Р Е Ш
Е Н И Е
№……./…….04.2017
г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 2072 по описа за 2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е от П.С.И. *** срещу „ГАМОР" ООД, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, иск за установяване на осн. чл.71 от ТЗ на членственото му
правоотношение с ответното дружество, тоест качеството му на съдружник с дялово
участие 250 от общо 500 дяла, което се оспорва от другия съдружник и управител
на дружеството А.Е.. В обективно съединение е предявен и иск за отмяна като
незаконосъобразни на взетите на 10.12.2014г. решения на ответното дружество, с
които на осн. чл.517, ал.З от ГПК се заличава ищеца като съдружник, дяловото му
участие в размер на 2500 лв. се поема от съдружника А.Е., размерът на
припадащата се част от имуществото на дружеството, съответна на дела от
капитала, съобразно чл.125, ал.З от ТЗ към края на м.11.2014г. е определен като
нулев, поради което е прието, че на ищеца не се дължи заплащане на парична
сума, променена е правната форма от ООД на ЕООД, освободен е ищеца от
длъжността управител на дружеството и е приет нов устройствен акт на ЕООД въз
основа на твърдения за противоречие с императивни законови разпоредби на
основание чл.74, ал.1 от ТЗ.
Искът
с правно основание чл.71 от ТЗ е основан на твърдения, че ищецът е съдружник в
ответното дружество с дялово участие 250 от общо 500 дяла. Твърди се, че не е
налице фактическия състав на чл.517, ал.З от ГПК поради неосъществяване на
предвидените от закона предпоставки в съответната поредност - ищецът не е
получавал уведомление за налагане на запор, изявление на кредитора не е редовно
получено от „Гамор" ООД. Твърди се, че за да настъпи прекратителния ефект,
дружеството трябва да е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника
част, както и че дори при редовно връчено уведомление членственото
правоотношение ще се прекрати след изтичане на 3-месечния срок по чл.517, ал.3
от ТЗ. Твърди се също в уточняваща молба, че към настоящия момент са настъпили
нови обстоятелства, а именно че запорът върху дяловете на ищеца в „Гамор"
ООД е вдигнат, което е отразено и по партидата на дружеството в ТРег., както и
че изп.дело е прекратено по искане на взискателя.
Искът
с правно основание чл.74 от ТЗ е основан на твърдения за незаконосъобразност на
атакуваните решения на едноличния собственик на „Гамор" ООД от
10.12.2014г., поради противоречието им с повелителни норми на закона. Твърди
се, че при провеждане на събранието са нарушени правата на ищеца като
съдружник, тъй като не е получил покана и същото е проведено в негово
отсъствие. Твърди се, че решението със съдържание „да се заличи като
съдружник" противоречи на закона, тъй като вземането на такова решение не
е в компетентността на ОС, дори и при наличие на предпоставките по чл.517, ал.З
от ГПК, когато ОС на дружеството само констатира факта на прекратяване на
членственото правоотношение. Твърди се също, че не е осъществен фактическия
състав на чл.517, ал.З от ГПК, тъй като не са налице предвидените от закона
предпоставки в съответната поредност - ищецът не е получавал уведомление за
налагане на запор, изявление на кредитора не е редовно получено от „Гамор"
ООД. Като незаконосъобразност на всички взети решения се твърди нередовно
свикване на събранието и провеждането му в отсъствието на ищеца като съдружник,
без да е редовно уведомен. По отношение решенията по т.2 и 3 се твърди, че
финансовото състояние на дружеството е некоректно отразено въз основа на неверни
счетоводни данни.
В
писмения си отговор, депозиран по делото, ответникът оспорва иска, като излага,
че към датата на вземане на оспорените решения е бил осъществен фактическия
състав на чл.517, ал.З от ГПК - наложен е запор върху дела на съдружника чрез
запорно съобщение до Агенция по вписванията и е връчено изявление за
прекратяване участието на длъжника като съдружник, което е получено от
управителя А.Е.. Твърди се, че връчването на изявлението поражда автоматично
ефекта на прекратяване членственото правоотношение на съдружника-длъжник,
поради което последващи обстоятелства не могат да обезсилят действието му.
С
депозирана в срока по чл.372, ал.1 ГПК допълнителна искова молба, ищецът
изразява становище по развитите в отговора доводи. Поддържа изложеното в
исковата молба становище, че не е редовно осъществена процедурата по чл.517,
ал.З от ГПК в съответната хронологична последователност. Изразява становище за
неоснователност на направеното в отговора на ИМ възражение за недопустимост на
иска по чл.74 от ТЗ с оглед неговата обусловеност от предявения иск с правно
основание чл.71 от ГПК.
С
депозиран отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа изложеното
в отговора становище за недопустимост на иска по чл.74 от ТЗ.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните счита за установено следното от фактическа страна:
Приети са по делото като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: наличните
по партидата на дружеството вписвания и обявявания на документи; членственото
правоотношение на ищеца в дружеството до момента, в който се твърди от
ответника получаване на изявлението на взискател по изпълнително дело
№883/2014г. и провеждането на събрание на 10.12.2014г.; липсата на отправена до
ищеца покана за участие в събрание на „Гамор" ООД на 10.12.2014г., както и
провеждането на ОС без негово участие.
Представено е известие за доставяне на пратка
от АВп.-гр.Варна до „Гамор" ООД с отбелязване за получаване
на 06.11.2014г. от Алан Емин.
Приети са като доказателства по делото:
уведомление от 10.11.2014г. от ЧСИ №719 по изп.дело №883 до „Гамор" ООД с
приложено уведомление за прекратяване на участието на длъжника П.С.И. от
взискателя „Руменс“ ЕООД; известие за доставяне на писмо от ЧСИ №719 до „Гамор"
ООД с отбелязване, че е получено на 12.11.2014г. от М.Р.. Представена е по
делото декларация от А.Е., в качеството на управител на „Гамор" ООД,
относн качеството на служител на лицето, получило пратката на 12.11.2014г.
Представено е също и уведомление от
24.01.2015г. от АВп.-гр.Варна до „Гамор"
ООД относно вписан запор по партидата на дружеството върху дружествения дял на П.С.И.
въз основа на запорно съобщение на ЧСИ №718 по изп.дело №9/2015г.
Представено е по делото Решение на
едноличния собственик на «Гамор» ООД от 10.12.2014г., с които на осн. чл.517, ал.З от ГПК се заличава
ищеца като съдружник, дяловото му участие в размер на 2500 лв. се поема от
съдружника А.Е., размерът на припадащата се част от имуществото на дружеството,
съответна на дела от капитала, съобразно чл.125, ал.З от ТЗ към края на
м.11.2014г. е определен като нулев, поради което е прието, че на ищеца не се
дължи заплащане на парична сума, променена е правната форма от ООД на ЕООД,
освободен е ищеца от длъжността управител на дружеството и е приет нов
устройствен акт на ЕООД.
Представено е по делото съобщение
от 13.01.2016г. от ЧСИ №719 до АВп.-гр.Варна за вдигане на наложения запор по
изп.дело №883/2014г. върху притежаваните
от длъжника П.С.И. дялове в «Гамор» ООД с приложена към него молба от „Руменс“ ЕООД.
От извършената служебна проверка в търговския регистър
се установява, че по партидата на «Гамор»
ООД на
03.11.2014г. е вписан запор върху дружествения дял на съдружника П.С.И.
по изп.дело №883/2014г., наложен от ЧСИ №719.
Съобразно
приетите за безспорни между страните факти следва да се приеме за установена липсата на отправена до ищеца покана за
участие в събрание на „Гамор" ООД на 10.12.2014г., както и провеждането на
ОС без негово участие.
Предвид така установеното, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно приетото в т.4 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на
дружеството, за защита правото му на членство и отделните му членствени права,
когато те бъдат нарушени от други, различни от ОС органи на дружеството. Искът
не е ограничен със срок и с оглед вида на търсената защита, той може да бъде
установителен, конститутивен или осъдителен. Посочено е, че той може да има за
предмет установяването на действителните членствени права, оспорени или
нарушени по един или друг начин от органи на дружеството-управител, съвет на директорите,
управителен съвет, надзорен съвет и пр.
Искът по чл.71 ТЗ не е насочен към промяна
на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните
права на съдружника (акционера) от страна на органите на дружеството, като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска е наличието на правен интерес. Правният
интерес на ищеца подлежи на изследване във всеки конкретен случай с оглед на
това доколко с атакуваните решения органът на дружеството нарушава с действията
си законово регламентирани членствени права на конкретния съдружник/акционер
или изобщо отрича правото му на членство /в този смисъл са и постановените
по реда на чл.290 решение № 202 от 22.12.2010 год. на ВКС по т.д. № 764/2009
год. на II т.о., решение № 75 от
31.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 538/2009 г., II т. о., ТК и решение № 220 от
14.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 839/2010 г., II т. о., ТК, както и определение
№ 77/23.01.2013 год. по ч.т.д. № 739 по описа за 2012 год. на ВКС, I т.о./.
В настоящия случай
се твърди нарушаване на членствените права на ищеца от страна на другия
управител на дружеството чрез действията по свикване и провеждане на общо
събрание без отправяне на покана и съответно без участието на ищеца като
съдружник.
По възраженията на ответната страна за
недопустимост на производството по иска с правно основание чл.71 от ГПК съдът
се е произнесъл с определение от 20.02.2017г., като в допълнение следва да се
посочи следното: твърдението на ищеца, че членството му се отрича от
другия управител на дружеството, го легитимира именно като ищец по
установителен иск. Формулировката на предвидената в чл. 71 ТЗ обща защита на
съдружник срещу всяко засягане на кой да е от елементите на членственото
правоотношение в дружеството несъмнено включва и обща защита на това
правоотношение в цялост. Интересът от установяване съответства именно на общия
състав, предвиден за всякакъв вид накърняване на права – претенцията по чл. 71 ТЗ.
По основателността на предявения иск: Прието
е за безспорно между страните по делото членственото правоотношение на ищеца в
дружеството до момента, в който се твърди от ответника получаване на
изявлението на взискател по изпълнително дело №883/2014г.
Релевираното от ответната страна възражение
за прекратяване на членственото правоотношение на ищеца по реда на чл.517, ал.3
от ГПК налага преценка относно наличието на елементите от фактическия състав, с
осъществяването на които настъпва прекратяване на участието на съдружника.
Изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК ще има за последица
прекратяване на участието на длъжника като съдружник, ако взискателят е
разполагащ с изпълнителен титул кредитор, който е предприел действия по
принудително изпълнение (наложен запор върху дяловете в образувано изпълнително
производство), и ако вземането, предмет на изпълнителния титул, не е
удовлетворено към момента на връчване на изявлението на взискателя на
дружеството.
В случая по делото са представени
доказателства, че към настоящия момент изп.дело е прекратено поради погасяване
на задължението, но не се твърди, че погасяването е предхождало момента на
връчване на изявлението на кредитора по реда на чл.517, ал.3 от ГПК.
Последващото погасяване не е в състояние да обезсили вече настъпилия ефект от
проведената процедура по прекратяване на членственото правоотношение на
съдружника – длъжник. Ако вземането е удовлетворено след изявлението на
взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК, то предявеният иск за прекратяване на
дружеството ще подлежи на отхвърляне от съда, но няма да отпаднат последиците
от прекратяването на участието на съдружника. /в този смисъл решение
№236/18.01.2017г. по т.д.№ 2309 по описа за 2015г. на І ТО, ВКС/.
По въпроса
относно предпоставките за прекратяване участието на ограничено отговорен
съдружник в дружеството за подлежащи на принудително изпълнение задължения на
съдружника към трето лице – взискател по вече образувано изпълнително дело,
както и поредността на действията на съдебния изпълнител при насочено
принудително изпълнение върху дял от търговско дружество е постановено решение
№101/25.06.2012г. на ВКС по т.дело № 877/2011г., ІІ ТО, ТК, представляващо
задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК. Принудителното изпълнение
започва с налагането на запор върху дела на съдружника – длъжник по
изпълнителното дело, чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по
вписвания. Съгласно изричната норма на чл.517, ал.1, изр.2 ГПК запорът има
действие от вписването му, като Агенцията по вписвания уведомява дружеството за
вписания запор. Едва след налагане на запора съдебният изпълнител връчва на
дружеството изявление по смисъла на чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване
участието на длъжника като съдружник, като последното настъпва от момента на
връчване на изявлението на взискателя.
С оглед на правните последици от изявлението
на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК при спор относно прекратяване на
участието на съдружника - длъжник в производството за защита на членствени
права по чл.71 ТЗ са допустими всички възражения, които са относими към наличието
или липсата на елементи от фактическия състав на прекратяването на участието по
специалния ред на ГПК. /в този смисъл решение №236/18.01.2017г. по т.д.№ 2309
по описа за 2015г. на І ТО, ВКС/. Материалноправно възражение относно
качеството на взискателя като кредитор на длъжника в настоящия случай не е
релевирано, а възражението за погасяване на вземането, т.е. за
удовлетворяването на взискателя, както е посочено по-горе, не се установява
като основателно.
На следващо чясто са направени и възражения за
неспазване на изискуемата от закона поредност при осъществяване на
предпоставките, както и че изявлението не е връчено чрез съдебен изпълнител,
т.е. по реда на чл.517, ал.3, изр.1 ГПК.
От извършената служебна проверка в търговския регистър
се установява, че по партидата на «Гамор»
ООД на
03.11.2014г. е вписан запор върху дружествения дял на съдружника П.С.И.
по изп.дело №883/2014г., наложен от ЧСИ №719. За вписания запор дружеството е
уведомено от Авп., видно от представеното известие за доставяне с вписана дата
на получаване 06.11.2014г.
С оглед установяване факта на извършено уведомяване на
дружеството от ЧСИ са представени писмо
от 10.11.2014г. от ЧСИ №719 по изп.дело №883 до „Гамор" ООД с приложено
уведомление за прекратяване на участието на длъжника П.С.И. от взискателя
„Руменс“ ЕООД, както и известие за доставяне на писмо от ЧСИ №719 до
„Гамор" ООД с отбелязване, че е получено на 12.11.2014г. от М.Р..
Предвид оспорването от ищеца на качеството на
получателя е представена по делото декларация от А.Е., като управител на
„Гамор" ООД, относно качеството на служител на лицето, получило пратката
на 12.11.2014г. Декларацията, подадена от управителя на ответното дружество, представлява
изявление на страна по делото и има характеристиката на частен свидетелстващ
документ, който притежава материална доказателствена сила само за
обстоятелства, неизгодни за своя издател. При изричното оспорване на верността
на отразените в декларацията факти от насрещната страна и липсата на други
ангажирани доказателства в тази насока не може да се приеме за установено
качеството на лицето, приело пратката.
От друга страна редовността на връчването е
обусловена и от качеството на другия съдружник А.Е. като управител, което също
подлежи на изследване през процесния период. Служебно извество на съда е
решението по т.д.№1365/2014г., с което е
отменено решение
на ОС на „Гамор” ООД, гр.Варна, ул.
„Константин Доганов” № 48, ЕИК *********,
проведено на 25.07.2014г., на адрес: гр.Варна, ул.”Средна гора”, 6, ет.1
по иска на А.Л.Е. от гр.Варна, ул. „Константин Доганов” № 48, против „Гамор”ООД, гр.Варна, ул. „Константин
Доганов” № 48, ЕИК *********, на осн. чл.74 ТЗ. С отмененото решение на ОС от
25.07.2014г. А.Е. е бил изключен като съдружник и освободен от длъжността управител.
Налице е задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК,
обективирана в решение №
39/15.04.2011г. по т. д. № 526/2010 г. състав на ВКС, I т. о. и
решение № 157 от 3.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2219/2015 г., II т. о., ТК, съобразно
която във вътрешните отношения между съдружниците и по отношение на органите на
дружеството действието на подлежащото на вписване в търговския регистър решение
на общото събрание за изключване на съдружник по чл. 140, ал.
4 ТЗ настъпва веднага, от момента на приемане на решението. С
вземане на решенията изключеният съдружник е изгубил правото да упражнява
членствените си права, както и да осъществява функциите на управител във
вътрешните отношения между съдружниците. Въпросното писмо действително е
отправено от ЧСИ, тоест трето лице за дружеството, но действието по
получаването му, извършено от освободения управител, не е в състояние да
обвърже дружеството, тъй като решението за освобождаването му във вътрешните
отношения между дружеството и неговите съдружници поражда незабавно действие,
като предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира
своето проявление само спрямо трети за дружеството лица. Факта, че съгласно
регламентираната в закона процедура уведомлението се отправя чрез ЧСИ, не
променя характера на отношенията като вътрешни, тъй като получаването на
уведомлението по чл.517, ал.3 от ТЗ обвързва дружеството и поражда автоматичен ефект
в правната сфера на другия съдружник. С оглед на изложеното следва да се
приеме, че към момента на получаване на представените по делото известия
управителят А.Е. не е имал правото да осъществява функциите на управител,
поради което и при липсата на ангажирани доказателства за качеството на
вписаното в известието лице като служител на дружеството не може да се направи
извод за редовно осъществено уведомяване. Същото се отнася и за известието за
доставяне на пратка от Агенция по вписванията с отразена дата на получаване 06.11.2014г.,
в която като получател е вписан А.Е..
Същевременно се оспорва и съдържанието на
пратката, получена на 12.11.2014г. от М.Р., тоест оспорва се, че тя съдържа
именно представеното по делото писмо от ЧСИ с дата 10.11.2014г. и съответно
приложено към него уведомление от взискателя „Руменс“ ЕООД. От една страна
въпреки изричното оспорване не са ангажирани доказателства от ответната страна
за съдържанието на въпросната пратка, каквито например биха били налични при
ЧСИ. Противоречиви са твърденията на ответното дружество относно датата, на
която е получено уведомлението от ЧСИ. В отговора на исковата молба се твърди,
че е получено на 08.11.2014г., което очевидно е невъзможно предвид изходящата
дата - 10.11.2014г., вписана в представеното от ответника писмо на ЧСИ, на
което същият се позовава при доказване факта на извършено уведомяване по реда
на чл.517, ал.3 от ГПК. От друга страна проц. представител на ответното
дружество твърди в съдебно заседание, че уведомлението от ЧСИ е получено от
управителя на 06.11.2014г. Видно от приетите по делото писмени доказателства е
налично известие за доставяне с дата на получаване 06.11.2014г., но пратката,
доставена с него, е с подател Агенция по вписванията, поради което не би могло
да касае получаване на уведомлението от ЧСИ с изх.дата 10.11.2014г.
Единственото представено по делото известие за доставяне с подател ЧСИ №719 е
гореупоменатото известие с отразена дата на получаване 12.11.2014г., което
обаче не съответства на твърденията на ответника, както и не съдържа данни, от
които да би могъл да се направи извод за връзката му с изп.дело №883/2014г.,
още по-малко, че същият съдържа именно писмото на ЧСИ от 10.11.2014г. с
приложено уведомление от взискателя „Руменс“ ЕООД. /ръкописно изписания в
долната част на същия лист текст „883/2014 уведомление“ няма основание да бъде
свързан с конкретното известие предвид и липсата на данни относно неговия
автор/
С оглед противоречието между твърденията на
ответника с представените от него доказателства, липсата на ангажирани
доказателства за връзката между представените по делото известие за доставяне и
уведомление от ЧСИ, както и за редовно уведомяване на дружеството чрез
легитимирано лице, се налага извода за недоказаност на твърденията за редовно
извършено уведомяване по смисъла на чл.517, ал.3 от ГПК и съответно за липсата
на елемент от фактическия състав на прекратяването на членствено правоотношение.
На това основание изявлението, макар и изпратено чрез ЧСИ по предвидения в
чл.517, ал.3 от ГПК ред след наложен и вписан в ТРег. запор, не е породило
правните последици, които законът му придава, а именно – прекратяване
членственото правоотношение на ищeца в
ответното дружество. Освен това в случая
ЧСИ не е зачел и предвидения в чл.428, ал.4 ГПК ред за преминаване от един
начин на изпълнение към друг, като не е уведомил длъжника за насоченото от
взискателя изпълнение върху дружествените му дялове в дружеството – ответник,
чрез уведомяването му за наложения запор. С оглед изложеното съдът намира иска по чл.71 ТЗ за основателен, поради което следва да бъде уважен.
Предявеният иск с правно основание в чл. 74, ал. 1 от ТЗ съдът преценява за
допустим като предявен от активно легитимирана страна с оглед изхода от спора
по чл.71 от ТЗ и с оглед спазването на предвидения в закона 14-дневен
преклузивен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Оспорването на конкретните решения се
явява допустимо и с оглед постановките на ТР № 1/6.12.2002г. на ВКС по т.д.№ 2/2012г. на
ОСТК, в което изрично е посочено, че всички решения на общото събрание,
независимо от това дали подлежат на вписване в ТР, могат да бъдат атакувани по
реда на чл.74 от ТЗ, когато противоречат на повелителни норми на закона или
учредителния акт и искът е предявен в преклузивния срок.
С оглед основателност на
предявената претенция, ищецът по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ носи доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства -
качеството си на съдружник в дружеството към датата на провеждане на ОСА 29.06.2016г.,
а в случай на установяване на горните факти ответникът следва да докаже законосъобразното
провеждане на ОС при спазване разпоредбите на ТЗ и дружествения договор, вкл.
спазване на всички предвидени в закона и устава изисквания към подготовката и провеждането на ОС, тоест провеждане
на общото събрание при надлежно обезпечаване участието на всички съдружници,
чрез редовното им призоваване и при предварително обявения дневен ред, както и
вземане на обжалваните решения при изискуемите от закона и договора изисквания,
в това число и за кворум и мнозинство.
По предявения конститутивен иск
съдът се произнася по въведените с исковата молба твърдения за пороци на
взетите решения, водещи до тяхната незаконосъобразност, като в тежест на
ответника е да докаже юридическите факти, от осъществяването на които следва
процесуалната материалната законосъобразност на взетите от общото събраните на
дружеството решения. Преценката за материалната и процесуална законосъобразност
на решенията на Общото събрание се прави към момента на вземането им, като константната
съдебна практика приема за недопустим
съдебния контрол относно тяхната целесъобразност.
Релевираните
в исковата молба основания за отмяна по отношение на всички решения, взети на
проведеното на 10.12.2014г. ОС, са нередовно свикване на събранието и
провеждането му в отсъствие на ищеца като съдружник, без да е редовно уведомен.
Обстоятелствата, че не е отправена до ищеца покана за участие в процесното общо
събрание на «Гамор» ООД, както и провеждането на събранието без негово участие,
са приети за безспорни между страните по делото и ненуждаещи се от доказване.
Неизпълнението на задълженията по чл.139, ал.1 от ТЗ обуславя наличието на съществено нарушение на
закона, водещо до незаконосъобразност на взетите от това ОСС решения за
изключване на ищеца като съдружник и последващи съответни промени в членския
състав на съдружниците, разпределението на дружествените дялове от капитала,
правната форма, представителството, приемане на нов учредителен акт и др.,
което е самостоятелно и достатъчно основание за уважаване на предявения иск.
Предвид изложеното съдът намира, че не следва да се
произнася по другите въведени основания по иска. Съдът
намира предявения иск за основателен, поради което следва да бъде уважен, като обжалваните
решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество,
проведено на 10.12.2014г., на адрес гр. Варна, ул. „Константин Доганов” №48,
следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
С оглед изхода на спора на ищеца
се следват разноски в размер 169,80 лв., представляващи заплатената по делото
държавна такса, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца П.С.И., ЕГН ***********, с пост. адрес *** и
ответника „ГАМОР”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, че между
тях съществува членствено правоотношение на П.С.И. в „ГАМОР” ООД, ЕИК ********* с дялово участие
250 от общо 500 дяла, на осн. чл.71 ТЗ вр. с чл.517 ал.3 ГПК.
ОТМЕНЯ решения на общото събрание
на съдружниците на „ГАМОР” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от А.Л.Е. и
П.С.И. заедно и поотделно, проведено на 10.12.2014г., на адрес гр. Варна, ул.
„Константин Доганов” №48, като незаконосъобразни, на основание чл.74 от ТЗ.
ОСЪЖДА „ГАМОР” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от А.Л.Е. и П.С.И. заедно
и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на П.С.И., ЕГН **********,***69,80 лева (сто
шестдесет и девет лева и 80 ст.), представляваща направени от ищеца разноски в
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :