МОТИВИ към присъда № 30/27.05.2020г. по
НОХД № 480/2020г. по
описа на Окръжен
съд Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Т.И.Х., за
това, че на 21.08.2018 г. в гр. Пловдив, по южното платно за движение на бул. „Цариградско
шосе“, на пътен възел „Скобелева майка“, при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил марка и модел „Фиат Пунто“ с peг. № ***, е нарушил
правилата за движение, а именно:
-
Чл.20 ал.2, пр.1, пр.6 и изр.2-ро от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и
-
Чл.116, пр.1 от ЗДвП - „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, хората с трайни
увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун, и към престарелите хора “ и по непредпазливост е причинил смъртта на лицето
А.Т.А. ЕГН ********** - престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, предл.1-во във
вр. чл.342, ал.1, предл. 3-то от НК.
По
делото няма приети за съвместно разглеждане граждански искове, двама от пострадалите
– родителите на починалия, бяха конституирани единствено в процесуалното
качество на частни обвинители, останалите пострадали – братя и сестри на
починалия, не пожелаха да се конституират като страни в производството.
Делото бе разгледано по реда на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия признание на фактите
по обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа обвинението,
така както е повдигнато, счита, че от доказателствата по делото се установява
фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия, и
предвид обстоятелството, че делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК, да
се наложи наказание Лишаване от свобода около минимума, предвид наличието
единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, като на основание чл.58а,
ал.1 от НК, размерът му се намали с една трета, а изпълнението се отложи с
подходящ изпитателен срок. Претендира се и налагане на наказание Лишаване от
право да се управлява МПС за съответен срок. Прокурора взе отношение и относно
разпореждането с вещественото доказателство, както и по направените разноски.
Повереникът
на частните обвинители А.и Т. А.– адв.Р.М., е на мнение, че фактите по делото
се явяват установени правилно, присъедини се към исканията на прокурора по
въпросите за вината, като настоява за максимално възможните в процедурата
наказания Лишаване от свобода – с ефективно изтърпяване и Лишаване от права,
претендира и заплащане на направени в производството разноски от частните
обвинители.
Частните
обвинители А.и Т. А.лично, подкрепиха казаното от адв.М..
Защитата
на подсъдимия, в лицето на адв.Т.Н., не оспорва фактите по делото, но според
него, следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че пострадалият не е
носил задължителната в случая светло-отразителна жилетка, което предполага
процент съпричиняване и не налага прилагане на закона в неговата най-висока
строгост. Напротив, предвид този факт, и с оглед наличните само смекчаващи
отговорността обстоятелства, защитата счита, че следва да се наложат наказания
в минимален размер, като изпълнението на Лишаването от свобода се отложи с
подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият
Т.Х. лично, изказва съжаление за случилото се, моли за снизхождение.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК всички доказателства по делото,
намира за установено от фактическа и правна стрА.следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
Т.И.Х. е роден на ***г. в с. ***, обл. ***, живущ ***, Б., български гражданин,
с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********. Подс.Х. е
правоспособен водач на МПС.
Подс.Т.Х.
призна фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са
следните:
Подсъдимият Х. бил правоспособен водач на моторно превозно средство, като
издържал изпит на 18.09.1961 г. и от тогава до момента нямал издадени актове за
установяване на ЗДвП и наказателни постановления, като същият работел като професионален
шофьор и управлявал тирове в страната около 30 години, а извън България около
15 години.
На 21.08.2018 г. подсъдимият шофирал лек автомобил марка „Фиат“ модел
„Пунто“ с ДК № ***. Лекия автомобил подсъдимият бил закупил 5 години по-рано от
лицето М.Д.Х., като не подал данни, за да бъде отразено това обстоятелство в
базата данни на МВР.
На 21.08.2018 г. подсъдимият шофирал посочения по-горе лек автомобил в гр.
Пловдив, като около 07:00 часа на същата дата се намирал на бул. „Цариградско
шосе“ преди изхода на гр. Пловдив и се движел в източна посока. На 21.08.2018
г. в гр. Пловдив, слънцето изгряло в 06:33 часа, като в 07:00 часа
температурата била 19,4 градуса, влажността 77%, небето било покрито с облаци
/10 бала/, видимостта била 20 000 метра, нямало вятър и валежи.
По същото време и място пострадалият А.Т.А., който работил като работник
поддръжка в ****се намирал заедно с колегата си - св. И.Н.М.на бул.
„Цариградско шосе“, като двамата били паркирали служебен бус марка „Рено“ с ДКН
*****с автовишка на посочения по-горе булевард, в южното платно за движение на
пътя, което било с направление източна посока /изхода на гр. Пловдив към гр.
Бургас/. Лицата имали за задача да поставят знамена на осветителните стълбове,
които се намирали между двете пътни платна на бул. „Цариградско шосе“ в частта
му преди изхода на гр. Пловдив. Свидетелят М.и покойният А. поставили след
паркирането на буса на пътното платно метална количка със знак на нея, указващ,
че има ремонт на пътя и знак указващ ограничение на скоростта от 30 км/ч, като
количката поставили на разстояние 70-80 метра от буса, като след нея по посока
буса поставили на еднакво разстояние червени пластмасови конуси. Свидетелят
И.М.се качил на вишка, прикрепена към буса, издигнал същата и поставил знаме на
един от стълбовете.
Подсъдимият Х. шофирал на 21.08.2018 г., около 07:00 часа сутринта, по
посочения по-горе булевард „Цариградско шосе“ в гр. Пловдив, в лявата /южна/
лента на платното за движение, в посока от запад на изток, като настилката на
пътя била ситен гладък асфалт, без неравности, асфалтът бил сух. На 21.08.2018
г. времето било слънчево, като в инкриминирания времеви интервал осветеността
на пътя била осигурявана от дневна светлина и имало добра видимост.
Подсъдимият Х. не забелязал придвижващия се от изток на запад в посока
поставената на платното стойка за временни пътни знаци пешеходец А.Т.А., не
реагирал своевременно на опасността и задействал спирачната система по-късно от
необходимото, в резултат на което настъпил удар в предната част на л.а. „Фиат
Пунто“, първоначално с поставената количка с пътни знаци и поставените два броя
конуси, а в последствие и с покойния А.. След като ударил металната количка със
знаци и покойния А.А., управляваният от подс. Х. автомобил ударил и буса марка
„Рено“ с ДК № *****с автовишката, който използвал св. В.Н.В., за да изпълнява
задълженията си и да поставя знамена по стълбовете. В резултат на удара бусът
се преместил около метър напред. В резултат на удара пешеходецът А.Т.А. получил
пълно прекъсване на гръбначния и продълговатия мозък на ниво 1-ви шиен прешлен,
с възходяща парализа на жизненоважни мозъчни центрове - на дишането и
сърдечната дейност. В момента на удара подс. Х. управлявал лекия си автомобил
със скорост от 62 км/ч. Ударът настъпил върху лявата лента на платното за
движение в конфликтната точка на първоначален контакт, на около 10-11 метра
западно от ориентира приет в протокола за оглед по дължина и на около 1,5-2,5
метра северно от ориентира приет в протокола за оглед по ширина.
След произшествието била взета кръв за изследване от подсъдимия и от
покойния А., която не установила наличие на алкохол или упойващи вещества в
кръвта на нито едно от посочените лица.
Подсъдимият Х. дал обяснение в качеството на обвиняемо лице, в което
заявил, че изгряващото слънце светело в очите му. Във връзка със заявеното от
подсъдимия била назначена и изготвена нарочна автотехническа експертиза, която
установила, че слънцето е възможно да е намалило видимостта на водача, защото
се е намирало срещу автомобила и сравнително ниско над хоризонта. Следва да се
има предвид също така, че покойният А.А. не е носил светлоотразителна жилетка,
така както било указано спрямо нормативната уредба, регламентираща действията
на лица на пътното платно.
Прокурора
е възприел заключенията на изготвените в досъдебното производство експертизи,
които е пресъздал в обстоятелствената част на обвинителния акт, както следва:
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, при изследването
на трупа на А.Т.А. се установило: пълно прекъсване на гръбначния и
продълговатия мозък на ниво 1-ви шиен прешлен, с размекчаване на гръбначния
мозък на нивото, отделяне на първи шиен прешлен от черепа, счупване на базата
на черепа, дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по основата на мозъка
и дясно теменно-слепоочно, кръвонасядане по меките черепни покривки вляво
теменно-тилно, аспирация на кръв в белите дробове, охлузване по дясна скула,
разкъсно-контузна рА.по брадата, охлузване по шията, охлузване по лява лакътна
става, охлузвания по долните крайници.
Смъртта на А.Т.А. се дължи на пълно прекъсване на гръбначния мозък от
продълговатия мозък на ниво първи шиен прешлен с възходяща парализа на
жизненоважни мозъчни центрове - на дишането и на сърдечната дейност.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет с голяма кинетична енергия, като е
възможно да са получени при настъпилото ПТП на 21.08.2018 г. като пешеходец,
ударен от моторно превозно средство.
Смъртта се намира в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Липсата или наличието на алкохол в кръвта няма отношение към настъпването и
причината за смъртта.
Състоянието на трупа, преценено по послесмъртните изменения, отговаря на
смърт от първо денонощие.
От заключението на химико-биологическата експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина, в изпратените за изследване проби
кръв от лицето А.А. не се е доказало наличие на етилов алкохол.
Видно от заключението на изготвената автотехническа експертиза:
1. Ударът е настъпил върху
лявата лента на платното за движение в конфликтна точка на първоначален
контакт, която приблизително се намира:
По дължина на около 10-11 метра западно от ориентира приет в протокола за
оглед.
По широчина на около 1,5-2,5 метра северно от ориентира.
2. Скоростта на л.а. „Фиат
Пунто” непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около
62 км/ч.
3. В анализираната пътна
ситуация, водачът на л.а. „Фиат Пунто“ при своевременна реакция и задействане
на спирачната система е имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
4. Водачът на л.а. „Фиат
Пунто” е имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара и
да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране със скоростта с която
се е движел, при своевременна реакция и задействане на спирачната система.
5. Най-вероятен, от техническа
гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие:
Водачът Т.И.Х. е управлявал л.а. „Фиат Пунто“ по лявата лента на платното
за движение на бул. „Цариградско шосе“ в гр. Пловдив в посока от запад на
изток. През това време пешеходецът А.Т.А. е бил на платното за движение пред
автомобила, като се е придвижвал в посока от изток на запад, към поставената на
платното стойка с временни пътни знаци. Водачът на л.а. „Фиат Пунто“ не е
реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца,, а е реагирал на
около 28-29 м, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това
след около 1,7 секунди е настъпил удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е
настъпил в предната част на л.а. „Фиат Пунто“. След удара л.а. „Фиат Пунто“ е
спрял на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходеца А.Т.А. е паднал на платното за
движение на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието.
6. Основна причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „Фиат
Пунто“ - Т.И.Х. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца
А.Т.А..
Според заключението на допълнителната автотехническа експертиза е възможно
слънцето да е намалило видимостта на водача на л.а. „Фиат Пунто“, тъй като се
намира срещу автомобила и сравнително ниско над хоризонта. Не може обаче да се
определи точната стойност на видимостта за водача на л.а. „Фиат Пунто“ в
конкретната ситуация. Технически съобразената скорост в зависимост от
видимостта пред автомобила е посочена в заключението на експертизата - т.1, л.
134.
По делото била назначена и изготвена друга допълнителна автотехническа
експертиза, според заключението на която в анализираната пътно ситуация, при
движение със скорост 50 км/ч и от момента в който е реагирал, водачът на
автомобила е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара.
В анализираната пътна ситуация, при движение със скорост 50 км/ч, водачът
на л.а. „Фиат Пунто“ при своевременна реакция и задействане на спирачната
система е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Пешеходецът А.Т.А. е бил на платното за движение пред автомобила, когато
л.а. „Фиат Пунто“ е бил на около 201-202 метра преди мястото на удара.
Била е назначена и изготвена следваща допълнителна автотехническа
експертиза, според заключението на която л.а. „Фиат Пунто“ се е ударил в
микробуса, но последния е с бял цвят. Количката със знаци е с червен цвят.
Най-вероятно удара между л.а. „Фиат Пунто“ и количката със знаци е настъпил в
предна лява част на автомобила.
Първата от копките върху платното се намира на около 14,51 метра западно от
задната част на микробуса и на 8,30 метра западно от ориентира. Копките са
оставени след удара на количката със знаците, която е метална и по-твърда от
асфалта. Удара с количката е настъпил преди тези копки. Най- вероятно удара на
количката със знаците е настъпил около мястото на удара на автомобила и
пешеходеца на около 10-11 метра западно от ориентира приет в протокола за оглед
и на около 2,5-2,9 метра северно от ориентира.
В
заключението са цитирани относими разпоредби от подзаконов нормативен акт,
свързани с работа на пътното платно:
Съгласно Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по
пътищата и улиците (Обн., ДВ, бр.74 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2015 г.)
ВРЕМЕННА ОРГАНИЗАЦИЯ И БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО ПРИ КРАТКОТРАЙНИ И ПОДВИЖНИ
РАБОТИ:
Чл. 54 (1) Краткотрайни работи се сигнализират със затваряща табела (С19)
или с пътни знаци А23 „Участък от пътя в ремонт“, В26 „Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената“ и Г9 (Г10) „Преминаване отдясно (отляво) на
знака“.
(3) Пътните знаци по ал.1 се
монтират на возима стойка-платформа.
(4) Сигнализиращият автомобил
или возимата стойка-платформа се разполагат преди работния участък на
разстояние, както следва:
1. от 50 до 150 м - на
автомагистрали и пътища;
2. от 30 до 50 м - на улици.
Съгласно данните по ДП и анализа, на около 16-17 метра зад микробуса е
имало поставена возима стойка-платформа с пътни знаци А23 „Участък от пътя в
ремонт“, В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената - 30“ и
Г9 (Г10) „Преминаване отдясно на знака“. Возимата стойка-платформа е била
поставена на по-малко разстояние от нормативно определеното.
Ако возимата стойка-платформа с пътни знаци е била поставена на разстояние 70-80
метра от служебния бус, то следва л.а. „Фиат Пунто“ да е ударил първо нея и
след това пешеходеца.
Ако возимата стойка-платформа с пътни знаци е била поставена на разстояние
30-40 от служебния бус, то следва л.а. „Фиат Пунто“ да е ударил първо нея и след
това пешеходеца.
Така
изложените факти, подс.Т.Х. призна и се съгласи за тях да не се събират други
доказателства.
Описаната
фактическа обстановка, се установява безспорно от събраните по делото
доказателства. Тя се установява, на първо място от признанието, направено от
подс.Х. по реда на чл.371, т.2 от НПК, и на следващо - от показанията на
свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът
преценява като логични, последователни, взаимно допълващи се и в съответствие с
останалия събран доказателствен материал, както и от заключенията по
изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, от писмените
доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и приобщени към
доказателствения материал по делото, от веществените доказателства, като
събраните доказателства в хода на досъдебното производство, подкрепят
признанието на фактите, направено от подсъдимия.
Анализ на доказателствата:
От
показанията на св.К.А.се установява, че пострадалия А.А. е постъпил на работа в
****към Община Пловдив през месец май 2017г. на длъжност работник поддръжка,
като още при постъпването, му е бил зачислен работен костюм и му е проведен
инструктаж за безопасност. Зачислени са му били и работно облекло и лични
предпазни средства, като в картона му изрично е вписан и елек –
светлоотразителна жилетка. Посочените работно облекло и лични предпазни
средства работника следва да ползва по предназначение, като на всеки се прави и
дневен инструктаж. Видно от показанията на св.И.К.А., на 21.08.2018г. около 7.30ч.
сутринта, той и пострадалия А.А. *** да поставят знамена на стълбовете на
осветителните тела. Паркирал служебния бус в края на северната лента – до
мантинелата и заедно с А. поставили метална количка със знак на нея указващ
ремонт на пътя и ограничение на скоростта 30 км./ч. на около 70-80м. от буса,
след което поставили и шест червени пластмасови конуса на равно разстояние един
от друг между буса и количката. Свидетелят се качил на вишката и поставил
първото знаме, след което тръгнал да слиза и възприел бавното придвижване на А.
– с гръб към буса в посока количката, с оглед подготовка за преместване към
следващ стълб. А. вървял близо до мантинелата в посока противоположна на
движението по този участък от булеварда. Св.М.се обърнал с гръб към него, за да
слезе окончателно от вишката когато чул много силен шум от спирачки. Обърнал се
и видял задаващ се лек автомобил Фиат, който първо помел количката им със
знаците, след това конусите и А.А. и накрая се блъснал в служебния бус. При
удара с А., последният бил възкачен на предния капак на автомобила и ударил
главата си в предното стъкло, след което бил отхвърлен встрани на пътя.
Служебният бус се отместил с около метър при удара, при което и намиращият се
вътре водач усетил, че става нещо нередно. Св.М.веднага отишъл при А. но
констатирал, че той е мъртъв и изпаднал в шок, като седнал на пътя и започнал
да плаче. Шофьора на лекия автомобил също отишъл до пострадалия и на свой ред
заплакал. Св.М.си спомня, че лично е предупредил този ден пострадалия да сложи светлоотразителната
си жилетка, но последния не го послушал. Шофьорът на служебния бус –
св.В.В.споделя, че след установяване на МПС-то за поставяне на първото знаме,
той влязъл в буса да пие вода, при което чул силен сблъсък и бусът се отместил
с повече от метър напред. Погледнал надясно и възприел как А.А. изхвърча покрай
дясната част на буса и пада отстрани на пътя, при което веднага слязъл и отишъл
до него, но той бил мъртъв. Свидетелят се обадил на телефон 112 и съобщил за
станалото. При идването на полиция на място той угасил светещите то този момент
аварийни светлини и буркани на служебния бус. На въпросния ден именно
св.В.провел дневния инструктаж, като и той си спомня, че е указал на останалите
двама работници да сложат светлоотразителните си жилетки. След инцидента, на
място спрял св.Б.К. който направил опит за сърдечен масаж на пострадалия, но
предвид течащата от ушите и по лицето му кръв разбрал, че няма да има ефект от
това. Други хора от образувалото се на мястото задръстване също позвънили на тел.
112. Св.Б.Х., пътувал по това време в посока изхода на града, дава показания,
че действително слънцето заслепявало твърде силно, поради което той, въпреки че
първоначално се движел в лявата лента, именно поради това заслепяване се
преместил в дясната лента където се включил в движение тип колона от
автомобили. В даден момент забелязал в лявата лента да го подминава лек
автомобил Фиат, който обаче след секунда две спрял. Св.Х.също спрял тъй като
автомобилите в колоната пред него започнали да спират. Той останал в колата си
3-4 минути, след което слязъл и видял че Фиата се е ударил във вишка, а близо
до вишката лежи човек който се гърчи и издава предсмъртни писъци. След малко
чул да казват, че човека е починал. Останалите разпитани свидетели не дават
относими към предмета на доказване показания.
Както бе посочено по-горе, свидетелските
показания се възприемат изцяло от съда, тъй като се явяват достоверни.
Причините
за смъртта на А.Т.А. са изяснени в СМЕ на труп, изготвена от вещото лице К.Х.,
от чието заключение става ясно, че травматичните увреждания и настъпилите
усложнения, довели до настъпване на смъртта на А.А. са в причинно-следствена
връзка с претърпяното от него ПТП на 21.08.2018г.
Заключенията
по АТЕ и трите допълнителни АТЕ, на вещото лице С.М., дават насоки за механизма
на ПТП и причините, довели до настъпването му. Изяснено е, че ударът е настъпил
върху лявата лента на платното за движение, скоростта на л.а. Фиат
непосредствено преди задействане на спирачната система е била 62 км./ч., като при
тази скорост и при своевременна реакция от водача той е имал възможност да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът обаче не е
реагирал своевременно на опасността – придвижващият се по пътното платно
работник, и късно е задействал спирачната система на автомобила си – в момент
когато удара вече е бил неизбежен. Изчислено към момента на реакция на водача,
дори и той да е шофирал с разрешена скорост – 50 км./ч., то пак нямаше да може
да предотврати удара.
Основната
причина за настъпване на ПТП според вещото лице е несвоевременната реакция на
водача Т.Х..
Съдът
възприема и ползва експертните заключения, тъй като намира същите за достатъчно
добре обосновани и даващи пълен отговор на поставените към експертите въпроси.
От
приобщените записи от Национален телефон 112, става ясно, кой и кога е съобщил
за катастрофата – поредица от свидетели, разпитани по делото.
Анализирайки
доказателствата в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установени,
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати и от
самия подсъдим. Относно механизма и причините за настъпване на ПТП, съдът
изцяло ползва заключенията на АТЕ и допълнителните АТЕ, както и показанията на
свидетеля К.А., а относно причините за смъртта на А.А. – заключението на СМЕ.
От правна страна:
Подсъдимият
е осъществил състава на престъплението
по чл.343, ал.1, б. ”в” вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 21.08.2018 г. в
гр. Пловдив, по южното платно за движение на бул. „Цариградско шосе”, на пътен
възел „Скобелева майка”, при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка и модел „Фиат Пунто“ с peг. № ***, е нарушил правилата за
движение, а именно чл.20 ал.2, пр.1, пр.6 и изр.2-ро от ЗДвП - „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“ и чл.116, пр.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено
към децата, хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун, и към
престарелите хора“ и по непредпазливост е причинил смъртта на лицето А.Т.А. ЕГН
**********.
По
тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че на инкриминираната дата,
подс.Т.Х., управлявайки моторно превозно средство, е допуснал нарушение на посочените
по-горе правила за движение, тъй като, макар и при затруднени условия за
шофиране – установено е, че слънцето действително е заслепявало водачите в
посока изхода на града, което е причинило и намаляване на видимостта за тези
водачи, той е управлявал автомобила си със скорост, която не му е позволила да
спре навреме пред създалата се на пътното платно опасност – наличието на екип
работници и техника. Вещото лице не може да отговори на въпроса в каква степен
е била намалена видимостта, но видно от показанията на св.Б.Х., заслепяването е
било сериозно, като водачите са се придвижвали бавно в колона в дясната лента.
Това е следвало да бъде взето предвид от подс.Х. и да привлече вниманието му,
но той е предприел придвижване в лявата лента с по-бърза от останалите водачи
скорост, която се оказва несъобразена с конкретните условия и характеристики на
пътната обстановка. Няма как да се отговори на въпроса защо подсъдимият не е
възприел работниците на пътното платно, тъй като въпроса е субективен, но е
факт, че той е имал възможност да ги види, и съответно да предприеме спиране
навреме, за да избегне конфликтна точка с тях, но реакцията му е твърде
закъсняла. Следва да се отбележи и обстоятелството, че А.А. не е носел
светлоотразителна жилетка, която има сигнален цвят, при което той също има
принос в това да не бъде видян своевременно от водача Х..
Причината
за настъпване на ПТП се дължи на несъобразената скорост довела до ненавременна
и ефикасна реакция, като в пряка причинно следствена връзка с това е настъпил и
съставомерния резултат – смъртта на А.А..
Така,
повдигнатото пред съда обвинение спрямо подсъдимия се явява обосновано и
доказано.
Деянието
е извършено от подсъдимият при форма на вината - непредпазливост, от вида
небрежност, тъй като той не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици от същото, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По наказанието:
Като
взе предвид степента на обществената опасност на деянието – висока, с оглед обществените
отношения, които засяга, и степента на обществената опасност на дееца – не
висока, предвид наличните само смекчаващи отговорността обстоятелства - добрите
характеристични данни, чистото съдебно минало, признанието на вина, както и
изказаното съжаление за станалото – съдът прие същото за искрено, тъй като от
поведението на подсъдимия в съдебна зала стана ясно, че той преживява тежко
случилото се, здравословното състояние на подсъдимия – диагностициран с рак на
белия дроб, в процес на лечение с химиотерапия, отделно с претърпян инфаркт, не
на последно място и възрастта му, като отчете и липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът прецени, че наказанието спрямо него следва
да се определи съобразно чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, към неговия абсолютен минимум. Предвиденото в закона наказание
за извършеното от подсъдимия деяние е Лишаване от свобода от 2 до 6 години,
като съобразявайки изложеното по-горе, относно обществената опасност на
деянието и дееца, както и обвързан от разпоредбите, уреждащи начина на
определяне на наказанието Лишаване от свобода при проведено съкратено съдебно
следствие, а именно чл.373, ал.2 от НПК – за прилагане разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК, указващ намаляване с една трета на определеното по правилата на
чл.54 от НК такова наказание, съдът счете, че следва да бъде определено
наказание Лишаване от свобода в размер на 2 години, което следва да се намали с
една трета съобразно чл.58а, ал.1 от НК, или крайният размер наказание Лишаване
от свобода, което съдът наложи на подсъдимия е 1 година и 4 месеца. Предвид
обстоятелството, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС, съдът наложи и
предвиденото в разпоредбата на чл.343г от НК наказание Лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 4 години и 4 месеца, съобразявайки както разпоредбата
на чл.49, ал.2 от НК, така и обстоятелството, че за постигане целите на
наказанието е необходим един по-дълъг срок на лишаване от съответното право,
през който наказаното лице да има възможност да преосмисли поведението си като
водач на МПС, да набележи мерки за справяне с проблема, свързан с допуснатото
нарушение, и в случай, че реши да продължи да изпълнява функциите на водач на
МПС и за в бъдеще, да предприеме действия по недопускане на прояви, свързани с
нарушения на пътя. Предвид това, съдът стигна до извод, че това съпътстващо
наказание следва да се отмери за по-дълъг срок от наказанието Лишаване от
свобода, както и че този срок следва да е 4 години и 4 месеца, за да се
постигне с него търсения поправителен, възпитателен, а и предупредителен ефект,
макар и подсъдимият да афишира позиция, че след ПТП-то не е шофирал, не смята
да шофира и за в бъдеще.
Съдът
не намери основания за самостоятелно прилагане разпоредбата на чл.55 от НК,
независимо от това, че крайното наказание е под минимално предвидения размер,
тъй като макар и много, смекчаващите отговорността обстоятелства не могат да
бъдат преценени като многобройни по смисъла на посочената разпоредба, предвид
обстоятелството, че най-лекото предвидено в закона наказание – 2 години
Лишаване от свобода, не се явява несъразмерно тежко за извършеното от
подсъдимия, напротив именно то, според съдебния състав, се явява най-адекватно
по размер за конкретната проява и затова бе избрано за налагане.
В
случая са налице условията за прилагане института на условното осъждане по
чл.66, ал.1 от НК, поради което и съдът отложи изпълнението на наложеното,
редуцирано до 1 година и 4 месеца наказание Лишаване от свобода за срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в законна сила, тъй като счете, че по
този начин могат да бъдат постигнати целите на наказанието, и не е необходимо
подсъдимият да изтърпява реално наказанието си. В този смисъл, съдът съобрази
всички изложени по-горе данни за личността на подсъдимия, като стигна до извод,
че с оглед характеристиките на личността му, в конкретния случай, условното
осъждане ще изиграе целената с него поправително-възпитателна роля. Взето беше
предвид и здравословното състояние на подсъдимия – 77 годишен, диагностициран с
рак на белия дроб от 3 години, провеждащ лечение с химиотерапия, с прекаран
инфаркт.
Причините
за извършване на престъплението се коренят в моментното неспазване на правилата
за движение по пътищата.
Съдът
се разпореди относно вещественото доказателство – лек автомобил, като реши,
след влизане на присъдата в законна сила, лекият автомобил да се върне на
собственикът му – подсъдимия Т.Х..
С
оглед осъдителната присъда, съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски, в размер на 1002,76 лева, които той следва да заплати в полза на
органа, който ги е направил – ОД на МВР Пловдив.
Подсъдимият
беше осъден да заплати и разноските направени от частните обвинители за
повереник, както следва – на А.А. – 600 лева и на Т.А. – също 600 лева.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: