№ 17
гр. ЛЕВСКИ, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Д.а
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20214410200317 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Б. Б. Б., с адрес: гр.***,
ЕГН **********, срещу НП №2/22.04.2021г. на началник при РУ на МВР –
Белене, с обстоятелствената част на което се приемало за установено, че на
31.03. 2021 г., около 02,50 часа, в град Белене, ул. „Люлин" №2, вход „Б", ап.
№7, Б. Б. Б. не изпълнил писмено полицейско разпореждане на полицейски
орган на МВР-мл. инспектор Б.П.Б., ст.полицай в РУ на МВР- Белене, да не
нарушава нощната тишина за времето от 22,00-08,00 часа, а в празнични и
почивни дни от 22,00-08,00 часа с рег. №241р-571/19.01.2021 г. на РУ-Белене,
относно чл.5 от Наредба №1 на ОБС-Белене, изразено в пускане на силна
музика.
Твърди се, че с обжалваното НП е вменено виновно нарушение на
чл.64, ал.4 от ЗМВР и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, със същото
постановление на Б. Б. Б. е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 500 лева.
Жалбоподателят Б. Б. Б. счита, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно като противоречащо на закона, необосновано,
1
издадено при непълнота на доказателствата и като постановено при
съществени процесуални нарушения и отрича да е извършил вмененото му
деяние.
Искането е съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление като неправилно на посочените основания.
В с.з. жалбоподателят се явява и лично и чрез упълномощения
защитник поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало с издаване на АУАН от 06.04.2021г., за това, че на 31.03 .2021г., в
02:50 часа, в гр. ***, вх. Б, ет.3, ап.7, не изпълнява писмено полицейско
разпореждане на полицейски орган на МВР – мл. инсп. Б.П.Б. – ст. пол. в РУ
– Белене, да не нарушава нощната тишина за времето от 22-06 ч., а в
празнични и почивни дни – от 22 до 8 ч., с рег. №241р-571/19.01.21г. на РУ –
Белене, относно Наредба №1 на ОбС – Белене, изразено в пускане на силна
музика.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП
№2/22.04.2021 год. от началник РУ на МВР - Белене, с което на основание чл.
257, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя за извършеното нарушение е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят М. ИВ. Д., свидетелите
СВ. ЕМ. Н., Д. Б. Б. и по искане на жалбоподателя свидетелят В.А.Н..
В показанията си актосъставителят Д. – служител в РУ – Белене,
заявява, че e получeн сигнал на служебния телефон от Д.Б. – техен колега.
При влизането в жилищния блок чули музика. Установили, че музиката се
чува от ап. 7 на трети етаж. В продължение на 10 минути звънели, чукали, но
никой не отворил, след което си тръгнали. Заявява, че им е известно, че там
живее жалбоподателят.
2
Актосъставителят Д. потвърждава, че докладната записка, която е
приложена е подписана от него и че е издадена във връзка с получен сигнал,
подаден на 31.03.2021г. в 02:50ч.
Свидетелят С.Н. – служител в РУ – Белене сочи в показанията си, че
през м. март е имало нарушение на нощната тишина. Служителите на РУ –
Белене не са успели да реагират на място, тъй като никой не отворил, а от
апартамента се чувала музика и крясъци. Разяснява, че сигналът е поучен от
техен колега, който живее в същия вход. Разказва за друг случай, при който
отново е бил посетен апартаментът на жалбоподателя заради силна музика.
Тогава Б. отворил вратата сънен, извинил се изключил телевизора.
В показанията си Д. Б. Б. – също служител в РУ – Белене заявява, че той
е подал сигнала на служебния телефон на колегите си. Заявява, че
жалбоподателят системно нарушавал тишината, поради което сигнализирал.
Според поясненията му жалбоподателят живеел в апартамент под
неговия, през етаж и поради общата ревизия, която ползват живеещите там, се
чували всички звуци.
От показанията на св. Венцислав Н. се установява, че Б. Б. е конфликтна
личност. Разяснява, че блокът е панелен и абсолютно всички шумове се
чували. Според показанията му отношенията между жалбоподателя и Б. Б. не
са добри, като според свидетеля, Б. бил такава личност. Свидетелят разказва,
че лично той е имал разправия с Б., тъй като живеещият под наем в един от
апартаментите включил климатика, който вдигал силен шум според Б. Б..
Свидетелят сочи в показанията си, че в блока им не е имало сбирки.
На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 64, ал.4 от ЗМВР, като в
НП се твърди, че жалбоподателят на 31.03.2021г. около 02:50 ч. в гр. Белене,
не изпълнил писмено полицейско разпореждане на полицейски орган на МВР
мл. инспектор Богданов да не нарушава нощната тишина за времето от 22:00
ч. до 06:00 ч. сутринта, разпоредено, с рег.№ 241р-571/19.01.2021г. на РУ -
Белене.
Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗМВР, полицейските органи могат да
издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Разпорежданията се издават писмено. В ал. 5 на чл. 64 от ЗМВР са
въведени задължителните реквизити на писменото полицейско разпореждане.
Разпореждането, на което се позовават актосъставителят и
3
административнонаказващият орган, с дата на издаване 16.01.2021г. е
приложено към преписката.
Съдът споделя възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че в
разпореждането липсва реквизит, предвиден в т.5 на чл. 64, ал.5 от ЗМВР
пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва същото. Посочено е, че
разпореждането може да се обжалва по реда на Закона за административното
производство, който закон е отменен с АПК от 2006г.
Съдът намира, че не е доказано извършеното нарушение.
От събраните гласни доказателства се установи, че подалите сигнала
свидетелят Б. Б. и неговият баща са в трайно лоши отношения с
жалбоподателя. Според показанията на свидетеля Н., който е очевидец, Б. Б. е
в лоши отношения с живеещите в блока и че причината е, че не се
удовлетворяват неговите искания.
Свидетелят Н. изясни, че Б. е останал недоволен от жалбоподателя като
домоуправител, тъй като не бил получил дължимото съдействие във връзка с
оплакване от шум за климатик, ползван от трето лице. Установи се от
показанията на свидетеля Н., че през м. март 2021г. Б. се е обърнал за
съдействие за шум, предизвикан от силен вятър и ламаринени плоскости към
жилищен блок и е вменил този шум на жалбоподателя. Отделно от това
самият Б. е вдигал шум чрез удари по вертикалната ВиК инсталация на блока.
В показанията си св. Н. сочи, че предвид конструкцията на жилищния блок –
панелен, всички шумове се чуват от съседите.
Свидетелят Н. не е възприел шумове, които се твърдят от
административнонаказващия орган, още повече според показанията му
живеещият на същия етаж с две малки деца обитател му е споделял за липсата
на такова поведение от страна на жалбоподателя.
Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да
установи по категоричен и недвусмислен начин както законосъобразността на
издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност,
което в случая не е сторено.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски.
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя, като
в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е
4
договорено възнаграждение 300 лв., от която е заплатена в брой сумата от
200лв.
Следователно претенцията е основателна до размер от 200 лв.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Плевен.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №
2/22.04.2021г., издадено от началник при РУ на МВР – Белене, с което на Б.
Б. Б., ЕГН**********, с адрес: гр. ***, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТРЕСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛЕВЕН, да заплати на Б. Б. Б., ЕГН**********,
с адрес: гр. ***, сумата от 200 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5