Р Е Ш Е Н И Е №
03.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Ива
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело № 1767
по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № І-50-9 от 23.01.2017 г. по гр.д. № 18417/2010 г. Софийски
районен съд, 50 състав признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
срещу Ю.Б.Я., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 590 лв., със
законната лихва от 20.11.2008 г. до окончателното й изплащане – стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „********,
аб. № 326903, за периода м. 06.2007 г. – м. 04.2008 г., като отхвърлил този иск
за разликата до пълния му предявен размер от 1 357.40 лв., както и дължи
сумата 50.39 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 01.08.2007 г. –
23.10.2008 г., като отхвърлил акцесорния иск за разликата до пълния му предявен
размер от 115.92 лв. Съобразно изхода на спора са разпределени разноските за
исковото и за заповедното производство. Решението е постановено при участието
на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.
С определение от 15.03.2017 г. районният съд, предвид установеното, че
ответникът Ю.Б.Я. е починал на 08.06.2015 г. (след даване ход на устните състезания
в първата инстанция на 06.02.2013 г.), на основание чл. 227 ГПК конституирал
наследниците му по закон съгласно представеното удостоверение за наследници от
23.06.2015 г. – Е.А.Я., съпруга, М.Ю.Я.,
син, и Б.Ю.Я., син.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от ищеца и от един от тримата
конституирани по реда на чл. 227 ГПК правоприемници на починалия ответник – Б.Ю.Я..
Ищецът „Т.С.” ЕАД обжалва решението в частта, с която главният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над
590 лв. до пълния му предявен размер от 1 357.40 лв., с оплаквания за
неправилност. Районният съд неправилно не кредитирал заключението на СТЕ,
съгласно което стойността на доставената топлинна енергия била 1 357.40
лв. По делото се установило, че дяловото разпределение е извършено на база
реален отчет на водомер за топла вода в имота. Липсвали доказателства и за
направена рекламация от потребителя в предвидения в чл. 70, ал. 6 от Наредбата
за топлоснабдяването срок. Освен това редовно водените книги на търговеца,
съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, можело да служат като доказателство в негова
полза. Моли съда да отмени решението в атакуваната част и вместо това постанови
друго, с което да уважи предявения иск за главницата. Претендира разноските по
делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещните
страни адвокатско възнаграждение.
Конституираният по реда на чл. 227 ГПК Б.Ю.Я. е подал въззивна жалба и
допълнение към нея, като съгласно уточнение с молба от 30.09.2020 г. обжалва
решението до размер 1/3 от сумите от 590 лв. и 50.39 лв., или до размера от 196.67
лв. – главница, и 16.80 лв. – лихви за забава, съобразно наследствената му част
от 1/3. Наведени са оплаквания, че ответникът починал две годни преди решаване
на делото, а това не било съобразено от районния съд, във връзка с което се иска
отмяна на решението и връщане за ново разглеждане от СРС. Съдът не зачел съображенията
в отговора на исковата молба, които били надлежно установени в процеса и
налагали отхвърляне на исковете за главница и лихви. Правилно съдът приел, че
стойност за ТЕ за отопление не е начислявана, а само такава за БГВ, но не
отчел, че подаваното реално не е увеличено, а сметките, изготвяни от ищеца по
неговото остойностяване нараснали неколкократно. В отговора на исковата молба
била посочена причината за това и тя била прекъсването на отношенията по
доставка на топлинна енергия за отопление на обектите в цялата етажна
собственост. Съдът пренебрегнал и заявеното от вещото лице, че е налице грешка
в изчисленията и поставените в тях стойности са само приблизителни. Това било
пречка да се приеме, че ищецът е доказал пълно и главно вземането си.
Евентуално поддържа, че съдът не съобразил наследствените квоти на
правоприемниците на починалия ответник. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваните от него части и вместо това постанови друго, с което
отхвърли исковете до посочените размери. Претендира разноски за въззивното производство
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна М.Ю.Я., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адв. С.П. от САК, с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба на ищеца и моли съда да потвърди решението в тези части.
Въззиваемата страна Е.А.Я. не е
депозирала отговор на жалбата на ищеца по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбите.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността им.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Доводите
на въззивника-ответник във връзка с постановяване на решението след смъртта на
ответника Ю.Я., доколкото касаят допустимостта на атакуваното решение, са
неоснователни, тъй като към даване ход на устните състезания в първата
инстанция на 06.02.2013 г. ответникът не е бил починал и е надлежно
представляван в заседанието от упълномощен адвокат. Що се отнася до квотите,
съобразно които наследниците му отговарят за задълженията в наследството, те се
определят от закона – чл. 60 ЗН.
С оглед оплакванията в жалбите въззивният съд намира решението за правилно
в частите – предмет на въззивна проверка, по следните съображения:
От приетите по делото основно и допълнително заключение на СТЕ и
обясненията на вещото лице Ж. при изслушване на допълнителното заключение се
установява, че за процесния период м. 06.2007 г. – м. 04.2008 г. за апартамент
№ 30 на процесния адрес са начислявани суми само за ТЕ за БГВ, въз основа на
реален отчет на 2 бр. водомери за топла вода в имота, което е видно и от
приетия и неоспорен документ за главен отчет, подписан за „потребител“.
Същевременно в допълнителното заключение вещото лице е посочило, че за част от
процесния период - м. 11.2007 г. – м. 04.2008 г., фактурираното количество ТЕ
за подгряване на 1 куб. м вода е завишено до 2 – 2.5 пъти, като вероятно се
касае за техническа грешка или грешно отчитане на монтираните в АС термометри,
измерващи температурата на входящия и изходящия флуид. Обяснило е още, че не са
възможни топлинни загуби в размер на 2 – 2.5 пъти повече.
С оглед така установеното, правилно районният съд е приел, че предвид
безспорния и установен по делото факт, че ответникът е потребител на ТЕ за битови
нужди, както и установената доставка на ТЕ за БГВ в процесния имот, искът за
главницата е доказан по основание и не може да бъде отхвърлен, а размерът му
следва да бъде определен по реда на чл. 162 ГПК на 590 лв., съобразно основното
и допълнителното заключение на СТЕ.
При така установеното от допълнителното заключение на СТЕ, несъстоятелен е
доводът на въззивника-ищец вземането му за главница да се установявало от
счетоводните му записвания, още повече че в случая няма доказателства
счетоводството му да е редовно водено. Вещото лице от СТЕ е съобразило
извършения реален отчет на водомерите в имота, но предвид установеното, че за
част от процесния период фактурираното количество ТЕ за подгряване на 1 куб. м
вода е завишено до 2 – 2.5 пъти, правилно районният съд е редуцирал размера на
главницата до 590 лв.
Съответно неоснователно и в жалбата на Б.Я. се поддържа, че съдът не взел
предвид предвид възраженията в отговора на исковата молба, както и че не взел
предвид установената от вещото лице от СТЕ грешка. Районният съд е взел предвид
този факт и именно това го е мотивирало да приеме размер на дълга от 590 лв.
Както беше посочено, след като искът е доказан по основание, съдът не може да
го отхвърли, а размерът му следва да бъде определен по реда на чл. 162 ГПК,
което в случая е направено.
Делът на правоприемника Б.Я., съобразно който той отговаря за задълженията
в наследството, се определя от закона, и съобразно представеното удостоверение
за наследници в случая той е 1/3 (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН). Във връзка
със заявеното от пълномощника му в пледоарията по съществото на спора следва да
се посочи само, че независимо че процесният имот е бил придобит от Ю.Б.Янев и
съпругата му – въззиваемата Е.А. Я., в режим на съпружеска имуществена общност,
доколкото по силата на чл. 32, ал. 2 СК ответникът е бил солидарно отговорен
със съпругата си за целия дълг, то и делът на наследника му Б. Янев е 1/3 от
целия дълг, а не от наследената от тримата наследници 1/2 част от имота.
Предвид неоснователността на
доводите в жалбите, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
атакуваните части.
При този изход – жалбите и на двете страни са неоснователни, разноски за
въззивното производство не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № І-50-9 от 23.01.2017 г., постановено по гр.д. № 18417/2010 г. на Софийски
районен съд, 50 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ю.Б.Я., ЕГН ********** (починал на
08.06.2015 г., след даване ход на устните състезания в първата инстанция, и на
негово място по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците му по закон Е.А.Я.,
ЕГН **********, М.Ю.Я., ЕГН **********, и Б.Ю.Я., ЕГН **********), сумата 196.67 лв. – главница, представляваща
1/3 от общо признатите за дължими 590 лв. – стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб. № 326903,
за периода м. 06.2007 г. – м. 04.2008 г., ведно със законната лихва от
20.11.2008 г. до окончателното плащане, и сумата 16.80 лв. – 1/3 от общо признатите за дължими лихви за забава от 50.39
лв. за периода 01.08.2007 г. – 23.10.2008 г., както и в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, срещу Ю.Б.Я., ЕГН ********** (починал на 08.06.2015 г.,
след даване ход на устните състезания в първата инстанция, и на негово място по
реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците му по закон Е.А.Я., ЕГН **********,
М.Ю.Я., ЕГН **********, и Б.Ю.Я., ЕГН **********), иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над 590 лв. до
пълния му предявен размер от 1 357.40 лв.
В необжалваните части решението по гр.д. № 18417/2010 г. на Софийски
районен съд, 50 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е
постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК *******, като трето лице помагач
на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.