Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

София, 04.01.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в,  в публичното заседание на шестнадесети юни през 2020 г. в състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                        ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                              СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

при секретаря А.П., като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 8521 по описа за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

  С решение от 02.09.2018 г. СРС, 38 с-в, по гр.д.№ 18916/16 г. е отхвърлил предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от И.Б.К. срещу „У.м.б.з.а.л.и с.м.Н.“ ЕАД иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за сумата от 6 000 лв., представляваща продажна цена на медицинска апаратура /физиотерапевтично оборудване и апаратура/, дължима по силата на договор № 59/10.05.2012 г. за продажба на медицинска апаратура /физиотерапевтично оборудване и апаратура/ и 2 069,72 лв.-мораторна лихва върху главницата от 6 000 лв., дължима за периода от 30.07.2012 г. до 18.12.2015 г., като неоснователен и недоказан.

          Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- И.Б.К. с оплаквания, че същото е неправилно и необосновано.Въззивникът излага доводи, че съгласно чл.V, т.2 от договора приемането на медицинската апаратура става с подписването на приемо-предавателен протокол, като от страна на купувача протоколът е следвало да се подпише от д-р М.Б..Твърди, че от показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че въпреки предаването на вещите такъв протокол не е бил предоставен на ищеца.Поддържа, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС доставчикът на стоки и услуги не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение заради недобросъвестното поведение на своя съконтрахент и в случай, че не е съставен двустранно подписан приемо-предавателен протокол по вина на купувача, доставчикът на стоката или услугата може да установява реалното изпълнение по договора със свидетелски показания.Излага доводи, че съдът е проявил формализъм, тъй като противоречи на всякаква житейска и правна логика изискването свидетелите да си спомнят с детайли събития от преди шест години.Налице е и процесуално нарушение, тъй като съдът  е допуснал само двама от поисканите четирима свидетели, всеки от които е член на комисията, която е трябвало да приеме апаратурата и да изготви протокол.Поддържа становище, че след като е счел, че с показанията на разпитаните свидетели не се установяват обстоятелствата, за които са допуснати, съдът е следвало на основание чл.159, ал.2 ГПК да допусне до разпит и другите двама свидетели.В нарушение на процесуалните правила съдът е отказал да задължи ответника да представи по реда на чл.190 ГПК документи за произхода на оборудването.Моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове.Претендира разноски.

          Ответникът по въззивната жалба-„У.м.б.з.а.л.и с.м.Н.“ ЕАД не взема становище по нея.

            Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание  чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.327, ал.1 ТЗ и с чл.86 ал.1 ЗЗД.Ищецът- И.Б.К. твърди, че на 18.12.2015 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „У.м.б.з.а.л.и с.м.Н.“ ЕАД з. сумата от 6 000 лв.-главница заедно с 2 069,72 лв.-мораторна лихва със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, която дружеството му дължи  по договор № 59 от 10.05.2012 г. за продажба на медицинска апаратура /физиотерапевтично оборудване и апаратура/.Твърди, че ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и на 17.03.2016 г. е получил съобщение от СРС, 38 с-в за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Ищецът твърди, че на 10.05.2012 г. с ответника е сключил договор № 59 от 10.05.2012 г. за продажба на медицинска апаратура /физиотерапевтично оборудване и апаратура/ с обща цена 6 000 лв.Твърди, че е предал апаратурата на ответното дружество на 19.05.2012 г., за което е бил съставен протокол, от който не му е предоставен екземпляр.Съгласно р-л III, т.1 от договора купувачът се е задължил да му заплати апаратурата, както следва: 1 800 лв.-в седемдневен срок от доставянето й, а останалата сума от 4 200 лв.-в 2-месечен срок от първото плащане.Ищецът излага твърдения, че ответникът е започнал да ползва доставената му апаратура, но не е получил плащане на цената.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът „У.м.б.з.а.л.и с.м.Н.“ ЕАД му дължи сумата от 6 000 лв., представляваща продажна цена на медицинска апаратура /физиотерапевтично оборудване и апаратура/ по договор № 59/10.05.2012 г., 2 069,72 лв.-мораторна лихва върху главницата от 30.07.2012 г. до 18.12.2015 г. със законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 79469/15 г. на СРС, 38 с-в.

Със заявление вх.№ 3091890/18.12.2015 г. И.Б.К. е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу „У.м.  б.з.а.л.и с.м.Н.“ ЕАД з. сумата от 6 000 лв.-главница заедно с 2 069,72 лв.-мораторна лихва за периода 30.07.2012 г.-18.12.2015 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, която дружеството му дължи  по договор № 59 от 10.05.2012 г. за продажба на медицинска апаратура /физиотерапевтично оборудване и апаратура/.На 30.12.2015 г. СРС, 38 с-в е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за претендираните суми.В срока по чл.414 ГПК ответникът е подал възражение и на 17.03.2016 г. ищецът е получил съобщение за възможността да предяви установителен иск за вземането си.Исковата молба е подадена на 05.04.2016 г.-в срока по чл.415 ГПК.

На 16.05.2012 г. е подписан договор № 59, по силата на който И.Б.К. се е задължил да продаде на „У.м.б.з.а.л.и с.м.Н.“ ЕАД медицинска апаратура, описана в Приложение № 1-неразделна част от договора при цена от 6 000 лв. /р-л IV/.Продавачът се е задължил да достави уговорената апаратура в срок от 7 дни от подписване на договора в състояние, в което тя да функционира нормално /р-л II, чл.1 и чл.2/.Продавачът от своя страна се е задължил да заплати апаратурата, както следва: 1 800 лв.-в седемдневен срок от доставянето й, а останалата сума от 4 200 лв.-в 2-месечен срок след първото плащане /р-л III, чл.1/.Страните са се съгласили, че приемането на апаратурата става с подписване на приемо-предавателен протокол, като от страна на купувача същият ще се подпише от д-р М.Б./р-л V, Т.2/.Представено е и Приложение № 1-опис на физиотерапевтично оборудване и апаратура, подписано само от продавача, в който е посочено само наименование на отделните вещи, брой и цена.

Разпитаната по делото свидетелка М.Б.-К.твърди, че е работила като лекар-физиотерапевт в УМБАЛ „Пирогов“ ЕАД от 1980 г. до 1914 г.Твърди, че по заповед на тогавашното ръководство е трябвало да възстанови физиотерапевтичния кабинет.Всички апарати, доставени в този кабинет за времето, през което тя е отговаряла за него, са били предоставени от д-р К., като ръководството е поело ангажимента за изплащане на апаратурата.Свидетелката не е видяла дали има издадена такава заповед, не си спомня да е видяла и договор за целта.Била е сформирана комисия за приемана на техниката, като свидетелката не си спомня дали е била назначена за член, но е присъствала на приемането.Апаратите са били доставени през 2012 г. в кабинета преди назначаване на комисията.На приемането са присъствали инж.Г., още една служителка и д-р К..При приемането никой от членовете не е възразил.На свидетелката не е връчван протокол.Свидетелката заявява, че е имало апарати с нискочестотен и високочестотен ток, но не си спомня номенклатурата.

По делото е разпитан и свидетеля В. Г., който работи в техническата служба на УМБАЛ СМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД от 1999 г. и отговаря за оборудването и техническата поддръжка на болницата.Свидетелят твърди, че през 2012 г. е доставяна апаратура за физиотерапевтичния кабинет от д-р К., за което няма съставен протокол на техническата служба и изготвени други документи от ответното дружество.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове с мотиви, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на процесните стоки, нито е установена реална доставка на посочената в исковата молба медицинска апаратура.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

От ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод за наличие на правоотношение по договор за покупко-продажба на процесната медицинска апаратура.Представеното приложение № 1 към договора за медицинска апаратура е подписано само от продавача, в него липсва подробна индивидуализация на оборудването и апаратурата чрез посочване на фабричен номер, респ. марка, производител, година на производство и др. индивидуализиращи белези.Липсата на конкретизация на вещите прави невъзможна преценката както за наличие на постигнато съгласие от страните за предмета на договора, така и за изпълнение на задължението на продавача да предаде вещите.Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че съдът е проявил формализъм при преценка на свидетелските показания, тъй като същите не посочват нито един конкретен обект от медицинското оборудване.

Несъстоятелни са оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила поради недопускане до разпит на останалите двама свидетели при условията на чл.159, ал.2 ГПК от общо четиримата поискани, както и поради отказ да задължи на основание чл.190 ГПК ответника да представи поисканите документи.С определението  по чл.267 ГПК въззивният съд е допуснал поисканите от въззивника още двама свидетели за установяване на обстоятелствата за изпълнение на договора за продажба.Поради невнасяне на определение депозит и поради изрично изявление на въззивника, че се отказва от това доказателствено искане свидетелите са заличени.Предвид липсата на конкретизация на вещите несъстоятелно е оплакването, че съдът е проявил формализъм при преценка на свидетелските показания.

По отношение на искането по чл.190 ГПК първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение  по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК, тъй като не са посочени конкретни документи, които да бъдат изискани от ответника въпреки указанието към ищеца за възможността за преразглеждане на произнасянето при уточнение на документите, каквото не е направено.

По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е провел пълно доказване на твърдението, че е налице облигационно правоотношение между страните по делото с предмет описаните в исковата молба вещи и искът за главница се явява неоснователен.

С оглед липсата на главно задължение неоснователен се явява и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззиваемият не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.09.2018 г. на СРС, 38 с-в, по гр.д.№ 18916/16 г.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.