РЕШЕНИЕ
№……………. 6.04.2020
г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
На
девети март през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: М.Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 680 по описа за …2018 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявена искова молба от „Профи кредит
България“ ЕООД, гр. София, бул. България, №49, бл. 53 Е, вх. В срещу И.Г.С. за
признаване за установено, че И.С. има задължения към ищеца, произтичащи от
договор за револвиращ заем в размер на 3 437,45
лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането, както и за признаване за установено
по отношение на ищеца, че А.М.С. ***, Р.И.С. ***, Д.И.С. *** Тошево, С. С. И.С.
*** имат задължения към ищеца, произтичащи от договор за револвиращ заем №********** и наследяване от И.
С. С., всеки за ¼ ид.ч. от сумата в размер на 859,36 лв., представляваща неплатена
главница, ведно със законна лихва
от датата на постъпване на заявлението
до изплащане на вземането.
Претендират се и съдебно
деловодни разноски.
В хода на делото искът по
отношение на И.Г.С. е прекратен.
Ответниците А.М.С., С.И.С. и Р.И.С.
оспорват иска като неоснователен.
Ответникът Д.И.С. редовно призован не се яви
в съдебно заседание, не изрази становище по иска, непредстави писмен отговор.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид
направените доводи и възражения, прие за установено
от правна и фактическа страна следното:
Ищецът
твърди, че между него и наследодателя на ответниците И.
С. С. и И.Г.С. е сключен договор за револвиращ заем №**********/19.04.2013 г., по силата на който
ищецът е отпуснал на И. С. С. при солидарен длъжник И.Г.С. заем в размер на 1
500 лв., със срок на плащане 30 месеца, размер на месечната вноска 136 лв.,
годишен лихвен процент 98,62; годишен процента на разходите 157,96.
Ищецът твърди, че изпълнил своите задължения
по договора, а ответникът не заплатил дължимите суми.
Било
образувано ч.гр.д. №66/2018 г. по описа на Районен съд-Балчик, по заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Искането било уважено изцяло. По отношение
на ответниците съобщението било връчено на осн.чл. 47
от ГПК, поради което и предвид липсата на сключен трудов договор, съдът е
указал, че кредиторът може да предяви иск за установяване на вземането си.
Изложеното
мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Особеният
представител на Р.С. намира иска за неоснователен. Навежда доводи за нищожност
на договорните клаузи относно договорната и компесаторната
лихва, както и липса на конкретизация относно претендирания размер главница,
лихва – договорна и компесаторна.
Особения
представител на А.М.С. и С. И.С. намира иска за неоснователен. Навежда доводи
за нищожност на договорните клаузи относно договорната лихва и годишен процент
на разходите и като следствие нищожност на целия договор на основание чл. 26
ал. 4 от ЗЗД. Страната счита договора за нищожен и на основание чл. 22 от ЗПК
във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от с.з.
Правната квалификация
на исковете е в нормата на чл. 124 от ГПК.
На
19.03.2013 г. между ищеца и И. С. С. при
участие на солидарен длъжник
И.Г.С. бил сключен договор за револвиращ заем №**********, по силата на който ищецът
отпуснал на първия длъжник сумата в размер на 1 500 лв., която последният
се задължил да върне в срок от 30 месеца с размер на вноската от 136 лв. на
месец, ГПР в размер на 152,90% и годишен лихвен процент в размер на 98,62%. Общо
дължимата сума по кредита възлизала на 4 129,31 лв. В тоя смисъл е
представения по делото договор за револвиращ заем и
общите условия към него.
На 10.09.2013 г. починал заемополучателя И. С. С., като оставил за наследници,
ответниците по делото. В тоя смисъл е представеното удостоверение за
наследници, изх. №11-12-2/1 от 13.10.2017 г. на длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Добрич – град.
С молба от 26.10.2018 г. – л. 29 от
делото, ищецът уточнява, че претендираната сума
представлява неплатена част от заемна сума в първоначален общ размер 1 500
лв. и договорно възнаграждение, първоначално общо определено на 2 629,34
лв.
Съгласно чл. 143 и чл. 146 ал. 1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител,
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално.
Съобразно константната практиката на ВКС, обективирана
в решение №
98/17 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016 г.
по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015 г.
по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III ГО, не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия (така чл. 146, ал.
2 ЗЗП), като съгласно чл. 146 ал. 4 от ЗЗП, тежестта на доказване,
че определено условие на договора е индивидуално уговорено,
е на търговеца.
В настоящия
случай, и с оглед представените общи условия към Договора
за револвиращ заем, презумпцията на чл. 146, ал.
4 ЗЗП не е оборена. По делото не са ангажирани доказателства
потребителят да е могъл да изрази становище по съдържанието на договора, вкл.
по клаузите на точки 3(Промени в ГПР по ДРЗ) и 4 (Годишен процент
на разходите/Договорно възнаграждение) от Общите условия,
и както да
е имал възможност да повлияе върху
нея. Няма данни по делото да е предоставена информация
какво се включва в ГПР, нито по какъв начин е формиран размера им.
Уговореното договорно
възнаграждение надминава определения в решение №378/18.05.2006 г. 2 г.о. на ВКС размер. Така според
касационната инстанция „Противно на
добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща
трикратния размер на законната лихва,
и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва.“, което прави договорката нищожна поради
противоречие на добрите нрави.
Договорената между страните годишна
лихва от 98,62% надхвърля многократно размера на законната такава от 0,01%, при
определения от БНБ основен лихвен процент за м. 04.2013г. и 10 пункта надбавка,
поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Тези
критерии, отнесени и към уговорения ГПР, също обосновават нищожност на
клаузата, тъй като нарушават принципа на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на ищеца.
Налице е явна нееквивалентност на
насрещните престации при установената стойност на
заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за
срока на договора, които да оправдават договарянето на процесните високи ГПР и
ГПЛ.
При тези правни съображения, съдът намира клаузите в
процесния договор относно определяне на ГПР и ГЛП за нищожни и неравноправни.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
В молба от 26.10.2018 г., ищецът
уточнява, че общо платената сума по заема до момента е в размер на 691,86 лв.
Или общо дължимата сума се равнява на 1 500 – 691,86 лв.=808,14 лв., който
ответниците дължат съобразно наследствените си квоти, като съпруга и деца на
наследодателя - длъжник, или всеки по ¼ ид.ч.
от сумата 808,14 лв. =202,03 лв. До този размер следва да се уважи всеки
субективно съединен иск, като в останалата част до 858,36 лв. се отхвърли като
неоснователен.
Ищецът претендира разноски, които
му се дължат съобразно уважената част от исковете.
Съдът констатира, че ищецът не е
заплатил пълния размер държавна такса за всеки един от субективно съединените
искове, поради което следва да постанови акт за събирането им.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.С. *** има
задължения към „Профи кредит България“ ЕООД, гр.
София, бул. България, №49, бл. 53 Е, вх. В, произтичащи от договор за револвиращ заем №**********
от 19.04.2013 г. и наследяване от И.
С. С. в размер на 202,03
лв.(двеста и два лева и три ст.), представляваща неплатена главница,
заемна сума, ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска срещу А.М.С. в
останалата му част до размер от 859,36 лв.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.С. *** има
задължения към „Профи кредит България“ ЕООД, гр.
София, бул. България, №49, бл. 53 Е, вх. В, произтичащи от договор за револвиращ заем №**********
от 19.04.2013 г. и наследяване от И.
С. С. в размер на 202,03 лв.(двеста и два
лева и три ст.), представляваща неплатена главница, заемна сума,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска срещу Р.И.С. *** в
останалата му част до размер от 859,36 лв.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.С. ***
Тошево има задължения към „Профи кредит България“
ЕООД, гр. София, бул. България, №49, бл. 53 Е, вх. В, произтичащи от договор за
револвиращ заем №**********
от 19.04.2013 г. и наследяване от И.
С. С. в размер на 202,03 лв.(двеста и два
лева и три ст.), представляваща неплатена главница, заемна сума,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска срещу Д.И.С. *** Тошево в
останалата му част до размер от 859,36 лв.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С. И.С. *** има
задължения към „Профи кредит България“ ЕООД, гр.
София, бул. България, №49, бл. 53 Е, вх. В, произтичащи от договор за револвиращ заем №**********
от 19.04.2013 г. и наследяване от И.
С. С. в размер на 202,03 лв.(двеста и два
лева и три ст.), представляваща неплатена главница, заемна сума,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска срещу С. И.С. *** в
останалата му част до размер от 859,36 лв.
ОСЪЖДА „Профи кредит
България“ ЕООД, гр. София, бул. България, №49, бл. 53 Е, вх. В да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Балчик сумата в
размер на 62,52 лв.(шестдесет и два лева и петдесет и две ст.), представляваща
неплатена държавна такса.
ОСЪЖДА А.М.С. ***, Р.И.С. ***, Д.И.С.
*** Тошево, С. И.С. *** да заплатят на „Профи кредит
България“ ЕООД всеки сумата в размер на 55,83 лв.(петдесет и пет
лева и осемдесет и три ст.), представляваща направените в това
производство съдебно - деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.М.С. ***, Р.И.С. ***, Д.И.С.
*** Тошево, С. И.С. *** да заплатят на „Профи кредит
България“ ЕООД всеки сумата в размер на 27,92 лв., представляваща направените в
заповедното производство съдебно - деловодни разноски съобразно уважената част
от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:…………….