имотите, на
осн. чл. 108 ЗС.
Навеждат се твърдения, че ищците са наследници на ***П.,***, починал на 14.06.2020г., като след откриване на наследството
всеки един от ищците е придобил равна квота от наследството на праводателя си. На 10.06.1987г. ответницата е
отстъпила на праводателя на ищците безвъзмездно право на строеж в процесното
дворно място, по силата на което последния следва да построи жилищна сграда,
гараж, второстепенна постройка и др. с площ от 120
кв.м. Издадено е разрешение за строеж № 193/15.06.1987г., съобразно което е
одобрено изграждането на двуетажна сграда със ЗП 100 кв.м.,
без стълбищна клетка и по една гаражна клетка за всяко жилище. На 11.06.1987г. ответницата и
наследодателя на ищците са сключили договор с нотариална заверка на подписите
за разпределение, като в полза на праводателя на ищците е разпределен втори
жилищен етаж и тавански помещения, съответно гараж (северно изложение). По силата на договор за
дарение, който е оформен в нотариален акт № 115, том ХХ, дело №
6139/26.08.1992г. е праводателя на ищците е
придобил от ответницата процесните 160/710 кв.м. идеални
части от дворното място.
След смъртта на наследодателят им
се твърди, че процесните ид.части от дворното място, жилището и гаража се
владеят от ответницата. Многократни покани са отправяни до последната да
предаде владението им, но последвали отказ от същата да стори това. Към момента на депозиране на исковата молба в съда ответницата
владее процесните имоти без наличие на правно основание.
Предявени са и облигационни искове за осъждане на
ответницата да заплати обезщетение на всеки един от ищците за лишаване от
ползване досежно процесните имоти, за времето от смъртта на техния общ
наследодател до депозиране на исковата молба в съда, както следва:
Ответницата Е. ***Ж., ЕГН **********
*** да заплати на Ц.П.П., ЕГН ********** *** сумата от 20,50 лева обезщетение за лишаване от ползване по отношение
на процесните съсобствени 160/710 кв.м. ид.части от недвижим имот намиращ се в село ***, с
идентификатор ***по КК и КР, за периода 14.06.2020г. – 09.02.2021г.,
на осн. чл. 31, ал.2 ЗС, сумата от 398 лева обезщетение за лишаване от ползване на
собственият имот - Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***– жилище, апартамент с площ
от 100 кв.м., за периода 14.06.2020г. –
09.02.2021г, на осн. чл. 59 ЗЗД и сумата от 47 лева обезщетение за лишаване от ползване на
собственият имот - Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***.4, представляващ гараж в
сграда, с площ от 16,50 кв.м., за периода 14.06.2020г. – 09.02.2021г., на осн. чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците считано от
депозиране на исковата молба в съда – 10.02.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, съобразно допуснатото изменение на предявените искове с
протоколно определение постановено в открито съдебно заседание на 09.07.2021г.
Ответницата Е. ***Ж., ЕГН ********** ***
да заплати на К.П.П., ЕГН ********** *** сумата от 20,50 лева обезщетение за лишаване от ползване по отношение
на процесните съсобствени 160/710 кв.м. ид.части от недвижим имот намиращ се в село ***, с
идентификатор ***по КК и КР, за периода 14.06.2020г. – 09.02.2021г.,
на осн. чл. 31, ал.2 ЗС, сумата от 398 лева обезщетение за лишаване от ползване на
собственият имот Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***– жилище, апартамент с площ
от 100 кв.м., за периода 14.06.2020г. –
09.02.2021г, на осн. чл. 59 ЗЗД и сумата от 47 лева обезщетение за лишаване от ползване на
собственият имот Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.4, представляващ гараж в
сграда, с площ от 16,50 кв.м., за периода 14.06.2020г. – 09.02.2021г., на осн. чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците считано от
депозиране на исковата молба в съда – 10.02.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, съобразно допуснатото изменение на предявените искове с
протоколно определение постановено в открито съдебно заседание на 09.07.2021г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответницата, с която предявените искове се оспорват. Посочва, се че по силата на процесното дарение от 1992г. ищците се легитимират като собственици на 160/710 кв.м. ид. части от дворното място, без
построената в него сграда. При тези твърдения счита, че
същите към момента на депозиране на исковата молба в съда не се легитимират за
собственици на самостоятелни обекти в сградата, която е изградена в процесното
дворно място. Оспорва се твърдението наведено в
исковата молба, че ответницата владее процесните имоти. Сочи, че
самостоятелните обекти в сградата не са завършени през 1992г.,
същите са необитаеми, за последните не е издавано разрешение за ползване, нямат
разкрита партида за вода и ел.енергия. Излага възражения,
като посочва че тя няма ключ за входната врата на двора и процесните жилище и
гараж, последните са постоянно отключени, като до същите достъпът е свободен. Оспорва предявените
облигационни претенции по основателност, като в евентуалност излага, че
предявените искове са завишени по размер.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за покупко – продажба от 06.11.1980г. чрез ОНС, оформен в нотариален
акт № 159, том VІІІ, дело № 6064/1980г., по силата на който ответницата Е.Ц. ***е
придобила собствеността върху дворно място с площ от 710 кв.м., представляващо
парцел № V-91, кв.11, по плана на село ***.
Със заявление с нотариална
заверка на подписите от 10.06.1987г. до Районен народен съвет – гр. ***, Е.Ц. ***и
***П. са направили искане за отстъпване правото на строеж, на осн. чл. 56, ал.2
и ал.3 ЗТСУ, в което заявление се сочи, че ответницата като собственик на
дворното място от 120 кв.м., от парцел V-91, кв.11 на село ***, отстъпва безвъзмездно
правото на строеж на своя брат ***П., по силата на което да построи, надстрои
жилищна сграда, гараж, второстепенна постройка и др. върху площ от 120 кв.м.,
съобразно одобрения архитектурен проект.
Представено е разрешение за
строеж № 193/15.06.1987г., с което ОНС – *** разрешава на Е.Ц. ***и ***П. да
построят двуетажна жилищна сграда в парцел VІ-91, кв.11 по плана на село ***.
Посочва се в разрешението, че съобразно плана на село *** се разрешава
построяване на жилищна сграда с площ от 100 кв.м. без вкл. на стълбищна клетка.
С договор с нотариална заверка на подписа от 11.06.1987г.,
сключен между Е.Ц. ***и ***П. е
осъществено разпределение на етажите и сервизните помещения, които ще бъдат
изградени в жилищна сграда, като за ответницата е разпределено ползването на
дял І-ви,включващ: гараж /южно изложение/ и сервизни помещения на партерния
етаж и първи жилищен етаж, а ***П. получава дял ІІ- ри, който включва: гараж
/северно изложение/, втори жилищен етаж и тавански помещения.
С дарение от 26.08.1992г.,
обективирано в нотариален акт № 115, том ХХ, дело № 6139/1992г., ответницата Е.Ц.Ж.
дарява на своя брат ***П. 160/710 кв.м. идеални части от дворно място, цялото с
площ от 710 кв.м., представляващо парцел V-91, кв.11, без построената в него
сграда.
От удостоверение за
наследници от 23.06.2020г. се установява, че ***П. е починал на 14.06.2020г.,
за което обстоятелство е съставен акт за смърт № 0036/15.06.2020г., като
наследници на същия са ищците и негови синове – Ц.П.П. и К.П.П..
Представена по делото е
телеграма №22/15.01.2021г. с подател - ищеца К.П.П. до ответницата Е.Ц.Ж., с
отбелязване върху известие за доставка № ИД PS 9000 03GRB8 J, че телеграмата не е потърсена от адресата. С поканата се прави искане от ищците до
ответницата за предаване в тридневен срок от получаване на съобщението
владението върху процесните имоти. Прави се искане за заплащане на наем в
размер на общо от 600 лева / от по 300 лева
за всеки един от ищците/ за неоснователното ползване на имотите.
Прието по делото е
заключение по назначена съдебно – оценителна експертиза представена от в.л. П.П.,
в която се посочва, че средно пазарния наем за периода от 14.06.2020г. до
09.02.2021г. на обект с идентификатор ***възлиза в размер на 41 лева, на обет с
идентификатор ***.2 в размер на 796 лева, а на обект с идентификатор ***.4
възлиза на 94 лева. В съдебно заседание експерта посочва, че при оглед на място
е констатирал наличие на 4 етажна сграда, в която на партерен изцяло надземен
етаж се помещават два гаража, процесния жилищен обект се намира на втори
жилищен етаж, съответно на трети от сградата, като
над него има изградено мансардно помещение. Имотът е посетен от експерта на
място, като в него е допуснат от ответницата, която му отключила. Експерта
посочва, че гаража е завършен на тухла, като същия не е измазан, липсва
ел. инсталация. Жилището предмет на спора е завършено, положена е боя в същото,
не е констатирано обзавеждане в същото.
Разпитана по искане на
ищците е свидетеля ******– майка на ищеца К.П.. Известно й е, че конструкцията
на сградата е била завършена около 1996г., като същата не е била измазана от
вън. В имота към 1996г.е живяла ответницата и съпругът на свидетеля, който след
сключване на граждански брак с нея се е преместил да живее в гр. ***. Посочва,
че след смъртта на ***П. – 14.06.2020г. в имота живее единствено ответницата
със своята дъщеря и мъжът, с която съжителства. Имота от към пътя е ограден с
ограда, на който има поставени две врати, като едната била предназначена за
ответницата, а другата за ***П.. Свидетеля лично не е възприела ответницата да
е оспорвала правата на ищците по отношение на процесните имоти, от ищеца Ц.П. й
е известно, че при разговор между него и ответницата, последната е посочила, че
доколкото къщата няма документи въпроса следва да бъде разрешен от съда, чрез
осъществяване на делба на имота. Излага сведения, че ищците са били поискали
достъп до гаража в имота с оглед необходимост да бъде взет автомобил на ***П.,
като достъп е бил отказан, като свидетеля не посочва, дали този разговор е
воден с ответницата Е. или нейният брат (свидетеля) Веско П..
На 08.12.2020г. свидетеля е
придружила ищците, които заедно с ключар са посетили имота. В имота са били
посрещнати от ответницата, която е разговаряла с ищеца Ц.П., който я е помолил
да му предаде ключове за имота, а ако не стори това то те водили ключар с тях,
при което било изложено от ответницата на страните да влизат в имота, но и на
нея да също да й бъдат предоставени ключове. При поискване на ключове от страна
на Ц.П. ответницата съобразно изложеното от свидетеля посочила, че няма ключове
или няма да ги даде, но ако се сменят бравите, то тя иска ключ от тях. Ответницата
заявила, че разполага с документи, които й давали право на владение върху
имота.При така създалата се ситуация на място пристигнали и представители на
МВР, като в този ден свидетеля сочи, че в имота те не са били допуснати от
ответницата.
В последствие на
15.12.2020г. синът на свидетеля – ищецът К.П. *** с оглед необходимост да вземе
колата на своя баща. Автомобила към този ден бил на улицата пред имота. К.П. е
поискал да влезе в имота за да вземе седалки на автомобил, но не бил допуснат
от ответницата, които факти на свидетеля са известни от самия ищец.
По искане на ищците е
разпитан свидетеля Виктор Боянов Тодоров – без дела и родство със страните. На
свидетеля е известен имота в село ***. До имота се влизало от към пътя, на
който имало разположени два входа. Разположената от дясно входна врата била
заключена с катинар, а на лявата поставен катинар свидетеля не е виждал. В лявата част на имота посочва, че живее
ответницата със мъжът, с който съжителства и своята дъщеря. На му е известно
кой притежава ключове за катинара поставен на входа от към дясната страна на
имота.
Имота за пръв път е посетил
на 08.12.2020г., като на тази дата придружил ищеца К.П.. На тази датата в имота
заварили ответницата. Ищецът ***П. който също присъствал на тази дата,
разговарял с ответницата и я предупредил, че водят със себе си ключар. Ответницата отказала достъп, като препречила
вратата, която се намирала от към дясната част на имота, съответно ги помолила да си тръгват, след което на
място пристигнала и полиция. На свидетеля не е известно дали ответницата
разполагала с ключ за другата врата.
На 15.12.2020г. свидетеля
отново придружил ищеца К.П. ***, доколкото следвало да вземат автомобил от там.
При пристигане пред процесния имот констатирал, че автомобила бил изкаран
отпред на улицата, но ищеца поискал да влезе в къщата за да вземе седалки на
същия, като му било отказан достъп до имота от ответницата.
Разпитан по искане на
ответника е свидетеля ***– без дела и родство със страните, живее от 2008г. с
ответницата в нейния имот в село ***. Имота посочва, че има два входа от към
улицата, които се заключват. Единия вход е бил предназначен за ***П., който
живеел на втория етаж от сградата. На първия етаж в същата живеела дъщерята на
ответницата, а ответницата на партера, където имало обособени две стаи. Свидетеля
посочва, че ответницата няма ключ за мястото, което било принадлежало на ***П.
приживе.
На 08.12.2020г. ищците били
пред имота при заключената врата. Посочва, че ищците не са поискали от
ответницата да влязат в имота. Майката на ищеца К.П. (свидетеля ***), която ги придружавала посочила да
разбиват вратата, но дъщерята на ответницата се обадила на полицията. Свидетеля
не е възприел разговора, които се е осъществил между ответницата и ищците в
този ден. По отношение на помещенията, които са били обитавани от ***П.
посочва, че същите не се заключват, отворени са, но ответницата не е влизала в
тях, като свидетеля излага пред съда, че тя страда от заболяване, което й пречи
да ходи. На свидетеля е известно за случай, при който след смъртта на ***П.
имота е посетен от ищеца Ц.П., който е носил смъртен акт с чел закриване на
сметка в банка. При това си посещение ищецът не е влязъл в имота, а отвън е
разговарял с ответницата. От последната на свидетеля му е известно, че тя е
поела ангажимент да заплати припадащ се
дял от къщата на ищеца.
По искане на ответницата е
разпитан свидетеля ***П. – брат на ответницата. Свидетеля посочва, че в имота в
село *** на партерния етаж живее ответницата със своя приятел – свидетеля ***,
а на първия жилищен етаж живее дъщерята на ответницата – Т.. Освен партерен и
първи жилищен етаж, сградата има още втори жилищен етаж и таванско
помещение. Последните били обитавани от ***П.
до неговата смърт, който поначало живеел в гр. ***, но посещавал и имота в село
***. Посочва, че за входа на сградата от към пътя могат да бъдат използвани два
входа. ***П. приживе (2-3 години преди неговата смърт) е заключил единия вход,
като при посещение в имота е използвал другия вход, който бил заключван само
вечер от ответницата. На свидетеля не е известно, кой друг освен ***П. има ключ
за заключената външна врата. На 08.12.2020г. през имота дошли ищците, които
искали да разбиват заключения катинар на външната врата, патрона на бравата за
общите стълби и да монтиран нов ключ. Лице, което придружавало ищците направило
опит за разбиване на катинара, който бил поставен на синджира на входната
врата, но ответницата направила забележка, като посочила, че нямат право да
разбиват. Посочва, че бил подаден сигнал към полицията, която
пристигнала, към който момент на място пред имота пристигнал и свидетеля.
Свидетеля разговарял с ищеца Ц.П., който го уведомил, че целта на
посещението била да се сменят патроните,
при което свидетеля посочил, че щом се сменят патрони то трябва да дадат
ключове и на ответницата, предвид това, че стълбището е общо. Свидетеля
посочва, че ответницата не е ползвала имота, който приживе е бил обитаван от ***П..
Излага, че страна от заболяване, което възпрепятства възможността й да се
изкачи по стълбите,които били и в незавършен вид доколкото не бил поставен
парапет. На свидетеля не са известни случаи, при които ищците са предявили
претенции към процесния обект, това за пръв път било осъществено с получаване
на препис от исковата молба от ответницата по настоящото дело. Други съобщения
по повод имота ответницата от ищците не е получавала. За имотите в сградата,
които са обитавани от ***П. свидетеля посочва, че същите са отключени, като
заключена е само входната врата от към пътя, както си е била и преди. Другата
входна врата се заключвала само вечер. Вътре в двора има телена ограда, която
разделя подходите за първи и втори жилищен етаж, на която ограда има врата,
която никога не е заключвана. Общото стълбище било използвано за достъп до
комините за почистването им, докато ответницата за вход към първия жилищен етаж
имала самостоятелен достъп.
От правна страна съдът намира следното:
Първата предпоставка, която
следва да бъде доказана в производство по предявен ревандикационен иск, е че
ищецът се легитимира за собственик на процесната вещ посочената в исковата
молба, която собственост за него произтича от годно придобивно основани, било
то деривативно или оригинерно такова.
В настоящата хипотеза
ищците сочат, че са наследници на своя баща – ***П.,***, което твърдение
установяват с представеното по делото удостоверение за наследници. Твърдят, че
собствеността върху самостоятелния обект – жилище, апартамент ведно с
прилежащите му тавански помещения, както и гараж намиращи се в жилищна сграда в
село ***, праводателят им е придобил по силата на учредено в негова полза и
реализирано право на строеж, а съсобствеността върху дворното място,в което се
намира сградата при посочените в исковата молба идеални части, посочват че той
е придобил по силата на дарение.
Не е спорно по делото, че
праводателя на ищците и ответницата Е.Ж. са брат и сестра. Ответницата по
силата на придобивна сделка - договор за
покупко – продажба от 06.11.1980г., обективиран в нотариален акт № 159, том
VІІІ, дело № 6064/1980г., е придобила собствеността върху дворно място с площ
от 710 кв.м., представляващо парцел № V-91, кв.11, по плана на село ***. Не се
спори, че е налице идентичност между така придобития от страната имот с
процесния имот с идентификатор ***. При така изложеното
следва да бъде прието, че към момента на разпоредителната сделка, която е
осъществена през 1980г., ответницата се легитимира надлежно за изключителен
собственик на процесния имот.
Според чл. 92 ЗС
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,
освен ако е установено друго. Принципът на
приращението се изключва само в изрично предвидените в закона случаи. Такова изключение съдържа чл. 63, ал.
1 ЗС, който предоставя правна възможност на собственика на
земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея, както и да
придобие собствеността на постройката отделно от земята.
Правото
на строеж, като ограничено вещно право върху имота за да бъде действително
следва да бъде учредено по предвидения в закона ред и форма. Обстоятелството
дали учреденото право на строеж е надлежно възникнало следва да бъде преценено
от разпоредбите на съответния материален закон, който е действал към момента на
неговото учредяване.
В
процесния случай, от доказателствата по делото се установява, че по силата на заявление с нотариална
заверка на подписите от 10.06.1987г. до Районен народен съвет – гр. ***, Е.Ц. ***и
***П. са направили искане за отстъпване правото на строеж, в което заявление се
сочи, че ответницата като собственик на дворното място от 120 кв.м., от парцел
V-91, кв.11 на село ***, отстъпва безвъзмездно правото на строеж на жилищна сграда, гараж и второстепенна
постройка върху площ от 120 кв.м., на своя брат ***П.. Видно от отбелязването
върху представеното по делото заявление (л. 8) същото е надлежно вписано към
момента на неговото депозиране.
По време на учредяване
правото на строеж на процесния имот към 1987г. в сила е ЗСТУ (отм.). В
разпоредбата на чл. 56, ал.2, т.2 ЗСТУ (отм.) се посочва, че имат право да
строят в чужд имот съпругът
(съпругата), роднините на собственика по права линия неограничено, а по
съребрена линия - до втора степен включително, ако извършват строежа с негово
съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответните
специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните
книги; по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на
строеж в полза на строителя.
Праводателят на ищците и ответницата са брат и сестра, при което и с оглед
родствената им връзка същите попадат в приложното поле на цитираната
разпоредба. Към момента на учредяване правото на строеж ответницата надлежно се
легитимира за собственик на имота, върху който се учредява то, спазена е
формата за действителност, съобразно изискванията на материалния закон, който е
действал към този момент, като е подадено на 10.06.1987г. заявление пред
надлежен административен орган за отстъпване право на стоеж с нотариална
заверка на подписите. На 11.06.1987г. ***П. и ответницата сключват писмен
договор за разпределение на етажите, които ще постоят в собственото на
ответницата дворно място в село ***. Въз основа на този договор страните
уговорят, че ответницата ще получи партерен етаж, първи жилищен етаж и гараж с
южно изложение, а наследодателя на ищците ще получи втори жилищен етаж и
тавански помещения, като и гараж със северно изложение. В полза на ответницата Е.Ж.
и на праводателя на ищците ***П. е разрешено въз основа на разрешение за строеж
№ 193/15.06.1987г. да постоят в процесното дворно място двуетажна жилищна
сграда.
Макар и по делото да не се ангажира надлежна строителна документация, от
анализа на събраните гласни и писмени доказателства, съдът приема, че
фактически правото на строеж в процесното дворно място в село *** е
реализирано, като в имота е изградена
жилищна сграда, която се състои от приземен етаж, на който се намират два
гаража, два жилищни етажа и тавански етаж.
Това обстоятелство се установява и от заключението на в.л. П.П., който
осъществи оглед на място предвид
необходимост от изготвяне на заключението по назначената в хода на съдебното
производство съдебно – техническа експертиза.
При гореизложеното следва да бъде даден отговор на въпроса, дали от представените
от страните доказателства се установява, че приживе ***П. е придобил правото на
собственост върху самостоятелните обекти – жилище, апартамент на втори жилищен
етаж и гараж с посочения в исковата молба идентификатор. Отговорът на този
въпрос се налага и от направените в отговора на исковата от ответницата
възражения, че праводателят на ищците не е собственик на самостоятелен обект на
правото на собственост в жилищната сграда.
При анализа на ангажираните доказателства съдът не може да достигне до
положителен отговор на така поставения въпрос, при следните съображения:
Въпреки, че надлежно е учредено правото на строеж в полза на праводателя на
ищците, доколкото е спазен предвидения ред и форма за учредяване на
ограниченото вещно право по правилата на приложимия ЗТСУ (отм.), то не се
установи, че конкретно това право в полза на праводателя на ищците е учредено
по отношение на точно тези самостоятелни обекти в жилищната сграда,които са
предмет на настоящото съдебно производство. Със заявлението за отстъпване
правото на строеж, на ***П.,*** е учредено правото да построи жилищна сграда,
гараж и второстепенна постройка в дворното място, което е собственост на
ответницата. Липсва индивидуализация към момента на възникване на ограниченото
вещно право в негова полза на конкретния обект, който следва да бъде придобит
при реализиране на това право на строеж. Сключеният на следващият ден
(11.06.1987г.), спрямо деня на учредяване на правото на строеж (10.06.1987г.)
договор за разпределение има за предмет бъдещите обекти, които ще се изградят в
тази сграда въз основа на общо издаденото разрешение за строеж на двуетажна жилищна сграда на
ответницата и праводателя на ищците.
Съдът вече посочи, че приложимия материален закон, по който следва да бъдат
отнесени обстоятелствата около учредяване вещното право на ползване,
реализиране и възникване на индивидуална собственост в рамките на построеното е
ЗСТУ. В разпоредбата на чл. 192,
ал.1 ЗСТУ (отм.) се урежда хипотезата,
при която две лица (или повече) могат да извършат в съсобствен парцел или по
отстъпено право на стоеж групов стоеж. Предвидена е форма за действителност на
този договор, а именно писмена такава с нотариална заверка на подписите.
Изрично е посочен и предмета на този договор. Той следва да определи жилищата и
другите обекти, които участниците в груповия строеж ще получат, като и
условията за получаването им. При реализиране на построеното, правото на
собственост се придобива от участниците в груповия стоеж по силата на
разпределение, съобразно разпоредбата на чл. 192, ал.4 ЗТСУ (отм.). При самото
разпределение се извършва обособяване на самостоятелните обекти на правото на
собственост, като се сключва договор за делба, наричан в случая, окончателен
разделителен протокол.
За да бъде действителен договорът за групов стоеж следва страните да са
носители на вещни права върху процесния имот, било то защото са собственици на
земята върху която следва да бъде реализирано строителството или поради
учредено ограничено вещно право на строеж върху този терен. Изградените обекти
в съсобствения терен или въз основа на учредено право на стоеж общо на
участниците в договора са със статут на съсобствени между страните по него. В
съдебната практика и по – конкретно Решение №7/09.07.2010г., постановено по
т.дело №456/2009г., І т.о. ВКС, се посочва, че договорът за групов строеж, в който е направено предварително
разпределение на обектите, има правни последици като на предварителен договор
за делба, а за всеки участник в договора възниква правото да иска разпределение
на построените обекти по чл. 192, ал. 4 ЗТСУ (отм.) чрез
сключване на договор за делба. Договорът за групов
строеж по естеството си е съглашение за бъдещо разпределение; в този смисъл
договорът за групов строеж в частта му, отнасяща се до определянето на
обектите, които участниците в него ще получат, има значение само на
предварителен договор за делба. Прехвърлителният ефект
за правото на собственост настъпва с окончателния разделителен протокол,
представляващ договор за доброволна делба, сключен с нотариална заверка и вписан
в книгите на службата по вписванията.
В процесния казус по делото ищците не представят окончателен
разпределителен протокол, съставен между ответницата и праводателя им в
определената от закона форма, с който същите като участници в груповия строеж
ликвидират съсобствеността, която е възникнала между тях. Представеният по
делото договор с нотариална заверка на подписите между ***П. и Е.Ж. единствено посочва
кой самостоятелен обект всеки един участник ще получи след реализация на строителството,
но с този договор не възникват материални права на собственост досежно отделни,
индивидуални обекти намиращите с процесната сграда. Съсобствеността върху
изграденото, която е възникнала в обем съобразно притежаваното вещно право на
собственост върху терена и отстъпеното право на строеж върху него не е
ликвидирана, за да може всеки един от участниците в строителството да придобие
правото на собственост върху конкретни и самостоятелни обекти. Отразяването при
приемане на кадастралната карта на определен обект, като самостоятелен такъв с
посочване на идентификатор не може да породи материални права по отношение на
него. Материални права за собственика на този обект следва да са вече
възникнали, а кадастралната карта единствено да отрази същите, като в
графичната си част визуализира обемът им. В кадастралните регистри следва да се
съдържат данни да основанието, на което определено лице е записано като
собственик на съответния имот, без същевременно вписването в последните да
поражда собственост за лицето, което е посочено в регистъра като такова. Заснемането
на обект от сграда само по себе си не доказва, че този обект е обособен
самостоятелен обект на правото на собственост. Това е само индиция че той
притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение.
В представените по делото схеми на процесните жилище и гараж е посочено, че
правото на собственост за праводателя на ищците произтича от учредяване на
право на стоеж по реда на чл. 183 ЗУТ от 11.06.1987г. Неприложим е посочения в кадастралните
регистри за процесните имоти материален закон, доколкото той поражда правно
действие в един по-късен момент – 31.03.2001г. Посоченият в представените по
делото схеми договор от 11.06.1987г., както вече съдът изложи има единствено
значение на предварителен договор за делба.
Окончателен разделителен протокол не е съставен, при което въпреки, че са
отразени в кадастралната карта процесните обекти те не са възникнали като
индивидуални такива в правния мир, поради което не могат да бъдат притежание
отделно от сградата, в която те се намират. Самостоятелният обект на правото на
собственост в процесното дворно място в село *** е един и това е построената
жилищна сграда с два гаража, чиято съсобственост не е ликвидирана. Едва при прекратяване
на съсобствеността биха могли при изследване на приложимите технически правила
и норми на застрояване да бъдат обособени отделни обекти на правото на
собственост, които да принадлежат на различни лица. Окончателният разделителен
протокол по чл. 192, ал.4 ЗТСУ (отм.)/договорът за доброволна делба/ има
прехвърлителен ефект на правото на собственост върху отделен самостоятелен
обект в общата сграда – Решение №322/11.01.2012г., постановено по гр.дело №
253/2011г., ВКС ІІ г.о. Едва тогава на тези обекти следва да бъде придаден
самостоятелен идентификатор, който да ги индивидуализира като самостоятелни
обекти на правото на собственост.
При така изложените съображения настоящия първоинстанционен съд не може да
приеме, че приживе ***П. е придобил правото на собственост върху процесното жилище,
апартамент на ет.2 от жилищната сграда ведно с прилежащите му тавански
помещения, същото с идентификатор ***.2, както и разположения в сградата гараж
с идентификатор ***.4, предвид това, че до откриване на наследството не се
доказа такива самостоятелни обекти на правото на собственост да се възникнали. Доколкото
праводателя на ищците приживе не е придобил вещни права по отношение на самостоятелни имоти намиращи се в жилищна
сграда в село ***, разположена в имот с идентификатор ***, то и ищците не се
легитимират за собственици по наследство на тези имоти. Възраженията на
ответника във връзка с това, че ищците не са собственици на самостоятелни
обекти в сградата построена в дворното
място са основателни. Последните заедно с ответницата са съсобственици на
построената в имота жилищна сграда с два гаража, при квоти съобразени с
учреденото право на строеж в полза на техния праводател и настъпилото
наследствено правоприемство.
С оглед отсъствието на първата предпоставка по отношение на тези имоти не
следва да бъдат изследвани и останалите от фактическия състав на
ревандикационния иск, като същия предявен от ищците срещу ответницата по
отношение на Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-69/30.01.2020г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект е със Заповед
№18/12402/17.12.2020г. на Началника на СГКК ***, адрес
на имота: с.***, п.к.9026, ул."***" №***, ет.2, като самостоятелния
обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, посочена в
документа площ: 100 кв.м., прилежащи части: тавански помещения, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - няма, под обекта-***.1, над обекта – няма, както и
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-69/30.01.2020г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект е със Заповед №
18/12402/17.12.2020г. на Началника на СГКК ***, адрес
на имота: с.***, п.к.9026, ул."***" №***, като самостоятелния обект
се намира на етаж минус 1 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: едно, посочена в
документа площ: 16.50 кв.м., ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - ***.3, под обекта-няма, над обекта -***.1, съгласно схема №
15-1171263/17.12.2020г. на СГКК ***, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на дворното място:
От доказателствата по делото съдът приема, че с дарение от 26.08.1992г., обективирано в
нотариален акт № 115, том ХХ, дело № 6139/1992г., ответницата Е.Ж. дарява на
своя брат ***П. 160/710 кв.м. идеални части от дворно място, цялото с площ от
710 кв.м., представляващо парцел V-91, кв.11, без построената в него сграда. Не
се оспорва от ответницата, че праводателя на ищците се легитимира за собственик
на процесните идеални части от дворното място. Към момента от осъществяване на
дарственото разпореждане ответницата в качеството й на дарител се легитимира за
собственик на цялото дворно място въз основа на прехвърлителна сделка оформена
в нотариален акт №159/1980г. Дарението е сключено в предвидената от закона
форма, същото е действително, прореди което въз основа на него ***П. е придобил
160/710 кв.м. ид.части от дворното място. Няма спор между страните, че този
имот предмет на дарението е идентичен с имот с идентификатор ***, поради което
съдът приема, че приживе праводателя на ищците се легитимира за собственик на
посочените ид.части. При откриване на наследството тези материални права са в
патримониума на наследодателя, поради което същите преминават в правната сфера
на неговите наследници. При тези съображения следва да бъде прието, че ищците
са собственици при равни квоти на 160/710 кв.м. идеални части от дворно място с
идентификатор ***, цялото с площ от 710 кв.м., а по скица 741 кв.м.,
представляващо парцел V-91, кв.11, без построената в него сграда.
Следващия елемент от
фактическия състав на предявения ревандикационен иск е свързан с установяване
твърденията на ищците, че процесните 160/710 кв.м. идеални части от дворно
място се владеят единствено от ответницата.
За доказване на тези твърдения ищците ангажираха гласни доказателства, като
по тяхно искане бяха разпитани свидетелите ******– майка на ищеца К.П. и Виктор Боянов Тодоров.
Двамата свидетели еднопосочно излагат в разпитът си пред съда, че на
08.12.2020г. ищците лично са посетили село ***, като са поискали от ответницата
достъп до имота, който достъп им е бил отказан. Съдът приема, че достъп до
имота се осъществява от към улицата посредством две врати, едната от която
приживе заключена с катинар от наследодателя на ищците ***П., ключът от който
не се установява да е в държание на ответницата. Достъп до имота се осъществява
и от втора врата, през която ответницата влиза в дворно място за да използва
двете стаи, в които живее на приземния етаж в сградата. При посещението си на
08.12.2020г. ищците не се допуснати до дворното място, доколкото ответницата е
препречила пътя към отключената входна врата, съответно се е възпротивила за
разбиване на катинара на заключената от ***П., който бил поставен на втора
входна врата. Установява се от
доказателствата по делото, че при следващо посещение в имота на 15.12.2020г.,
ищецът К.П. отново не е допуснат. Свидетеля Тодоров, който е придружавал ищеца К.П.
е възприел, че ответницата се възпротивява на искането на П. да влезе в къщата,
която се намира в дворното място за да поучи седалки на автомобила на баща му,
който е следвало да прибере. Данни, че другия ищец Ц.П. не е допускан в имота могат
да бъдат извлечени и от показанията на свидетеля ***, който посочи, че след
смъртта на ***П., ищецът Ц.П. е посетил имота за да донесе акта за смърт на
баща си, но разговор между него и ответницата бил проведен отвън на улицата.
При така събраните
доказателства съдът приема, че ответницата осъществява фактическа власт върху
цялото дворно място. Същото е оградено, достъп до него се извършва от една
отключена врата, за която ключ има ответницата, до което дворно място не се
доказа по делото, че ищците са допускани след смъртта на техния наследодател.
Макар и да не притежава ключ за заключения от ***П. катинар на другата входна
външна врата, то достъп до имота ответницата би могла да предостави на ищците и
през вратата,която тя използва, така като е осигурила достъп на вещото лице П. при
изготвяне на заключението по назначената съдебно – оценителна експертиза.
В тежест на ответника е да
докаже, че ползва имота предмет на ревандикационния иск на валидно правно
основание. В случая ответницата следва да докаже на какво основание владее
собствената на ищците 160/710 кв.м. идеални части. В хода на съдебното производство ответната
страна не доказа основание на което владее тези ид.части на ищците, което
владение да изключва това на ищците,
поради което ревандикационният иск за процесните ид.части от дворното
място следва да бъде уважен, като ответницата бъде осъдена да предаде
владението им на ищците.
По отношение на облигационните претенции:
Дворното място в село *** е
съсобствен недвижим имот. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2
ЗС предвижда, че когато общата вещ се ползва лично само от някой от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставка за възникване на
задължението за обезщетяване е съсобственото имущество да се ползва лично от
ответника и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е
лишен другия съсобственик. По своя характер тази покана е едностранно
волеизявление, отправено до съсобственика, което той трябва да получи, и от
което да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се ползва
обезщетение. Само по себе си последното е равнозначно на покана по чл.81, ал.2 ЗЗД и след получаването му съсобственика изпада в забава. Ако ползващия
съсобствената вещ отговори, че предоставя съответната част от имота съобразно
правата на съсобственика, който не го ползва и последният откаже, обезщетение
не се дължи.
Предявеният иск, съобразно извършените от ищците уточнения е за периода от
смъртта на техния наследодател (14.06.2020г.) до сезиране на съда. За да
установи предявяване на покана към владеещият съсобственик ищците представят
телеграма от 15.01.2021г., в която е включено искането им за предаване
владението върху процесните идеални части от дворното място, както и заплащане
на наем. Няма по делото доказателства, че това волеизявление на ищците е
достигнало до знанието на ответницата. Видно от обратната разписка за връчване
на телеграмата, последната е останала непотърсена от адресата – ответницата по
делото. Ищците не са се възползвали от другите способи за връчване на съобщения
предвидени по ГПК. При тези съображения и доколкото не се установи по делото на
ответницата да е връчена писмена покана, то в полза на ищците не е възникнало
правото да искат обезщетение за лишаването си от правото да ползват
съсобствената вещ, съобразно квотите в съсобствеността на същата.
По изложените съображения предявените осъдителни искове от ищците са
осъждане на ответницата да заплати на всеки един от тях сумата от по 20,50
лева, обезщетение за лишаване от ползване по отношение на процесните съсобствени
160/710 кв.м. ид.части от недвижим имот намиращ се в село ***, с идентификатор ***по КК
и КР, за периода 14.06.2020г. – 09.02.2021г., следва да
бъдат отхвърлени.
Доколкото съдът не установи, че ищците се легитимира за собственици на
индивидуални обекти - Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.2, - жилище, апартамент,
както и и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4 – гараж в сграда, до предявените
осъдителни искове по реда на чл. 59 ЗЗД от всеки един от тях срещу ответницата
да им заплати сумата от по 398 лева за жилището и от по 47 лева за гаража, също
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По
отношение на разноските:
Представени са списъци по чл. 80 ГПК, като всеки един от ищците релевира
искане за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство от по
1000 лева, а ответницата претендира сумата от 850 лева възнаграждение за
процесуално представителство. И двете страни правят възражения за прекомерност
на уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на
осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Съдът намира възраженията за неоснователни. В договорите
за правна защита и съдействие ищците, така и ответницата се са разделели, за
който иск какъв размер на възнаграждението за процесуално представителство се
дължи. Предявени са три ревандикационни иска, както по три облигационни
претенции от всеки един от ищците. Съдът като съобрази броя на предявените
обективно и кумулативно съединени искове, като при разделяне по равно от общо
заплатените под формата на възнаграждение за процесуално представителство суми
( от по 1000 лева от всеки един ищеца и 850 лева от ответника), достигна до
извода, че единичната стойност за процесуална защита по предявен иск, възлиза в
размер под минималния определен в Наредба №1/09.07.2004г.,поради което не
следва да бъде редуциран размера на възнаграждението за процесуално
представителство и на двете страни. При тези съображения възраженията по чл.
78, ал.5 ГПК са неоснователни.
На ищците се дължат съдебно деловодни разноски съразмерно уважената част от
предявените искове. Съдът уважи предявеният ревандикационен иск по отношение на
дворното място, същия с цена на иска в размер на 955,15 лева, като отхвърли по
останалите вещни и облигационни искове. Общия материален интерес възлиза на 8933,35
лева (от по 4466,67 лева за всеки ищец), от които по вещните искове в размер на
8002,35 лева и за облигационните в размер на 931 лева.
В полза на ищеца Ц.П. се дължат
разноски в размер на 281,41 лева
(955,15х1316/4466,67 лева), в полза на
ищеца К.П. се дължат разноски
в размер на 270,21 лева
(955,15х1263,65/4466,67 лева), на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
На ответницата се дължат
разноски съразмерно отхвърлената част на предявените искове или сумата от 759,11 лева
((8933,35-955,15)х850/8933,35 лева), на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено по отношение на Е. ***Ж., ЕГН ********** ***, че Ц.П.П., ЕГН ********** *** и К.П.П., ЕГН **********
*** са собственици по наследство от общият им наследодател ***Петвор,
б.ж. на гр.*** на 160/710 кв.м. идеални части от недвижим имот намиращ се в село ***,
община ***, представляващ имот с идентификатор
***по КК и КР, одобрени със Заповед
№
РД-18-69/30.01.2020г. на ИД на АГКК, адрес на
поземления имот: с.***, п.к.9026, ул."***" ***, с
площ от 741 кв.м.
/а по документ за собственост 710 кв.м./,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид застрояване, номер по предходен план:
154,
квартал 44, парцел VI, при съседи:
***, ***, ***, ***и
***, като отхвърля предявените искове по отношение
на недвижимите имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и
КР, засягащо самостоятелния обект е със Заповед №18/12402/17.12.2020г. на Началника на СГКК ***, адрес на имота: с.***, п.к.9026,
ул."***" №***, ет.2, като самостоятелния обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, посочена в
документа площ: 100
кв.м., прилежащи части: тавански
помещения, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта-***.1, над обекта – няма, както и Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.4 по КК и
КР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект е със Заповед № 18/12402/17.12.2020г. на Началника на
СГКК ***, адрес на имота: с.***, п.к.9026, ул."***" №***, като
самостоятелния обект се намира на етаж минус 1 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: едно, посочена в
документа площ: 16.50 кв.м.,
ниво:
1, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - ***.3, под
обекта-няма, над обекта -***.1, съгласно
схема № 15-1171263/17.12.2020г. на
СГКК ***.
ОСЪЖДА Е. ***Ж., ЕГН ********** *** да предаде на Ц.П.П.,
ЕГН ********** *** и К.П.П., ЕГН ********** *** ВЛАДЕНИЕТО върху 160/710 кв.м. идеални части от недвижим
имот намиращ се в село ***, община ***, представляващ имот с идентификатор ***по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-69/30.01.2020г. на ИД на АГКК, адрес на
поземления имот: с.***, п.к.9026, ул."***" ***, с
площ от 741 кв.м. /а по документ за собственост 710 кв.м./, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план:
154, квартал 44, парцел VI, при съседи: ***, ***, ***, ***и ***,
като отхвърля предявените искове по
отношение на недвижимите имоти: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КК и
КР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект е със Заповед
№18/12402/17.12.2020г. на Началника на СГКК ***, адрес
на имота: с.***, п.к.9026, ул."***" №***, ет.2, като самостоятелния
обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, посочена в
документа площ: 100
кв.м., прилежащи части: тавански
помещения, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта-***.1, над обекта – няма, както и Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.4 по КК и
КР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект е със Заповед № 18/12402/17.12.2020г. на Началника на
СГКК ***, адрес на имота: с.***, п.к.9026, ул."***" №***, като
самостоятелния обект се намира на етаж минус 1 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: едно, посочена в
документа площ: 16.50 кв.м.,
ниво:
1, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - ***.3, под
обекта-няма, над обекта -***.1, съгласно
схема № 15-1171263/17.12.2020г. на
СГКК ***, на осн. чл.108 ЗС.
Отхвърля предявените искове от Ц.П.П., ЕГН ********** *** срещу Е.
***Ж., ЕГН ********** *** за осъждане на ответницата да заплати сумата от сумата от 20,50 лева обезщетение за
лишаване от ползване по отношение на 160/710
кв.м. ид.части от недвижим
имот намиращ се в село ***, с идентификатор ***по КК и КР, за
периода 14.06.2020г. – 09.02.2021г., на осн. чл. 31,
ал.2 ЗС, сумата от 398 лева обезщетение за
лишаване от ползване на Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***– жилище, апартамент с площ от 100 кв.м., за
периода 14.06.2020г. – 09.02.2021г, на осн. чл. 59 ЗЗД,както и сумата от 47 лева
обезщетение за лишаване от ползване на - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4, представляващ
гараж в сграда,
с площ от 16,50 кв.м., за периода 14.06.2020г. – 09.02.2021г., на осн. чл. 59 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главниците считано от депозиране на исковата молба в съда
– 10.02.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
Отхвърля предявените искове от К.П.П., ЕГН ********** *** срещу Е.
***Ж., ЕГН ********** *** за осъждане на ответницата да заплати сумата от сумата от 20,50 лева обезщетение за
лишаване от ползване по отношение на 160/710
кв.м. ид.части от недвижим
имот намиращ се в село ***, с идентификатор ***по КК и КР, за
периода 14.06.2020г. – 09.02.2021г., на осн. чл. 31,
ал.2 ЗС, сумата от 398 лева обезщетение за
лишаване от ползване на Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***– жилище, апартамент с площ от 100 кв.м., за
периода 14.06.2020г. – 09.02.2021г, на осн. чл. 59 ЗЗД,както и сумата от 47 лева
обезщетение за лишаване от ползване на - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4,
представляващ гараж в сграда,
с площ от 16,50 кв.м., за периода 14.06.2020г. – 09.02.2021г., на осн. чл. 59 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главниците считано от депозиране на исковата молба в съда
– 10.02.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
Осъжда Е. ***Ж., ЕГН ********** *** да заплати на Ц.П.П., ЕГН ********** *** сумата от 281,41 (двеста
осемдесет и един лева и 41 ст.) лева, представляващи съдебно – деловодни
разноски съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда Е. ***Ж., ЕГН ********** *** да заплати на К.П.П., ЕГН ********** *** сумата от 270,21 (двеста и
седемдесет лева и 21 ст.) лева, представляващи съдебно – деловодни разноски
съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда
Ц.П.П.,
ЕГН ********** *** и К.П.П., ЕГН ********** *** да заплатят на Е. ***Ж., ЕГН ********** *** сумата от 759,11 (седемстотин
петдесет и девет) лева, съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлената
част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му с връчване на препис от същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: