Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…22.... март….2019г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на двадесет и шести ФЕВРУАРИ

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря....ДАФИНКА….БОРИСОВА,…като…разгледа…

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…25..…

по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано на основание  въззивна жалба на физическото лице Н.В.Н. ***- ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№7182018г. по описа на никополски районен съд, подадена чрез пълномощника адв. В. И. ***, срещу постановеното по същото дело  съдебно Решение №158/29.10.2018г.,с което   е обявена за недействителна по отношение на ДЪРЖАВАТА на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК,   ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО- ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, сключен на 09.10.2015г.,  обективиран в нотариален акт № **, том**, рег.№ **, дело № 1600/ 2015 г. на нотариус Д.Д.с рег.№ **на НК, вписан в СВ при НРС, сключен след   влизане в сила на 07.08.2009 г. на Ревизионен акт № *********/ 16.07.2009г. на  Главен инспектор по приходите към ТД на НАП- гр.Велико Търново, съгласно който ПК“, с ЕИК  *****, представлявана от Р. М. Л. е продала на Н.В.Н. с ЕГН **********, следният недвижим имот:   УПИ №VI -1013, кв.1 по регулационният плана на с.*, с площ от 2 725кв.м., при граници от две страни улици, УПИ №  VII – 1024, общински, УПИ №  XII -1022, 1023, УПИ  XVII – 1014, и ответниците са осъдени да заплатят разноски.

Въззивният жалбоподател твърди, че  обжалваното решение е неправилно и моли Окръжният съд да го отмени и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявеният иск на НАП и да осъди ищеца да заплати сторените разноски.Излага подробни оплаквания, които се свеждат до следното: От доказателствата по делото не са установени фактическите предпоставки на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК; Въззивният жалбоподател като купувач по възмезна сделка, сключена с длъжника по публично правно-задължение, не е знаел за увреждането, както предвижда разпоредбата на чл.135 от ЗЗД; След придобиването на имота, въззивницата е променила неговото предназначение и е извършила  строителство.

Ответникът по въззивната жалба – ТД на НАП-В. Търново, ИРМ-Плевен, чрез процесуалния представител гл. юрк. Р. В., е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата и е предложил да бъде потвърдено като правилно обжалваното решение.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, чрез пълномощниците адв. В.И. и юрк.Р.В., страните поддържат горните становища.

Ответникът по въззивната жалба ПК“Обединение“- гр.**, не е подал писмен отговор на въззивната жалба, не е участвал във въззивното производство чрез процесуален представител, и не е изразил становище.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

 Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба, приема  следното:

Въззивната жалба, подадена от Н.В.Н. –  ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№71/2018г. по описа на Никополски  районен съд против РЕШЕНИЕ №158/29.10.2018г, постановено по същото дело, е  ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№71/2018г. по описа на Районен съд-Никопол е образувано въз основа на обективно и субективно съединени конститутивни  искове с правно основание по чл.216ал.1,т.4, във вр. чл.216,ал.2 от ДОПК, предявени от двама ищци -  ТД на НАП-В. Търново като  публичен взискател чрез главен юрисконсулт Р.В. от публичен изпълнител в лицето на  М.А.– ст. публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, срещу двама ответници - Потребителна кооперация  „Обединение“-гр.***и  Н.В.Н. ***, за обявяване за недействителна по отношение на държавата   на сделка ( договор за прехвърляне на недвижим имот), обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №**,т.*, рег.№***, дело №1600/2015г. на нотариус с район на действие РС-Никопол, вписан в СВ-Никопол с вх.рег.№4799/09.10.2015г, акт №**,т.*, дело№1617/2015г., с който ответникът Потребителна кооперация  „Обединение“-гр.**, като продавач е продала на ответницата Н.В.Н. и като купувач, недвижим имот в с.*, Община-**, ул**представляващ УПИ№VІ-1013,кв.1 по регулационния план на селото с площ 2725кв.м. при граници: от две страни УПИ№VІІ-1024 общински, УПИ№ХІІ-1022,1023, УПИ№ХVІІ-1014 за сумата от 15000лв.

В исковата молба се твърди следното: 

На ответника - Потребителна Кооперация “Обединение“ гр.**, по реда на ДОПК е възложено извършването на ревизия, относно установяване на задължени по видове и периоди посочени в ИМ, като заповедта за възлагане на ревизията е връчена на 16.04.2009г., лично на председателя на ответната кооперация. Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт № *********/ 16.07.2009г., с който са установени публични задълженията на ревизираната кооперация в общ размер на 115 657.83лв., както и лихви за просрочие към тях в размер на 46 583.41лв.Ревизионният акт  е влязъл в законна сила на 07.08.2009г.

  На 09.10.2015г.- след установяване на публичното задължение с ревизионния акт , първия ответник – ПК „Обединение“  с нотариален акт № 164, том 2, рег.№ 6531, дело № 1600/ 2015г.,   продава на вторият ответник Н.В.Н.,  собствения си недвижим имот, находящ се в с.*, общ.**, ул.***представляващ УПИ №VI -1013, кв.1 по регулационният плана на с.с., с площ от 2 725кв.м., при граници от две страни  улици, УПИ №  VII – 1024, общински, УПИ №  XII -1022, 1023, УПИ  XVII - 1014.Посочено е, че продажната цена на имота по н.а. е 15 500лв., а данъчната оценка на имота е 14 028лв., към 17.01.2018г. При изповядване на сделката, продавачът е декларирал, че е получил от купувача, изцяло уговорената продажна цена, а купувачът -че е платил изцяло същата по банков път. 

             Ищецът твърди, че продажбата на процесният имот на вторият ответник от първият, след влизане в сила на сочения ревизионен акт,  е с намерение, да се увреди публичния взискател.Разпоредбата на чл.216,т.4 от ДОПК изисква с недействителна сделка или действие да е налице намерение да се увредят публичните взискатели, като фактическият състав изисква намерението за увреждане да е налице от страна на прехвърлителя  по сделката, по отношение на който е налице висящо ревизионно производство.Намерението за увреждане е мисъл или желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, като се намалява имуществото на длъжника, служещо за удовлетворяване на вземанията на кредитора.В конкретния случай е налице разпореждане  на задълженото лице с имуществото му, срещу което може да бъде насочено принудително изпълнение, с което е намалил ликвиден актив от своето имущество.

         Въз основа на влезлия в сила ревизионен акт е било образувано изп.д. № 4444/2008г. от публичен изпълнител от РД, на ДВ Русе за събиране на публичните вземания от длъжника ПК“Обединение“.Предприети са  действия по изпълнението, чрез налагане на запор по налични и постъпващи суми по сочени в ИМ сметки, и възбрани върху недвижими имоти на ответната кооперация , както и върху притежаваните дялове на длъжника в „***– КООП“ ЕООД. За събиране на публичните задължения на ответната кооперация са проведени  седем търга за продажба на недвижими имоти, приключили с издаване на протоколи за провеждане на търг, подробно описани в ИМ. Въпреки извършените действия по изпълнителното дело, получените чрез извършените продажби суми, не са достатъчни за погасяване на  публичните задължения на ответната кооперация към Държавата, които  към 23.01.2018г., са в размер на общо 496 938.91лв., и лихви в размер на 132 490лв.  

        Ищецът посочва,  че  цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредити, като кредиторът има воля и свобода на избор да удовлетвори своето вземане от което и да е от имуществото на длъжника. С осъществяванетто на разпоредителната сделка с процесния имот, от ответниците по делото, първият ответник е  затруднил удоволетворяване на публичните вземания на Държавата. С тези си действия, ответната кооперация е имала намерение да увреди публичният взискател и да затрудни Държавата в събиране на публичните си задължения.

         Петитумът на ИМ е съдът да постанови решение , с което на основание чл.216, ал1, т.4 от ДОПК да прогласи по отношение на Държавата недействителността на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран  в  нотариален акт № 164, том 2, рег.№ 6531, дело № 1600/ 2015г., вписан в службата по вписванията при НРС с вх. Рег.№ 4799 от 09.10.2015г. акт № 13, том № 10, дело № 161/2015г.   и да присъди разноски

  Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК и двамата ответници са подали писмени отговори на исковата молба, в които изразяват становище за носнователност на исковата претенция..

Ответникът ПК „Обединение“ - гр.**, чрез адв.Б.К. и адв.и.А.,  счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва  да бъде отхвърлен.Възразява, че установените в ревизионния акт задължения са погасени по давност.Атакуваната сделка е сключена без намерение да се увреди Държавата.Последната не е била затруднена да удовлетвори вземането си, тъй като ответната кооперация, притежава достатъчно имущество за това.Излага подробни съображения.

Представя писмени доказателства.

Ответницата Н.В.Н., чрез адв. В.И., също твърди, че искът за обявяване на недействителност на сделка е неоснователен и недоказан, тъй като не е налице фактическият състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК – а именно, процесната сделка не е извършена с намерение да се увреди кредитора.

Представя писмени доказателства.

По делото са събрани многобройни писмени доказателства.

В представените писмени бележки, страните поддържат изразените по-горе становища, като развиват подробни съображения.

Производството пред първата инстанция е приключило с постановяване на обжалваното Решение № 158/29.10.2018г., с което е уважена изцяло исковата претенция, като съдът е обявил за недействителна по отношение на ДЪРЖАВАТА на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК,разпоредителна сделка, представляваща   ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО- ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, сключен на 09.10.2015г.,  обективиран в нотариален акт № **, том**, рег.№ **, дело № 1600/ 2015 г. на нотариус Д.Д.с рег.№ **на НК, вписан в СВ при НРС, сключен след   влизане в сила на 07.08.2009 г. на Ревизионен акт № *********/ 16.07.2009г. на  Главен инспектор по приходите към ТД на НАП- гр.Велико Търново, съгласно който ПК“**“ гр.*с ЕИК  *****, представлявана от Р. М. Л. е продала на Н.В.Н. с ЕГН **********, следният недвижим имот:   УПИ №VI -1013, кв.1 по регулационният плана на с.*, с площ от 2 725кв.м., при граници от две страни улици, УПИ №  VII – 1024, общински, УПИ №  XII -1022, 1023, УПИ  XVII – 1014, и е осъдил ответниците  да заплатят разноски.

Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност или недопустимост на съдебния акт.

                         За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

                         От съвкупната преценка на доказателствата, с които е попълнено делото, се установява следното от фактическа страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия №900265/07.04.2009г., издадена от ТД на НАП-Н.Търново, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на  ПК „ОБЕДИНЕНИЕ“ с ЕИК ***** с адрес и седалище на управление гр. **“, ул. ****( първи ответник по делото) относно установяване на задължения за данък по чл.36, 38 от ЗОДФЛ(отм.( за периода 01.01.2003 г.-31.12.2006 г., данък по чл.42,43 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г. - 31.12.2008г., вноски за държавно обществено осигуряване за периода 01.11.2006г.-31.03.2009г., вноски за здравно осигуряване за периода 01.11.2006г.-31.03.2009г„ вноски за ДЗПО за професионален пенсионен фонд за периода 01.11.2006г.-31.03.2009г., вноски за ДЗПО универсален пенсионен фонд за периода 01.11.2006г.-31.03.2009г., вноски за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност" за периода 01.11.2006г. - 31.03.2009г.

 Заповедта за възлагане на ревизия е връчена на 16.04.2009г. лично на председателя на кооперацията –Р. М.Л., видно от разписката, намираща се на втора страница от заповедта.

 Ревизията е приключила с издаване на Ревизионен акт №*********/16.07.2009г., с който са установени задължения за довнасяне (след прихващане)  за ревизираните данъчни периоди общо в размер на 115657.83лв.и лихва за просрочие към тях в размер на 46583.41лв.

На 03.07.2009г. е издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки във връзка с възложената ревизия, чрез запор върху банковите сметки на длъжника.

РА №*********/16.07.2009г. и постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, са  връчени на 23.07.2009г. на служител на ответниковата кооперация.

Ревизионният акт  не е обжалван  и е влязъл в сила на 07.08.2009г.

От страна на НАП е предприето принудително изпълнение, като вземането по РА №*********/16.07.2009г  е присъединено към образуваното срещу ПК“Обединение“-**, изпълнително дело №4444/2008 по описа на публичен изпълнител от  РД на АДВ-Русе.

 С изх.№В438/02.09.2009г. до длъжника - ПК“Обединение“-гр.**, е изпратено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК, в което подробно са описани публичните задължения на кооперацията.Съобщението е връчено лично на председателя г-жа Р.Л. на 07.09.2009г.

За обезпечаване на вземането са предприети следните действия, с оглед представените доказателства по настоящето дело:

С Постановление №0276/2010/000109/22.08.2014г, издадено от публичен изпълнител при  ТД на НАП,  за налагане на обезпечителни мерки,  е наложен запор върху налични и постъпващи суми в размер на 364282.49лв. на  ответника ПК“Обединение“ по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ“ДСК“-АД.

На 19.09.2014г. са наложени възбрани  на общо 7бр. недвижими имоти – собственост  на длъжника.

С Постановление №0276/2010/000151/14.11.2014г. на публичен изпълнител,за налагане на обезпечителни мерки, е наложен запор върху налични и постъпващи суми в размер на 492937.80лв. на ПК“Обединение“ по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в 27 банки, конкретно изброени в постановлението.

От разпорежданията за разпределение на постъпилите суми от принудително изпълнение, съставени от публичния изпълнител, се установява, че спрямо ПК“Обединение“ като длъжник са извършвани множество изпълнителни действия, но с постъпилите суми не са погасени задълженията по  цитирания по-горе ревизионен акт.(280-298 от първоинстанционното дело)

След  връчването на Заповедта за възлагане на ревизия №900265/07.04.2009г. - 16.04.2009г. и след влизане в сила на РА №*********/16.07.2009г., с който са установени  публични задължения  - 07.08.2009г. ,  при образувано изпълнително дело  при публичен изпълнител за събиране на задълженията по РА, първият ответник ПК „ОБЕДИНЕНИЕ“ - **, ЕИК ***** е извършил  разпоредителна сделка със свое имущество, както следва:

С договор,обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №**,т.*, рег.№***, дело №1600/2015г. на нотариус Д.Д.с район на действие РС-Никопол, вписан в СВ-Никопол с вх.рег.№4799/09.10.2015г, акт №**,т.*, дело№1617/2015г., с който ответникът Потребителна кооперация  „Обединение“-гр.**, като продавач е продала на ответницата( понастоящем въззивница) Н.В.Н.  като купувач, недвижим имот в с.*, Община-**, ул**представляващ УПИ№VІ-1013,кв.1 по регулационния план на селото с площ 2725кв.м. при граници: от две страни УПИ№VІІ-1024 общински, УПИ№ХІІ-1022,1023, УПИ№ХVІІ-1014 за сумата от 15000лв, при данъчна оценка от  14807.70лв.-л.47 от първоинстанцонното дело(Няма данни върху продадения имот да е била наложена възбрана по изпълнителното производство,видно от преписката на л.188 и сл. от първоинстанционното дело)

В  нотариалния акт е отразена декларация на продавача, че е получил изцяло от купувача продажната цена по банков път.

В намиращата се в нотариалната преписка декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК, председателят на кооперацията Р.Л. е заявила, че представляваното от нея ЮЛ няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.(л.319 от т.1 на първоинстанционното дело)

 Съгласно представените справки от НАП на л.19-46, към датата на изповядване на гореописаната сделка, задълженията на продавача – ПК“Обединение“-гр.***по РА – №*********/16.07.2009г. не са погасени. Непосредствено преди образуване на първоинстанционното дело – м. януари 2018г., общото задължение по РА е в размер на 493 535.12лв., от които главница – 215991.04лв. и лихви -277 544.08лв.

Няма данни сумата от 15000лв., представляваща продажна цена да е постъпила по някоя от банковите сметки на продавача – ПК-„Обединение“- гр.**,които към момента на сделката са запорирани.

След закупуване на недвижимия имот в с.*,  по инициатива на настоящата въззивница  Н.В.  Н. е  изменен ПРЗ и същата е  реализирала  инвестиционни проекти във връзка със застрояването, видно от представените административни преписки, намиращи се в т.2 на първоинстанционното дело.

                         Въз основа на горната фактическа обстановка и  закона, въззивният съд формира следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран  с обективно и субективно съединени  конститутивни искове с правно основание по чл.216,ал.1,т.4, във вр. чл.216,ал.2 от ДОПК, предявени от двама ищци -  ТД на НАП.В. Търново като  публичен взискател чрез главен юрисконсулт Р.В.. и от публичен изпълнител в лицето на  М.А.– ст. публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, срещу двама ответници - Потребителна кооперация  „Обединение“-гр.***Н.В.Н. *** чпонастоящем въззивна жалбоподателка), за обявяване за недействителна по отношение на държавата   на сделка ( договор за прехвърляне на недвижим имот), обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №**,т.*, рег.№***, дело №1600/2015г. на нотариус Д.Д.с район на действие РС-Никопол, вписан в СВ-Никопол с вх.рег.№4799/09.10.2015г, акт №**,т.*, дело№1617/2015г., с който ответникът Потребителна кооперация  „Обединение“-гр.**, като продавач е продала на ответницата( понастоящем въззивница) Н.В.Н.  като купувач, недвижим имот в с.*, Община-**, ул**представляващ УПИ№VІ-1013,кв.1 по регулационния план на селото с площ 2725кв.м. при граници: от две страни УПИ№VІІ-1024 общински, УПИ№ХІІ-1022,1023, УПИ№ХVІІ-1014 за сумата от 15000лв, при данъчна оценка от  14807.70лв.

Съединените конститутивни  искове са допустими, като предявени от надлежни ищци ( публичен взискател и публичен изпълнител) срещу надлежни ответници( длъжника и  лицето, с които е сключил разпоредителна сделка), при наличие на правен интерес, обоснован в обстоятелствената част на исковата молба.Установено е, че имотът, предмет на атакуваната сделка  не е възбранен, което е основание за допустимост на иска по чл.216,ал.1 от ДОПК.

Фактическият състав  на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК, включва  обективен елемент (наличие по отношение на длъжника на публично задължение, установено с влязъл в сила административен акт или съдебно решение, и  разпоредителна сделка с имущество на длъжника, сключена след датата на установяване на публичното задължение или след датата на  връчване на заповедта на ревизия)  и субективен елемент ( намерение на длъжника да увреди публичния взискател.)Субективният елемент  от фактическия състав -  намерението за увреждане, не се предполага, а подлежи на доказване от ищеца.  Разпоредбата на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК  се явява специален закон по отношение на общата разпоредба за обявяване на относителна недействителност по чл.135 от ЗЗД( общ закон) и не  предвижда, когато атакуваното разпоредително  действие на длъжника е възмездно, третото лице, с което длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането,  а когато разпоредителната сделка е сключена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, е достатъчно да се установи само намерение за увреждане у длъжника.

В тежест на ищеца е  да  установи кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК: 1)По отношение на длъжника  да е установено публично задължение с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение; 2) Длъжникът да е извършил разпоредителни действия със свое имущество или след датата на установяване на публичното задължение, или след датата на връчване на заповедта за ревизия; 3) Сделката или действията да са извършени с намерение длъжникът да увреди публичния взискател.

  В тежест на ответниците и главно на ответника – длъжник на публично задължение, е да оборят твърденията, изложени в исковата молба, като установят, че не са налице  фактическите предпоставки , визирани в разпоредбата на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК. – Да установят, че публичното задължение  е погасено на някакво основание, че липсва намерение за увреждане, че длъжникът притежава достатъчно имущества, чрез насочване на изпълнението към които, взискателят може да бъде удовлетворен и пр.

В процесния случай не се спори и  от писмените доказателства по делото е установено наличие на публично задължение на длъжника ПК“Обединение“- гр.**, установено с влязъл в сила  на 07.08.2009г., Ревизионен акт  №*********/16.07.2009г. на ТД-В.Търново, ИРМ- Плевен., въз основа на който е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител, по което са наложени обезпечения и се извършват изпълнителни действия; Безспорно е и сключване на  09.10.2015г. на разпоредителна сделка- Договор за покупко-продажба, изразен в Нотариален акт №164,т.2, рег.№***, дело №1600/2015г. на нотариус Д.Д.с район на действие РС-Никопол, вписан в СВ-Никопол с вх.рег.№4799/09.10.2015г, акт №**,т.*, дело№1617/2015г., с който ответникът Потребителна кооперация  „Обединение“-гр.**, като продавач е продала на ответницата( понастоящем въззивница) Н.В.Н.  като купувач, недвижим имот в с.*, Община-**, ул**представляващ УПИ№VІ-1013,кв.1 по регулационния план на селото с площ 2725кв.м. при граници: от две страни УПИ№VІІ-1024 общински, УПИ№ХІІ-1022,1023, УПИ№ХVІІ-1014 за сумата от 15000лв..(Т.е сделката е извършена не само след установяване  с влязъл в сила административен акт на публичното задължение, а при висящо от няколко години изпълнително дело за събирането на това вземане, по което са наложени запори като обезпечителни мерки и са извършвани публични търгове на имуществото на кооперацията, с цел погасяване на публичните вземания)

 Към момента на извършване на  разпоредителната сделка, както и сега, задължението на продавача   - ПК“Обединение“-***по изпълнителното дело, висящо при публичния изпълнител, не е погасено, като размерът на задължението многократно надвишава продажната цена.

Възражението на  длъжника – ПК“Обединение“, че към момента на разпоредителната сделка, публичното задължение е погасено по давност, е неоснователно.- Съгласно чл.171,ал.1 от ДОПК,публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая съобщението е връчено на 07.09.2009, поради което давностният срок започва да тече от 01.01.2014г.От представените по делото Постановление №0276/2010/000109/22.08-2014г.и Постановление №0276/2010/000151/14.11.2014г. , се установяват действия, предприети преди изтичането на 5-годишния давностен срок.

По изложените съображения, обективният елемент от фактическия състав на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК е доказан от ищците, ебез да е опроверган от ответниците, вкл. и от въззивницата Н.Н..

Субективният елемент, изразяващ се в намерение на длъжника за увреждане на публичния взискател, изразява субективното отношение към разпоредителната сделка,  което  не се заявява изрично, а се обективира в  различни действия. В настоящия случай, фактите, от преценката на които може да се направи извод за намерението на длъжника по публично задължение да увреди длъжника са следните:

1) ПК“Обединение“-**, чрез своя председател като законен представител е декларирал в представената пред нотариуса, изповядващ сделката, декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК, че  няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.(л.319 от том 1 на първоинстанционното дело), при положение, че при публичен изпълнител е висящо изпълнително дело, образувано въз основа на влязъл в сила административен акт – Ревизионен акт №*********/16.07.2009г., с който са установени задължения  общо в размер на 115657.83лв.и лихва за просрочие към тях в размер на 46583.41лв., като размерът на задълженията е нараствал във времето. Установените задължения с РА  са публични, тъй като касаят: данък по чл.36, 38 от ЗОДФЛ(отм.( за периода 01.01.2003 г.-31.12.2006 г., данък по чл.42,43 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г. - 31.12.2008г., вноски за държавно обществено осигуряване за периода 01.11.2006г.-31.03.2009г., вноски за здравно осигуряване за периода 01.11.2006г.-31.03.2009г„ вноски за ДЗПО за професионален пенсионен фонд за периода 01.11.2006г.-31.03.2009г., вноски за ДЗПО универсален пенсионен фонд за периода 01.11.2006г.-31.03.2009г., вноски за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност" за периода 01.11.2006г. - 31.03.2009г;

2) Макар,  в нотариалния акт да е отразено, че продавачът е получил цената по банков път, сумата, представляваща продажна цена не е постъпила по  неговите банковите сметки на продавача, които са запорирани, а по сметка на друг правен субект. При това положение публичният изпълнител не може да насочи изпълнението върху  имущество, което не принадлежи на длъжника, каквато е банковата сметка на друг правен субект, по която е постъпило плащането. Затова  постъпилата сума  не  може  да бъде предмет на разпределение по изпълнителното дело, което  обстоятелство се твърди от ищците и е установено от съдебно-счетоводната експертиза.

                 Няма данни продажната цена от 15хил.лв.  да е предоставена от длъжника ПК“Обединение“ за  погасяване на публичните задължения по изпълнителното дело ,висящо при публичния изпълнител. Обратно – плащането е извършено по начин, който не позволява  до тези суми да има достъп публичният изпълнител.От съвкупната преценка на  доказателствата се  налага извод, че умишлено  продажната цена не е преведена по банков път по сметка на длъжника, както е записано в нотариалния акт, тъй като от представените 2 бр. постановление на публичния изпълнител от 2014г., се установява, че върху всички банкови сметки, налични суми в сейфове и пр. в общо 27 банки, са наложени  запори, от което следва, че ако   сумите от продажбата постъпят по тези сметки, същите ще бъдат разпределени от публичния изпълнител за удовлетворяване на публичните вземания по изпълнителното дело.

                      3). Не е доказано твърдението на ответника ПК“Обединение“, че има достатъчно други имущества, върху които може да се насочи принудителното изпълнение с цел удовлетворяване на взискателя. Обратно – от продължителната висящност на  изпълнителното дело и съотношението между  размера на задължението и погасената част от него, се установява, че публичният изпълнител е затруднен в събиране на публичното вземане, поради недостатъчност на длъжниковото имущество.

4) Не са представени и доказателства в подкрепа на становището на ПК“Обединение“-**, че   продажбата е извършена с оглед развиване на стопанска дейност. Обратно – налице е косвено признание, че с получените суми няма да се погасява  задължението по изпълнителното дело, висящо пред публичния изпълнител.

Следователно, доказан е и  субективният елемент от фактическия състав на нормата, съдържаща се в разпоредбата на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК- намерение на длъжника да увреди взискателя, тъй като от съвкупната преценка на доказателствата се установява, че ПК“Обединение“-**,  е отчуждила  недвижим имот в с.*, Община-**, ул**представляващ УПИ№VІ-1013,кв.1 по регулационния план на селото с площ 2725кв.м. при граници: от две страни УПИ№VІІ-1024 общински, УПИ№ХІІ-1022,1023, УПИ№ХVІІ-1014, с цел да намали своето имущество и по този начин да не позволи върху този имот да се  насочи принудително изпълнение. Затова умишлено е декларирал неверни данни при изповядване на сделката, че няма задължения от публично-правен ред, а заплащането на продажната цена не е извършено по банков път, както е заявено, тъй като банковите сметки на продавача са запорирани от публичния изпълнител, а  чрез превеждане по сметка на друг правен субект,  т.е. по начин,при който движението на сумите не може да бъде проследено и върху тях не може да се насочи принудително изпълнение.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че предявените от ищците против ответниците  съединени конститутивни искове по чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК, са основателни и доказани изцяло и следва да бъдат уважени, като се обяви за недействителна спрямо държавата,  сключената след установяване на публично задължение с влязъл в сила административен акт възмездна разпоредителна сделка, представляваща договор за покупка-продажба на недвижим имот, сключен на 09.10.2015г., изразен в Нотариален акт№**,т.2, рег.№***, дело №1600/2015г. на нотариус Д.Д.с район на действие РС-Никопол, вписан в СВ-Никопол с вх.рег.№4799/09.10.2015г, акт №**,т.*, дело№1617/2015г., с който ответникът Потребителна кооперация  „Обединение“-гр.**, като продавач е продала на ответницата( понастоящем въззивница) Н.В.Н.  като купувач, недвижим имот в с.*, Община-**, ул**представляващ УПИ№VІ-1013,кв.1 по регулационния план на селото с площ 2725кв.м. при граници: от две страни УПИ№VІІ-1024 общински, УПИ№ХІІ-1022,1023, УПИ№ХVІІ-1014 за сумата от 15000лв, при данъчна оценка от  14807.70лв.

От  изложеното е видно, че  въззивният съд достига до фактически и правни изводи, които са напълно идентични с тези на първоинстанционния, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивите на  обжалваното решение  се споделят напълно от въззивния състав.

Оплакванията на въззивната жалбоподателка, изложени във въззивната жалба и поддържани чрез пълномощника в о.с.з. на въззивната инстанция, са неоснователни по съображенията, изложени по-горе.

Преди всичко неоснователно, в пълно противоречие със събраните по делото доказателства е становището, че не са налице  предпоставките на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК за обявяване относителната недействителност на сделката, сключена между ПК“Обединение“- гр.***и въззивницата, чрез която последната е придобила недвижим имот в с.*, Община-***. – По-горе в настоящето решение, въззивният състав изложи подробни съображения за доказване в процесния случай, както на обективния елемент от състава на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК (наличие по отношение на длъжника на публично задължение, установено с влязъл в сила административен акт  и  разпоредителна сделка с имущество на длъжника, сключена след датата на установяване на публичното задължение),  така и на  и субективния елемент ( намерение на длъжника да увреди публичния взискател.)

Поведението на въззивницата като купувач по атакуваната сделка, не е елемент от състава на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК. – Разпоредбата на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК  се явява специален закон по отношение на общата разпоредба за обявяване на относителна недействителност по чл.135 от ЗЗД( общ закон) и не  предвижда, когато атакуваното разпоредително  действие на длъжника е възмездно, третото лице, с което длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането,  а когато разпоредителната сделка е сключена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, е достатъчно да се установи само намерение за увреждане у длъжника.

Без значение на изхода на делото е обстоятелството, че въззивницата след придобиване на имота е променила неговия статут и е инвестирала в строителство. – Направените разходи евентуално би могла да претендира от собственика.

С оглед изхода на въззивното производство и направеното искане за присъждане на разноски, въззивната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответника по въззивната жалба –ТД на НАП-В. Търново, ИРМ-Плевен, сумата от 350лв. – юрк възнаграждение на основание чл.78,ал.1 във вр. ал.8 от ГПК и чл.25,ал.1 и ал.2  от НЗПП.

                        По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК        

         

 

            Р    Е   Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №158/29.10.2018г. на Никополски районен съд, постановено по гр.д.№71/2018г.

 ОСЪЖДА  Н.В.Н. *** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП-В. Търново, ИРМ-Плевен, РАЗНОСКИ в размер на 350лв.(триста и петдесет лв.) - юрк възнаграждение на основание чл.78,ал.1 във вр. ал.8 от ГПК и чл.25 от НЗПП.

 РЕШЕНИЕТО    подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчване на страните.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: