Р Е Ш Е Н И Е
Номер
V-83 година 2017,
23 октомври гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, пети въззивен
граждански състав
на четиринадесети септември
година две хиляди и седемнадесета,
в откритото заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
2.
мл.с.СИЯНА ДИМИТРОВА
секретар Стойка
Вълкова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
гражданско дело № 974
по описа за 2017 г.:
Производството
е с правно основание чл.462 и сл. от ГПК и е образувано по жалбата /вх.№ 12773
от 15.06.2017 г. по описа на ЧСИ Д.Николов/, подадена от „ДЕЙВИС КО“ ЕООД, ЕИК
********* – присъединен взискател, представляван от Д.Ф.Ю. Ф – управител на
дружеството, и от Д.Ф.Ю. Ф, в лично качество, по негови твърдения – заложен
кредитор и като такъв - присъединен взискател, против действията на ЧСИ Делян
Николов, с район на действие – района на БОС, рег.№ 804 на КЧСИ, по изп.дело №
20148040400799, изразяващи се в извършено на 12.06.2017 г. на основание чл.495
от ГПК по изпълнителното дело разпределение на суми, постъпили от проведената
по изпълнителното дело публична продан на недвижим имот - поземлен имот, парцел
V-34, площ по документи – 1960,000 кв.м., гр.Несебър, ул.Слънчев бряг Запад, ПИ
с идентификатор 51500.506.66. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното
разпределение е неправилно, поради погрешно призната привилегия на вземанията
на Община Несебър за ТБО по чл.136, ал.2 от ЗЗД, вместо по чл.136, ал.6 от ЗЗД;
неясно изчислена такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ; и невключване в обжалваното
разпределение на суми на Д.Ф.Ю. Ф, в качеството му на заложен кредитор с
учреден в негова полза залог на търговското предприятие на „Мениджмънт оф Реал
Естейт Инвестмънт“ ООД – собственик на продавания имот и длъжник по
изпълнителното дело. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението,
че вземането на Община Несебър за ТБО, независимо от характера си на публично
вземане, не представлява данък, поради което следва да се ползва с по чл.136,
ал.6 от ЗЗД, а не по чл.136, ал.2 от ЗЗД. По отношение на второто оплакване се
твърди, че поради лаконичното посочване на сумата за такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ,
е неясно как, съотв. дали правилно е изчислена. По отношение на последното
оплакване се сочи, че поради това, че Търговският регистър е общодостъпен,
както и ЦРОЗ, ЧСИ е следвало да установи, че е налице вземане на Д.Ф.Ю. Ф
против длъжника „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД в размер на главница
– 1 138 965 лв, лихва – 1 361 033 лв, обезпечено с особен залог на
търговското предприятие на „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД –
собственик и на продадения имот, като съгласно чл.10, ал.3 от ЗОЗ, заложният
кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителното производство по ГПК.
Твърди се, че „по описания залог е пристъпено към изпълнение много преди
изготвяне на разпределението“. Претендира се отмяна на обжалваните действия на
ЧСИ. Представена е разпечатка от ТР по партидата на „Мениджмънт оф Реал Естейт
Инвестмънт“ ООД.
Против
подадената жалба е постъпило възражение само от първоначалния взискател по
изпълнителното дело – „САТФОН“ С.Л. Испания. Оспорва се качеството на
присъединен взискател както на „ДЕЙВИС КО“ ЕООД, така и на Д.Ф.Ю. Ф. По
отношение на дружеството – жалбоподател се твърди, че договорът за заем,
обезпечен с акцесорен особен залог, е недействителен, тъй като е сключен между
свързани лица, поради което първоначалният взискател е завел иск по чл.464 от ГПК против „ДЕЙВИС КО“ ЕООД и „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД за
обявяване за несъществуващо на вземането на „ДЕЙВИС КО“ ЕООД против „Мениджмънт
оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД, по който е образувано т.д.86/13.06.2017 г. по
описа на ОС Плевен. По отношение на втория жалбоподател - Д.Ф.Ю. Ф се твърди,
че той не е присъединен по право взискател поради това, че „не е поискал и
съответно не е допуснат да участва в изпълнителното производство и никога не е
обжалвал неприсъединяването си“. По отношение на втория жалбоподател се излагат
същите възражения /както по отношение на първия жалбоподател/, че не съществува
вземане на този жалбоподател против дружеството – длъжник, тъй като се касае за
свързани лица. Предвид висящото производство по иска по чл.464 от ГПК по
т.д.86/2017 г. на ОС Плевен, се заявява становище, че производството по
настоящото дело следва да бъде спряно до приключване с влязло в сила решение по
иска на „САТФОН“ С.Л. Испания по чл.464 от ГПК.
По делото са постъпили мотиви от ЧСИ Делян Николов, в които
се излага становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че по въпроса за
характера на ТБО има противоречива практика на съдилищата в различните съдебни
райони, но ЧСИ се е съобразил с практиката на БАС – последна инстанция по
жалбите против действията на съдебните изпълнителни с район на действие –
района на БАС, който приема, че вземането на общините за ТБО се ползва с
привилегия по чл.136, ал.1 т.2 от ЗЗД. По второто оплакване в жалбата се сочи,
че таксата по т.26 е изчислена по формулата, зададена в ТТР ЗЧСИ, при което в
конкретния случай таксата по т.26 е в по-висок размер от събраната от ЧСИ при
разпределението. По отношение на последното оплакване – липсата на разпределена
сума за жалбоподателя Д.Ф.Ю. Ф се сочи, че в ТР на 11.04.2014 г. е вписан
учреден в полза на този жалбоподател особен залог на търговското предприятие на
длъжника „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД, но съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1 от ЗОЗ и чл.21, ал.3 от ЗОЗ, в редакцията им към момента на
изготвяне на процесното разпределение /след изменението му, в сила от
30.12.2016 г./, вписването на договора за особен залог в ЦРОЗ и в съответните
регистри, има конститутивно действие, и поради липсата на вписване на договора
в СлВп при НРС, залогът не е възникнал по отношение на продадения недвижим имот
като елемент от заложеното търговско предприятие, поради което залогът не
противопоставим на останалите кредитори с вписани права върху него. Сочи се
още, че изпълнителен лист, издаден в полза на Д.Ф.Ю. Ф против длъжника
„Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД, не е представен по изпълнителното
дело.
С оглед твърденията на страните и представените по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Съдът намира подадената жалба за допустима. Жалбата е
подадена в законовия срок, против акт на СИ, подлежащ на обжалване. Жалбата е
подадена от двама жалбоподатели, като в нея са изложени общо оплакванията им за
незаконосъобразност на извършеното разпределение. Съдът приема, че жалбата е
подадена от легитимирани лица – присъединени взискатели по техни твърдения, в
качеството им на заложни кредитори. По отношение на жалбоподателя „ДЕЙВИС КО“
ЕООД качеството на заложен кредитор и присъединен взискател, се установява от Постановление
изх.№ 42669/07.10.2015 г. на ЧСИ Д.Николов за присъединяването на дружеството
като взискател на основание чл.32, ал.5 ЗОЗ (в редакцията му към този момент);
и от представените с изпълнителното дело Заявление за вписване на договор за
залог със залогодател „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД и заложен
кредитор „ДЕЙВИС КО“ ЕООД /л.120 и л.138 от изп.дело/; Потвърждение за вписване
от Централен регистър на особените залози, с което се удостоверява първоначално
вписване на Договор за залог /№ 2014051302030/ - л.121, л.137 и л.142 от
изп.дело; Заявление за вписване на пристъпване към изпълнение със заявител
„ДЕЙВИС КО“ ЕООД /л.122, л.136, л.141/; Потвърждение за вписване в ЦРОЗ за
вписване на пристъпване към изпълнение от „ДЕЙВИС КО“ ЕООД /л.123, л.135 и
л.140/ и Справка за имот от Службата по вписванията – Несебър за периода от
01.01.1992 г. до 16.05.2017 г., в която е отразено вписване на залог на
търговското предприятие със залогодател „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“
ООД и заложен кредитор „ДЕЙВИС КО“ ЕООД (л.336 от изп.дело). По отношение на
активната легитимация на жалбоподателя Д.Ф.Ю. Ф, съдът приема, че жалбата е
допустима с оглед твърденията на този жалбоподател в жалбата, че има качеството
на заложен кредитор, съотв.по силата на чл.10, ал.3 от ЗОЗ – и на присъединен
взискател по право в изпълнителното производство по ГПК. Жалбата е подадена в
законовия срок, против акт на СИ, подлежащ на обжалване.
С оглед изложените от двамата жалбоподатели оплаквания за
незаконосъобразност на разпределението, съдът приема следното:
Съдът намира за неоснователно оплакването за погрешно
призната привилегия на вземанията на Община Несебър за ТБО по чл.136, ал.1, т.2
от ЗЗД, вместо по чл.136, ал.6 от ЗЗД.
Видно от представеното писмо изх.№ НЧ-МДЛ-1920-001/22.05.2017
г. от Община Несебър (л.363-364 от изп.дело), непогасените вземания на Община
Несебър към „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД по ЗМДТ са в общ размер
от 8 837,17 лв, от които 6765,63 лв са за ТБО, а останалата сума е данък
върху недвижим имот. В този размер ЧСИ е разпределил на основание чл.136, ал.1,
т.2 от ЗЗД сума за дължими ТБО за продаваия имот към Община Несебър.
В
съдебната практика са формирани две противоположни разбирания по въпроса дали
Такса битови отпадъци (ТБО) следва да се ползва с привилегия по чл.136, ал.1,
т.2 ЗЗД или е вземане с привилегия по по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Според първото
схващане данъците, и таксите представляват публични вземания по смисъла на
чл.162 ДОПК, които постъпват в общинските бюджети и задължението за плащане на
местните данъци и такси възниква по повод собствеността на недвижим имот.
Доколкото по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД се удовлетворяват вземанията на
държавата за данъци и такси, свързани с определен недвижим имот, ТБО като
публично вземане по смисъла на чл.162 ДОПК, следва да се ползва с привилегия по
чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Аргументите в полза на обратното становище се отнасят до
тълкуването на нормата на чл.136 ЗЗД, нейния императивен характер и
изчерпателното изброяване на разпоредбата, както и с различната правна същност
на вземанията за данъци и вземанията за такси.
Настоящият състав възприема първото становище, независимо от
това, че ТБО не е данък по смисъла на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД,
а такса за заплащане на една вече извършена от съответната Община услуга по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, което я
отличава от понятието "данък" върху недвижимите имоти. Местните такси са публични
вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК и поради това, че приходите от
тях постъпват също в общинските бюджети на основание чл.9а ал.3 ЗМДТ,
съставляват общински вземания. Таксата за битови отпадъци възниква по повод
собствеността върху недвижим имот, и въпреки, че срещу нея за общината възниква
задължението да предостави услуга, вземането за нея с оглед публичния му
характер по повод имота следва да се приеме за привилегировано в
разпределението по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД.
В този смисъл е преобладаващата съдебна практика на Бургаски
окръжен съд и на Бургаски апелативен съд (Решение № 440 от 28.11.2013 г. по
частно гр.д.№ 332/2013 г. на БАС,
Решение № 206 от 27.06.2014 г. по в. ч. гр. д. № 186/2014 г. на БАС, Решение
№ 206 от 27.06.2014 г. постановено по частно гр.д.№ 186/2014 г. на БАС, Решение № 253 от 29.07.2015 г. по в. ч. гр.
д. № 213/2015 г.).
Съдът намира за неоснователно и второто оплакване в жалбата –
за неясно изчислена такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ.
В т.5 от обжалваното разпределение ЧСИ е посочил, че
разпределя „разноски по съдебно изпълнение т.26 ТТР ЗЧСИ в размер на
(12 688,10 лв без ДДС) с ДДС 15 225,72 лв“.
В т.3 от Разпределението са изброени вземанията на
взискателите към 12.06.2017 г. (датата на изготвяне на разпределението) -
„САТФОН“ С.Л. Испания – общо 1531904,60 лв; „ДЕЙВИС КО“ ЕООД – 2775732 лв;
Община Несебър – 8837,17 лв; НАП 87395,56 лв. В т.5 е посочена сумата за
разпределение – 634405 лв.
В представените по делото мотиви, ЧСИ е обяснил начина, по
който е изчислил таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ – 2% върху събраната сума без ДДС,
върху която е начислен ДДС.
Съгласно т.26, б.“е“ от ТАРИФА за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители, за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума, над 100 000 лв - 5220 лв + 2% за горницата над 100 000
лв. Съгласно т.1 от „Забележки“ към същия
текст на Тарифата, при частично събиране
на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част,
съответстваща на събраната сума.
Изчислена по
правилото на т.26, б.“е“ и т.1 от
Забележки, таксата по т.26 ТТРЗЧСИ следва да е в размер на 13 151,96 лв
без ДДС, или 15 782,35 лв с ДДС. Така посоченият размер е получен като съдът
изчисли таксата върху общия размер на дълга (4403869,33 лв), изчислена по т.26,
б.“е“ ТТРЗЧСИ, 91 297 лв; след което по правилото на т.1 от
„Забележки“ към т.26 от ТТРЗЧСИ се
определи таксата предвид събраната сума от 634 405 лв.
Посочената
сума от 13 151,96 лв без ДДС, или
15 782,35 лв с ДДС е по-голяма от начислената от ЧСИ, поради което
съдът приема, че правата на страните по изпълнителното дело, в т.ч. на
жалбоподателя, не са накърнени, поради което това не е основание за отмяна на
обжалваното разпределение.
На последно място
съдът приема за неоснователно оплакването на жалбоподателя Д.Ф.Ю. Ф, че
невключването му в обжалваното разпределение на суми, в качеството му на
заложен кредитор с учреден в негова полза залог на търговското предприятие на
„Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД – собственик на продавания имот и
длъжник по изпълнителното дело, прави разпределението незаконосъобразно.
Както се посочи по-горе, жалбоподателят Д.Ф.Ю. Ф твърди, че в
качеството си на заложен кредитор с учреден в негова полза залог на търговското
предприятие на „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД – собственик на
продавания имот и длъжник по изпълнителното дело, по силата на чл.10, ал.3 от
ЗОЗ, е присъединен по право взискател.
Към жалбата е приложено извлечение от партидата на
„Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД в Търговския регистър, от което се
установява, че върху търговското предприятие са вписани залози в полза на трима
заложни кредитори – „Плевен Строй 34“ ООД, „ДЕЙВИС КО“ ЕООД и Д.Ф.Ю. Ф.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОЗ, заложният кредитор е присъединен
взискател по право в изпълнителните производства по ГПК и ДОПК, в които изпълнението е насочено върху
заложеното имущество. В тези случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до
размера на сумата по разпределението. Заложният кредитор упражнява правата си
на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по
разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация
с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си.
Съгласно чл.2,
ал.1 от ЗОЗ, в редакцията му след изменението с ДВ, бр.105 от 2016 г., в
сила от 30.12.2016 г., залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър
на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за
особен залог.
По делото не са представени доказателства за вписване в ЦРОЗ
на договор за залог със залогодател „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД
и заложен кредитор Д.Ф.Ю. Ф, нито - за вписване на пристъпване към изпълнение
по този договор за залог от заложния кредитор Д.Ф.Ю. Ф. Не са представени
доказателства за вписване на договора за особен залог със залогодател
„Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД и заложен кредитор Д.Ф.Ю. Ф и в
Агенцията по вписванията. Нещо повече – в съдържащата се в изпълнителното дело
Справка за имот от Службата по вписванията – Несебър за периода от 01.01.1992
г. до 16.05.2017 г. (л.336 от изп.дело), по партидата на ПИ, парцел V-34 в
гр.Несебър, ул.Слънчев бряг Запад, постъпилата сума от продажбата на който имот
е предмет на обжалваното разпределение, е отразено вписване на залог на
търговското предприятие със залогодател „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“
ООД и заложен кредитор „ДЕЙВИС КО“ ЕООД, и не е отразено вписване на залог на
търговското предприятие със залогодател „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“
ООД и заложен кредитор Д.Ф.Ю. Ф.
С оглед на липсата на представени доказателства за вписване в
ЦРОЗ на договор за залог със залогодател „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“
ООД и заложен кредитор Д.Ф.Ю. Ф, и предвид разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОЗ, в
редакцията й към момента на изготвяне на процесното разпределение /след
изменението му, в сила от 30.12.2016 г./, съдът намира, че особеният залог не е
възникнал, поради което жалбоподателят Д.Ф.Ю. Ф, към настоящия момент няма
качеството на присъединен по право взискател по изпълнителното дело. По делото
няма доказателства, а и твърдения от жалбоподателя Ф, да е поискал да бъде
присъединен като взискател по изпълнителното дело по реда на чл.456 от ГПК.
Ето защо, ЧСИ не е имал основание да разпределя суми за
жалбоподателя Д.Ф.Ю. Ф.
С така изложените съображения съдът приема жалбата, подадена
от жалбоподателите „ДЕЙВИС КО“ ЕООД и Д.Ф.Ю. Ф, за неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 12773 от 15.06.2017 г. по описа на ЧСИ Д.Николов,
подадена от „ДЕЙВИС КО“ ЕООД, ЕИК ********* – присъединен взискател,
представляван от Д.Ф.Ю. Ф – управител на дружеството, и от Д.Ф.Ю. Ф, в лично
качество, по негови твърдения – заложен кредитор и като такъв - присъединен
взискател, против действията на ЧСИ Делян Николов, с район на действие – района
на БОС, рег.№ 804 на КЧСИ, по изп.дело № 20148040400799, изразяващи се в
извършено на 12.06.2017 г. на основание чл.495 от ГПК по изпълнителното дело
разпределение на суми, постъпили от проведената по изпълнителното дело публична
продан на недвижим имот - поземлен имот, парцел V-34, площ по документи –
1960,000 кв.м., гр.Несебър, ул.Слънчев бряг Запад, ПИ с идентификатор
51500.506.66.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
2.