№ 846
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511839 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11839/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Х.Х. М. ЕГН
**** от с.Смиров дол , Община Земен срещу решение №20148883 от 30.06.2021 г
постановено по гр.д.№56270/2019 г на СРС , 85 състав , в частта , с която въззивникът е
осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД на Н. И.С. ЕГН ***** от гр.София сумата от 1000
лева обезщетение за неимуществени вреди /душевни страдания/ от подаване на тъжба и
частно обвинение по н.ч.х.д.№11612/17 г на СРС , НО , 6 състав , производството по което е
било прекратено поради оттегляне на тъжбата ; ведно със законната лихва от 07.11.2018 г до
окончателното заплащане на сумата. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските
.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като неправилно
съдът прави аналогия с отговорността по ЗОДОВ , която е на държавата за водене на
наказателни дела от общ характер . Частният тъжител не може да извърши предварително
разследване , а само да сезира съда с тъжбата си . В случая подаването на тъжба е
правомерно и не е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД . Не е доказана злоупотреба с
право , а след получаване на справка от компетентния орган ГДБОП при МВР тъжбата е
оттеглена . Не е доказано ищецът да е претърпял неимуществени вреди , а сам е
разпространявал информация за тъжбата .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
1
Ответникът е приписал в тъжбата си престъпни деяния на ищеца , както и е претендирал
разноски за адвокатско възнаграждение .Твърденията в тъжбата са неверни , тъжителят е
можел да извърши справка в register.bg , но продължително време е поддържал тъжбата си
.Създадени са редица неудобства и притеснения на ищеца , който е чувствал страх и
безпокойство . Тормозът е бил нарочен и целенасочен .Голословни са твърденията за
добросъвестност на ответника , а искът е доказан по основание и размер .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 21.07.2021 г
и е обжалвано в срок на 03.08.2021 г /по пощата/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично иска СРС е приел , че установяването на престъпление и наказването
на дееца е винаги в публичен интерес . Няма пречка лице , което неоснователно е
привлечено като обвиняем по н.ч.х.д. да претендира обезщетение за вреди от частния
тъжител по общата норма на чл.45 ЗЗД . В случая безспорно по тъжба от 06.07.2017 г на
ответника е образувано н.ч.х.д.№11612/17 г на СРС , НО , 6 състав за това , че ищецът като
регистратор на сайт е публикувал статията „Бившият игумен на Гигинския манастир
изгонен , живеел в приюта на о.Иван в с.Якимово“ и с това разгласил публично позорни
обстоятелства за ответника . На 07.11.2018 г наказателното производство срещу ищеца е
прекратено поради оттегляне на тъжбата.
Според СРС ищецът е бил неоснователно привлечен като обвиняем , което е
противоправно деяние .Доказани са неимуществени вреди съответстващи на обезщетение от
1000 лева .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част . Законосъобразно
първоинстанционният съд посочва , че по отношение на образуване и поддържане на частно
обвинение по н.ч.х.д не е приложим ЗОДОВ , а общата уредба на чл.45 ЗЗД . Въпреки тази
си констатация СРС на практика прилага по аналогия ЗОДОВ и приема , че както по ЗОДОВ
всяко неоснователно обвинение е противоправно респ.че ако ищецът установи да е
претърпял вреди , те трябва да бъдат обезщетени .
Подобни аналогии със ЗОДОВ са недопустими и са отречени от трайната практика на
ВКС . Упражняването на процесуалното право на тъжба и повдигане на частно обвинение
поначало е правомерно. Само в случай на злоупотреба с правото на тъжба може да е
2
налице противоправност т.е. когато правото на тъжба се упражнява недобросъвестно – само
с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.57 ал.2 от Конституцията) .
За да се установи злоупотреба с правото на тъжба ищецът трябва да докаже по безспорен
начин , че тъжителят е подал тъжба не с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат
взети необходимите мерки, а въпреки , че е знаел , че те са неверни , но въпреки това подава
тъжбата , за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. В този смисъл е
са решение №758 от 11.02.11 по гр.д.№.1243/09 г на ВКС , IV ГО, решение №245 от 05.11.14
г по гр.д.№.1734/14 г на ВКС , ІІІ ГО , решение №53 от 04.04.2018 г по гр.д.№1913/17 г на
ВКС , III ГО , решение №201 от 06.01.2020 г по гр.д.№3973/18 г на ВКС , IV ГО и др./
В случая ищецът не твърди в исковата си молба злоупотреба с право на тъжба , а само че
същата е била /явно/ неоснователна и е предизвикала у него най-различни негативни
емоции. Следователно , искът както е заведен е изначално неоснователен – визира хипотеза ,
за която не е предвидена деликтна отговорност . Притесненията и негативните емоции на
ответниците по граждански и н.ч.х.дела /извън случаите на злоупотреба с право/ са без
правно значение , като санкция за неоснователно воденото дело е само отговорността за
разноски .
Дори да се приеме , че в случая съдът е сезиран да изследва и злоупотреба с право на тъжба ,
то такава не е доказана по делото . Данните са , че тъжителят /сега ответник/ е бил заблуден
кой е действителният регистратор на сайта dveri.bg и е мислел , че това е настоящият ищец –
затова и е завел тъжба спрямо него . След като е установено друго тъжителят е оттеглил
тъжбата си и наказателното производство спрямо ищеца е прекратено .
Следователно , не е налице противоправно поведение на ищеца , поради което е
безпредметно да се коментират доказателствата във връзка с понесени от ищеца душевни
страдания и притеснения и други предпоставки на чл.45 ЗЗД . Само за пълнота трябва да се
отбележи , че показанията на св.С. /брат на ищеца/ и на св.Хачикян /колега на ищеца/ за
претърпени значителни душевни страдания от ищеца изглеждат пристрастни и
изключително преувеличени. След като ищецът твърди , че е много лесно да се докаже , че
не е регистратор на въпросния сайт , то въобще не е имало обективна причина ищецът да се
притеснява от подадената тъжба .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част . Пред СРС
и пред настоящия съд разноски се дължат от ищеца .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20148883 от 30.06.2021 г постановено по гр.д.№56270/2019 г на СРС ,
85 състав , в частта , с която Х.Х. М. ЕГН **** от с.Смиров дол , Община Земен е осъден да
заплати на основание чл.45 ЗЗД на Н. И.С. ЕГН ***** от гр.София сумата от 1000 лева
обезщетение за неимуществени вреди /душевни страдания/ от подаване на тъжба и частно
обвинение по н.ч.х.д.№11612/17 г на СРС , НО , 6 състав , производството по което е било
3
прекратено поради оттегляне на тъжбата ; ведно със законната лихва от 07.11.2018 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която Х.Х. М. е осъден да заплати
на Н. И.С. сумата от 206,67 лева разноски пред СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. И.С. ЕГН ***** от гр.София да се осъди Х.Х. М. ЕГН **** от
с.Смиров дол , Община Земен да му заплати на основание чл.45 ЗЗД сумата от 1000 лева
обезщетение за неимуществени вреди /душевни страдания/ от подаване на тъжба и частно
обвинение по н.ч.х.д.№11612/17 г на СРС , НО , 6 състав , производството по което е било
прекратено поради оттегляне на тъжбата ; ведно със законната лихва от 07.11.2018 г до
окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА Н. И.С. ЕГН ***** от гр.София да заплати на Х.Х. М. ЕГН **** от с.Смиров дол
, Община Земен допълнително сумата от 366,67 лева разноски пред СРС , както и 26,13 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4