Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260101
гр. Лом, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание
на 29 юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова
при секретаря Росина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр. д. № 814 описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена
от М.П.М. с ЕГН **********, чрез адв.Я.С. – САК, като претенция
за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП. Ищецът сочи, че на 04.09.2016
г. в ГР. Л. ПО УЛ. С.тежкотоварен влекач марка "ДАФ", модел "ФТ
ХФ" с РЕГ. № ******, управляван от Я.Т., при нарушение правилата за
движение, преминава през насрещната лента за движение, разрушил дворна ограда,
ударил стена на жилищна сграда, разрушил я и причинил смъртта на З.П.З..
Смъртта била неочаквана и мъчителна.
Увреждащото МПС притежавало задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ съгласно полица № BG/22/1*************8 в ответното
дружество: ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, валидна до 09.09.2016 г.
При процесното ПТП освен смъртта на З.З.са нанесени и
телесни увреждания на други лица.
Твърди, че по повод ПТП било образувано НОХД на МОС,
завършило с осъдителна присъда, влязла в сила.
Сочи, че починалият З.З.е неин брат, с когото живеели
под един покрив, преди тя да се омъжи. Твърди, че била с нейният брат в изключително близки и топли отношения. И
неговата внезапна смърт се е отразила твърде негативно на нейната психика ,
чувството от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и ще я съпътстват
през целият й живот. Психиката й е белязано завинаги от травмата и загубата на
любимият й брат. Между нея и брат й е съществувала силна емоционална и духовна
връзка изградена помежду им в дълги години назад.
Намира, че съобразно ТР 1/2016 от 21.06.2018г. по
т.д.№1/2016г. ВКС се разширил кръга на лицата, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт
на близък човек. Намира, че в случая е приложима и разпоредбата на Директива №
2009/103/ЕО на ЕП и съвета на ЕС, и че съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1,
б“А“ от нея, задължение на всяка страна-членка е да бъде задължителна най-малко
обезщетение на минимална застрахователна сума от 1 млн.евро за пострадал и 5
млн.евро за събитие , независимо от броя на пострадал. Сочи че постановената
присъда по НОХД 134/18г. МОС по отношение на причинилия ПТП водач, по силата на
която водача е признат за виновен, е достатъчна, за да установи вината, причинно-следствената връзка на
деянието със смъртта, както и неговата противоправност.
Предвид изложеното, намира, че е налице интерес от
предявяването на настоящия иск за обезщетение на претърпени неимуществени
вреди.
Иска се: да бъде осъден ответника да изплати на ищеца следните суми:
- 25
000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - причинени
болки и страдания
-
законна лихва върху главницата, считано от 29.08.2019 г. (дата на която
ответникът е трябвало да се произнесе по заведената претенция) до окончателното
плащане на сумата.
Претендират се направените
съдебни разноски по настоящото производство, както и адвокатски хонорар.
Ответникът е подал писмен отговор в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, като счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Счита
ги за недължими и прекомерни.
Посочва, че от наведените в
исковата молба фактически твърдения не се установява, че ищцата следва да
полеучи парична сума за обезвреда на неимуществени вреди ппоради възникнала
особена близост с пострадалия, оправзаваща получаване на обещетения наред с
най-близките й родственици. Напротив, счита, че ищцата има собствено семейство
и родители, което обстоятелства обуславя не толкова близост с пострадалия,
различна от обичайната връзка между брат и сестра. Навеждат се и твърдения, че
липсват доказателства ищцата да е била излючително зависима от грижите на
пострадалия поради изключителни, различни от обичайните за фамилна общнаст
житейски обстоятелства и след смъртта му да няма кой да полага грижи за нея.
В съдебно заседание ищецът не се
явява. Представлява се от адв. Я.С. от САК, който поддържа предявения иск и
моли да бъде уважен изцяло. Моли в полза на ищцата да бъдат присъдени и
направените по делото разноски, за които представя списък. Подробно аргументи
излага в писмена защита.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт К.М., който моли да бъде отхвърлен така предявеният иск, както и да
бъдат присъдени в полза на ответника направените по делото разноски. Представя
и писмена защита с подробно изложени аргументи.
По делото е назначена и изготвенасъдебно-психологична
експертиза, поискана от страните
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
На
04.09.2016 г. в ГР. Л. ПО УЛ. С.с посока от гр. С към центъра на града се
движил тежкотоварен влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ“ с РЕГ. № ******,
управляван от Я.Т. Т. Вследствие непоставен обезопасителен колан при преминаване
през пътна неравност (след поставен знак А12 – „неравности по платното за
движение“) водачът загубил контрол над управляваното МПС, преминал през
насрещната лента за движение, разрушил дворна ограда и се блъснал в крайпътната
къща. Вследствие на този удар е причинена смъртта на З.П.З., средна телесна
повреда на Т. Г. А., две средни телесни повреди на М. Г. М. и средна телесна
повреда на Н. В. И.. На Б. И. Д./съпругата/ също са нанесени телесни
увреждания: същата получила множество удари по тялото, изпаднала в безсъзнание
с кървяща глава и долен крайник и била откарана от екип на Спешна помощ в МБАЛ
„Св. Н. Чудотворец“ ЕООД - гр. Л.. При прегледа са установени болки с оток и
разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, силна болка в ляво рамо с
невъзможност да изпълнява в пълен обем движения, силна болка в ляв глезен с
разкъсно-контузна рана.
С присъда от 12.07.2018 г. по НОХД 134/2018 г. на
Окръжен съд – Монтана Я.Т. Т. е осъден за престъпление по чл. 343, ал. 4 във
вр. с ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Присъдата е влязла в сила на 18.06.2019 г. с Решение № 104 на ВКС.
Управлявания от Я.Т. тежкотоварен автомобил е
притежавало задължителна застраховка „гражданска отговорност“ съгласно полица
номер: № BG/22/1*******8 в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, която е била валидна до 09.09.2016
г.
Ищцата е сестра на пострадалия. Преживяла е смъртта му
с дълбока скръб от голямата загуба на брата си, като ще скърби за него до края
на дните си, защото човешкият живот няма еквивалент. След смъртта му е била
психо-емоционално травмирана.
В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда
предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за
окончателен.
По делото е назначена и изслушана съдебно-психологична
експертиза, с която е даден отговор на всички поставени от страните въпроси.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.226 , ал. 1 от КЗ (отм.) и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата се позовава на чл.300 от ГПК и на задължителността на присъдата за гражданския
съд. Със задължителна за гражданския съд сила било доказано виновното и
противоправно поведение на Я.Т. Т., вследствие на което настъпила смъртта на брата
на ищцата. Претендиралите от ищцата неимуществени вреди - душевни болки и
страдания били в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 04.09.2016г.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следвало да бъде определено съобразно
принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип,
справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисквало да се определи
точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които
били претърпени, са търпими понастоящем и за в бъдеще. Размерът на иска зависел
винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай се установявали
като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждането,
степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи
обстоятелства. От друга страна, в законовия критерий за обезщетяване на
неимуществените вреди „по справедливост” винаги намирало отражение обществената
оценка за значението на засегнатите неимуществени ценности. Обезщетението се
дължало за конкретни и доказани морални болки и страдания, претърпени от
ищцата.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответното застрахователно дружество
са подали отговор на исковата молба, в който взема становище, че предявените
искове са допустими, но изцяло неоснователни.
Ответникът не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите под формата на застрахователна полица със срок
на действие до 09.09.2016 г. за товарен автомобил „ДАФ ФТ ХТ” с РЕГ. № ******,
управляван по време на процесното ПТП от Я.Т. Т..
Оспорва основателността на исковете излагайки подробни съображения:
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено и следното:
Видно от представеното по делото
удостоверение за родствени връзки, ищцата , същата е сестра на починалия при
ПТП З.П.З..
За претърпените от ищцата болки и
страдания, вследствие загубата на брат си, са разпитани свидетели, от чиито
показния се установява, че ищцата и брат й са живеели в едно домакинство на
адреса на починалия, а след като ищцата се омъжила заживяла на адреса на
съпруга си. Но връзките между тях били като на близки приятели. Към момента на
настъпване на местопроизшествието ищцата е била на 34 години , а нейният брат
на 33 години, и двамата са били създали свои семейства и живеели на различни
адреси. От разпита на свидетелите по делото се установява, че ищцата, била
привързана към своя брат, но няма конкретни факти от които да се направи
обоснован извод, че връзката им е била особено близка и различна от нормалните
взаимоотношения на обич и привързаност. , характерни за българското семейство.
Съдът кредитира напълно показанията на тези свидетели, тъй като показанията са
им еднопосочни и взаимодопълващи се и пресъздават техни преки и непосредствени
впечатления. Отделно от това, по делото не се събраха доказателства, които да
оборват или да поставят под съмнение достоверността на техните
показания.
От заключението на СПЕ се установява, че
ищцата е имала наличие на страх и тревожност от евентуални бъдещи такива
инциденти за нейни близки роднини. Експерта дава заключение, че е преминала
през основните 5 етапа на скръб след загуба, и към момента на изготвяне на
експертизата се отчита липсата на нейния брат, което според експерта е
естествено явление, предвид родствената им връзка, независимо от времевия
обхват на събитието.
По делото не е спорно, че по време на
процесното ПТП по отношение на управлявания от Я.Т. товарен автомобил е
действал валиден застрахователен договор по задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, със
застраховател „ЗД Лев инс“ АД.
И от правна страна, намира следното:
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /в сила от
01.01.2016 г./ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила
на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В
случая с оглед данните, кога е бил
сключен застрахователния договор, т.е. при действието на отменения КЗ и липса
на данни за друго уговорено, следва приложимостта на отменения КЗ по настоящото
производство / определение № 2852/10.08.2016 г. по ч. гр. д. № 3690/2016 г. на
САС, определение № 3302/04.10.2016 г. по ч. гр. д. № 4222/2016 г. на САС,
решение № 367 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 11387 / 2016 г. по
описа на РС – П./.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В случая наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което
„ЗД Лев инс“ АД е поело задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования автомобил трети лица, не е спорно обстоятелство по делото.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от
05.04.2006г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде
признат за виновен с присъда (както е в случая), споразумение или с решение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са задължителни
за гражданския съд.Следователно в гражданския процес е изключена свободната
преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които
съставляват елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в сила
присъда, респ. споразумение или решение.
Следователно в случая със задължителна за
настоящия съдебен състав сила е установено виновното и противоправно поведение
на водача на т.а., който е нарушил правилата по ЗДвП и по непредпазливост
е причинил смъртта на З.П.З. (брат на ищцата).
Съгласно тълкувателно решение 1/2016г. от
21.06.2018г. по тълк. д. 1/2016г. на ОС на НГТК материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, като в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята, сестрите , бабите, дядовците и внуците са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В настоящият случай не се установиха по
безспорен начин точно такива житейски обстоятелства по делото – ищцата е живяла
в едно домакинство с нейният брат, но от дълги години е омъжена и има свое
семейство, загиналият й брат пък е създал свое семейство, за което се е грижел .
факта, че са се чували по телефона почти всеки ден, че са споделяли помежду си
случки от ежедневието си, че са си помагали, че са си гостували и празнували заедно
празници, е традиционен за всяко български семейство. Няма доказателства, от
които да се установи, че починалия брат се е грижел преимуществено за ищцата,
тъй като е създал от дълги години свое семейство и това е било приоритетът му. Отделно от това, по делото се установи , че
ищцата е преживяла тежко загубата на брата си, но според експерта това е в рамките на
скръбта към починалия й родственик. Така че по делото не се установиха
конкретни обстоятелства от визираните в ТР, които да наложат извод на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на неимуществени вреди
от смърт. Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата по делото може да се направи извод за съществуването на трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни като интезитет и продължителност морални болки и страдания.
Такава връзка предполага оправдани очаквания и взаимно грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа на
справедливост.
От събраните по делото доказателства не
може да се направи еднозначен извод за изградена дълбока емоционална връзка
между ищцата и починалия й еднокръвен брат. Установи се, че двамата са
израснали заедно, но от дълги години са си създали свои семейства , за които се
грижат. Връзката им е била емоционална,2 но не и извън приетите норми на
човешки взаимоотношения между брат и сестра. От друга страна не е налице и
изключително тежко преживяване на загубата на брата, извън установените норми
на преживяване на скръб и мъка. Безспорно имало е страдание у ищцата от
загубата на нейния брат, но това страдание е в рамките на нормалния
интезитет скръб и мъка от загубата на
близък човек.
Изложеното мотивира съда да приеме, че в
случая не са налице законовите предпоставки за изплащане на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като предявеното искова претенция като
неоснователна следва да се отхвърли.
Неоснователността на главната претенция
води до неоснователносттта и на акцесорната такава за присъждане на лихви за забава.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати разноските за процесуално
представителство на ответното дружество за ю.к. К.Иванов в размер на 500 лева ,
ищцата следва да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 1000 лева – дължима държавна
такса по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената от М.П.М. ЕГН **********
срещу «ЗК ЛЕВ ИНС» АД ЕИК121130788 искова претенция за присъждане на сумата в
размер на 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди/болки и страдания/, вследствие смъртта на нейния еднокръвен
брат З.П.З., при настъпилото на 04.09.2016г. ПТП, ведно със законната лихва
считано от 29.08.20196г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
М.П.М. ЕГН ********** да заплати на «ЗК
ЛЕВ ИНС» АД с ЕИК121130788 сума в размер
на 300 лв./триста лева/, ю.к.възнаграждение.
ОСЪЖДА
М.П.М. ЕГН ********** да заплати по сметката на ЛРС сума в размер на
1000 лв./хиляда лева/, представляваща държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: