Решение по дело №1657/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от С. М. П., [ЕГН], от с. Равнец, ул. „Камчия“ №10, чрез процесуален представител адвокат А. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000857 от 27.08.2024г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“. Със заповедта на С. М. П. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че оспорения акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в обстоятелствената част на заповедта не било посочено с кои наказателни постановления са били отнети контролните точки и дали същите са влезли в сила, като дори да са връчени по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят не е бил уведомен за това. П. сочи, че не е получил и уведомление от органите на МВР за намаляване на контролните му точки с 2/3. Отделно от това твърди, че с отнемане на свидетелството му за управление бил поставен в невъзможност да упражнява дейност, свързана с ежедневно управление на автомобил. Иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. А., поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира присъждане на разноските по делото, изразяващи се в заплатен депозит за СТЕ и за адвокатско възнаграждение.

Ответникът, В. Н. С. - полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000857 от 27.08.2024г., полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, разпорежда да бъде иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП (л.5).

В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки, с влезли в сила НП, както следва:

1. НП №21-7779-000254/07.04.2021 на РУ-Камено, влязло в сила на 28.05.2021г., с което се отнемат 12 контролни точки (л.11);
2. НП № 22-0434-000210/17.10.2022г. на 02РУ-Бургас, влязло в сила на 11.11.2022г., с което се отнемат 6 контролни точки (л.12);
3. НП № 23-0434-000037/01.02.2023г. на 02РУ-Бургас, влязло в сила на 08.03.2023г., с което се отнемат 6 контролни точки (л.13);
4. НП № 23-0434-000291/23.05.2023г. на 02РУ-Бургас, влязло в сила на 21.06.2023г., с което се отнемат 10 контролни точки (л.14);
5. НП № 24-7779-000190/16.07.2024г. на РУ-Камено, влязло в сила на 01.08.2024г., с което се отнемат 18 контролни точки (л.15)

Според заповедта, с отнемането на тези контролни точки П. е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Посочените в заповедта наказателни постановления са представени по делото, като всяко едно от тях съдържа и разписка за връчване, върху която е положен подпис, целящ да удостовери, че връчването е извършено на С. П. и датата на извършване на връчването.

По делото е представена справка картон на водача (л.7-10). Справката съдържа информация за съставени актове, издадени наказателни постановления и фишове на С. П.. Съдържа и информация за възстановяване на точки и преизчисляване, както следва:

- първоначални контролни точки към 01.01.2000г. – 39;

- възстановени контролни точки на 26.02.2009г.- оставащи точки:39;

- преизчислени точки след зареждане на данни на 31.01.2014г.- 33;

-възстановяване на контролни точки след 2 години без наказания на 16.11.2015г. - служебно възстановени 6 точки;

-възстановяване на контролни точки след 2 години без наказания на 15.03.2021г. - служебно възстановени 12 точки;

- частично възстановяване на контролни точки на 27.07.2024г. – с протокол №Р60-24/27.07.2024г. възстановени 13 точки.

Като доказателства по делото са приети Заповед№ 8121 з-1632/02.12.2021г.- (л.19-20), подписана от министъра на вътрешните работи, с която полицейските инспектори VI-IV степен в ОДМВР /т. 1.3.2./ са определени да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Представена е и Заповед № 251з-5636/10.10.2023г. (л.18), подписана от директор на ОДМВР Бургас, с която по т.1.8. полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.

В хода на съдебното дирене е открито производство по оспорване истинността на подписа, положен върху разписки, които са обективирани в наказателни постановления с номера НП № 22-0434-000210/17.10.2022г., НП № 23-0434-000291/23.05.2023г. и НП №23-0434-000037/01.02.2023г.

По делото е допусната и приета съдебно-почеркова /графична/ експертиза (л.40-45).

Според заключението на вещото лице, в разписките към посочените в обжалваната заповед наказателни постановления с номера НП № 22-0434-000210/17.10.2022г. и НП №23-0434-000037/01.02.2023г., подписът, целящ да удостовери връчването им, не е изпълнен от С. М. П..

По отношение на НП №23-0434-000291/23.05.2023г., подписът върху отрязъка, озаглавен „Разписка“, е положен от жалбоподателя.

II. ПРАВОТО:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В. Н. С. заема длъжността полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ и по силата на т.1.8 от заповед № 251з-5636/10.10.2023г. (л.18), издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. Освен това със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи е оправомощен и да осъществява контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната от него територия (л.19-20).

Спазена е предвидената от закона писмена форма.

Административният орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Според чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в оспорената заповед.

В настоящия случай, органът е приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила наказателни постановления, въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки, за периода 28.05.2021г.-01.08.2024г., поради което същият е бил длъжен да върне СУМПС.

Фактът на влизане в сила на три от наказателните постановления, с които се отнемат общо 40 контролни точки, съдът приема за доказан, тъй като върху разписките, удостоверяващи връчването им, е положен подписът на жалбоподателя. Основание за този извод дават представените по делото разписки за връчване на НП, както и заключението на графичната експертиза, потвърждаващо истинността на подписа, изпълнен от жалбоподателя върху разписката за връчване на НП №23-0434-000291/23.05.2023г.

Не е доказан обаче фактът на влизане в сила на наказателни постановления с номера НП №22-0434-000210/17.10.2022г. и НП №23-0434-000037/01.02.2023г., с които се отнемат общо 12 контролни точки, тъй като според вещото лице положените подписи върху отрязъка, озаглавен „Разписка“ към тези НП, не принадлежат на С. П.. При това положение не може с категоричност да се приеме, че посочените две НП са редовно връчени на жалбоподателя.

Преценката за влизане в сила на наказателното постановление е елемент от фактическия състав на чл.171, т. 4 ЗДвП, защото само въз основа на влезлите в сила наказателни постановления могат да бъдат отнети контролни точки и следователно да настъпи, при достигане на установения в закона брой, ex lege загубване на правоспособността на водача, в резултат, на което и официалният удостоверителен документ – свидетелството за управление, престава да съответства на действителния правен статус на водача и следва да бъде върнато или иззето.

В случая не става въпрос за оспорване на материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, а става въпрос за установяване на фактическия състав, при който се създава официалният свидетелстващ документ, за да може съдът да се позове на материалната му доказателствена сила.

Въпреки това, съдът намира, че заповедта е материално незаконосъобразна, защото не са реализирани кумулативно изискуемите предпоставки на чл.171, т. 4 ЗДвП - 1.) загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството.

Не е доказана първата изискуема предпоставка за налагане на принудителната административна мярка - загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед.

Според разпоредбата на чл.2 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.; действаща към процесния период), при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В случая към 01.01.2000г., според справката картон на водача, жалбоподателят е разполагал с първоначален брой от 39 точки. Такъв е броят на точките и към 26.02.2009г. - до момента на издаване на НП от 25.05.2013г., с което са му отнети 6 точки. Същите на 16.11.2015г. са били възстановени на водача поради изтичане на период от 2 години без наказания (ред 13 от справката).

Впоследствие през 2017г. и 2019г. с две НП /които не са предмет на обжалваната заповед/ са били отнети общо 12 точки, същите служебно възстановени на 15.03.2021г. след изтичане на 2 години без наказания (ред 25 от справката).

Т.е. към 15.03.2021г. жалбоподателят отново е разполагал с максималния брой точки от 39.

С наказателно постановление НП №21-7779-000254/07.04.2021г. са му били отнети 12 контролни точки, т.е. към датата на влизане в сила на посоченото НП - 28.05.2021г., оставащите точки са били в размер на 27.

С НП № 22-0434-000210/17.10.2022г. и НП № 23-0434-000037/01.02.2023г. на водача са били отнети общо 12 контролни точки. Доколкото обаче от заключението на експертизата се установи, че тези НП не са били връчени на жалбоподателя, респ. не са влезли в сила, следва да се приеме, че броят на контролните точки на жалбоподателя е останал 27.

Впоследствие е било издадено НП № 23-0434-000291/23.05.2023г. на 02РУ-Бургас, влязло в сила на 21.06.2023г., с които са отнети 10 контролни точки.

От остатъка от 27 контролни точки следва да се извадят 10, т.е. остават 17 контролни точки.

Отделно от това, според справката на 27.07.2024г. на водача служебно са възстановени 13 контролни точки съгласно протокол №Р60-24 от 27.07.2024г.

Този факт е признат от ответника с направените вписвания в справката картон на водача и е благоприятен за жалбоподателя, поради което съдът го приема за доказан.

Тук следва да се посочи, че справката картон на водача е издадена на основание чл. 25, ал. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., според който броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет в отдел /сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и се отразяват в автоматизирана информационна система. Следователно справката представлява годно доказателствено средство – удостоверителен документ.

Т.е. към датата на издаване на горепосочения протокол за частично възстановяване на точки - 27.07.2024г. жалбоподателят е разполагал с 30 контролни точки (17+13 = 30).

След като от остатъка от 30 точки се извадят 18 контролни точки, отнети с последното наказателно постановление № 24-7779-000190/16.07.2024г., за което не се спори, че към датата на издаване на оспорената заповед е влязло в сила, то за жалбоподателя ще е налице остатък от 12 точки.

Или към датата на издаване на оспорената заповед след приспадане на точките, отнети с процесните наказателни постановления, с оглед представените по делото разписки за връчване на НП и справката-картон, на жалбоподателя не са били отнети всички контролни точки, тъй като е установен остатък от 12 контролни точки.

При наличие на оставащи контролни точки правоспособността не е загубена.

Този извод прави ненужна преценката за реализиране на втората кумулативна предпоставка, регламентирана с нормата на чл. 157, ал.4 от ЗДвП- неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за правоуправление.

Поради изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 960 лева, представляващи платена държавна такса от 10 лева (л.26), депозит за експертиза в размер на 450 лв. (л.37) и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева според представения договор за правна защита и съдействие (л.24).

Поради изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, ІV състав на Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000857 от 27.08.2024г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Бургас да заплати на С. М. П., [ЕГН], от с. Равнец, ул. „Камчия“ №10, сума в размер на 960 лв., представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и протест.