Решение по дело №265/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260081
Дата: 23 април 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Стефка Томова Пашова
Дело: 20215310200265
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 Град Асеновград, 23.04.2021г.

 

ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с Председател СТЕФКА ПАШОВА, като разгледа в открито съдебно заседание на 20.04.2021г. при участието на секретаря Юрия Кискинова, докладваното от председателя на състава, нахд № 265.2021г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 от НПК.

Обжалван е електронен фиш серия К, № 3658069 от 07.04.2020г., с който на С.Н.К. ***, е наложена глоба в размер на 400,00 лева – четиристотин лева, за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

 

По същество:

Страните, редовно призовани, не изпращат процесуални представители в заседанието по същество.

В депозираната от жалбоподателя жалба срещу НП, се иска неговата отмяна, поради незаконосъобразност и съществени процесуални нарушения, които са били допуснати във връзка с боравенето от полицейските органи, с мобилното заснемащо устройство.

Претендира се присъждане на направени разноски за адвокат.

Въззиваемата страна, изпраща становище, с което моли за потвърждаването на обжалвания електронен фиш, като постановен при спазване на правилата за боравене с мобилни електронни устройства, заснемащи нарушения и като законосъобразен.

 

По процедурата:

За ангажираното на жалбоподателя административно нарушение, по чл.21, ал.1 от ЗДвП, не се предвижда наказание „Лишаване от правоуправление“, поради което и по силата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, този електронен документ, е законово допустим като такъв, годен по силата на закона, да ангажира административно – наказателната отговорност.

Същият, видно от неговото съдържание, има изискуемите от чл.189, ал.4 от ЗДвП данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, но реално, в него липсва посочване, съгласно изискването на този законов член, на нарушените разпоредби. Посочено е само, че административно – наказващият орган счита, че е нарушен чл. 21, ал.1 от ЗДвП, но ал.1 на този член е изпълнена графично и съдържа няколко хипотези. В обжалвания електронен фиш не е посочено, коя хипотеза на този член се счита нарушена, поради което и реално, не е изпълнено изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, да се посочи какво точно административно нарушение е вменено на жалбоподателя, с обжалвания електронен фиш, с което от обективна страна е нарушено неговото право на защита до степен, при която той да не може да го упражнява, тъй като липсва правна квалификация на вмененото деяние, поради което и това по своя характер, представлява съществено процесуално нарушение и налага отмяна на обжалвания електронен фиш, на процесуално основание.

Друг съществен пропуск на обжалвания електронен фиш, относим към неговото съдържание е, липсата на посочване на категорията управлявано от жалбоподателя МПС, като именно тя определя и размерите на допустимите скорости в отделните графи на посочения за нарушен чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Така реално, не е изпълнено изискването за посочване на обстоятелствата на нарушението и от друга страна - не е изпълнено изискването за посочване на относими към неговата съставомерност факти и правна квалификация, с което е допуснато процесуално нарушение, което е от категорията на съществените такива, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя.

Съдът отхвърля наведеното от жалбоподателя, в неговата жалба възражение за това,че в обжалвания електронен фиш данни за териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, няма, каквото изискване има в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Съгласно Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ,бр. 14 от 2015 г.,изм. - ДВ,бр. 81 от 2016 г.,всилаот 01.01.2017 г.)Основни структури н аМВР са:

1.главнитедирекции;

2.областнитедирекции;

3.Специализираниятотрядзаборбастероризма;

4.Дирекция"Вътрешнасигурност";

5.Дирекция"Миграция";

6.Дирекция"Международнооперативносътрудничество";   

7.Дирекциитеотобщатаиспециализиранатаадминистрация;

8.АкадемиятанаМВР;

9.МедицинскиятинститутнаМВР;

10.научноизследователскитеинаучно-приложнитеинститути

Вв обжалвания електронен фиш е  посочено ОДМВР – Пловдив, с което е изпълнено изискването, разписано в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, да се посочи териториалната структура на МВР, поради което и наведеното в обратния смисъл възражение, от страна на жалбоподателя, се отхвърля от съда.

 Като съществено процесуално нарушение, наведено в депозираната срещу обжалвания електронен фиш, е липсата на посочване в него, пред кого същият може да бъде обжалван. Това обаче, не е задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш, тъй като в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, регулиращ същия, той липсва като законово разписано съдържание, а като такова е посочено единствено изискуемост информация за неговото доброволно заплащане и премията, ако това бъде сторено.

С оглед на това, макар и реално, да липсва посочване как, в какъв срок и пред кого, може да се обжалва този електронен фиш, то това по своя характер, не представлява съществено нарушение на административно – производствените правила, тъй като нормативно, същите не съдържат изискването за уведомяване на това право на гражданите, със самия електронен фиш.

Въпреки това обаче, реализирането на правото на защита, срещу акт на властта, имплицитно включва и правото на гражданите да обжалват актовете, които нарушават техните права и интереси и това тяхно право, следва те да бъдат уведомени, със самия акт, с което това се прави от страна на Държавата, чрез нейните органи.

Като не е посочен редът, по който нарушителят може да оспори така издаденият му електронен фиш, нему реално, се нарушава от страна на въззиваемата страна, правото на защита, което може да бъде упражнено при липса на хипотеза на задължителна адвокатска защита, тъй като не е законово разписано нормативното изискване за задължително оспорване чрез адвокат, поради което и като липсва указание къде, в какъв срок, пред кого и чрез кого, може да бъде обжалван този електронен фиш, се накърнява правото на защита на жалбоподателя, което по своето естество, представлява съществено процесуално нарушение.

Като неоснователно се отхвърля възражението за това, че в обжалвания електронен фиш липсва посочване на данни за техническото средство, въз основа на което чрез административно – информационната система на МВР, е заснело и издало обжалвания електронен фиш.  В чл.189, ал.4 от ЗДвП не е разписано нормативно изискване за посочване на самата административно – информационна система. Дори не е и е въведено изискването да се посочи техническото средство, с което е станало това заснемане. То, въпреки, че липсва такова посочване, е записано. Това дава възможност да бъде проверена неговата годност и съответствие с нормативно разписаните изисквания при работа с него, с което от обективна страна, е спазено правото на защита.   Освен това, нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална по отношение на тази в ДР на ЗДвП, поради което и именно нейното съдържание регламентира нормативно изискуемото съдържание на електронния фиш. Предвид на това, наведеното в жалбата възражение за допуснато процесуално нарушение, в посочения от жалбоподателя смисъл, се отхвърля от съда, като неоснователно.

Като неоснователно се отхвърля и наведеното с жалбата възражение за това, дали в участъка, допустим в размер на 1200 метра, за контрол чрез техническото средство, е имало пътен знак, ограничаващ скоростта. Този въпрос е ирелевантен, тъй като такова обстоятелство не е вменено, а е посочена генералната скорост, разрешена за движение в населено място. Поради това, възражението за пътен знак, се отхвърля от съда, като неоснователно. Още повече, че в самия протокол за ползване на мобилното техническо средство е посочено, че няма пътен знак в контролирания непосочен в протокола, пътен участък.

На следващо място, съдът констатира, че съгласно чл. 1-3 от „Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата“, че с нея се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

Съгласно Чл.2, стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение.

Съгласно Чл. 3., за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

Съгласно чл. 5 от тази наредба, всяко автоматизирано техническо средство и система за контрол на правилата за движение и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, притежават уникален идентификационен номер. В случая, видно от приложената 1 броя снимка, тя няма такъв, с което е нарушено изискването на тази правна норма и това лишава жалбоподателя от възможността да провери автентичността и относимостта на снимката към сочените данни в електронния фиш, което по своя характер,представлява съществено процесуално нарушение, тъй като накърнява правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място, съгласно Чл. 10. (1) За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението . Такъв е наличен с рег. № 239р-8493 от 07.04.2020г. Видно от него, същото е в служебен автомобил с рег. № РВ 1519 ВК.

Съгласно чл. 10, ал. (2), протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.

Това не е отбелязано в протокола – къде е началото и къде е краят на контролирания участък.

Нещо повече, съгласно чл. 10, ал. (3) от наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

В случая, не е ясно, дали това техническо средство е било движещо се в движещият се автомобилът е бил спрял,  или записващото устройство е било разположено на пътното платно. Липсва във втория случай и снимка на уреда, а в първия – протокол за всяко място на контрол.

С това са нарушени базисни изисквания за работа с автоматизираните технически средства за контрол, което реално, възпрепятства проверката за начинът, по който е заснето вмененото на жалбоподателя административно нарушение и това води до невъзможност да се организира защитата, което по своя характер, представлява съществено процесуално нарушение на административно – производствените правила.

Видно от протоколите с номера 7-33-17, 7- 33-18, 7- 33-19, използваната мобилна система за заснемане е минала регулярен метрологичен контрол и видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, тя е с такова, със срок на валидност 24.02.2020г.

Следва да се посочи, че съдът кредитира всички писмени доказателства по делото, като достоверни и надлежно приобщени.

Видно от всичко изложено до тук се установява, че издаденият електронен фиш, страда от множество пороци, които накърняват правото на защита на жалбоподателя и по своя характер представляват съществени процесуални нарушения, поради което и същият следва да бъде отменен, без разглеждане на спора по същество.

Предвид на отмяната на обжалвания електронен фиш, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.143, ал. 1 от АПК, предвид на това, че е представен договор за правна помощ, видно от който е заплатена като хонорар на адвоката, упълномощен от жалбоподателя да го представлява, сумата от 300 -лева, то същата следва да бъде изплатена на жалбоподателя, от въззиваемата страна, като разпоредител с бюджетни средства, за което следва да бъде осъдена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,

Съдът

РЕШИ:

 ОТМЕНЯВА електронен фиш серия К, № 3658069 от 07.04.2020г., с който на С.Н.К. ***, е наложена глоба в размер на 400,00 лева – четиристотин лева, за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

 

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.143, ал. 1 от АПК, ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив, да заплати на С.Н.К. ***, сумата от 300 лева – триста лева, разноски за адвокат.

 

Решението да се съобщи на страните по делото.

Същото подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, чрез Районен съд – Асеновград, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания, визирани в НПК.

 

Районен съдия: