№ 8524
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110140551 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „..“ ЕАД, ЕИК .., чрез пълномощника адв. Я.,
срещу И. В. Д..
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, вр. чл. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №14008/2023г. на СРС, 169
състав.
Ищецът твърди наличие на облигационно отношение с ответника, възникнало на
основание подадено от И. В. Д. заявление до дружеството с искане за продажба на
електрическа енергия за битови нужди с вх. № ...2016 г., въз основа на което при
дружеството била открита партида на името на ответника с клиентски № ...
Електроснабденият обект представлявал недвижим имот – къща с адрес: гр. София,
ж.к. .., собственост на ответника. Твърди, че ответникът е потребител на доставяна от
дружеството електрическа енергия, като същият не е заплатил цената на потребената в
процесния имот електроенергия за периода от 16.01.2021 г. до 12.10.2021 г. Сочи, че
съгласно чл. 13, т. 1 от приложимите към договора за продажба на електрическа
енергия общи условия на дружеството, потребителят е длъжен да заплаща стойността
на консумираната в обекта електрическа енергия в десетдневен срок, през който
период от време вземането е ликвидно и изискуемо. Излага доводи, че към настоящия
1
момент ответникът не е погасил задълженията си към дружеството, в общ размер на
1382,22 лв., формирани както следва: 407,33 лв. – главница, както и 80,74 лв. –
мораторна лихва, начислена за периода от 09.03.2021 г. до 24.02.2023 г., предмет на
фактура № *********/22.02.2021 г.; 409,40 лв. – главница, както и 78,10 лв. –
мораторна лихва, начислена за периода от 06.04.2021 г. до 24.02.2023 г., предмет на
фактура № *********/22.03.2021 г.; 343,72 лв. – главница, както и 62,68 лв. –
мораторна лихва, начислена за периода от 06.05.2021 г. до 24.02.2023 г., предмет на
фактура № *********/21.04.2021 г.; 0,25 лв. – главница за периода от 12.10.2022 г. до
11.11.2022 г., предмет на фактура № *********/19.11.2022 г. Моли съда да признае за
установено, че ответникът дължи на дружеството следните вземания, предмет на
издадената в хода на ч.гр.д. № 14008/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК: 1160,70 лв. - главница с ДДС, представляваща непогасено
вземане по процесиите фактури, издадени за потребление на доставена електрическа
енергия за периода от 16.01.2021 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, 221,52 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 09.03.2021 г. до 24.02.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител –
адв. А., е подал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание
и размер.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 14008/2023г. се установява, че по повод заявление по
чл.410 ГПК от 17.03.2023г., на 31.03.2023г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответницата да заплати на
ищеца сумата от 1160,70лв., представляваща стойност на ел. енергия, доставена за
периода от 16.01.2021г. до 16.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от
17.03.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 221,52лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва, начислена за периода от
09.03.2021г. до 24.02.2023г. Ответницата е била призована по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което съдът е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в изпълнение
на които е предявен настоящият иск.
С определение от 26.11.2024г. като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните е отделено обстоятелството, че ответникът е собственик
на процесния недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. .., за който при ответното
2
дружеството е открита партида по клиентски № .., на името на И. В. Д.. Това се
установява и от представените по делото доказателства – заявление за продажба на
електрическа енергия за битови нужди №...2016г., в което е посочено, че е влязъл във
владение на имота на адрес гр. София, ж.к. .. въз основа на удостоверение за
наследници, считано от дата 12.08.2016г.; заявление за отсрочване на задължения от
14.07.2020г. и споразумителен протокол от 14.07.2020г., подписани от ответника, с
които е поискал разсрочване на свои задължения по фактури за периода 20.02.2020г. –
21.05.2020г. Писмените доказателства не са оспорени по отношение на положения от
ответника подписи, като от същите се установява наличието на облигационна връзка
между страните.
От неоспореното заключението на вещото лице по допуснатата по делото СТЕ се
установява, че в процесния имот за процесния период е измерена и отчетена
консумирана ел.енергия, показанията на които съвпадат с фактурираните количества
ел.енергия. Вещото лице е констатирало, че измервателното устройство е преминало
успешно проверка за метрологична изправност. Посочило е, че фактурираното
количество отговаря на отчетеното. От неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата по делото ССчЕ се установява, че цената за ел.енергия по процесните
фактури е била изчислена правилно и в счетоводството на ищеца липсва отбелязване
за извършено плащане по процесните фактури. Вещото лице е установило, че
счетоводството на ищеца е редовно водено при спазване изискванията за
хронологична последователност и документална обоснованост.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, вр. чл. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По главния иск, в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е било налице
облигационно правоотношение по доставка на електроенергия при публично известни
общи условия за процесния имот и в процесния период, че ответникът имал
качеството на потребител на ел.енергия като собственик на електроснабдения имот,
така и че на същия е открита партида, както и че ищецът е доставил съответното
количество ел.енергия. По акцесорния иск по чл.86 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е
поставил ответника в забава.
Спорът по делото е концентриран върху това дали ответницата има качеството
потребител на ел.енергия. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на
понятието битов клиент, а именно клиент, който купува електрическа или топлинна
3
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на
ел. енергия е доразвито в чл. 4, ал. 2 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „..“ ЕАД, където е посочено, че "потребител на електрическа
енергия“ е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Няма спор, че ищцовото дружество е краен
снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл. 98 а от Закона за енергетиката
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, като в ал. 4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността
между страните възниква по силата на закона. Отделено е за безспорно между
страните и се установява от представените по делото доказателства, че ответникът е
собственик на ел.снабдения имот, поради което съдът приема, че ищецът е доказал
качеството потребител на отвтеника. Съгласно заключенията на вещите лица по
допуснатите СТЕ и ССчЕ се установява, че ищецът е доставил ел.енергия,
показанията на които съвпадат с фактурираните количества ел.енергия, поради което
съдът приема за доказан размерът на доставената ел.енергия.
Ответникът като потребител на ел.енергия е бил длъжен да заплаща месечно
дължимите суми за доставеното количество енергия, като съгласно чл. 35 от Общите
условия при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
По разноските:
При този изход на делото, с право на разноски разполага само ищецът, който е
претендирал присъждане на такива в общ размер от 1851,23 лева , от които за д.т. в
размер на 72,36 лв., разноски за експертизи в размер на 815 лв., заплатен депозит за
особен представител в размер на 438 лева, както и заплатено адвокатств
възнаграждение в размер на 525,87 лв. С оглед т.12 на ТР 4/2014г. следва да се
присъдят и разноските по ч.гр.д. № 14008/2023г., които са в размер на 267,64лв., от
които 27,64 лева държавна такса и 240 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове по реда на чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1,
вр. чл. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД , че И. В. Д., ЕГН: **********, гр.
София, ж.к. .., дължи на „..“ ЕАД, ЕИК: .., гр. София, бул. „..“ № .., бл. „..“, сумите от:
1160,70лв., представляваща стойност на ел. енергия, доставена за периода от
16.01.2021г. до 16.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2023г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 221,52лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната мораторна лихва, начислена за периода от 09.03.2021г. до
24.02.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14008/2023г. по описа на СРС, 169 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. В. Д., ЕГН: **********, да заплати на
„..“ ЕАД, ЕИК: .., разноски в исковото производство в размер на 1851,23 лева, както и
разноски по ч.гр.д. № 14008/2023г. по описа на СРС, 169 състав, в размер на 267,64
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
14008/2023г. на СРС, 169 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5