Р Е Ш
Е Н И Е №2024
гр. Бургас, 22
ноември 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на седми ноември, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар Йовка Банкова и с участието на
прокурора Дарин Христов, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 1900/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 185 и сл. АПК.
Образувано е по протест, подаден от прокурор в
Окръжна прокуратура Бургас против чл. 9, ал.2 и чл.21, т.4 от Наредба № 1 за обществения ред на
територията на Община Малко Търново,
приета с решение № 71/22.04.2016 г. на Общински съвет – Малко Търново (протокол
№7/22.04.2016 г.).
Подателят на протеста счита, че оспорените
норми са незаконосъобразни, защото противоречат на разпоредби от нормативен акт от по-висока
степен- ЗЗШОС и ЗОБВВПИ. Иска отмяната им и присъждане на сторените по делото,
разноски.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас поддържа подадения протест. Счита че следва да бъде уважен
като основателен, по подробно изложените в него аргументи, а цитираните норми-
отменени, като противоречащи на нормативни актове от по- висока степен.
Ответникът - Общински съвет – Малко Търново не
изпраща представител, не изразява становище по спора.
І. ПО
ДОПУСТИМОСТТА:
С протеста се оспорва подзаконов нормативен акт,
каквато възможност е предвидена в чл. 185, ал.2 АПК.
Подаден е от страна, със законово признат правен
интерес от оспорване- чл. 186, ал.2 АПК, поради което е
процесуално допустим.
ІІ. ФАКТИТЕ:
С докладна записка изх. рег. № 61-00-55/14.04.2016г.
кметът на Община Малко Търново внесъл предложение за приемане на нова Наредба №
1 за обществения ред на територията на
Община Малко Търново, ведно с проект на подзаконовия нормативен акт/л.11
от делото/ и за отмяна на действащата към момента Наредба № 1 за обществения
ред на територията на Община Малко
Търново, приета с решение № 18/10.12.1999г. Мотивирал се с динамичното
изменение на законодателството за периода от 1999г. до момента. Посочил, че
след публикуване на проекта на наредбата на интернет страницата на Община Малко
Търново предложения за изменение и допълнение на проекта не са постъпили.
На 12.02.2016г. председателя на Общински съвет
Малко Търново изпратил до кметовете и кметските наместници на населените места
в община Малко Търново проект на Наредба №1, с искане същият да бъде
разпространен по подходящ начин и сведен до знанието на местното население и
жителите на населените места за мнения и предложения, със срок за подаването им
до 10.03.2016г.
Съобщение за изготвения проект на Наредба било
публикувано и на интернет сайта на Община Малко Търново на 4.02.2016г. и на 25.03.2016г. , за което бил съставен
констативен протокол.
Обсъждане на проекта било проведено в Комисия „Правни
въпроси и обществен ред“.
Наредба № 1 за обществения ред на територията
на Община Малко Търново била приета с
решение по т. 71 по протокол № 7 от 22.04.2016 г. на Общински съвет Малко
Търново.
ІІІ. ПРАВОТО:
Според чл. 7, ал. 2 от Закона за
нормативните актове /ЗНА/, наредбата се издава за прилагане на отделни
разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а
според чл. 8 ЗНА, всеки общински
съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове
от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение.
В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 АПК. Като компетентни
да издават нормативни /подзаконови/ административни актове, разпоредбата на чл. 76, ал. 1 АПК сочи, изрично
овластените от Конституцията или закон органи,
в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗНА, доколкото се отнася
до всички нормативни актове.
Като колективен орган на местното самоуправление
по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗМСМА, общинският съвет
е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативните
актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение.
Чл. 21, ал. 1 ЗМСМА регламентира
правомощията на този орган, а ал. 2 на нормата предвижда, че в
изпълнение на правомощията си по ал. 1, общинският съвет приема правилници,
наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.
Изложеното до тук предпоставя извод, че правото на
общинския съвет да приема подзаконови нормативни актове, е признато от закона,
но неговия обхват е сведен до възможността за регулация на обществени отношения
с местно значение, в случаите когато това не е предоставено в изключителната
компетентност на други органи – чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА.
Тук следва да се подчертае отново, че общинският
съвет има и признато право да издава наредби за детайлизирана регламентация и
на обществени отношения, регулирани със закон, тогава когато е необходимо
отчитане на местната специфика на тези отношения, но само когато е налице
изрична делегация на това право със съответния закон.
В случая, с Наредба №1 са уредени обществени
отношения с местно значение, свързани с опазване на обществения ред.
В хода на производството по приемане на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Спазено е
изискването за форма.
Според настоящия
съдебен състав, протестираните разпоредби на чл. 9, ал.2 и
чл.21, т.4 от Наредба № 1 за обществения
ред на територията на Община Малко
Търново са издадени при липса на компетентност, защото преуреждат обществени
отношения, които вече са регламентирани от нормативен акт от по - висока
степен.
Тези норми не уреждат, съобразно нормативните
актове от по-висока степен, неуредени с последните обществени отношения с
местно значение.
Поради това и защото нормата на чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 196 от АПК задължава съда да
обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
съответния оспорен текст от наредбата на всички основания, предвидени по чл. 146 от АПК, следва да бъдат
обявени за нищожни.
Съображенията за това са следните:
С разпоредбата на чл. 9, ал.2 от наредбата, е
предвидена забрана за „ за пускане на озвучителни и музикални уредби, както и
изпълненията на певци, групи и оркестри на живо в заведения за хранене и
развлечения и други туристически обекти, в часовете от 14:00 до 16:00 часа и от
22:00 до 8:00 часа за зимен период и в часовете от 14:00 до 16:00 часа и от
23:00 до 8:00 часа за летен период. Административно-наказателна отговорност
носят лицата, осъществяващи търговска дейност в съответното заведение.“
Нормата преурежда
уредени със ЗЗШОС обществени отношения.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от този закон определя обхвата на
приложението му: за шума в околната среда, на който хората са изложени в
урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в
урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в
районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и
научноизследователски организации. Ал.2 на текста сочи хипотезите, изключващи
приложението на закона: за шума, предизвикан от лицето, подложено на неговото
въздействие; предизвикан от домашни дейности; предизвикан от съседи в жилищни
сгради; на работните места; в транспортните средства и в зони на военни
действия.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС, делегира право
на общинските съвети с наредба, приета по реда на ЗМСМА, да определят изискванията
към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради.
Повече от очевидно е, че нормата на чл. 9,
ал.2 от наредбата не определя изискванията към шум, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради.
На практика тя преповтаря и частично изменя изискванията към
шума по отношение на обекти, попадащи в обхвата на приложното поле на
разпоредбата на чл.16а от ЗЗШОС.
Общинският съвет не разполага и с компетентност да определя
субекта на нарушение.
На първо място, защото след като не е овластен да въвежда
забрана, общинският съвет няма правомощие да предвижда санкции за нарушаването
й. И на следващо място, защото „субекта на нарушение“ е елемент от хипотезата
на санкционна норма и този субект е изрично определен с разпоредбите на чл. 34а
и 34б от ЗЗШОС.
Идентичен е подходът на Общински съвет Малко Търново и при
приемането на чл.21, т.4 от Наредба № 1.
С последната е въведена забрана за „продажба на пиротехнически
изделия (пиратки, ракети, пиротехнически батерии и др.), предназначени за
увеселителни цели на лица под 18- годишна възраст“.
Изводът за липса на компетентност в случая, е предпоставена от
липсата на законова делегация на право, за уреждане на отношения, свързани с
дейностите, касаещи пиротехническите изделия и от факта, че тези отношения не
могат да бъдат определени като такива от местно значение.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОБВВПИ, изрично предвижда
относимост на законовата регламентация по отношение на всички видове дейности,
извършвани с и по отношение на пиротехнически изделия.
Законът предоставя право за издаване на подзаконови нормативни
актове по приложение на отделни негови разпоредби на Министерски съвет и
определени министри, но не и на общинските съвети.
Това е така, защото е отчетена значимостта на обществените
отношения, свързани с използването на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и
пиротехнически изделия, което както бе посочено изключва квалифицирането им
като такива с местно значение.
За яснота следва да се посочи, че законът с чл.8, детайлно разграничава видовете пиротехнически
изделия, като изчерпателно ги определя, без да допуска примерно изброяване.
Категорично определя и забраните, свързани с продажбата им на
база възрастов критерий- чл. 48, ал.3.
Съдът отбелязва, че разпоредбите на чл.8 и чл.48, ал.3 от ЗОБВВПИ са изменени с ДВ, бр. 37 от 2019 г., като изрична регламентация е
съществувала и към датата на приемане на оспорените норми.
Съдът посочва и че разпоредбата на чл.192а от АПК, го
задължава да извърши преценка за съответствие на подзаконовия нормативен акт с
материалния закон към момента на постановяване на съдебното решение.
С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено своевременно
направеното и доказано искане на протестиращата страна, за присъждане на
разноски в размер на 20лв. за обнародване на оспорването в ДВ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 193, ал.1 АПК, Административен
съд - Бургас, ХІV- ти състав,
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ разпоредбите на чл.
9, ал.2 и чл.21, т.4 от Наредба № 1 за
обществения ред на територията на Община
Малко Търново, приета с решение № 71/22.04.2016 г. на Общински съвет – Малко
Търново (протокол №7/22.04.2016 г.).
ОСЪЖДА Общински съвет Малко
Търново да заплати на Окръжна прокуратура Бургас сума в размер на 20.00
/двадесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението да се обнародва по реда на чл. 194 от АПК, след влизането
му в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд на Република България в 14 -дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: