РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 816/2.11.2022г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети
октомври две
хиляди двадесет
и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Н.
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка
Вукева като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 585 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х,
Раздел І от АПК.
Образувано е по жалба подадена от В.И.М.,
ЕГН **********, чрез адв.Д. против
Разпореждане № 4506-40-39/10.05.2022 г., издадено от директора на Фонд
„Гарантиране вземанията на работниците и служителите“, с което е В.И.М. е
отказано изплащане на гарантирано вземане.
Жалбоподателят оспорва разпореждането,
като твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, излага мотиви затова и моли съда да отмени оспореното
разпореждане и да се върне преписката на административния орган за ново
произнасяне. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява
се от адв.Д., която поддържа жалбата и претендира отмяна на оспореното решение,
предоставя и писмени бележки, претендира разноски по делото.
Ответникът - Директорът на Фонд
„Гарантиране вземанията на работниците и служителите“, се представлява се от
гл. юрисконсулт С.-Б., която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли жалбата,
като неоснователна. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. В
установения срок представя писмени бележки.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши
служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1,
във връзка с чл. 146 от АПК,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
На 15.06.2005 г. в гр. Пазарджик между МБАЛ
"Ескулап-Цитолаб" ООД, и В.И.М. е възникнало трудово правоотношение,
като това бе доказано с предоставения по делото трудов договор. Трудовото
правоотношение било прекратено на 01.10.2019 г. на основание чл.327, ал.1 от КТ. Жалбоподателката твърди, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, работодателят и дължал трудови възнаграждения за периода
01.04.2019 – 30.09.2019 г.
С Решение № 20/01.10.2021 г. на Окръжен
съд - Пазарджик било открито производство по несъстоятелност на ДКЦ "Ескулап
- Цитомед" ООД – гр. Пазарджик, ЕИК *********, което е вписано на дата 01.10.2021
г.
На 29.10.2021 г. жалбоподателката М. е
входирала Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане вх.№4502-12441/29.10.2021
г.
С Разпореждане № 4506-40-39 от 10.05.2022
г. на Директора на Фонд ГВРС е направен отказ за изплащане на гарантирано
вземане на основание чл. 26, ал. 3 във вр. с чл. 25 от Закона за гарантираните
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Мотивите за отказа са, че липсват доказателства за размера на начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя
по КТ и по други нормативни актове. С оглед на това е прието, че за
жалбоподателката не са налични всички предвидени в закона предпоставки, поради
което не следва да се изплаща гарантирано вземане по реда на Закона за
гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя.
Преди издаване на соченото разпореждане
до М. е изпратено писмо изх. №4502-12-44#1 от 26.11.2021 г., с което е
уведомена, че следва да представи информация за изплатени и неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения дължими му от работодателя ДКЦ
„ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД. В указания едноседмичен срок не е представена справка за
размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни
актове.
Въз основа на Заповед №ГИ-5-12-01014156
от 08.10.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ Пазарджик, от контролните органи
на НОИ са предприети и действия за извършване на проверка по реда на Наредбата
за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, като
са направени посещения на адреса по седалище на дружеството, но управителя д-р К.Н.
или пък друго упълномощено лице не са открити. Потърсено съдействие от органите
на МВР, но е установено, че търговското
дружество не работи, с ползваната от него сграда е обявена за продан от частен
съдебен изпълнител. Според представеното по делото писмо от 24.09.2021 г. на РУ
Пазарджик, К.Н. има постоянен и настоящ адрес ***.
Осъществен е контакт с В.З., като
ръководител финансов отдел в „ДКЦ ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД, която е представила
декларация с вх. №4005-12-303# 13 от 10.11.2021 г., относно местонахождението
на счетоводната документация на
дружеството. В същата тя е декларирала, че не притежава необходимото
пълномощно, с което да представлява осигурителя ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД гр.
Пазарджик и че счетоводната документация се намира в сградата на ул. „Свети
Архангел“ №19а в гр. Пазарджик.
В отговор на съответно направени
искания, от Окръжен съд Пазарджик и частен съдебен изпълнител А. с рег. № 884 ,
са постъпили отговори, че в образуваните дела не се съдържат ведомостите за
заплати на работниците и служителите и други трудовоправни документи.
На 21.01.2022 г. контролните органи на
НОИ са посетили сградата на ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД в гр. Пазарджик, ул.
„Свети Архангел“ №19а. Били са открити са ведомости за работни заплати и други
документи, свързани с дейността на дружеството, но само за периода от 2017 г.
до 2018 г. За релевантния период от 2019 г. до 2021 г. не са открити ведомости
за заплати и каквито и да е други документи, свързани с начисляването и
изплащането на трудови възнаграждения на служителите, в това число за
жалбоподателката М..
Посочено още от административния орган
е, че доказателства за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други
нормативни актове не могат да бъдат извлечени и от наличните данни в Регистъра
на осигурените лица, тъй като те съдържат информация за осигурителния доход,
броя на отработените дни и обхвата на осигурените рискове, но не дават отговор
на въпроса - начислени ли са и неизплатени ли са трудовите възнаграждения и
парични обезщетения, дължими от работодателя на работниците и служителите,
които са били в трудово правоотношение с ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД, гр.
Пазарджик, ЕИК *********.
Всички тези установени факти дали
основание на директора на фонд ГВРС да направи сочените по-горе правни изводи и
да постанови оспореното разпореждане.
В хода на делото са представени от
жалбоподателката Удостоверение от НАП изх. № 130192202488278/20.05.2022 г.,
ведомости за заплати април – септември 2019 г. /без подписи/, служебна бележка
за дължими възнаграждения.
По доказателствено искане на
жалбоподателката е разпитана като свидетел и И. Г., която сочи каква е била
системата на работа в дружеството и кога са се подписвали ведомостите за
заплати. Показанията на свидетелката Г. не се опровергават от други
доказателства по делото, поради което и се кредитират с доверие от съдебния
състав. На този извод не може да повлияе обстоятелството, че св.Г. сочи, че не
е водила дела в Административен съд гр.Пазарджик, макар да се установява, че
същата е жалбоподател по адм.дело №588/2022 г. по описа на съда, тъй като
същата свидетелства, че не води дела срещу работодателят си, а е служебно известно
на съда, че соченото дело е образувано по нейна жалба срещу разпореждане на
директора на Фонд ГВРС.
По искане на ответната страна е
назначена графологична експертиза, от заключението на която се установява, че
представената по делото служебна бележка не е подписана от управителя на ДКЦ
„ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД, гр. Пазарджик. Заключението на вещото лице се кредитира
с доверие от съдебния състав, тъй като не са налице доказателства по делото,
които да го поставят под съмнение. С оглед на това заключение, съдът счита не
се следва да се кредитира с доверие представеното писмено доказателство -
служебна бележка не е подписана от управителя на ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД, гр.
Пазарджик.
При така установеното, настоящият състав
на Административен съд - Пазарджик, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е от компетентен орган съгласно чл.26 от Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя /ЗГВРСНР/ писмена форма, със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК .
Според чл. 26, ал. 2 от ЗГВРСНР,
директорът на фонда издава разпореждане за спиране на производството, когато:
са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за
отказ; не могат да бъдат събрани
доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното вземане.
Според чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР, когато
не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането
на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на
работника или служителя.
Очевидно е че в случая, в рамките на
административното производство, не са установени доказателства, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ, тъй като е установено реално
съществуващо трудово правоотношение между жалбоподателката и дружеството
работодател. Липсват каквито и да било доказателства, че жалбоподателката не е
упражнявала в действителност трудова дейност в периода, за който би имала право
да претендира заплащане на дължимите трудови възнаграждения от Фонда за
гарантиране вземанията на работниците и служителите. Такива твърдения липсват и
в оспореното разпореждане.
Това води на извод, че от приобщените по
административната преписка доказателства не може да се приеме, че спрямо В.М.,
не се е породило правото на гарантирано вземане, произтичащо от трудови
правоотношения при несъстоятелност на работодателя ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД,
Пазарджик.
Безспорно се установява, че са
предприети множеството действия от страна на администрацията за събиране на доказателства
за определяне на правото и размера на гарантираното вземане, като същите са
безрезултатни. Това обаче не води на извод, че следва да се постанови
разпореждане за отказ, тъй като в тази хипотеза, би следвало да се приложи
правилото на чл. 26, ал. 2, т. 2 и административното производство да бъде
спряно. Вместо да стори това, административния орган е издал процесния отказ,
който при тези условия, следва да бъде определен като фактически необоснован и
постановен в нарушение на административно производствените правила.
С оглед на конкретните доказателства по
случая, следва да се отбележи, че административния орган не е положил оптимално
необходимите и възможни усилия, за да установи всички действителни факти от
значение за случая, съобразно изискването на основния в административния процес
принцип за „Истинност“, възведе в чл. 7 от АПК.
Очевидно е, че не са извършени проверки
на постоянния и настоящия адрес на д-р Николов. Не е извършена проверка и
събиране на необходимите данни и доказателства, при наличните данни за това, че
счетоводното обслужване на ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД, Пазарджик е било
осъществявано от счетоводна къща „Сова“ ЕООД, а такива данни са налични по
преписката, включително и са сочени от д-р Николов конфликти със
счетоводството, които данни не са проверени по какъвто и да било начин.
Всичко това, налага оспореното в
настоящото производство разпореждане да бъде отменено, а преписката върната на
административния орган, за предприемане на необходимите действия по изясняване
на релевантните за разрешаване на административно правния въпрос факти.
С оглед на това и настоящият състав
намира, че неправилно директорът на Фонд „Гарантиране вземанията на работници и
служители“ е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.26, ал.3
от ЗГВРСНР. Очевидно е в случая, че е следвало производството да бъде спряно на
основание чл.26, ал.2, т.2 от ЗГВРСНР. Като не е съобразил сочената императивна
разпоредба, директорът на Фонд ГВРС е постановил незаконосъобразен индивидуален
административен акт, който следва да бъде отменен.
Сочените изводи не се променят от
обстоятелството, че в хода на съдебното производство е представено писмено
доказателство – служебна бележка, за което се установява че не изхожда от
сочения за автор субект.
С оглед изхода на делото, основателно се
явява искането за присъждане на разноски по делото от страна на
жалбоподателката. Доколкото по делото са налични доказателства за направени
разноски в размер на 410 лева – 400 за адвокатски хонорар и 10 за държавна
такса именно тази сума следва да бъде присъдена на жалбпопдателката. Ето защо ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката В.М. сумата от 410
лева представляваща разноски по делото.
На
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.И.М., ЕГН **********,
чрез адв.Д. Разпореждане №
4506-40-39/10.05.2022 г., издадено от директора на Фонд „Гарантиране вземанията
на работниците и служителите“.
ИЗПРАЩА делото като преписка на
директора на Фонд "ГВРС" при НОИ за ново произнасяне по Заявление-декларация
за отпускане на гарантирано вземане вх.№4502-12441/29.10.2021 г. на В.И.М. при
спазване на указанията на съда, дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА Фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт да
заплати на В.И.М., сумата от 410.00 /четиристотин и десет лева/, от които
400.00 /четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение и 10.00 /десет/ лева
държавна такса.
Решението
не е окончателно подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ : /п/