Р Е Ш Е Н И Е №
4
Гр. Сливен, 30.01.2020год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско
отделение в
публичното заседание на двадесети януари……………………..
през две хиляди и двадесета година
Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при секретаря………С. В. ……………….…………и с участието на прокурора……………………………..като разгледа
докладваното от ………съдията Бакалова………..т .дело № 85 по описа за 2019 год. , за
да се произнесе, съобрази:
Предявените искове намираш
правното си основание в чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Юробанк България“ АД
твърди в исковата си молба, че между него, с предишно наименование „Българска
пощенска банка“ АД, и ответниците А.М.С. и Т.Г.С., бил сключен договор за
кредит на 08.06.2006 г. за сумата 28 500 лв. със срок на посяване 300
месеца. Твърди, че във връзка със задълженията си по договора, предвид
договора, предоставил на ответниците сумата, посочена в договора, като същите
обезпечили договора за кредит с ипотека върху притежаван от тях недвижим имот.
Сумата била приведена на части с отделни банкови бордера, подробно описани в
исковата молба, в размер на 16 573 лв. Твърди, че сумите по договора за
кредит били предназначени за рефинансиране и ремонт на недвижим имот, като
впоследствие страните сключили 5 броя допълнителни споразумения към договора,
подробно описани в исковата молба, с които предоговорили условията, при които
бил отпуснат кредита, като неплатената главница по част от месечните вноски и
лихви, както и такси по договора, били служебно преоформени от банката, чрез
натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит. Като резултат от това размерът на главницата
станал 31 787,05 лв. Твърди, че ответниците не изпълнявали точно
задълженията си по договора за кредит, като същите трайно не плащали дължимите
месечни вноски по кредита, 33 вноски за лихви и главници, поради което се
възползвал от правото си по чл. 18 ал.1 от договора и обявил кредита за предсрочно изцяло изискуем.
За това ответниците били уведоми с уведомление, връчено им на 17.11.2017 г.
Твърди, че междувременно вземането му към двамата ответници с тяхно съгласие,
изразено в договора за кредит, било прехвърлено на 08.06.2006 г. на „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД и с обратна цесия вземането било върнато на ищеца на
06.04.2009 г. Твърди, че и за двата договора за цесия ответниците били надлежно
уведомени. Моли съда на постанови решение, с което осъди ответниците да му
заплатят солидарно сумата 29 164,26лв., представляваща неплатена главница
по договор за кредит от 08.06.2006 г., ведно със законната лихва за забава
върху нея от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата; да
заплатят сумата 3 324,40 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 11.07.2016г. до 20.11.2017
г. ; сумата 4 657,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода
11.07.2016г. до 02.07.2019 г.; сумата 113,02 лв., представляваща дължими такси
за периода 26.10.2016г. до 02.07.2019 г.; сумата 72,95 лв., представляваща
просрочени имуществени застраховки за периода от 23.05.2017 г. до 02.07.2019 г.
и сумата 623,90 лв., представляваща нотариални разноски за периода от
26.05.2016 г. до 02.07.2019 г. Претендира направените в настоящото производство
разноски.
Ответниците са депозирали в срок писмени отговори, в които
оспорват предявените искове, като твърдят, че същите са частично неоснователни.
Твърдят, че са налице нищожни клаузи на договора за кредит, като същите са
очевидно неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 3 от ЗЗД и се състоят в това,
че е уговорено банката едностранно периодично да определя собствения си базов
лихвен процент, чрез който се формира размера на договорената възнаградителна
лихва и този на наказателната лихва. Твърдят, че в тези уговорки не се съдържат
ясно формулирани основания, при които настъпва изменение на лихвата. Оспорват
предявените искове като твърдят, че е налице капитализирането на неплатени
лихви, довело до анатоцизъм, което не е допустимо според закона, като
неправомерно ищецът е преоформил главницата по кредита, съгласно допълнителните
споразумения, както и изтеклите лихви, върху които отново е начислил лихви.
Твърдят, че не са били своевременно уведомени за извършената цесия, поради
което допълнителните споразумения, цитирани в исковата молба, са били подписани
с ищцовата страна, а не с търговското дружество, на което са цедирали
вземането. Твърдят, че не дължат възнаградителна лихва в посочения размер.
Твърдят, че вземането за възнаградителна лихва е погасено по давност. Твърдят,
че е налице припокриване в периодите, за които са изчислени и възнаградителна,
и мораторна лихва, което е недопустимо. Считат, че не следва да се присъжда
сумата, която ищцовата страна е посочила като извършени нотариални разноски,
тъй като същата няма как да бъде вменена като задължение на длъжниците, тъй
като разходите за изпълнение на договорите са за сметка на ищеца. Молят съда да
отхвърли предявения иск в частите, в които е поискал да бъдат отхвърлени.
Претендират направените разноски.
В открито
с.з. ищецът, чрез пълномощника си, поддържа иска и моли да бъде уважен.
Ответниците,
чрез процесуалния си представител молят да бъде отхвърлен предявения иск, като
неоснователен и недоказан по съображенията изложени в писмения отговор. Претендират
разноски.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 08.06.2006г. е сключен Договор за кредит
за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL10215 от 2006 г. с който „Юробанк
България „ АД (с предишно наименование ,.Българска пощенска банка" АД) в
качеството й на кредитор е отпуснала на А.М.С. и на Т.Г.С., в качеството им на
крелитополучатели, кредит в размер на 28 500 лева, с краен срок на погасяване
съгласно чл. 6, ал. I от договора - 300 месеца. В изпълнение на чл. 6 от
Договора, страните подписали приложение към договора, с което удостоверили, че
датата на откриване на заемната сметка е 13.06.2006 г.
Във
връзка с предоставения кредит, ответниците предоставили обезпечение (първа по
ред ипотека) в полза на „Юробанк България „ АД с Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 003, том V, per. №6558, дело № 780 от 2006 г. на
нотариус Е.Ш., вписана в НК под per. номер 128, с район на действие PC - гр.
Сливен.
След
учредяването на ипотеката и откриването на заемната сметка по Договора за
кредит ответниците усвоили кредита в общ размер на 28 500 лв., както следва –
на 13.06.2006 г. за усвоена главница в размер на 16 573 лв., на 16.6.2006 г.
усвоена главница в размер на 7 156 лв. и на 19.06.2006 г. - усвоена главница в
размер на 4 771 лв.
Уговорено
е, че кредитополучателя дължи на банката лихва в размер на БЛП на банката за
жилищни кредити, валиден за периода плюс договорна надбавка от 0,9 пункта. Към
момента на усвояване на кредита, видно от заключението на вещото лице А., БЛП
на банката –ищец е бил 7,0%. При просрочие на погасителни вноски е уговорено,
че кредитополучателя дължи лихва в размер на сбора на лихвите по главницата
плюс 10 пункта. Уговорено е, че през първата година се дължи само вноска по
главницата в размер на 95 лв. месечно, а за следващите месеци равни месечни
вноски в размер на 212,18 – сбор от главница и лихви.
В чл.
18 от договора между страните е уговорено, че при неплащане на която и да е
вноска по него или при неизпълнение на кое и да е задължение по него, същия
може да бъде обявен от банката изцяло или частично за предсрочно изискуем, а
при неплащане на три и повече вноски остатъка от главницата се обявява за предсрочно изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска.
Съгласно
чл. 5 се дължи такса за управление в размер на 0,1% върху размера на
непогасената главница в началото на годината. Кредитополучателят е длъжен и да
застрахова ипотекирания имот за негова сметка. При просрочие на това задължение
повече от 90 дни банката плаща премията и удържа размера й от сметката на
кредитополучателя.
На
основание чл. 24. ал. 1 от Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на
недвижим имот HL10215 от 08.06.2006 г. страните по взаимно съгласие
предоставили на „Юробанк България „ АД право
едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от него на дружества или
институции от групата на Eurobank EFG Group, включително на „Бългериън ритейл
сървисиз" АД. На 03.07.2006 г. с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит
„Юробанк България „ АД в качеството си на цедент прехвърли на „Бългериън ритейл
сървисиз" АД, в качеството му на цесионер, всички свои вземания срещу
ответниците, произтичащи от Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на
недвижим имот HL10215 от 08.06.2006 г.
Впоследствие
с Договор за цесия на вземане по договор за кредит от 06.04.2009 г., „Бългериън
ритейл сървисиз" АД в качеството си на цедент прехвърлил обратно на „Юробанк
България „ АД в качеството му на цесионер всички вземания срещу ответниците,
произтичащи от Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL10215
от 08.06.2006 г.
В
изпълнение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от договора за кредит ответниците били
уведомени за двете цесии едновременно, чрез уведомление, връчено чрез нотариус
Д. Ж.Н.,
вписан в НК под peг. № 092, с район на действие PC – Сливен на ответниците на
01.11.2017г. Според уговореното в чл. 24 ал.2 от Договора между страните, при
прехвърляне на вземането на посочените институции, длъжниците ще продължат да
плащат задължението си по първоначално откритата сметка.
На
24.06.2008г. било подписано Допълнително споразумение между ответниците и
„Юробанк България „ АД. С него е добавен нов чл. 27 от договора, който
предвижда, че при неплащане на коя да е вноска по главница и лихва по кой да е
договор между същите страни, банката има право да обяви всеки кредити за
предсрочно изискуем.
Впоследствие
са подписани между страните - Допълнително споразумение от 28.09.2011 г.,
Допълнително споразумение от 31.10.2012 г.. Допълнително споразумение от
21.06.2013 г. и Допълнително споразумение от 19.07.2013 г.
По
силата на чл. 4, ал. 1 от Допълнително споразумение от 28.09.2011 г., чл. 5,
ал. 1 от Допълнително споразумение от 31.10.2012 г, чл. 2 от Допълнително
споразумение от 21.06.2013 г., чл. 5 от Допълнително споразумение от 19.07.2013
г. главницата по кредита била „преоформена“, като всички дължими от кредитополучателите
плащания във връзка с кредита, в т.ч. просрочените главница, лихви и такси по
договора били „преоформени“ от банката чрез натрупването им към редовната
усвоена и непогасена част от главница по първоначално предоставения кредит.
Като резултат от това „преоформяне“ размерът на усвоената по кредита главница
нараснал на сума в общ размер на 31 787, 05 лв.
На 08.11.2017г. ищецът изпраща уведомление до ответниците,
че обявява кредита за предсрочно изискуем, тъй като е налице трайно просрочие –
неплащане на 33 вноски за главница и 33 вноски за лихва в общ размер от
10 136,40лв. Същото е връчено на ответниците на 20.11.2017г., чрез
нотариални покани, връчени редовно.
Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза
от главницата е погасена сумата 2 622,79лв. Размерът на първоначално усвоената главница е
28 500лв. Към нея съгласно подписаните споразумения е добавена и
капитализирана главница в размер на 3 287,05лв. Последната включва, съобразно
заключението на вещото лице: 119,20лв. просрочени вноски от главницата;
2 269,41лв. просрочени лихви;
93,21лв. просрочени застраховки; 267,33лв. просрочени такси; 946,95 просрочени
лихви и 410лв. погасявания по допълнителните споразумения. Платена е общо
18 518,61лв. договорна лихва; 10,19лв. мораторна лихва; 856,97лв.
просрочени такси и 208,32лв. просрочени застраховки.
Дължимата възнаградителна лихва по договора за
кредит за периода от 11.07.2016г. до
20.11.2017г. е в размер на 3 324,40лв.
, а за периода от 10.12.2017г. до 02.07.2019г. – в размер на 3 229,16лв.
Дължимата от ответниците мораторна лихва за периода
от 11.07.2016г. до 02.07.2019г. (датата на предявяване на иска) е в размер на 4 657,55лв.
, а от момента на уведомяването за пердсрочната изискуемост – 08.11.2017г.
до 02.07.2019г. – 4 617,57лв.
Наказателната
лихва върху просрочена главница за периода от 11.07.2016г. до 20.11.2017г. е в
размер на 1 427,39лв.
Дължимите и неплатени такси са в размер на
113,02лв.
Дължимите
суми по застраховки са в размер на 72,95лв.
Общия размер на претендираните нотариални такси е 632,90лв.
Горните фактически констатации
съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
като кредитира изцяло заключението на изслушаната по делото първоначална и допълнителна
икономическа експертиза, неоспорена от страните.
На
базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните прави
изводи:
Предявеният
иск с правното си основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан, но е
предявен в завишен размер.
Между страните по делото е сключен договор за
банков кредит. Тази сделка е търговска по определението на чл. 286 ал.1 от ТЗ,
както и чл. 430 от ТЗ.
По силата на уговореното между страните по
договора ищецът е предоставил на двамата ответници, като солидарни длъжници
сумата 28 500лв. Част от сумата за главницата е върната чрез изплащане на
месечни вноски - 2 622,79лв.,
като видно от заключението на вещото лице остава дължима сумата
25 877,21лв. Между страните са подписани
няколко допълнителни споразумения. Първото от
тях от 24.06.2008г. е нищожно, тъй като към този момент вземането е било цедирано на „Бългериън ритейл сървисиз" АД, а
споразумението е бил подписано с първоначалния кредитор.
Останалите цитирани
споразумения са нищожни в частта им, в която се „преоформят“ дължимите изтекли
лихви в главница по кредита. Те са нищожни в тази си част поради противоречие с
разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД. Недопустимо е начисляването на лихва върху
изтекла лихва между лица, които не са търговци. Анатоцизъм е допустим само в
изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи, а такъв липсва
приет (Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о.,
ТК).
Споразуменията не
са нищожни в частите им, в които се предвижда начисляване на лихви върху 119,20лв. просрочени вноски от главницата;
93,21лв. просрочени застраховки; 267,33лв. просрочени такси; и 410лв.
погасявания по допълнителните споразумения и с тези суми следва да се увеличи
задължението за главница, като общо неиздължената главница е в размер на 26 766,95лв.
Поради неплащане на 33 вноски за главница и
лихви, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като за това е съобщено на
ответниците с нотариални покани на 17.11.2017г. От този момент те дължат на
ищеца неплатената част от главницата в размер на 26 766,95лв., която
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва за забава, считано от
предявяването на иска – 05.07.2019г. до окончателното й изплащане.
Искът за главницата до
пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По отношение на предявения
иск за присъждане на лихви:
Не се доказа възражението
на ответниците за наличие на неравноправни клаузи при определяне на размера но
договорната лихва в процесния договор за кредит. Същата е определена като сбор от БЛП на банката и добавка, като се
влияе от промяната на БЛП, като не е предвидено, че е възможно само нейното
покачване. През срока на начисляването й тя не е променяна.
Задължението за лихви не е
погасено по давност, тъй като същите са били дължими, като част от вноските по
кредита, а общата погасителна давност е започнал ада тече от датата на
последната платена вноска – м. юли 2016г. Дължимата възнаградителна лихва,
съобразно заключението на вещото лице е в размер на 3 324,40лв. за периода
от 11.07.2016г. до 20.11.2017г. Искът е доказан до пълния предявен размер.
Искът за заплащане на мораторна лихва за забава върху неплатените суми за
периода от 11.07.2016г. до 02.07.2019г. е основателен до размера от
4 657,55лв., съобразно заключението на вещото лице.
Основателен е и иска за
присъждане на уговорените и неплатени такси в размер на 113,02лв. и имуществени
застраховки в размер на 72,95лв., видно от заключението на вещото лице.
Претенцията
за присъждане на сумата 623,90 лв., представляваща разноски по връчване на
нотариални покани през 2017г. и такса за подновяване на ипотеката:
На първо
място отговорността на ответниците за връчване на нотариални покани през
2017г., респективно за заверка на подписите под тях, за да бъдат уведомени за
извършена цесия от и в полза на ищеца не може да бъде ангажирана по никакъв
начин, тъй като не касае тяхно виновно неизпълнение на договорно задължение.
Това се отнася и за таксата за подновяване на договора за ипотека в полза на
банката.
За
разноските за връчените нотариални покани за обявяване на предсрочната
изискуемост през 2017г., респективно нотариалната заверка на подписите под тях,
в общ размер на 216 лв. (120 лв. + 96 лв.), ответниците дължат обезщетението по
чл. 82 от ЗЗД, наред с реалното изпълнение на договорното задължение, тъй като
те са пряка и непосредствена последица –
претърпяна загуба от неизпълнението. Искът следва да бъде уважен до този размер
и отхвърлен до пълния предявен размер.
При този
изход на производството на ищеца се дължат направените разноски съразмерно на
уважената част от иска в размер на 3 663лв.
Ответниците
следва да бъдат осъден ида заплатят сумата 200лв. за възнаграждение на вещото
лице, които не са внесли и които са платени от бюджетните средства.
На
пълномощника на ответниците, който е оказал правна помощ на същите на основание
чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА следва да бъде заплатено от ищеца възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 117лв.
Ръководен от изложените
съображения
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
А.М.С. ЕГН ********** и Т.Г.С. ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Д. да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ол пл“ № ***, със съдебен адрес ***, чрез
адв. С.З. сумата 26 766,95лв. (двадесет и шест хиляди седемстотин
шестдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща дължимата предсрочно изискуема главница по
договора кредит HL10215 от
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.М.С.
ЕГН ********** и Т.Г.С. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Д. да заплатят солидарно по сметка на Окръжен
съд – Сливен сумата 200лв. разноски.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„О. п.“ № ***, да заплати на адвокат Г.И.Д. ЕГН ********** на основание чл. 38
ал.1 т.2 от ЗА сумата 117лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: