№ 23332
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110158493 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД от Д. К. К.,ЕГН
**********,с адрес [адрес],против С.о.,с адрес [адрес],представлявана от
кмета В. Т.,а при условията на евентуалност – срещу Н.п.м. при ***,с адрес
[адрес],представляван от П.С.,с искане за осъждане да бъде изплатено
обезщетение в размер от 6000 лева ( след допуснато изменение на иска по
размер по реда на чл.214 от ГПК ) за неимуществени вреди,която искова
претенция е предявена като частичен иск от сумата от 200 000 лева,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 14.08.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди,че в тъмната част на денонощието – между
23 часа и 00,00 часа на 14.08.2021 г. срещу 15.08.2021 г. ищцата К. претърпяла
инцидент като паднала в необезопасена,несигнализирана осветителна и
вентилационна коридорна шахта,т.нар английски двор. Ищцата сочи,че със
свои приятели се прибирала от концерт и в градинката до Н.п.м. попаднала в
необозначена и неосветена шахта. Вследствие на падането си ищцата били
транспортирана до [фирма],където поставили диагноза „двустранна фрактура
на петните кости“. Твърди се,че ищцата не могла да движи глезенните
стави,имала силен оток и болки като на 19.08.2021 г. е извършена операция
чрез фиксация с плака и винтове. В исковата молба се сочи,че ищцата била
изписана на 23.08.2021 г. като й били дадени препоръки за щадящ
режим,както и приемала лекарства – антибиотик и болкоуспокояващи.
Поддържа се,че впоследствие ищцата К. е претърпяла още две хирургични
интервенции – на 01.03.2022 г. и на 18.05.2022 г. за отстраняване на
имплантирани уреди. Ищцата твърди,че непосредствено след операциите се е
налагало да ползва инвалидна количка,имала затруднения в ежедневието
1
си,започнала да страда от безсъние,а и към настоящия момент изпитва болки
в петите,глезените,колената,което налага прием на аналгетици. В исковата
молба се сочи,че е налице невъзможност за пълно възстановяване на петите и
глезените като на лявата пета и глезен е видима деформацията и се налага
ползване на ортопедични обувки и стелки. В исковата молба се поддържа,че
заради непрекъснатия прием на лекарства ищцата е увеличила теглото си и
има проблеми със стомаха. Ищцата К. твърди,че вследствие на инцидента се
затворила в себе си,станала раздразнителна,изпитвала тревожност,за което е
посетила психиатър и което налага ползване на медикаментна терапия.
Ищцата поддържа,че инцидентът е настъпил на място,което е публична
общинска собственост,при което първият ответник е пасивно легитимиран да
отговаря за осигуряване безопасността. При условията на евентуалост –
предвид това,че сградата,към която принадлежи шахтата е сградата на Н.п.м.
за евентуалния ответник е налице задължение да осигурява поддържане на
сградата в обезопасен вид. Ищцата моли съда да постанови решение,с което
да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от С.о. с
изразено становище,че не е изяснено къде точно е настъпил
инцидентът,твърди се,че не се касае за необезопасена шахта,а за обезопасено
стълбище към приземния етаж,към което е изграден парапет. Твърди се,че
стълбището е осветено от разположените в парка осветителни тела.
Формулирано е възражение за съпричиняване с довода,че ищцата е нарушила
законови норми и е имала нелогично поведение при придвижването си като се
изтъква,че в нарушение на нормативната уредба ищцата е преминала през
зелена площ,а и мястото,където се твърди да е настъпил инцидентът не се
намира в близост до пешеходната алея. Оспорени са твърденията на ищцата за
претърпените неимуществени вреди. Твърди се,че за поддържане на сградата
отговаря Н.п.м.,поради което ако вредите са произтекли от намиращото се в
сградата стълбище,то С.о. не е пасивно легитимирана да отговаря за тези
вреди. Ответната страна моли съда да отхвърли исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
Н.п.м. със становище,че исковата претенция е неоснователна. Твърди се,че
мястото,в което ищцата твърди да се е придвижвала представлява „Ц.г.“,която
е добре осветена,с поставени алейни настилки и изградено видео
наблюдение,а мястото,на което се твърди да е настъпил инцидентът не е на
алеите или в близост до тях. Сочи се,че въпросното място представлява т.нар.
английски двор,към който е осигурен подход със стълби. Твърди се,че
пространството на английския двор е отдалечено от алеите в градинката,както
и е отделен от зелените площи с дървена и храстовидна растителност. Сочи
се,че сградата на музея представлява паметник на културата и не е налице
законова възможност за допълнително обезопасяване. Изложени са
твърдения,че се оспорват неимуществените вреди,търпени от ищцата. Сочи
се,че единствената причина за настъпване на инцидента е поведението на
ищцата. Ответникът моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
2
следното :
Установява се от акт за публична държавна собственост,че имот с
идентификатор [идентификатор] е актуван като публична държавна
собственост.
Представени са лист за преглед на пациент Д. К. К. и доказателство за
извършена рентгенография на гръден кош и бял дроб.
Видно от болнични листове,издадени на Д. К. К.,разрешен е отпуск
поради временна неработоспособност за периода 16.08.2021 г. до 21.11.2021
г.,от 01.03.2022 г. до 20.03.2022 г.,както и от 18.05.2022 г. до 20.06.2022 г.
По делото са представени епикризи,издадени относно пациент Д. К. К.
от отделения по ортопедия и травматология.
Според приетото заключение по съдебно-психологичната експертиза Д.
К. К. никога не е боледувала от същинско психично заболяване,а по повод
преживяната злополука е преживяла страдания от психологичен
характер,произтичащи от ограничената възможност да общува,както и от
поставянето й в зависимост от близките,т.е. Д. К. е преживяла адаптационно
разстройство,причинено от стрес,смесено тревожно депресивно
разстройство,адаптационната реакция трае около 6 месеца,а тревожно
депресивното разстройство е около две години. При Д. К. е проявена остра
стресова реакция,която обичайно трае около два – три дни,при съобразяване
конкретната динамика на протичане на съС.ието на Д. К. се е достигнало до
емоционална нестабилност и отдръпване от социални контакти,не може да
бъде направена точна и коректна прогноза за възстановяването й,тъй като при
наличието на болки в краката и на белези се достига до изчерпване не само на
физическите,но и на психическите сили.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че процесният участък по местонастъпване на
инцидента представлява стоманобетонна подпорна стена,поддържаща терена
на „Ц. градина“ откъм страната на Н.п.м. при ***,между подпорната стена и
сградата е оформено пространство тип английски двор,а предвид
денивелацията на терена са оформени няколко секции с хоризонтални каменни
шапки,имащи роля на предпазен бордюр – първата секция с дължина около 16
м.,следващите със средна дължина около 2,7 м. и последна хоризонтална част
от около 4 м. Изпълненият бордюр с хоризонтални каменни шапки е от дялан
къмък с височина 15 см. и широчина около 65 см. Английският двор е с
променлива височина – между 1,65 м. и 3,55 м.,между английския двор и най-
близкото пешеходно пространство е изпълнено озеленяване – затревена площ
с храсти,най-малкото разС.ие между пешеходната алея и бордюра на
английския двор е 5,80 м. Според експертното заключение затревените площи
и подпорната стена,обслужваща английския двор са извън всякакви
пешеходни пространства,до пространството на английския двор не е възможен
свободен достъп нито от страна на музея,нито от страна на
градината,английският двор попада в имот с идентификатор
[идентификатор],а сградата на музея е в поземлен имот с идентификатор
68134.100.63,сградата на музея представлява паметник на културата и
допустимите намеси се изразяват в консервационно-резервационни дейности.
Стълбището и коридора към него не представляват шахта,чрез която да се
3
достъпва до мрежите на техническата инфраструктура.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза се установява,че при Д. К. К. се установява счупване на двете
петни кости,такова счупване се получава при падане от високо върху долните
крайници,по медикобиологични характеристики увреждането представлява
трайно затруднение движението на крайника с обичаен ход на възстановяване
от поне 4-5 месеца,като е налице силна болка при счупване на тези кости.
Двете петни кости са лекувани оперативно,след което са извършени
последващи интервенции за премахване на металите,при преглед на ищцата се
установява оточност на глезените,наличието на белези с траен поС.ен
характер на дясна пета отзад
Установява се от писмо от Н.и.н.к.н.,че Н.п.м. и сградата на [адрес]
попадат в обхвата на територия със статут на групов паметник на културата.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля Б. се установява,че с ищцата заедно с техни приятели вечерта
отишли в Ц. градина,за да пийнат и в един момент ищцата отишла да търси
тоалетна. Според свидетеля Б. се е чул удар от падане и като отишли на
мястото видели,че ищцата е паднала в трап,намиращ се отстрани на
Природонаучния музей. Свидетелят Б. е депозирал показания,че Д. е паднала
от височина около 2-3 метра,а височината на парапетите е около 20 см. и това
ги прави удобни,за да се спънеш в тях. Свидетелят Б. е казал,че на мястото
нямало поставени обезопасителни ленти или табели,след падането Д. не
можела да излезе сама,а свидетелят заедно с техен приятел са я извадили.
Разпитан в съдебно заседание,свидетелят Д. е казал,че са били с приятели в
парка до Н.г. и тогава Д. паднала в трап от височина около 3 метра,около който
няма обезопасителни табели. Свидетелят Д. е депозирал показания,че са
извадили Д. от трапа и тя не можела да стъпва на единия крак. Свидетелката
Н. К.,майка на ищцата в открито съдебно заседание сочи,че узнала за
инцидента от телефонно обаждане на 15 август сутринта като Д. обяснила,че
паднала в шахта в английския двор в непосредствена близост до Н.п.м.,когато
видяла на първи път своята дъщеря след инцидента Н. К. забелязала,че има
силен оток и посиняване на краката,както и Д. била силно разстроена. Според
свидетелката Н. К. нейната дъщеря претърпяла оперативни интервенции,след
което около три месеца не могла да ходи,а трябвало да използва инвалидна
количка,впоследствие се наложило провеждане на рехабилитация,както и
последващи оперативни интервенции за премахване на винтовете и плаките
на краката. От показанията на свидетелката Н. К. се установява,че Д. К. се
променила – сринала се психически,затворила се в себе си,а и се проявили
проблеми със щитовидна жлеза и инсулинова резистентност. Според
показанията на свидетелката К. Д. е претърпяла инцидент през лятото на 2021
г.,видели се за първи път около две седмици след инцидента и на свидетелката
направило впечатление,че Д. е изтощена психически и физически,тормозел я
фактът,че непрекъснато се нуждае от чужда помощ. Свидетелката К. депозира
показания,че след всяка операция при Д. се проявявали засилване на
болката,както и проява на повишена тревожност. Според свидетелката К. Д. се
притеснява от белезите от операциите,както и изпитва болки,налага се
провеждане на консултации с психолог. От показанията на свидетелката Г. се
установява,че работи в Н.п.м. при *** от около 10 години и знае,че сградата е
4
паметник на културата. Според свидетелката Г. откъм Ц. градина има
английски двор,откъм градината има пешеходна алея с поставени пейки и
тревна площ,а и подпорната стена завършва с бордюр с ширина около 50
см.,откъм градинката и [адрес] има прожектори,които се включват,когато
стане тъмно. Според свидетелката Г. обезопасителни ленти се поставят около
сградата през зимата,за да сигнализират при топене на снега или при
извършване на ремонтни дейности. Свидетелката Ч. е казала,че е служител на
музея от около 10 години и знае,че откъм Ц.г. има подпорна стена,която е
каменна и завършва с каменни шапки с широчина 30-40 см. като подпорната
стена е стъпаловидна.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.49 от
ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че са
настъпили вреди,вредите са пряка и непосредствена последица от действия
или бездействия по повод на работа,на която ответникът е възложител.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна по своя характер отговорност,с
която възложителят на работа е длъжен да обезвреди трети лица за причинени
им имуществени и/или неимуществени вреди при или по повод на
възложената работа. Възложителят на работата отговаря за обезвреда на
чужди виновни действия или бездействия като отговорността му при
твърдения за допуснато бездействие може да бъде ангажирана,ако бъде
доказано по категоричен и несъмнен начин,че е било налице основание за
извършване на определени действия,т.е. отговорност за бездействие
възниква,когато не е реализирано дължимо по силата на нормативен акт
действие. Отговорността за възложителя на работата възниква в следните
хипотези – ако вредите са причинени виновно от лицето,на което е възложена
работата,чрез действия,които съставляват извършване на възложената работа
или чрез бездействия за изпълнение на задължения,които произтичат от
закона,техническите и други правила или от характера на работата,когато
вредите са пряко причинени от лицето,на което е възложена работата чрез
действия,които не са изпълнение на самата работа,но са пряко свързани – в
този смисъл ППВС № 9/1966 г. Отговорността на възложителя не би могла да
бъде ангажирана,ако лицето,на което е възложена работата,не е причинило
вреда,ако неговите действия не са противоправни и виновни или ако вредата
не е била причинена при или по повод на работата – в този смисъл решение №
308/03.01.2018 г.,постановено по гражд.дело № 1068/2017 г. по описа на ВКС.
Уважаването на исковата претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45
от ЗЗД е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки –
деяние,вреда,причинна връзка между деянието и вредата,а съгласно чл.45,ал.2
от ЗЗД е установена презумпция за вина. Липсата на някоя от предвидените
материалноправни предпоставки за уважаване на иска обосновава извод,че
исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд намира,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен несъмнен извод,че
ищцата К. в тъмната част на денонощието между 23 часа на 14.08.2021 г. и
00,00 часа на 15.08.2021 г. е претърпяла травматично увреждане,състоящо се в
счупване на петни кости,вследствие на което е претърпяла силни
5
болки,възстановителен и рехабилитационен период,както и инцидентът се е
отразил на психологичния й статус,в която насока съдът взе предвид
представените епикризи и болнични листове,както и отчете приетите
експертни заключения по съдебно-медицинска и съдебно-психологична
експертизи. В подкрепа на извода,че на ищцата К. са причинени вреди са и
ангажираните свидетелски показания на разпитаните свидетели Н. К. и
К.,чиито показания са непротиворечиви и установяват настъпилата промяна
както в здравословното съС.ие на ищцата,така и в психологичното й съС.ие –
свидетелките са депозирали показания за наличието на продължителен
възстановителен период,както и за изпитване на стрес и тревожност у ищцата
Д. К.. Както беше посочено обаче,наличието на вреди представлява една от
изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция,т.е. за
уважаване на иска е необходимо пълното доказване,че са налице и другите
предвидени по закон материалноправни предпоставки. Софийският районен
съд приема,че не се доказва ответната страна да е допуснала бездействие,с
оглед което да са настъпили вредите. Когато не е проведено пълно доказване
да е допуснато неизпълнение на дължимо действие,не е налице основание за
ангажиране отговорността на ответната страна. Макар от представените по
делото доказателства да се установява,че мястото,където е настъпил
инцидентът,попада в имот с идентификатор [идентификатор],който е
публична общинска собственост,липсва основание да бъде ангажирана
отговорността на ответника С.о.. Принципно вярно е,че съгласно чл.11 от
Закона за общинската собственост имотите и вещите общинска собственост се
управляват в интерес на гражданите и с грижата на добър стопанин. В
конкретния случай обаче,не може да се счита,че ответната община – ответник
по главния иск е допуснала неизпълнение на свои задължения,от които пряко
да са произтекли вредите за ищцата Д. К.. От съвкупния анализ на
доказателствата по делото се установява,че инцидентът е настъпил като
ищцата е паднала при механизъм падане от високо върху долните крайници в
английски двор,намиращ се в непосредствена близост до Н.п.м. при *** като
английският двор е отделен от Ц. градина чрез подпорна стена с различна
височина при съобразяване денивелацията на терена,отчитайки заключението
по съдебно-техническата експертиза като при съобразяване етажността на
бордюра върху горната част на подпорната стена са разположени каменни
шапки с широчина от около 65 см. и височина 15 см. Съдът приема,че
наличието на изграден бордюр с подобни височина и широчина,който бордюр
отчетливо се забелязва спрямо зелените площи позволява да бъде
възприето,че зелените площи се разпростират до изградения бордюр,като чрез
изграждане на подпорната стена е положена дължимата грижа и не могат да
бъдат възприети доводите на ищцата чрез процесуалния й представител,че на
мястото е следвало да бъдат поставени решетки. Следва да се посочи,че не
може да бъде възприето,че за ответната страна е възникнало по силата на
нормативен акт задължение за поставяне на решетки,което задължение да не е
изпълнено,съответно съдът счита,че е недоказано да е допуснато
противоправно бездействие. В тази насока съдът намира,че следва да бъде
отчетено и обстоятелството,че сградата попада в обект групов паметник на
културата и по отношение на тези обекти е допустимо реализиране на
консервациони дейности с оглед запазване автентичния вид и архитектурен
облик. С оглед обстоятелството,че според приетото заключение по
6
изслушаната съдебно-техническа експертиза между подпорната стена и
пешеходната алея е налице разС.ие от около 5,80 метра,както и с оглед
наличието на разположена растителност – зелена площ с
храсти,мястото,където е настъпил инцидентът не представлява общо достъпно
за преминаване място,а предпоставки за настъпване на инцидента са
отклоняване от пешеходната алея и навлизане в затревеното
пространство,което изключва наличието на предпоставки за ангажиране
отговорността на ответната община. Изложените съображения мотивираха
съда да счете,че исковата претенция по главния иск подлежи на отхвърляне.
С оглед отхвърляне на главния иск се реализира процесуалната
предпоставка да бъде разгледана и предявената при условията на
евентуалност искова претенция. Софийският районен съд намира,че и
исковата претенция,предявена при условията на евентуалност срещу Н.п.м.
при *** също подлежи на отхвърляне. Не може да бъде възприет доводът на
ищцата К. чрез процесуалния й представител,че евентуалният ответник е
допуснал съС.ие на неизправност на съоръжение на техническата
инфраструктура,в която насока експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза сочи,че т.нар.английски двор представлява тясно
пространство,подобно на коридор,което от едната страна граничи с Н.п.м. при
***,а от другата страна е изградена подпорна стена предвид денивелация на
терена като достъпът до този т.нар. английски двор е чрез ползване на стълби
като според експерното заключение това пространство не представлява шахта.
Предвид това,че английският двор е отделен от градината чрез подпорната
стена,която има каменни шапки,надвишаващи повърхността на терена над 15
см. и предвид ширината на тези бордюри от около 60 см.,съдът счита,че е
недоказано,че ответникът Н.п.м. при *** е допуснал бездействие,което да дава
основание за ангажиране отговорността му. Ако не бъде доказано наличието
на противоправно деяние,то липсва основание за уважаване на иска. Съдът
приема,че не може да бъде възприето,че ответникът Н.п.м. при *** не е
изпълнил свое задължение,от чието неизпълнение да са произтекли вредите.
Както беше посочено,мястото на настъпване на инцидента не представлява
общо достъпно място,нито е разположено в близост до пешеходната алея и
разположените на пешеходната алея пейки,а за достигането му е било
необходимо преминаване през зелените площи като не се доказва механизмът
на настъпване на инцидента да е провокиран от допуснато бездействие на
служители на Н.п.м. при ***. Развитите съображения мотивираха съда да
отхвърли исковата претенция и по евентуалния иск.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от
ЗЗД,предявен от Д. К. К.,ЕГН **********,с адрес [адрес],против С.о.,с адрес
[адрес],представлявана от кмета В. Т.,за осъждане на ответника да заплати
сумата от 6000 ( шест хиляди ) лева,предявена като частичен иск от 200 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди,настъпили вследствие на
злополука на 14.08.2021 г.
7
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от
ЗЗД,предявен от Д. К. К.,ЕГН **********,с адрес [адрес],против Н.п.м. при
***,с адрес [адрес],представляван от П.С.,за осъждане на ответника да заплати
сумата от 6000 ( шест хиляди ) лева,предявена като частичен иск от 200 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди,настъпили вследствие на
злополука на 14.08.2021 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8