Решение по дело №8/2020 на Административен съд - Кърджали

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер

година

21.05.2020

град

Кърджали

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кърджалийският

административен съд

състав

На

13.05.2020

година

В   публично  заседание  и  следния  състав:

Председател:

ВИКТОР  АТАНАСОВ

Членове:

АЙГЮЛ  ШЕФКИ  МАРИЯ  БОЖКОВА

и  при  участието  на

Секретар

Мелиха  Халил

Прокурор

Бонка  Василева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали

като  разгледа   докладваното  от

съдията  Виктор  Атанасов

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

номер

8

по описа  за

2020

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от А.Р.С. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.Я.С. от ***, със съдебен адрес ***, ***, против Решение №380 от 25.11.2019 год., постановено по АНД №1044/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №19-1947-000265 от 30.08.2019 год., издадено от началник сектор в РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали.

В жалбата касаторът заявява, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради противоречие с материалноправни разпоредби и нарушение на административнопроизводствените правила - касационно основание, определено в нормата на чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения за това, като сочи най-напред, че въззивният съд приел за изяснени от фактическа страна факти, които правилно кореспондират с доказателствата по делото и че от доказателствата по делото, оценени от съда в мотивите на атакуваното решение, става ясно, че действително, на Р. не е бил известен факта на служебно прекратената регистрация на МПС и административният орган не доказал наличие на уведомяването му за този факт. Счита, че е неправилен, в случая, изводът на въззивния съд при определяне на субективната страна на деянието, която преценил за непредпазливост, като форма. Сочи, че в случая, разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП определя, че прекратяването на регистрацията става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, което не се съобщава по никакъв начин на собственика на МПС, но че санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата се прилага изрично при пряк умисъл на деянието, т.е. на нарушителя е следвало да бъде ясно, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация и въпреки това същият да не се съобрази с тази законова норма. Според касатора, от това следва, че формата на вината при това нарушение следва да бъде пряк умисъл и това било възприето от съдебната практика на съдилищата в страната при подобен род казуси, но противно на това, въззивният съд постановил едно неправилно нарушение. При всичко това, според касатора, като единствено основателен се явявал изводът за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Предвид изложеното, с жалбата касаторът моли, да бъде отменено Решение №380 от 25.11.2019 год., постановено от Районен съд - Кърджали по АНД №1044 от 2019 год., с което е потвърдено наказателно постановление №19-1947-000265 от 30.08.2019 год., издадено от началник сектор в РУ - Кърджали при ОДМВР -Кърджали, с което му е наложено наказание по чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - „глоба”, в размер на 200/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца, като неправилно и постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и нарушение на административнопроизводствените правила, като спорът бъде решен по същество и бъде отменено атакуваното наказателно постановление.

Касаторът - А.Р.С. от ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адв.Я.С. от АК-***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображесния.

Ответникът по касация – началник сектор в РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт намира за правилен и законосъобразен. Намира също, че изложените доводи в обжалвания съдебен акт, за отсъствие на субективна страна за извършване на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъдат споделени, поради което предлага обжалваният съдебен акт бъде оставен в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е нарушение на закона -касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №380 от 25.11.2019 год., постановено по АНД №1044/2019 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №19-1947-000265 от 30.09.2019 год., издадено от началник сектор в РУ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от Закона за движение по пътищата, на А.Р.С. от ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба”, в размер на 200.00/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца и на основание Наредба №Із-2539 на МВР, са му отнети и 10/десет/ контролни точки, за извършено виновно нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 08.08.2019 год., в *** часа, в ***, на ул.„***”, жалбодателят управлявал мотоциклет „Сузуки”, с рег. № ***, в посока на ул.„***”, когато бил спрян за проверка от служители на ЗЖУ Кърджали - Ю. К. и С. Н., които, след направена справка установили, че посоченото МПС е с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП. Приели, че мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред, с което била нарушена разпоредбата на  чл.140, ал.1 от ЗДвП. Поискали от дежурния в РУ - Кърджали съдействие и на место пристигнали Д. В. и Й. Б. Свидетелят В. проверил документите на водача и установил, че същият управлява мотоциклета като собственик, видно от представения договор за покупко-продажба. Съставен бил АУАН, предявен и връчен на нарушителя, който го подписал без възражение. Въз основа на този АУАН, на 30.08.2019 год. било издадено атакуваното наказателно постановление, като в същото били възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Прието било, че с деянието е нарушен  чл.140, ал.1 от ЗДвП и били наложени предвидените наказания, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от показанията на посочените свидетели. Съдът е приел, че в събрания доказателствен материал не се констатират противоречия, които следва да бъдат обсъждани и че е установено, че при посочените в НП условия, жалбодателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, доколкото същото е било с прекратена регистрация. Посочил е, че видно от представените справки от началника на РУ -Кърджали, собственик на мотоциклета към датата на проверката е жалбодателят С., който го е придобил на 29.05.2018 година.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и затова следва да бъде разгледана по същество.

Съдът е посочил, че на жалбодателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и че посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Посочил е също, че за нарушение на този текст, административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и че разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Районният съд е приел за безспорно установено по делото, че на 08.08.2019 год., в град Кърджали, жалбодателят е управлявал личния си мотоциклет, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път и че това означава, че към момента на управлението и проверката, превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Съдът е  посочил, че регистрацията на мотоциклета е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Според районния съд, изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като е посочил, че за да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Посочил е, освен това, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо и че в случая са налице доказателства, че жалбодателят е собственик на въпросния мотоциклет, при което като такъв, той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация и съответно, че незнанието на фактически обстоятелства, не оправдава дееца. Съдът е приел, че това е така, тъй като права не може да се черпят от неправомерно поведение, различно от дължимото, въведено в закон, а от друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина - непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство. Съдът е отбелязъл, че съгласно  чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, но че такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.140 от ЗДвП, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Поради това районният съд е приел, че правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, за извършеното нарушение. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, районният съд е извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено, поради което и с решението по делото го е отменил.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, като в пълна степен споделя и направените въз основа на нея правни изводи. Кърджалийският административен съд намира, че районният съд е приложил правилно материалния закон и не е налице което и да е касационно основание за отмяна на неговото решение, като в тази връзка се явяват неоснователни твърденията и оплакванията на касатора, инвокирани в касационната жалба. При проведеното административнонаказателно производство по отношение на касатора А.Р.С. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на процесното наказателно постановление.

Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към административно-наказателна отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна страна. С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, в относимата редакция(Изм., ДВ, бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000 год. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата, а в разпоредбата на  чл.143, ал.15 от ЗДвП пък е предвидена възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП, от своя страна,  предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл.І/първо/ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „водач” е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото е безспорно установено, че касаторът А.Р.С. е управлявал посоченото МПС – мотоциклет „Сузуки Бургман”, поради което е имал качеството „водач” на МПС, а освен това, посоченото МПС е било негова собственост, съгласно договор за покупко-продажба от 29.05.2018 год. – факт, който не се оспорва, т.е. касаторът С. същевременно е имал и качеството „собственик” на управляваното от него МПС. Мотоциклетът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване – на ул.„***”, в посока към ул.„***” в ***, като това МПС, към датата 08.08.2019 год. е било със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на посочения мотоциклет е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, като съгласно същата, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В настоящия случай, регистрацията на този мотоциклет „Сузуки Бургман”, е била служебно прекратена още на датата 30.07.2018 год., който факт също не се оспорва.

Както бе отбелязано по-горе, по делото е безспорно установено, че към 08.08.2019 год., описаното МПС не е било регистрирано по надлежния ред, след като регистрацията му е била служебно прекратена на 30.07.2018 год., поради непререгистрирането му в установения от закона срок от новия собственик – в случая от касатора А.С.. На същата дата 08.08.2019 год. С. е управлявал това МПС по път, отворен за обществено ползване, т.е. освен качеството „собственик” на това МПС – мотоциклет, той е имал и качеството на „водач” на същия мотоциклет и така, с това си изпълнително деяние е нарушил  разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно е бил санкциониран на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, както правилно е приел и районният съд.

Настоящият състав намира за неоснователни доводите на касатора, изложени в жалбата, за липса на форма на вината – пряк умисъл, поради факта, че същият не е знаел за прекратената регистрация. В случая се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията, още повече, че в случая касаторът А.С. е собственик на описаното МПС и е бил пределно наясно, че не е изпълнил задължението си да го пререгистрира в законоустановения двумесечен срок. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципа „Ignorantia iuris neminem excusat” („Незнанието на закона не оправдава никого”). Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, за служебно прекратяване на регистрацията му. След като е имал най-напред качеството на собственик, касаторът е бил напълно наясно с факта, че не е пререгистрирал придобития от него на 29.05.2018 год. мотоциклет в срок до 29.07.2018 год. и съответно е бил длъжен да се осведоми, дали този мотоциклет има действаща регистрация/пререгистрация и като не го е сторил, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.

Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност, като небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост”. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като в конкретния случай, касаторът А.С. е управлявал собствения си мотоциклет, който не е пререгистрирал в законоустановения двумесечен срок. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, респ., за да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, не е необходимо същият да е действал умишлено, тъй като тази норма не изисква конкретна форма на вината, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Поради изложеното, правилно както АНО, така и решаващият състав на районния съд, са приели наличието на вина при извършване на нарушението от страна на касатора А.С., при форма на тази вина – непредпазливост, проявена като небрежност.

По изложените съображения, Кърджалийският административен съд намира, че при безспорност на установената фактическа обстановка по делото, решаващият състав на районния съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно съставомерността на описаното деяние от субективна страна, които изводи следва да бъдат споделени, а изложените в тази насока доводи в касационната жалба намира за неоснователни.

С оглед на всичко гореизложено касационната инстанция намира жалбата, подадена от А.Р.С. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.Я.С. от АК-***, с наведените в нея оплаквания и доводи, за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно и законосъобразно – постановено при правилно приложение на материалния закон, при вярна преценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и обосновани правни изводи и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид това, като такова, обжалваното решение следва с решението по настоящото дело, да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

                                     

Р      Е      Ш     И :

                  

        ОСТАВЯ В СИЛА Решение №380 от 25.11.2019 год., постановено по АНД №1044/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                         

 

 

 

                                                                                                             2.