Присъда по дело №478/2021 на Районен съд - Разлог

М О Т И В И
изготвени на 09.03.2022 г.
по НОХД № 478 от 2021 г. по описа на Районен съд - Разлог,
във връзка с Присъда № 2 от 23.02.2022 г., постановена по същото дело

Производството е инициирано е въз основа на обвинителен акт, внесен от РП-Б., ТО-Р., с
който е поискано обвиняемата Е.А.Г., родена на 21.04.1983 г. в с.Г., с адрес в г.П., българка,
българска гражданка, със средно образование, разведена, безработна, неосъждана, с ЕГН*,
да бъде призната за виновна в това, че в периода от м.05.2019 г. до м.09.2021 г.
включително, в г.Д., о.Б., о.Б., след като била осъдена с влязло в сила на 18.09.2018 г.
Решение №4040/24.07.2018 г. по гр. дело №1521/2017 г. по описа на Рг.РС да издържа свой
низходящ - сина си А.В.И., роден на 27.01.2006 г., чрез изплащане на издръжка чрез неговия
баща и законен представител В.С.И. от г.Д., съзнателно не изпълнила задължението си за
издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно: на 29 месечни вноски по
200.00 лева всяка или в общ размер на 5`800.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В проведеното на 23.02.2022 г. открито съдебно заседание се явява прокурор М.К.,
подсъдимата Е.А.Г. и нейният защитник – адвокат С.М.. В същото съдебно заседание
подсъдимата е заявила, че на основание чл.371, т.1 от НК, дава съгласие да не се разпитва
допуснатия по делото свидетел В.С.И. И. че желае показанията на същия, дадени в
досъдебното производство, да бъдат ползвани при постановяване на крайния съдебен акт.
Така направеното искане на подсъдимата и уважено от съда.
Представителят на държавното обвинение пледира, че от събраните в хода на
досъдебното и съдебното производство доказателства безспорно се установява, че
подсъдимата е извършила престъпление по чл.183, ал.1 от НК и моли да бъде призната за
виновна.
Защитникът на подсъдимата излага съображения, според които за част от
инкриминирания период Е.Г. е заплащала дължимата от нея издръжка. В тази връзка се
настоява наказанието да бъде в минимален размер и да се приложи разпоредбата на чл.55 от
НК.
Подсъдимата поддържа казаното от нейния защитник. С последната си дума моли за по-
леко наказание.
Относно установената от съда фактическа обстановка
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, в това число и
събраните доказателства и след като изслуша доводите на страните и съобразявайки
разпоредбите на чл.14, чл.18 и чл.19 от НПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата Е.А.Г. е родена на 21.04.1983 г. в с.Г., същата е с адрес в г.П., у.„Р.А.“№33,
българка е, с българска гражданка, със средно образование, разведена е, не е неосъждана, с
ЕГН*.
На 15.12.2005 г. подсъдимата и свидетелят В.С.И. от г.Д., о.Б., сключили граждански
брак. От брака им се родило едно дете - синът им А.В.И., с ЕГН*, роден на 27.01.2006 г.,
като тримата живеели в семейното жилище в г.Д..
През 2018 г. настъпила фактическа раздяла между подсъдимата Г. и свидетелят И.. След
раздялата свидетелят И. и детето продължил да живее в дома в г.Д..
По-късно през същата година Г. депозирала в Рг.РС иск срещу И., с правно основание на
претенцията по чл.49, ал.1 от СК /иск за развод/, като по този повод било образувано гр.
дело №1521/2017 г. С постановено по делото Решение №4040/24.07.2018 г., влязло в сила на
18.09.2018 г., бракът между съпрузите бил прекратен, а упражняването на родителските
права по отношение на детето било предоставено на бащата, като майката Г. била осъдена
да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка от по
1

200.00 лева.
Въпреки постановеното съдебно решение, подсъдимата не изпълнявала редовно
задължението си за издръжка и посредством нейни плащания били изплатени единствено
дължимите месечни вноски до м.04.2019 г. включително. По този начин тя не изпълнила
задължението си за издръжка в периода от м.05.2019 г. до м.09.2021 г. включително - не
изплатила 29 месечни вноски в общ размер на 5`800.00 лева.
Относно доказателствата и доказателствените средства
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от следните доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на наказателното производство:
От съдържанието на Решение №4040 от 24.07.2018 г., постановено по гр.д. №1521 от
2017 г. по описа на РС-Рг, препис от която е приобщен като част от доказателствената
съвкупност /л.54 от ДП/, се установява, че бракът между Е.А.И. /след развода – Г./ и В.С.И. е
прекратен, че родителските права върху детето А.В.И. са предоставени на бащата, а така
също и че на майката е осъдена да заплаща на сина си ежемесечна издръжка от 200.00 лева.
С решението за развод е допуснато предварително изпълнение на същото относно онази
част от него, касаеща задължението за издръжка. Върху преписът от решението е отразено,
че е влязло в законна сила на 18.09.2018 г.
По делото е приобщено като доказателство и писмо от държавен съдебен изпълнител към
РС-Рг /л.91 от ДП/, в което изрично е посочено, че съдебно-изпълнителната служба на съда
не е инициирано изпълнително дело, по което Е.А.Г. и В.С.И. да са страни.
Като свидетел е разпитан В.С.И.. От показанията му става ясно, че той се е намирал в
брак с подсъдимата Е.А.Г. и че след прекратяване на брака им по съдебен ред, бившата му
съпруга била осъдена да изплаща издръжка на детето от 200.00 лева. Свидетелят уточнява,
че майката на детето рядко е плащала дължимата от нея издръжка и че когато правила това,
преводите са ставали посредством „И.п.“.
От писмо с изх. №1013.12.77#1 от 15.06.2021 г., издадено от НОИ /л.87 от ДП/, става
ясно, че за периода от 2018 г. до датата на издаване на подсъдимата на писмото не е
изплащано парично обезщетение за безработица.
От писмо изх. №46-21-63-1 от 15.06.2021 г., издадено то ОбА-Б. се установява, че О.Б. не
е изплащала издръжка на детето А.В.И. съгласно Наредбата за определяне на реда за
изплащане от държавата на присъдена издръжка.
По делото са приобщени като писмени доказателства разписки за превод на суми
посредством „И.п.“, които суми са превеждани от подсъдимата в полза на В.И.. Приети са
като доказателства и справки от „Е.“ относно извършени парични преводи от Е.Г. към В.И..
Една част от разписките касаят период от време, предхождащ възникването на задължението
за издръжка /предхождащ датата на постановяване на съдебното решение, от която дата е
постановено и предварителното му изпълнение/. Именно поради тези съображения тези
разписки, отнасящи се за този предходен времеви интервал, не могат да служат като годно
доказателство, удостоверяващо изпълнение на задължението за издръжка.
Останалите разписки, както и справите от „Е.“, удостоверяват извършени преводи на
парични средства след датата на постановяване на съдебното решение. Именно поради това
настоящият съдебен състав приема, че посредством тях е изплащана дължимата се издръжка.
Общият размер на преведените суми по тези разписки и справки е 1`640.00 лева. В тях
обаче, не е отразено кое конкретно задължение /коя конкретно месечна издръжка/ се
погасява. В част от тях въобще липсва основание за превода, а в друга част е посочено, че се
плаща издръжка за конкретен месец, без да се конкретизира годината /плащанията са от
2020 г. и 2021 г., а издръжката се дължи от 2018 г./. Именно поради тези съображения и
съобразявайки разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД, където изрично е разписано, че когато
длъжникът не посочи кое конкретно задължени погасява и при условие, че внесената сума
не е достатъчна да погаси всички задължения към кредитора, погасява се най-
обременителното измежду тях, а ако са еднакво обременителни – най-старото такова. В
2

настоящия случай задълженията за месечна издръжка са еднакво обременителни. Това
означава, че с извършените преводи, чиито основания не са били конкретизирани, са
погасени задълженията за издръжка от м.07.2018 г. до м.04.2019 г. По този начин са
останали незаплатени задълженията за периода от м.05.2019 г. до м.09.2021 г. включително.
От правна страна
Съгласно нормата на чл.183, ал.1 от НК, който като е осъден да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с
пробация. За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по
силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко
от 2 месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно.
Престъплението по чл.183 от НК, е типично продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, което бездействие е трайно и
непрекъснато в определен период от време.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателства и доказателствени средства безспорно се
установява, че подсъдимата Г. в периода от м.05.2019 г. до м.09.2021 г. включително, в г.Д.,
о.Б., о.Б., след като е била осъдена с Решение №4040/24.07.2018 г. по гр. дело №1521/2017 г.
по описа на РС-Рг, влязло в сила на 18.09.2018 г., да издържа свой низходящ - сина си
А.В.И., роден на 27.01.2006 г., чрез изплащане на издръжка чрез неговия баща и законен
представител В.С.И. от г.Д., съзнателно не е изпълнила задължението си за издръжка в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: на 29 месечни вноски по 200.00 лева
всяка, които вноски възлизат в общ размер от 5`800.00 лева.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл.
Подсъдимата е осъзнавал факта на влязлото в сила решение, с което е била осъдена да
заплаща издръжка, но въпреки това и съзнавайки общественоопасния характер на деянието
си, не е престирала надлежно своето задължение.
По този начин привлеченото към наказателна отговорност лице е извършило
престъпление по чл.183, ал.1 от НК и същото следва да бъде признато виновно и да му се
наложи наказание.
Следва да се посочи, че подсъдимата е жена в трудоспособна възраст, а по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че съществуват пречки да работи и да
бъде трудово заета, поради което е способен да изкарва средства, необходими за изплащане
на дължимата от нея издръжка.
Относно вида и размера на наказанието
За престъпление по чл.183, ал.1 от НК, законодателят е предвидил, при условията на
алтернативност, наказания „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“.
Съгласно текста на чл.54, ал.1 от НК, съдът определя наказанието в пределите,
предвидени в закона, като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Видът и размерът на наложеното наказание трябва в максимална степен да
спомогнат за поправяне и превъзпитаване на осъдения, за предупреждаването на
подсъдимия, че при извършване на друго престъпление ще понесе наказателна отговорност,
за отнемане възможността на подсъдимия да върши други престъпления и за възпитателно и
предупредително въздействие върху другите членове на обществото. Всяко наложено
наказание следва да е съответно на извършеното престъпление и на обществената опасност
на деянието и дееца.
В същото време, в нормата на чл.55, ал.1, т.2, б.„в“ от НК, е предвидено че при наличие
на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най-лекото
предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежка, съдът може да замени
наказанието „пробация“ с „глоба“ от сто до петстотин лева.
3

Настоящият съдебен състав приема, че по делото са налице множество смекчаващи
вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимата, доброто й
процесуално поведение и съдействието, което е оказала на следствените органи, фактът, че
част от задълженията за издръжка, макар и непопадащи в инкриминирания период, са били
погасени, направеното искане да се ползват свидетелските показания от досъдебното
производство на основание чл.373, ал.3, във вр. чл.371, т.1 от НК, признанието на
подсъдимата, направено в открито съдебно заседание, че има задължения за издръжка, които
не са погасени от нея, обстоятелството, че подсъдимата има и друго дете, за което също
полага грижи, което обстоятелство тя е заявила в последното открито съдебно заседание.
Тези обстоятелства настоящият съдебен състав приема като многобройни такива, което
обуславя прилагането на чл.55, ал.1, т.2, б.„в“ от НК. Предвид изложеното, следва да се
посочи, че и най-лекото предвидено наказание за престъплението по чл.183, ал.1 от НК –
„пробация“, се оказват несъразмерно тежко, поради което се налага да се заменят с
наказанието „глоба“.
При определяне размера на „глобата“ съдът отчете трудовата ангажираност на
подсъдимата и това, че същата следва да полага грижи за две деца. С оглед на горното, РС-
Рг счита, че наказанието „глоба“ следва да се определи в размер на 350.00 лева. С така
определеното по вид и размер наказание в най-пълна степен биха се постигнали целите,
визирани в чл.36 от НК.
По делото, в неговата съдебна и досъдебна фаза, не са сторени съдебни разноски от съда
и от разследващите органи.
По изложените по-горе мотиви, съдът постанови присъдата си.
09.03.2022 г.
Районен Съдия ………………………….

4

Номер на акта:	2
Дата:	23 февруари 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия:	Александър Трионджиев

Дело:	20211240200478
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 октомври 2021 г.

Присъда по дело №478/2021 на Районен съд - Разлог

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите