Р Е Ш
Е Н И Е
№1846
гр. Пловдив, 15.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5326/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 398 от 17.06.2019 г. издадено от Началник на РУ гр. Стамболийски въз основа на АУАН №
398/09.06.2019 г. против С.В.К. с ЕГН: ********** с което на същата е било
наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено
от нея нарушение по чл. 6 Закона за българските лични документи.
Жалбоподателката,
чрез процесуалния представител адв. М. обжалва процесното наказателно
постановление. Намира същото за неоснователно, поради което иска неговата
отмяна. Твърди, че в хода на административно-наказателното производство има
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в това,
че наказателното постановление било издадено преди АУАН. Също така липсвала
материална компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Било посочено
грешно място на извършване на нарушението, както и че била показана снимка на
проверяващите полицаи от телефона й на притежаваната от нея лична карта. При
условията на евентуалност иска прилагането на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят е
маловажен, или намаляването на наложеното глоба в предвидения в закона минимум
от 50 лева.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание не изпрати
представител и не депозира становище по съществото на спора.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а
разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
атакуваното наказателно постановление и материалите по административно -
наказателната преписка е изяснено следното:
В случая
жалбоподателката е била наказана за това, че на 09.06.2019 г. около 14:50 часа
в гр. Стамболийски на ул. ,,Г.С. Раковски‘‘ № 21 при извършена полицейска
проверка се установило, че лицето на може да представи документ за самоличност.
В хода на
съдебното следствие беше разпитан актосъставителят П.С., който потвърди
отразеното от него в АУАН. Добави, че на въпросната дата при извършен обход на
,,Пазарджишко шосе‘‘ били установени лица, които предлагали секс услуги за
пари. Посочи, че ако жалбоподателката е нямала лична карта е била отведена в
районното полицейско управление в гр. Стамболийски за установяването на
самоличността й, където отново не е била представила лична карта.
Съдът
кредитира напълно показанията на разпитания свидетел, доколкото същите са ясни,
логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал. Въз основа на тях се установява каква е процедурата по
съставянето на АУАН, а именно било е открито лице, което е предлагало секс услуги
за пари на Пазарджишко шосе след което същото е било откарано в районното
управление и след установяването на неговата самоличност му е бил съставен
АУАН.
Съдът
кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един
етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От
представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са били съставени
от компетентни органи, поради което неоснователно се явява наведеното
възражение в този смисъл.
От АУАН с
бл. № 049470 от 09.06.2019 г. се установява, че същият е бил съставен на тази
дата и е бил връчен на жалбоподателката, която го е подписала без възражения.
От
наказателно постановление № 398 се установява, че в същото като дата на
издаването му е посочена 17.06. В действителност по отношение на годината на
която е издадено има поправка с химикал, но това по никакъв начин не нарушава
правото на защита на санкционираното лице. В обстоятелствената част на
наказателното постановление е посочено, че същото се издава въз основа на АУАН
№ 398/09.06.2019 г. и е невъзможно първото да е било съставено преди акта през
2017 г., като в случая става въпрос най-вероятно за техническа грешка, която
обаче е била отстранена посредством химикал.
Въз основа
на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните
правни изводи:
За осъществяване
на нарушението по чл. 6 от ЗБЛД е необходимо от обективна страна да е налице
установено неизпълнение на задължението за удостоверяване на самоличността от
лицата при направено искане за това от компетентните длъжностни лица. Нито при
съставянето на АУАН, нито във въззивната си жалба обаче, нарушителят е твърдял
проверката да му е била извършена от лице, което не е полицейски служител, нито
е оспорил компетентността на извършилите проверката в заведението лица, която
пък пряко произтича от ЗМВР, съгласно който полицейските служители имат право
да извършват проверка на самоличността на лица чрез изискване на документи за
самоличност. Очевидно е от описанието, дадено в АУАН и наказателното
постановление, че установеното непредставяне на документ за самоличност от
страна на жалбоподателката е посочено да е станало именно при извършена
проверка. Налице е в тази връзка отразено в акта и наказателното постановление
конкретно поведение на нарушителката, което очертава изпълнителното деяние на
нарушението и то е съотнесено към разпоредбата на точно определен законов текст
- чл. 6 от ЗБЛД. В ЗАНН се съдържат норми, които се отнасят до задължителните
реквизити на акта и наказателното постановление, спазването на които е гаранция
за правото на защита на нарушителя. Не е възведено за тази цел изрично
изискване за възпроизвеждане изцяло на текстовете на нарушените разпоредби, но
е достатъчно да е налице такъв обем от обстоятелства, от който да е възможно да
се направи извод дали е налице нарушение и на кой законов текст, както и кой е
нарушителят. В случая описаното текстово поведение, изразило се в бездействие,
съпоставено с цитираната като нарушена законова разпоредба, съдържаща
задължение за конкретно действие, не създава неяснота или противоречие и дава
възможност на посочения като нарушител да разбере за какво се ангажира
отговорността му. В тази насока и не може да се счете, че за очертаване
съставомерните признаци на нарушението по чл. 6 от ЗБЛД в акта или
наказателното постановление задължително поименно следва да се посочва
конкретното длъжностно лице, което е поискало удостоверяване самоличността от
дадено лице.
Ето защо,
напълно достатъчно се явява обстоятелството, че в АУАН и НП е посочено, че на
съответната дата лицето не е могло да представи документ за самоличност.
Съдът
намира, че не е налице допуснато нарушение относно мястото на извършване на
нарушението. Жалбоподателката може да е била открита на ,,Пазарджишко шосе‘‘,
но АУАН би могъл да й се състави едва след установяване на нейната самоличност.
Същата е била отведена в сградата на районното полицейско управление и след
осъществяването на това й е бил съставен акт, като тя същата отново не е била
представила документ за самоличност. Различно би било, ако тя е притежавала
документ за самоличност в районното управление, но данни за това не се съдържат
в административно-наказателната преписка.
Законодателят
изрично е предвидил, че българските граждани следва да представят документ за
самоличност.
Според
легалното определение на §1, т.1 от ДР на ЗБЛД, "документ за
самоличност", по смисъла на закона, е удостоверителен документ, издаден от
компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на
българските и чуждестранните граждани. Според чл. 13, ал.ал.1 и 2 от ЗБЛД, на
българските граждани се издават документи за самоличност, представляващи лична
карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт,
военна карта за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно
средство (СУМПС), както и заместващите паспорта документи за самоличност-
временен паспорт, служебен открит лист за преминаване на границата и временен
паспорт за окончателно напускане на Република България. От своя страна,
разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗБЛД, предвижда, че самоличността на българския
гражданин може да бъде удостоверена, с който и да е от документите по ал.1 и 3
на същата норма.
Показването
на снимка от мобилен телефон на лична карта, само по себе си не е равнозначно
на показването на документ за самоличност, тъй като това не е предвидено в
горепосочените разпоредби.
Разбира
се, според Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на Общото събрание на
наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело № 1/2007 г.,
преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В
обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие
със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с
практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6,
ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато
решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на
административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да
проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът
изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които
зависи изходът на делото.
При
липсата на легално определение в ЗАНН на "маловажен случай" и с оглед
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за "маловажен
случай" следва да се приеме този, при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид (чл. 93, т.9 от НК).
В случая
обаче, по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се
приеме за установено, че процесното нарушение е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други такива случаи, поради което възражението на жалбоподателя
в този смисъл е неоснователно.
Нужно е за
пълнота на изложението да се напише, че според разпоредбата на чл. 82 от ЗБЛД,
за маловажни нарушения на този закон се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
или се налага глоба по квитанция до 20 лв. от упълномощените за това длъжностни
лица.
Посочи се
вече, че в случая не е налице маловажно нарушение (чл. 28 от ЗАНН), а според приетото
по делото заверено копие на Заповеди началниците на районни управления в СДВР и
ОДВР (точка 2.22 от заповедта) са упълномощени да издават наказателни
постановления по ЗБЛД, но не и да налагат глоба по квитанция до 20 лева. В тази
насока е Решение № 1198 от 28.05.2018 г.
на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1375/2018 г.
Съдът
намира, че основателно се явява единствено наведеното възражение за намаляване
размера на наложеното наказание глоба от 100 лева на 50 лева. В разпоредбата на
чл. 80, т. 5 ЗБЛД е посочено, че за извършеното деяние е предвидена глоба в
размер от 50 лева до 300 лева. В случая става въпрос за лице, за което няма
данни да има извършено друго нарушение по този закон, като същото се намира в
сравнително млада възраст.
Ето защо,
размерът на наложеното наказание ,,глоба‘‘ следва да се намали от 100 лева на
50 лева, а в останалата част като правилно и законосъобразно наказателното
постановление следва да се потвърди.
С оглед на
изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът:
Р Е Ш И:
ИЗMEНЯ
Наказателно
постановление № 398 от 17.06.2019 г. издадено от Началник на РУ гр.
Стамболийски въз основа на АУАН № 398/09.06.2019 г. против С.В.К. с ЕГН: **********
в санкционната част, като НАМАЛЯВА размера на наложената
,,глоба‘‘ от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление
в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.