№ ……………
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав,
в публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при секретаря: Весе като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1100
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане са субективно съединени искове по чл. 57 ал. 3 от Закона за
банковата несъстоятелност (ЗБН).
Производството е
образувано по искане на А.Н.Д.и К.Х.М., упражняващи функцията на синдик на „К.Т.Б.”
АД - в несъстоятелност, наричана впоследствие (Банката/КТБ) срещу О.Н.Р., И.А.З.,
Г.П.Х., А.М.П. и Г.К.З.. В исковата молба се твърди, че на 14.02.2014 г.
постъпило искане от „Търговски парк Т.“ ЕАД за отпускане на кредит в размер на
15 000 000 лева. На същата дата било изготвено положително становище
за отпускане на кредита от ответника З., заемал длъжността началник Управление
„Кредитиране“. Твърди се, че в нарушение на задължителните правила ответникът З.
е дал положително становище. На същата дата ответниците
О.Р., И.З., Г.Х. и А.П. като членове на управителния съвет на КТБ взели
единодушно решение за отпускане на кредита, а ответниците
И.З. и А.П., като изпълнителни директори, подписали договор за банков кредит за
сумата от 15 000 000 лв. без да са договорили адекватни обезпечения
(в нарушение на принципа на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения с
цел минимализиране на риска, позовавайки се на чл. 15 от Правилника за
кредитната дейност). Кредитът бил усвоен изцяло, но поради непогасяване на
задълженията бил обявен за предсрочно изискуем. Като описва процедура на
разпределение компетенции по организация, анализ и документиране на изводите,
ищецът изразява становище, че ответниците
- членове на управителния съвет,
съответно изпълнителни директори, не са изпълнили задълженията си като са
разрешили и са сключили процесния договор при липса на данни за финансовото
състояние на кредитополучателя и неговата кредитоспособност и без да са учредени,
съответно да е доказано наличие на обезпечение. Поддържа се, че управлявайки и
разпореждайки се с имущество на КТБ ответниците не са действали с грижата на
добрия търговец по смисъла на Търговския закон в интерес на дружеството и на
всички акционери. Сочи се по искане на Банката по отношение на
кредитополучателя да е открито производство по несъстоятелност при определена
начална дата на неплатежоспособността 14.11.2014 г. Твърди се, че липсата на
учредени обезпечения дало възможност на кредитополучателя да се разпореди с
наличното си имущество, довело и до несъбираемост на кредита. Претендира се при
условията на солидарност, съответно разделно ответниците да заплатят сумата
15 000 000 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
В отговора си (л. 155) по съществото на спора
ответникът О.Р. застъпва теза, че евентуално неизпълнение на възложените му задължения
води единствено до „вътрешноправни последици в отношенията между банката и член
на съвета“. Твърди в тази насока всички членове на Управителния съвет (УС) да
са били освободени от отговорност с решения на общото събрание на акционерите,
което свое твърдение дължи да докаже. Смята, че синдикът се явява процесуален субституент на банката, поради което правото по чл. 57 ал.
3 ЗБН намира да е противопоставимо единствено на
администратори, които не са били освободени от отговорност по предвидения ред.
Оспорва да е налице основание за ангажиране солидарната отговорност на
ответниците като твърди, че функциите са разпределени между тях с оглед
задачите по текущото управление на банката и твърди, че няма конкретни
задължения при сключването, усвояването и издължаването на договорите за банков
кредит с търговски дружества - кредитополучатели. Застъпва теза, че основание
за ангажиране на отговорността му е единствено неизпълнение на конкретно
произтичащо от сключения договор за управление, каквото оспорва да е налице.
Твърди и решението на УС да е взето при дадено положително становище от
Дирекция „Кредитиране“
В допълнителната си
искова молба ищецът застъпва теза, че искът по чл. 57 ал. 3 от ЗБН дерогира общия ред за търсене на отговорност на управителите
при несъстоятелна банка, разширявайки и отговорните лица спрямо ограничената
отговорност по ТЗ до управителните и представителните органи. Навежда се довод,
че синдикът отстоява интересите на кредиторите, а не тези на банката. Намира за
неотносимо към специалния иск разпределението на
функциите предвид правомощието на ответника Р. да участва при вземане на
решение за отпускане на кредити. Отговорността на ответника се извежда от
непоставеното условие за обезпечаване на кредита преди усвояването му предвид
задължителния характер на това решение по отношение на лицата, ангажирани с
отпускане на кредита и обезпечаването му.
Ответниците Х. и П. в отговор по исковата молба (л. 342 – л. 351) навежда
довод, че нормата на чл. 57 ал. 3 ЗБН единствено въвежда задължение за синдика
без да установява самостоятелно основание за отговорност, а единствено
предписва ред за реализация на произтичащата от чл. 240 ал. 2 ТЗ отговорност. Оспорват
да е налице основание за ангажиране на солидарна отговорност с аргумент, че се
е намирали в договорно правоотношение с КТБ, както и отричат да се твърдят
конкретни преки техни задължения в рамките на процедурата по проучване на
кредитополучателя, а и смятат, че не са им вменени от правилата. Твърдят
изискуемите от ПКД становища да са били изготвени, а решението за отпускане на
кредита да е било дължимо при наличие на достатъчни и изобилни данни за
финансовото състояние и кредитоспособност на кредитоискателя. Досежно оценката на финансовото състояние на
кредитополучателя се позовават на достъпни в търговския регистър по партидата
на дружеството годишни финансови отчети за 2011 г. и 2012 г., на иззет от
документацията отчет за 2013 г. както и на предвидените в ПКД документи. Ответникът
П. смята, че при подписване на договора е бил обвързан от решението на УС. Определят
посочените в решението на УС и отразени в договора обезпечения като достатъчни
и оспорват предписано задължение за предварително учредяване на обезпечение. Сочат,
че особеният залог на вземания по сметки в КТБ е учреден. Оспорват по делото да
е представено пълното кадрово досие. Оспорват с отпуснатия кредит да е
причинена вреда при довод, че за КТБ е възникнало вземане и твърди
кредитополучателят да е разполагал с имущество, достатъчно да осигури събиране
на отпуснатата сума. Оспорват именно липсата на обезпечение да е довела до
разпореждане с имущество и в крайна сметка до несъбираемост на кредита. Позовават
се и на отсъствие на забележки по вземането на решение и сключването на
договора от страна на Българската народна банка в рамките на регулярно
осъществявания контрол. Навеждат довод и че изтеклият срок за учредяване на
договореното обезпечение на 30.06.2014 г. – след отстраняването им от длъжност с
Решение № 73 на Управителния съвет на БНБ, изключва тяхната отговорност, както
и че контролът върху учредяване на договорените обезпечения не се дължи от
членовете на управителния съвет. Твърдят към месец юни 2014 г.
кредитополучателят е притежавал имущество по балансова стойност от около 40
млн. лева, а само недвижими имоти на стойност от 12 млн. лева. Оспорват да са
предприети каквито и да било мерки за събиране на вземанията чрез насочено
изпълнение върху притежавани от кредитополучателя недвижими имоти в гр.
Пловдив, а и посредством вземанията му. Определят като причина за твърдяното
затруднение на Банката да си събере вземането бездействието на лица, представляващи
КТБ след 20.06.2014 г. – закъснение при обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и съответно налагане на запор и възбрана, които укорява и за
неоспорване на предявено вземане, произтичащо от неустойка и то по договор,
следващ началната дата на неплатежоспособност и без да е доказано от приетия
кредитор изпълнение на собственото му задължение по същия договор. Застъпват
теза, че допуснатата конкуренция в производството по несъстоятелност само по
себе си ограничава възможността за удовлетворяване от наличното имущество,
пряко произтичащо и от бездействието на новите представляващи банката.
Поддържат становище това да изключва възможността за извод, че именно неучреденото
обезпечение е единствена причина за настъпване на твърдяната вреда.
В допълнителната си
искова молба ищецът сочи, че допуснатите нарушения произтичат от 1) неспазена
процедура по отпускане на кредит, регламентирана в ПКД, довело до формиране на
неправилна преценка за финансовото положение, респ. кредитоспособността на
кредитополучателя, съответно за възможността му да погасява отпуснатия кредит –
договорът е сключен без да са налице изискуеми съгласно ПКД документи и
становища и без да е извършено надлежно и задълбочено имуществено проучване на
кредитоискателя, а напротив – при налични данни от книжата по кредитното досие,
че кредитополучателят не отговаря на изискванията за отпускане на кредит в
поискания размер; 2) липса на адекватни условия в решението на УС и договорни
клаузи, гарантиращи интересите на Банката – неконкретизирани обезпечения по вид
и стойност, съответно допуснато усвояване преди обезпеченията
да са били учредени; 3) подписан договор от името на КТБ , отпускайки съответната
сума в полза на кредитополучателя. Навежда довод, че ответниците
Х. и П. са нарушили договорните задължения съответно: да организира и
контролира цялостната дейност по управлението на банката, да упражнява цялостен
оперативен контрол върху текущата дейност на Банката, да решава да сключи и
сключва от името на банката договори и сделки и определя тяхното съдържание, да
управлява имуществото на Банката да полага грижата на добър банкер и да прилага
в управлението на Банката всички свои професионални знания, умения и досегашен
опит като използва всички възможности за усъвършенстване дейността на Банката с
оглед повишаване на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на
нейния престиж. Навежда довод да са допуснали нарушение и на чл. 237 ал. 2 ТЗ,
задължаващ членовете на съветите да изпълняват функциите си с грижата на добър
търговец в интерес на дружеството и на всички акционери, от която смята за
произтича и изискването да е осигурено надлежно обезпечение преди отпускане на
кредита. Изразено е и становище, че като участник в приемане на решението на УС
и непоставеното условие за предварително обезпечаване всеки от ответниците е
нарушил основен принцип в кредитирането. Смята, че необезпеченият кредит
поставя в риск интересите на банката при отказ на кредитополучателя да го
върне. Конкретизира се, че дължимият оперативен контрол включва и такъв върху
дейността на служители от съответните управления. Намира спряното производство
по несъстоятелност поради липса на средства дори за покриване на разноските по
несъстоятелността за показателно, че липсва имущество, от което ищецът да се
удовлетвори. Приема за опровергано твърдяното от ответниците бездействие на последващите представляващи КТБ с инициирането на
производство по несъстоятелност спрямо кредитополучателя. Смята за ирелевантно финансовото състояние към 2014 г., а за
меродавно установеното по делото за несъстоятелност. Поддържа теза, че вредата
пряко произтича от сключения договор без предварително осигурено обезпечение,
което да осигури привилегировано удовлетворяване на вземането включително и в
производството по несъстоятелност. Оспорва се по сметките на кредитополучателя
да е имало достатъчна сума, за да осигури погасяване на задължението, от което
се извежда и довод за ненадлежност на така приетото
обезпечение.
С молба от
20.03.2019 г. ответникът Х. сочи, че предявен иск от синдика на „Търговски парк
Т.“ ЕАД (н.) не е приет за разглеждане поради пропускане на преклузивния
срок по чл. 649 ТЗ. В отговор на допълнителната искова молба застъпва теза, че
в качеството си на член на УС не анализира лично и не проверява анализи и
проверки, извършени от други лица, а пред УС се внася единствено предложението
и парафираните от длъжности лица проекти на договори. Застъпва становище, че
като мениджър в голяма банка следва да
създаде действаща вътрешно-нормативна уредба, съответстваща на законовите
разпоредби и на предписанията на БНБ и съответно организационна структура,
осигуряваща процеса на възлагане, мандатиране,
отчетност и контрол. Сочи, че едва доклад на преките ръководители на съответните
оперативни звена или трети лица, извършващи проверки и одити, ангажира мениджър
на банка да осигури независим контрол върху дейността на оперативните звена или
писмения документооборот и да предприеме мерки
включително и срещу неизправни кредитополучатели. Застъпва теза, че
установената от съда по несъстоятелност неплатежоспособност на „Търговски парк Т.“
ЕАД не опровергава твърдението за наличие на имущество. Твърди като член на УС
да е предвидил достатъчни по вид и размер обезпечения, а и кредитополучателят
да се е лишил от имущество поради бездействието на квесторите и синдиците на
КТБ. Навежда довод, че при отсъствие на доклад за нередност по сключения
договор няма основание да се приеме за
налична и вина у членовете на УС.
Ответникът П. се
присъединява към тезите, застъпени от ответника Х..
В отговор по
исковата молба ответникът З., представляван от адв. Б. от САК, преупълномощена от назначения особен представител В.П. от
САК, оспорва иска. Твърди се в решението си Управителният съвет да е предвидил
учредяване на обезпечение в срок до 30.06.2014 г. – залог или ипотека върху
активи на стойност 120 % от размера на кредита. Застъпена е теза, че не се
доказва противоправно поведение на този ответник при довод, че не отговаря нито
за целевото управление на кредита, нито за оценката и приемането на обезпеченията. Навежда довод, че предписаното от чл. 57 ал.
3 ЗБН обезщетение не обосновава солидарна отговорност на ответниците.
В допълнителната си
искова молба ищецът поддържа становище, че подписаното решение на УС без да е
предвидено условие за усвояване на кредита след учредяване на обезпечение ответникът
З. е действал недобросъвестно и не с грижата на добрия търговец като е сключил
неизгодна за банката сделка, довела до вреда предвид прехвърленото имущество в
патримониума на „Търговски парк Т.“ ЕАД и невръщане на сумата. За адекватно
смята обезпечение, при което имуществото, предмет на обезпечението е ликвидно и
е на достатъчна стойност за обезпечаване събираемостта на вземането на
кредитора КТБ в това число и по принудителен ред чрез упражняване правата на
обезпечен кредитор. Твърди се да не е спазена процедурата по отпускане на
кредит. Сочи, че липсва на достатъчно имущество за удовлетворяване вземането на
КТБ в поредността с другите кредитори, предвидена в
закона. Досежно нарушенията на ответника З. се възпроизвеждат
конкретизираните и за ответниците Х. и Пантелеев
включително и че е подписал договор без да са договорени конкретни клаузи за
учредяване на адекватни обезпечения и да е предвидено усвояване на кредита след
учредяване на обезпеченията.
Ответникът Г.З.
оспорва предявения иск с довод, че трудовото правоотношение, в което се е
намирал с КТБ, изключва отговорността му. Присъединяване се към становището, че
нормата на чл. 57 ал. 3 ЗБН не установява самостоятелна форма на отговорност, а
липсата на пряк умисъл от негова страна изключва търсената в случая пълна
имуществена отговорност. Твърди, че обективно не е могъл да следи за изпълнение
на договора, тъй като от 08.07.2014 г. е излязъл в платен отпуск, след което
ползвал отпуск по болест до 14.01.2015 г., а при връщането си на работа му бил
връчен документ за незабавно отстраняване от работа. Твърди, че към 20.06.2014
г. кредитополучателят е обслужвал кредита според договорения погасителен план.
Също се позовава на вписани особени залози върху вземания на кредитополучателя
от КТБ и също твърди да не е в състояние да представи доказателства при
твърдение, че пълната счетоводна,
финансова и правна документация се намира в държаното от ищеца кредитно досие. Досежно имуществото на длъжника ответникът З. възпроизвежда
твърденията на ответниците Х. и П. като се
присъединява и към упрека за бездействие на управляващите КТБ след 20.06.2014
г., което също смята да е създало пречки за удовлетворяване от наличното
имущество. Оспорва и да е налице основание за солидарна отговорност с
останалите ответници в производството.
В допълнителната си
искова молба ищецът конкретизира, че ответникът З. е изготвил и подписал
становище по искането за предоставяне на кредит в размер на
15 000 000 лева като е предложил предоставянето на кредита да бъде
одобрено и не е извършил необходимите действия по контрол на сключения договор
за кредит. Позовава се на неспазена процедура по проучване и анализ на
исканията за кредитни сделки според ПКД, довело до формиране на неправилна
преценка на финансовото положение, респ. кредитоспособността на
кредитополучателя, неправилна преценка на възможността на кредитополучателя да
погасява отпуснатия кредит, липса на предложени адекватни договорни клаузи,
гарантиращи интересите на Банката по отношение на договорените обезпечения и
предпоставките за усвояване на кредита. Твърди се това да е довело до сключване
на неизгоден договор за банков кредит, съответно до неучредяване на адекватни
обезпечения по него и невъзможност за банката да събере вземанията си. Сочи
задълженията на ответника З. да произтичат от закона и длъжностната му
характеристика: 1) не е организирал правилно и не е упражнил контрол при
проучване и анализ на направеното от кредитополучателя искане за сключване на
кредитна сделка като не е проучено и анализирано финансовото положение на
клиента; 2) не е осигурил необходимата информация относно финансовото положение
на клиента, степента и обезпечеността на риска по направеното искане за
сключване на кредитна сделка; 3) внесъл е становище, което не отговаря на
правилата на ПКД на банката – без реален анализ за кредитоспособността на
кредитоискателя, степента на риска и на предложеното обезпечение; 4)
становището е изготвено и е предложено сключване на договора без достатъчно
информация и при грешна преценка за финансовото положение на клиента, съответно
обезпечеността и степента на риска и при предложени неизгодни договорни клаузи,
довели до необезпеченост на кредита и до усвояване на средства без учредяване
на надлежни обезпечения; 5) не е осъществил проучване относно финансовото
състояние на кредитоискателя, съответно не е осъществил дължимия контрол за
изпълнението на договора за кредит; 6) не е осъществил дължимия контрол за
изпълнението на договора за кредит, съответно за идентифицирането му като
проблемен.
В отговор по
допълнителната искова молба ответникът З. сочи, че като началник на Управление
„Кредитиране“ считано от 01.08.2013 г. не е извършвал лично или паралелно с
други експерти от Дирекция „Мониторинг и администриране на кредитни сделки
следене по изпълнението на договора при твърдение, че такова задължение не му е
възложено.
В хода на съдебното
производство чрез адв. Д. ищецът конкретизира, че първото просрочие
по договора за кредит е от 25.06.2014 г. и липсва плащане и на следващите дати
съответно 25.07.2014 г., 25.08.2014 г., 25.09 2014 г. и 25.10.2014 г. Застъпва
теза, че при поставяне на условие за усвояване на процесния кредит едва след учредяване
на обезпечение върху имуществото на кредитополучателя, последвалият апорт на имуществото в „Аперол“
не би бил противопоставим на банката. Сочи се и допуснатото учредяване на
обезпечение чак на 30.06.2014 г. да създава предпоставки за недобросъвестно
поведение от страна на кредитополучателя. Като нарушение се определя и
липсващата конкретизация на обезпечението в решението на УС, от което се
извежда извод и за липса на предварителен анализ относно имотното състояние на
кредитополучателя, съответно за оценката му с цел предоставяне на достатъчно
обезпечение. Застъпва се теза, че размерът на сумата и дължимата грижа на
добрия търговец ангажира членовете на управителния съвет да извършат
самостоятелна проверка, а да не се ограничават до даденото им становище. В
първото по делото заседание адв. В. сочи, че документите, с които банката
разполага, са представени и не й е известно да разполагат с други документи. В
хода на устните прения адв. Д. поддържа предявените искове. Претендира разноски
като представя и списък. Навежда доводи в писмени бележки
В хода на
производството (л. 762 – л. 763) ответниците въвеждат и твърдение, че в
производството по несъстоятелност на КТБ вземането срещу „Търговски парк Т.“
ЕАД е продадено. Навеждат довод, че това лишава ищеца от активна процесуална
легитимация поради загубено от банката качество кредитор.
Ответникът Х. възразява
да носи доказателствена тежест към момента на
неизпълнението с довод, че като член на УС на банка с над 1500 кредита
обективно не е в състояние лично да изследва имущественото състояние и неговата
динамика. Сочи, че при отстраняването им от длъжност и въпреки изрично заявени
искания от негова страна, не било осъществено предаване на книжата на банката.
Смята за невъзможно да докаже спазената процедура без да е представено по
делото цялото кредитно досие включително и след възложено задължение на ищеца. Сочи
в наличните по НОХД № 2209 от 2017 г. на Специализирания наказателен съд да се
намират събрани на куп документи от три договора, което оспорва да съответства
на формата, под която се водели кредитните досиета. Оспорва да е констатирана
невъзможност за обслужване на кредита при докладване на искането, а оценените
при апортиране в дружеството имоти на
12 000 000 лв. при поискан кредит за развитието им смята да обосновава
и целта на поискания инвестиционен кредит. Твърди, че кредитополучателят е
клиент на банката от 2011 г., а финансовите показатели към януари месец 2014 г.
не са вещаели неплатежоспособност. Позовавайки се на отсъствие на нормативно
изискване за конкретно посочване на обезпечение и предписаната с чл. 44 ал. 4
от Закона за кредитните институции причина за ангажиране на УС, смята
формулировката в решението на УС за достатъчна конкретизация. Твърди и
произтичащото от сключения договор вземане да е осребрено в рамките на
производството по несъстоятелност на КТБ. По същество оспорва претенцията на ищеца
с довод за доказано прекъсване на причинно-следствена връзка между деянията на
ответниците и твърдяната вреда в резултат на поведението на синдика на КТБ като
кредитор на несъстоятелното дружество.
Процесуалният
представител на ответника З. – адв. Б., застъпва теза, че понеже ищецът твърди
наличие на данни, които ответниците са могли да съобразят, но не са направили,
ищецът дължи да го докаже. По същество застъпва теза, че ищецът не доказва
пречки за отпускане на процесния кредит, както и липса на активи при настъпване
на предсрочната изискуемост на кредита. Навежда доводи в писмени бележки.
Ответникът П. също сочи,
че по кредитното досие се съдържат становище, прегледи, финансови отчети и
всякакви други документи, свързани с отпускането на кредита, но не предали под
опис банката и съответно кредитните досиета и не може да е сигурен, че то е в
съдържанието си, каквото е било към 20.06.2014 г. По същество се присъединява
към становището на ответника Х.
Ответникът З. не
изпраща представител в съдебно заседание, но депозира писмено становище по
съществото на спора заедно с ответниците П. и Х..
Исковете
са предявени в предвидения от закона преклузивен
срок. Твърдяните от ответника Р. обстоятелства не
лишават А.Д.и К.М.от легитимация да предявят претенцията – те са вписани в
търговския регистър по партидата на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) на
02.03.2016 г., което е достатъчно, за да ги легитимира като правоимащи
да предявят процесните претенции. Като обсъди представените от страните
доказателства и наведените доводи по докладвания предмет на спора, прецени по
реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По
делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че с писмен договор
от 21.07.2003 г. „К.т.б.“ АД (КТБ) възлага на О.Н.Р. да управлява банката и да
я представлява пред трети лица съгласно действащото законодателство, устава на
банката, решенията на общото събрание на акционерите, решенията на надзорния
съвет и решенията на управителния съвет на банката. Определен е срок от 5
години и е договорено, че ако не е взето валидно решение за освобождаването му
от длъжност до датата на изтичане на договорения срок, договорът се продължава
до освобождаването му. Съгласно чл. 4.10 изпълнителният директор като член на
управителния съвет управлява заедно с друг изпълнителен директор или друго
легитимирано лице (прокурист, търговски пълномощник и др.) от банката, като:
организира и контролира цялостната дейност по управлението на банката в
съответствие и в изпълнение на решенията на общото събрание на акционерите,
надзорния съвет и управителния съвет (чл.4.10.1 от договора), упражнява
цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на банката (т. 4.10.2 от
договора), решава дали да сключи и сключва от името на банката договори и
сделки и определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на
договори и други сделки се решава от надзорния съвет или управителния съвет или
съдържанието на техни клаузи се определя от тях (чл. 4.10.3. от договора),
управлява имуществото на банката … (чл. 4.10.4 от договора).
Идентичен
по съдържанието си договор е сключен на 21.07.2003 г. и между КТБ и И.А.З..
На 15.12.2008 г. е
сключен договор за управление с Г.Х. при идентично съдържание на относимите към спора клаузи като задълженията му в
качеството на член на Управителния съвет са дефинирани в т. 4.11 от договора.
На 18.10.2012 г.
договор за управление е сключен и с ответника А.П. като идентични по
съдържанието си задължения в качеството му на член на Управителния съвет също
са разписани в т. 4.11 от договора.
На 26.07.2013 г.
ответникът З. е преназначен на длъжност „Началник управление“ с място на работа
– Управление „Кредитиране“. Според длъжностната характеристика за длъжност
Началник управление „Кредитиране“ са възложени организацията и контрола върху
практическото осъществяване на кредитния процес и в частност да внася пред управителния съвет и
изпълнителните директори мотивирани становища за разрешаване, респективно за
отказване на дадена кредитна сделка в резултат
на оценка на кредитоспособността, обезпечеността и степента на риска (т.
8 от длъжностната характеристика на л. 33 от делото).
Видно от приложения
по делото и неоспорен Правилник за кредитната дейност от 2012 г. документът
регламентира дейността по проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет
и контрол на кредитните сделки в КТБ. Според чл. 32 ал. 1 за всяка кредитна сделка юрисконсултът извършва правен анализ като документира констатациите
и препоръките си в писмено правно становище, в съответствие с чл.25,т.2 (по
Методика за извършване на правен анализ и изготвя писмено становище за правните
аспекти на предлаганите кредитни сделки и обезпечения като попълва Форма за
извършен правен анализ, по образец), което предоставя на кредитния специалист. Предписано е и когато юристът е служител на
банката да удостоверява извършения правен анализ по чл.25. т.2, както и
законосъобразността на проекта на договор за кредитна сделка, чрез полагане на
подпис върху него. Изготвеното правно
становище, както и парафирания от юриста
проект на договор по предходната алинея, се предоставя на Началника на Управление „Кредитиране” и на Началника на Управление
„Анализ и контрол на риска”. Според третата алинея анализът на предоставените
документи и събраните сведения относно общото финансово състояние на
кредитоискателя, кредитната му задлъжнялост, предмет и целта на кредитирането,
предлаганото обезпечение и резултата от правния анализ е възложено на служител на Дирекция „Кредитен риск“,
който следва да оценява влиянието на предлаганата сделка, да анализира нивата
на риск в контекста на вече поетите от банката рискове и кредитоспособността на
клиента съгласно Методика за определяне на кредитния риск, а резултатите от
анализа се обективират писмено. Чл. 37 предписва (неизчерпателно)
източниците на информация за определяне общото финансово състояние на
кредитоискателя. Чл. 42 КПД регламентира правила за комплектуване и съхранение
на документите, която дейност е възложена на кредитен специалист от Финансовия
център и предписва задължения за управителя на тази структура за писмено
съгласуване на предложението. Предписаното е изразеното положително становище да
се предава на Началника на Управление
„Кредитиране“ заедно с копие от кредитното досие, който възлага преглед на кредитната преписка на
кредитен специалист по реда на чл. 36 и същевременно се извършва правен анализ
по реда на чл. 35. Според чл. 36 ал. 2 кредитният
специалист представя заключението си за общото
финансово състояние на кредитоискателя, събраните данни от Централния кредитен
регистър на БНБ, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение,
икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на Закона за кредитните
институции и Наредба № 7 на БНБ при
отчитане на паралелно подготвяния правен анализ. Съгласно чл. 43 КПД след
приключване на процедурите по проучване на искането за кредит съответният кредитен специалист предава кредитното досие заедно с правния
анализ и становищата, изготвени в Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен
риск“ на ресорния изпълнителен директор.
Проекто-договорите по кредитната сделка, съставени и надлежно
парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от Централно управление на
банката, Началника на управление
„Кредитиране“ се предават на представляващите банката лица за вземане на решение. Предлаганата
кредитна сделка се обсъжда от
изпълнителните директори (чл. 45 ал. 2). Когато вземането на решение е в
компетенциите на управителния съвет, изпълнителните
директори внасят предложението за разглеждане чрез председателя на
управителния съвет. Препис-извлечение от протокола на управителния съвет с
взетото от него решение по кредитното искане се предоставя на управление
„Кредитиране“ за предприемане на съответните действия.
С искане за
отпускане на кредит при посочена дата 14.01.2014 г., от името на „Търговски
парк Т.“ ЕАД е заявен кредит от 15 000 000 лева с цел инвестиции при
срок за ползване на кредита до 30.04.2014 г., а като начин на издължаване – 48
месечни вноски от юни 2015 г. до май 2019 г. Предложено е обезпечение – залог
на всички настоящи и бъдещи вземания по разплащателните сметки в КТБ АД (л. 918
– л. 919).
На 14.01.2014 г. Г.З., Управление „Кредитиране“ писмено е обобщил
съдържанието на молба за кредит на „Търговски парк Т.“ ЕАД, посочил е, че
кредитоискателят е клиент на банката от м. август 2011 г. като е на пълно
банково обслужване от КТБ и притежава 122 дка в промишлената зона на гр.
Пловдив. Предложил е за обсъждане искането при лихвен процент от 9 на сто и обезпечение
съответно: а) залог или ипотека върху собствен актив и б) особен залог по реда
на ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за
разплащателни сметки в лева и евро с посочени номера.
На 14.01.2014 г. е
проведено заседание на Управителния съвет на КТБ в състав О.Р., И.З., Г.Х. и А.П.
за вземане на решение на основание чл. 44 ал. 3 и ал. 4 от Закона за кредитните
институции за формиране на голяма експозиция, надхвърляща 10 на сто от
собствения капитал на Банката и е взето решение да се сключи договор за банков
кредит с „Търговски парк Т.“ ЕАД за сумата от 15000000 лева и дата на падеж
20.05.2019 г. Посочено е в срок до 30.06.2014 г. да бъде учредено обезпечение –
залог и/или ипотека върху активи на стойност 120 % от размера на кредита (л. 12).
На 14.01.2014 г. ответниците З. и П. в качеството си на изпълнителни
директори и от името на КТБ са подписали договор за банков кредит при поето
задължение към „ТЪРГОВСКИ ПАРК Т.“ ЕАД банката да отпусне кредит в размер на
15 000 000 лв. за осъществяване на инвестиции върху собствен на
кредитополучателя имот (л. 13 – л. 16). Договорено е, че сумата се усвоява за
постигане на посочената цел чрез разплащателна сметка в КТБ, по която се
отчитат и постъпилите суми. Изразено е съгласие, че за фактически ползваните
суми се дължи лихва в размер на 9 % годишно, която се начислява ежедневно върху
дебитното салдо по заемната сметка и е платима ежемесечно на 25-то число на
съответния месец, съответно на първия следващ работен ден. Кредитополучателят е
поел задължение към датата на олихвяване да осигурява по разплащателната си
сметка средства за издължаване на лихвите. Съгласно т. 14 кредитополучателят заплаща и еднократна комисионна в размер на 0,5 % от
размера на разрешения кредит. Договорено е главницата да се изплати за период
от 48 месеца, считано от 20.06.2015 г. Съгласно чл. 20.1. кредитополучателят се
е съгласил 5 дни преди падеж на вноска по главницата и/или лихвите, при наличие
на средства по сметките му банката да блокира необходимата за плащането сума и
на падежа на съответното задължение да го погаси. Посочено е, че при неиздължаване
на начислена лихва кредитополучателят е длъжен да предостави допълнителни,
приемливи за банката обезпечения в определен от нея срок (т. 21 вр. т. 32).
Съгласно т. 40 б. „а“ при неизпълнение на процесния или друг сключен с банката
договор, а според б. „г“ и когато не е предоставено обезпечение в указания от
банката срок, банката има право да обяви за предсрочно изискуемо цялото кредитно
задължение.
На 14.01.2014 г. е
сключен и договор за особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на
„ТЪРГОВСКИ ПАРК Т.“ ЕАД, произтичащи от договори за разплащателни сметки,
сключени с КТБ при указани номера на сметките.
От
Преглед на договор за банков кредит на „Търговски парк Т.“ ЕАД е посочено, че
за периода 01.01. – 12.05.14 е реализиран оборот по
сметките на кредитополучателя от 8 251 х лв.
С
решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна
банка е постановено поставяне на КТБ под специален надзор за срок от три
месеца, спиране на изпълнението на всички задължения на КТБ за този срок и
отстраняване от длъжност на членовете на Управителния съвет на КТБ (л. 386).
В покана
изх. № 5063/29.07.2014 г. се сочи по процесния договор да е налице непогасено
задължение за лихви в размер на 213805,47 лв. като са посочени непогасени лихви
и по още два договора (л. 825).
В покана изх. №
6845/23.09.2014 г. е отразено, че към 09.09.2014 г.
„Търговски парк Т.“ ЕАД е в просрочие по договора за
банков кредит от 14.01.2014 г. за сумата 326305,47 лв. – лихви (л. 804).
На 14.11.2014 г. за
„Търговски парк Т.“ ЕАД е прието изявление за обявяване на предсрочна
изискуемост на договор за кредит от 14.01.2014 г. поради констатирани
просрочени лихви в размер на 558 805,47 лв. Допълнително се сочи и че не е
изпълнено задължението за учредяване на договорено обезпечение – залог и/или
ипотека върху активи на стойност минимум 120 % от размера на кредита. Отразено
е неизпълнение и по други договори с банката, сключени съответно на 14.03.2014
г. и на 25.03.2014 г.
С
решение № 614/13.11.2015 г. по т.д. № 226/2015 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, ТО, ХII
състав по искане на КТБ е открито производство по несъстоятелност по отношение на
„Търговски парк Т.“ ЕАД, ЕИК ******, обявена е неплатежоспособността му и като начална
дата на установеното състояние е приета датата 14.11.2014 г. Постановени са
обща възбрана и запор върху имуществото на „Търговски парк Т.“ ЕООД. Страните не
спорят, че решението касае именно кредитополучателя, а и от данните в
търговския регистър се установява, че срещу указания в решението ЕИК е вписано
„Търговски парк Т.“ ЕАД. По същата партида е вписано и решение № 213 от
13.05.2016 г. по т.д. по несъстоятелност № 226/2015 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив на основание чл. 710 вр. чл. 711 ТЗ длъжникът „Търговски парк Т.“
ЕООД е обявен в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на
предприятието.
От
неоспорения списък на приети вземания в производството по несъстоятелност на
„Търговски парк Т.“ ЕАД (н.) се установяват приети вземания на КТБ в общ размер
от 35771548,94 лв., вземания на Национална агенция за приходите, формирани до
датата на откриване на производството по несъстоятелност – в размер на 91308,91 лв. и вземане на
Пиления комерс лтд –
Сейшели в размер на 6845405 с указание да произтича от договорена неустойка по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между
„Търговски парк Т.“ ЕАД и „Джи ти капитал“ ЕООД от 10.12.2014 г. (предвид
неоспореното твърдение на ответника Х. и определение № 2490 по т.д. 226/2015 г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив – л. 363 от делото) .
С определение от
06.06.2018 г. по т.д. № 428 по описа на Окръжен съд –
Пловдив за 2018 г. е постановено прекратяване на производството по дело,
инициирано от синдика на ТЪРГОВСКИ ПАРК Т. ЕАД (н.) с предявен иск по реда на
чл. 647 ал. 2 във вр. с чл. 647 ал. 1 т. 3 евентуално съединен с иск по чл. 135 ЗЗД поради пропуснат преклузивен срок.
От
заключението на вещото лице П. се установяват постъпили по процесния договор средства
с основание олихвяване на кредит в общ размер от 498732,02 лв. и 75 000
лв. събрана такса по кредита. Изцяло непогасена е останала главницата в размер
на 15 000 000 лв.
При
възприетата фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:
Нормата на чл. 57
ал. 3 ЗБН утвърждава ограничена във времето възможност за синдик на банка в
несъстоятелност да ангажира отговорността на администратор, за да възстанови
причинени на банката вреди. По силата на чл. 57 ал. 1 ЗБН синдикът е овластен
да извърши всички необходими действия и да използва допустимите правни средства
за събиране вземанията на банката. В това общо правомощие именно се включва и
възможността да реализира правата на банката срещу член на управителния орган, ако
не е бил освободен по реда на чл. 221 т. 10 ТЗ. Върховният орган на
акционерното дружество е в състояние да прецени дали и доколко дейността на
управителното тяло съответства на корпоративния интерес, а и да се разпореди с
него, освобождавайки неговите членове от принципно възложената им отговорност
дори и да са налице предпоставките за ангажирането й. Специфично за банковата
институция обаче е, че само на такъв правен субект е позволено да приема на съхранение
и на свой риск да управлява привлечените средства. От тази гледна точка
управлението на кредитна институция не се ограничава до интересите на
акционерите, а пряко въздейства върху интересите на доверилите се на банката
лица. Откритото производство по несъстоятелност на КТБ е показателно за
непосредствено засегнат интерес на вложителите – те не могат да се ползват от
поверените на банката средства, нито да получат обещания им при привличане на
кредита приход.
Освен личния
интерес на вложителя доведената до несъстоятелност банка засяга и обществения
интерес. Доверието в банковата система е ключово за икономическото развитие на
държавата, обосноваващо и предписан нарочен ред за своевременно, но частично
компенсиране на вложителите, без обаче да отпада отговорността на банката да
възстанови доверения й актив включително и за гарантираните влогове. След
откриване на производство по несъстоятелност банката няма собствен, достоен за
защита интерес, а законът отчита единствено интереса на нейните кредитори. Затова
и пряко произтичащият от договора частен интерес за банката и косвено интересът
на акционерите, разчитащи на нейната дейност, е непротивопоставим на интереса
на кредиторите – трети на мандатното правоотношение лица, да получат вземанията
си и то по възможност в максимален размер дори и това да стане при отложен във
времето момент. Различният интерес логично обосновава и систематичното
разделение на общото правило по ал. 1 и частната хипотеза на ал. 3. Затова и невъзможността
банката да обезпечи с дейността си надлежното обслужване на своите задължения
легитимира синдика в рамките на преклузивен
двугодишен срок да ангажира отговорността на бившите администратори на банката.
Нормата не предписва изрично правила за регулиране на така утвърдената
отговорност. Доколкото обаче цели да защити лица извън рамките на договорно
обусловената връзка, а основание на правоотношението се явява причинена вреда, утвърдената
отговорност придобива деликтен характер, а
отношението се явява подчинено на забраната да се вреди другиму. При тези
съображения без значение остава дали ответниците Р., З.,
Х. и П. са освободени от отговорност в качеството им на членове на управителния
съвет на КТБ (каквото по делото не бе и доказано).
Предявеният от
ищеца иск предполага да бъде установено в процеса, че: 1)
ответниците
са притежавали качеството
администратор на банка – член на надзорен или управителен съвет (съвет на
директорите) на банка; съответно длъжностно лице с ръководни функции в банката или друго лице, което
самостоятелно или съвместно с друго лице може да
сключва сделки за сметка на
банката; 2) осъществено от него конкретно поведение (действие или бездействие),
довело като 3) пряка и непосредствена последица (произтича непосредствено от неправомерното поведение и е закономерен (неизбежен) негов резултат) до 4) причинена вреда за банката
5) а ответникът е предвиждал
вредоносния резултат или е могъл да го предвиди и предотврати. Ето защо и при установяване на
първите четири елемента последният се предполага по силата на установената обща
презумпция при нарушено правило да не се вреди другиму – чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Настоящият състав
приема, че изискуемото специално качество – администратор с нормативно
утвърдено съдържание, обуславя ангажиране на имуществената отговорност за
вреди, пряко произтекли от неизпълнение на задължение, придадено за съответната
функция. Понеже законът не задължава
бившите администратори да гарантират изпълнение на поети с тяхно участие задължения,
евентуална невъзможност това да се случи не е достатъчна, за да бъдат държани
отговорни. Следователно, бившият администратор дължи да възстанови причинена
вреда на банката, доколкото е пряка и непосредствена последица от виновно
неизпълнение на вменено му задължение.
По делото не се
спори, а и доказателствата позволяват извод, че към 14.01.2014 г. ответникът З.
е заемал длъжност с възложени ръководни функции, определящо го като
администратор по смисъла на § 1 т. 2 б. „б“ ДР на ЗБН. Законът не държи сметка
за основанието на възникване на тази функция, а в контекста на защитения в
случая интерес на трети спрямо банката лица, типичната за трудовото
правоотношение специална защита за служителя спрямо работодателя му не е
приложима.
Ответникците Р., З., Х. и П. са били членове на висшия изпълнителен
колективен орган на кредитната институция – управителния съвет, поради което и
притежават качеството бивш администратор на банка по смисъла на § 1 т. 2 б. „а“
ДР на ЗБН.
В рамките на
състезателното производство съдът е обвързан от очертания от ищеца предмет на
делото. Доколкото в случая искането за защита се извежда от твърдение за
неправомерно деяние, обхватът на изследване бива ограничен до въведеното като
дължимо, но неосъществено поведение. Деликтният
характер на отговорността предполага предварително установено правило,
предписващо еднозначно конкретно поведение. Конкретното предписание осигурява предвидимост, която от своя страна оправдава и разширения
обхват на специалната отговорност по чл. 57 ал. 3 ЗБН, надхвърляща рамките на
договорно утвърдената връзка. Ищецът свързва отговорността на ответника З. с неосъществен
контрол върху кредитоспособността на „Търговски парк Т.“ ЕАД, съответно
необосновано предложение за сключване на кредитната сделка, неадекватно
предложение за обезпечаване на кредита.
Утвърдените правила
в ПКД, а и длъжностната характеристика на началник на Управление „Кредитиране“ непосредствено
възлагат на ответника З. задължение да мотивира предложение по искането. Възложените
пряко на ответника задължения не сочат на такова да анализира непосредствено
финансовото състояние, а да осигури изпълнение на предписаната процедура. Това
ще рече, да се увери, че всяка от обособените според правилата фази по
проучване на кредита е извършена от определения съгласно правилата специалист,
а резултатът е надлежно документиран. Същевременно обаче длъжностната
характеристика пряко го ангажира и да обоснове предложение за сключване на
сделката с оценката за кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и
степента на риска. Даденото в случая предложение не позволява информация за
осъществени процедури по оценка на указаните критерии. Според чл. 42 ал. 3 ПКД
в Управление „Кредитиране“ се съхранява копие от кредитното досие, което се номерира постранично,
а документите се описват. Книжата по л. 899 – л. 900 (подписано под името
на ответника З. становище) сочат на последователно положени номера на страници,
каквото се установява и по приложените книжа по л. 901-919). Така приобщените
по делото книжа могат да бъдат свързани именно с процесния договор за кредит,
но сред тях не се установяват нито опис на съдържанието (приложеното по л. 922
не съответства на подредбата на предходно приложените книжа, а и сочи
документи, каквито не се намират по тази преписка). Не се установяват и книжа с
номера на страници съответно: от 4 до 12 и 46-47. При тези обстоятелства съдът
приема за доказано противопоставеното от ответниците възражение за непълнота на
кредитното досие. Предвид установената непълнота на кредитното досие и
обстоятелството, че съхранението му се осъществява от подкронтролен
на ищеца правен субект няма основание за извод, че такива са липсвали към
14.01.2014 г.
Непълнотата на
досието от своя страна не позволява еднозначен извод становището да е дадено от
ответника З. без да са ивършени предписаните
проучвания. Според чл. 154 ал. 1 ГПК доказателствената
тежест в гражданския процес произтича не от класификацията на определен факт, а
от връзката му с поддържаната в процеса позиция. Ищецът въвежда отрицателен
факт, но на него основава и поддържаната в процеса позиция. Утвърденото разбиране,
че по правило на доказване подлежат положителните факти се извежда от
облекчения ред за доказването им – този, който твърди нещо да се е случило, следва
и да го докаже и по принцип е в състояние да го осигури. Отрицателният факт
може да бъде доказан чрез други положителни факти, чието проявление изключва възможността
за проявление на ползващия страната отрицателен факт. В случая предвиденият ред
за комплектуване на кредитното досие позволява проследяване на съдържанието му,
а следователно и обективна възможност за извод от какви документи се състои
подобна структура от документи. Макар и ответникът З. да се ползва от отричания
от ищеца факт, за него не съществува обективна възможност да го докаже без
съдействието на ищеца. В случая номерацията налага на извод, че съществуват и
непредставени по делото документи. Липсващият опис препятства идентифициране
съдържанието и на отсъстващите в случая документи. Ищецът не твърди, а и не се
установява констатираната непълнота да се дължи на поведението на ответника,
поради което няма основание липсата да бъде отнесена в негова вреда.
Невъзможността за категоричен извод, че ответникът З. е представил предложение
без да са извършени предписаните процедури за оценка кредитоспособността на
кредитоискателя, определят като недоказано и твърдяното нарушение за
неосъществен контрол в процеса на проучване преди да подкрепи предложената
сделка.
Съдържанието на
наличното предложение не дава яснота на какво се опира предложението. От това
обаче обективно не следва причинена на банката вреда. Според настоящия състав при
непосредствено възложено задължение от правилата за самостоятелна преценка от
страна на членовете на управителния съвет – в случая дали да сключат договор за
кредит (явяващ се основание за разпореждане със средства на банката), изразено
мнение от началник Управление „Кредитиране“ не рефлектира върху имуществото на
банката.
Основание за лична
отговорност от длъжностно лице, упражняващо ръководна функция в банка би могло
да се яви единствено действие, което
фактически обвързва банката. При
разпределените отговорности в рамките на кредитната институция такова би могло
да бъде например подадена невярна информация въпреки възложеното задължение за
нейната проверка. Предвид дължимата индивидуализация на увреждащото деяние
обаче ищецът следва да се позове изрично на подобно поведение, което означава и
да е надлежно описано. Ищецът се позовава на немотивирано предложение за
отпускане на кредит, което обаче сочи на необвързващо за банката мнение, а
следователно и негодно да породи вреда.
Ищецът се позовава
и на неосъществен последващ контрол върху изпълнение
на договора. Предвид разпределението на функциите сам по себе си фактът на
неизпълнение на задължение по договора за кредит, което се установява да е
настъпило по време на ефективно упражняваната ръководна длъжност от ответника З.
до 08.07.2014 г., не е достатъчен, за да ангажира неговата лична отговорност. Наложително
е сведено до знанието му обстоятелство, относимо към конкретно задължение,
произтичащо от възложените му функции, чието неизпълнение пряко да е довело до
определена вреда. Тези елементи обаче в случая не се установяват, поради което
предявеният иск срещу ответника З. следва да бъде отхвърлен.
Макар и законът да
свързва участието на управителния съвет на банка при преценка за предоставяне
на кредит с размера на отпусканите средства – чл. 44 ал. 2 и ал. 3 ЗКИ (според
редакцията на текста към 14.01.2014 г.), индивидуалните договори за управление очертават
дължимото поведение от всеки отделен член на колективното тяло. Според т.
4.10.3, съответно т. 4.11.3 от договорите за управление всеки един е овластен да
реши дали да ангажира банката с конкретна сделка. С необходимостта от независима преценка при
обвързване на банка може да бъде обяснено и специалното изискване за
съвместното й управление и представителство (чл. 10 ал. 1 ЗКИ). Следователно,
всеки член на управителния съвет, каквото качество са имали останалите ответници, дължи да се увери, че предлаганата сделка
съответства на интересите на банката, чието имущество му е поверено да
управлява (т. 4.10.4, съответно т. 4.11.4). Макар и частният интерес на банката
да не е обект на защита в настоящия случай, той именно се явява критерий за преценка
на ефективността на взетото решение. Възникват въпросите какъв да бъде
критерият за определяне на дължимото поведение и на какво следва да се опира дължимата
преценка.
Договорът е
регламентирано от закона средство за постигане на конкретен резултат. Доброволно
поетото задължение се явява предвиденото от правовия ред средство за неговата
реализация. Понеже в основата на тази правна връзка стои съгласие, а нормата на
чл. 63 ал. 1 ЗЗД предписва добросъвестно изпълнение на обещаното, законът
утвърждава като критерий за дължимо поведение неписани, но утвърдени в практиката прийоми с доказана полезност,
включващо се в обхвата на грижата на добрия стопанин (чл. 63 ал. 2 ЗЗД). В тази
връзка и ангажиралите се с управление делата на акционерно дружество лица
дължат да упражняват дейността със специализирана грижа на добрия търговец (чл.
237 ал. 2 ТЗ). Спецификата на банковата
дейност внасят допълнителни изисквания към лицата, пряко ангажирали се с
управлението на кредитна институция – чл. 11 ал. 1 т. 2 от Закона за кредитните
институции. Специалните познания именно съставляват нужната гаранция за
ефективно управление на банковата институция. Затова и дължимата грижа е
определяща в рамките на договорно установено отношение – съгласно чл. 20а ал. 1 ЗЗД договорът е закон за страните, а дължимата добросъвестност ангажира всяка
страна да направи необходимото, за да осигури обещаното. Какво е необходимо следва
от конкретния случай, което обаче придава на критерия дължима грижа бланкетен характер, наложителен за осигуряване на
договорения резултат.
Характерно за
облигационното правоотношение е неговият относителен характер. То поражда
действие за страните по него, освен ако по съгласие не облагодетелстват другиго
и касае изрично договореното. Извън конкретно изразената воля обаче задължение
възниква само доколкото е изрично предписано с обвързващ правния субект акт. За
разлика от договора, целящ да синхронизира припокриващите се интереси на
страните по него и да очертае рамките на поетия ангажимент, правовият ред
охранява интересите на неопределен кръг лица посредством принципа да не се
вреди другиму. Затова и деликтното правоотношение е
призвано да съхрани зачетените от
правовия ред блага, средство за
което са конкретно очертани граници на допустимо поведение. Следователно
определящо за ангажиране отговорността на ответниците
Р., З., Х. и П. е установено лично поведение,
осъществено в разрез с изрично предписано правило. Както бе посочено вече без
значение остава източникът на съответното правило – нормативен акт,
вътрешноорганизационен акт или договор. Когато в резултат на пренебрегването им
бъде причинена вреда (защитеният от закона интерес е увреден) възниква и лично
задължение за обезвреда. С други думи, ако за
постигане на обещания с договор резултат страната дължи да положи и всички
утвърдени от добрата практика усилия, за да го осигури, при деликта
очакваното предотвратяване на неблагоприятната промяна във фактическото и
правно положение произтича от еднозначно очертано поведение. В тази връзка и
ако при договора връзката между страните в правоотношението възниква по тяхна
воля, а едва неизпълнението поражда отговорност за обезвреда,
деликтното правоотношение се поражда причинена вреда
в резултат на пренебрегнато предписание
за поведение. Неопределеното съдържание на дължимата грижа не обезпечава необходимата
предвидимост, поради което и не е в състояние да
обоснове деликтна отговорност. В тази връзка и понеже ангажиментът на бившия
администратор не произтича от непосредствено поет ангажимент към кредиторите на
банката, а от закона, неприложима остава присъщата за договорното
правоотношение грижа на добрия търговец, съответно на добрия банкер. Понеже ищецът
не упражнява право на банката като страна в мандатното правоотношение, а
предоставена му от закона възможност да защити интереси на трети на това
правоотношение лица, няма основание за прилагане на поддържания от него
критерий за дължима грижа в хипотезата по чл. 57 ал. 3 ЗБН. По тези съображения
настоящият състав приема, че бившият
администратор е отговорен, ако е допуснал отклонение от изрично предписано му поведение.
За разлика от поведението, чието описание е необходимо за възникване на
задължение, зависимият от него интерес не се нуждае от конкретизация. Достатъчно
е този интерес да е обозрим, а увреждането му да е предвидимо и съответно предотвратимо,
за да възникне отговорност при неизпълнение.
Поетото задължение с
договорите за управление да управляват имуществото на банката обвързва ответниците Р., З., Х. и П. да решават дали да сключат сделки
и да определят тяхното съдържание, съответно да сключват такива съвместява
възможност и задължение да го сторят с цел да осигурят оползотворяване на
повереното им имущество (повишаване на нейните
финансови резултати, стабилност – т. 4.1 от договорите за управление). По
аргумент от по-силното основание надлежното управление предполага запазване на повереното
имущество. Твърдяното в случая разпореждане със средства на банката без
предварително осигурено обезпечение сочи на неизпълнение на очертаното
задължение за опазване на имуществото, поради което възниква въпросът за причинно-следствената
връзка между твърдяната вреда, с която ищецът обосновава отговорността на
ответниците и конкретното осъществено от всеки ответник действие в кръга на
предписаните функции.
Правомощието за
управление имуществото на банката, разбирано като делегирана власт и възложено
задължение, пряко ангажира всеки член на колективния орган да се увери, че
предложената сделка е от полза за банката и да осигурят всички разумно
предполагаеми мерки, за да гарантират усвояване на тази полза. Изискуемото съвместно
управление и представителство на банка (чл. 10 ал. 1 ЗКИ) е средство за
гарантиране на доброто й управление. Следва обаче да бъде споделена тезата на
ответника Х., че непосредственият контрол е обективно невъзможен, а и неочакван
според утвърденото от специалния закон правило за разпределение на функциите –
чл. 73 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗКИ. Затова и в основа за дължимата лична преценка стоят
документираните становища на служители със съответно възложена им отговорност. Членовете
на управителния съвет не дължат да верифицират всеки от предписаните процеси,
но са длъжни да се уверят, че те са преминали и да формират собствен извод въз
основа на документално удостоверения резултат. В този смисъл даденото становище
от ответника З. за решение при предложено съдържание не освобождава останалите ответници като членове на управителния съвет да решат дали
да обвържат банката с предложената сделка. Оттук произтича и завишената лична
отговорност на администратора, който с личните си действия е допуснал изпадане
на кредитната институция в неплатежоспособност. Нарушеното задължение да
предотврати вредата го ангажира да отговаря със своето имущество, а и да поеме
отговорност включително и когато друг член на колективното тяло е извършил
нарушение. Ето защо всеки от бившите членове на управителния съвет е дължал да
гарантира, че 1) предписаните процедури
за оценка на риска са спазени и 2) взети са разумни мерки за постигане на очаквания резултат. Същевременно,
с оглед диспозитивното начало, обхватът на изследване
е предопределен от въведените от ищеца обстоятелства. Те могат да бъдат
обобщени като: 1) неизвършена преценка за кредитоспособността на
кредитополучателя и 2) непоставено условие за усвояване на кредита след
учредяване на надлежно обезпечение.
Според чл. 43 от
ПКД след приключване на проучването кредитното досие се предава на ресорния
изпълнителен директор, а чл. 45 ал. 3 от ПКД предписва изпълнителният директор
да внесе предложението за разглеждане от управителния съвет, когато правилата
изискват решение на колективния орган. Отчитайки поетото задължение логично
следва, че ресорният изпълнителен директор е пряко ангажиран да осъществи
очертания контрол и при положителна оценка да внесе предложените за разглеждане
от управителния съвет. Ищецът обаче не идентифицира никой от ответниците като
ресорен изпълнителен директор.
Понеже взетото от
управителния съвет решение е задължително за представляващите банката, в
обхвата на преценка на този орган стои въпросът дали банката да се обвърже с
предлаганата сделка, а следователно и преценката за кредитоспособността на кредитополучателя.
По изложените съображения предварителната проверка от страна на ресорния
изпълнителен директор не освобождава членовете на колективното управително тяло
на собствено основание да формират извод, което могат и следва да сторят при
условията на чл. 43 ал. 3 от ПКД. Този текст предвижда като основа за вземане
на решение предложението.
Следователно, дължимата непосредствена преценка не включва мониторинг на
предписаните проучвателни процедури и верификация на формираните изводи, но
предполага извличане на необходимата информация от съдържанието на предписания
от правилата документ. Изготвеното предложение не дава представа нито за
обхвата на извършените процедури, нито за техния резултат. От тезата на
ответниците се налага извод, че те са безкритично възприето предложение, а
следователно и на нарушение на задължението им да формират собствен извод дали
да сключат сделката.
В контекста на
отговорността за обезвреда обаче това нарушение
придобива меродавност само ако и доколкото е довело до увреждане интереса на
банката. Ищецът не доказа наличие на обстоятелства, които да са от значение за
кредитоспособността на кредитополучателя, да са съществували към момента на
вземане на решението, но да не са отчетени от управителния съвет. Напротив,
изрично е заета позиция за ирелевантност на обстоятелствата, предхождащи действията от 14.01.2014
г. Предвид непълнотата на кредитното досие твърдението за липсващите данни за
финансовото състояние на кредитополучателя и неговата кредитоспособност остава
недоказано.
Ищецът критикува взетото
решение и досежно предвиденото с него неопределено по предмет и отложено във
времето обезпечение. Липсва нормативно предписано задължение за учредяване на
обезпечение преди усвояване на кредита, а ищецът не твърди и съответно не
доказва такова да произтича и от вътрешните правила или от друг обвързващ
банката източник. Следователно въпрос на целесъобразност остава дали да бъде
изискано обезпечение, а по аргумент от по-силното основание и кога това да бъде
осигурено. Дори да се приеме, че подобно решение се отклонява от обичайната
банкова практика, доколкото почива на съображения за целесъобразност не е в
състояние да обоснове противоправност. Преценката за
целесъобразност е възможна при критерия дължима грижа, който обаче, по
изложените вече съображения, остава неприложим при деликтната
отговорност. Действително липсващата индивидуализация изключва възможността за извършване на предписаната
оценка за достатъчност и ликвидност, но при отсъствие на задължение за
предварително обезпечаване на отпуснат кредит, конкретизацията на актива, а и процедурата за неговата оценка, не са дължими.
Ищецът твърди ответниците З. и П. да са причинили вреда с подписване на
договора. Както бе посочено вече взетото решение от управителния съвет пряко ги
ангажира да сключат договора. В тази връзка и те са обвързани от акта на
колективния орган, но досежно непосредствоно
разрешените въпроси. Ето защо и взетото решение ги лишава от възможност на
собствено основание да преценяват кредитоспособността на кредитополучателя, чието
разрешаване произтича от взето решение за сключване на договора.
Те са обвързани и с
предоставената от решението отсрочка за учредяване на очакваното обезпечение.
Видно от договора в случая е договорена и допълнителна обезпечителна мярка –
залог върху индивидуализирани разплащателни сметки. Сключилите договора ответници З. и П. са се отклонили от решението на
управителния съвет, придавайки на договора вид на обезпеченост при все че
разплащателната сметка не се явява приемливо обезпечение за редуциране на
кредитния риск според Методиката за формиране на нетна реализуема стойност на
приемливите обезпечения и гаранции и т. 5 от Методика за оценка на обезпеченията. Ищецът обаче не се позовава на това
обстоятелство, поради което и безпредметно остава обсъждането дали и съответно
какво въздействие оказва то върху мониторинга на кредитното правоотношение.
Правовият ред
регламентира различни форми на отговорност с оглед конкретно охранявания
интерес. Характерно за имуществената отговорност е, че освен нарушено правило
за поведение следва да е налице и конкретен резултат – причинена вреда, която
пък да се явява непосредствен и неизбежен резултат от укоримото
поведение. Макар и липсата на достатъчно имущество да е отрицателен факт,
доколкото именно от него ищецът извежда претенцията си, нему се пада и тежестта
да го докаже. Такъв извод е постижим при доказване на срещната пречка за
събиране на процесната сума при изчерпване на всички предвидени от закона
средства за принудително удовлетворяване от имуществото на длъжника.
Сключеният договор
за кредит обвързва банката да се разпореди със свое имущество, но само по себе
си това не води до вреда. Усвоената сума поражда вземане за банката към
кредитополучателя за връщане на получената сума. В контекста на принципа да не
се вреди другиму (чието пренебрегване поражда задължение за възстановяване на
положението отпреди увреждането) меродавен в случая е реалният икономически
ефект. Привлечената по силата на договора и на други суми под формата на приход
– възнаградителна лихва и комисиона, макар и частично,
компенсира твърдяната в случая вреда. Произтичащото разграничение от кредитното
правоотношение разграничение на вземанията остава без значение.
От доказателствата
следва извод, че предоставеният кредит не е възстановен и понастоящем, но това
не заличава актива. Вземането продължава да съществува, в което си битие е и
годен обект включително за осребряването му. Ответникът твърди това да се е
случило, а процесуалният му представител се задоволява да посочи, че не му е
известно. Макар и разпореждането с вземането да не лишава банката от
материалноправна легитимация – тя произтича от невъзстановена сума в резултат
на виновно причинена вреда, полученото компенсира вредата. Понеже ищецът дължи
да докаже наличието на вреда създаденото съмнение за извършено разпореждане с
вземането, а следователно и за калкулиран приход, само по себе си компрометира
тезата за налична вреда.
Дори да се приеме,
че вземането по процесния договор не е било осребрено, съответно макар и
осребрено да е останал невъзстановен дефицит по повод усвоената сума, възниква
въпросът дали този негативен резултат стои в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка със сключения договор.
Страните не спорят,
а и заключението на вещото лице П. сочи на неточно изпълнение на задължението
за плащане на лихва на 25.06.2014 г. Неизпълнението обаче също не поражда вреда
в патримониума на банката. Такава настъпва едва при невъзможност за събиране на
вземането поради изчерпване имуществото на длъжника. За да отговори на
предписаната от закона степен на обусловеност тази вреда следва да произтича
пряко от допуснатото нарушение. Обезпечението налага правно ограничение върху
имуществото и следователно пряка вреда от липсата му се явява единствено
възникнала конкуренция между кредитори поради недостатъчно имущество. Това в
процеса не се установява.
Наличните по делото
данни налагат извод, че към момента на неизпълнението ответникът е разполагал с
недвижими имоти и вземания. Към тази дата обаче ответниците
Р., З., Х. и П. не са изпълнявали управителни функции по отношение на КТБ,
обективно лишаващо ги от възможност да предприемат каквито и да било мерки за
събиране на дълга при все че: 1) наложеният особен надзор лишава от разум
очакването кредитополучателя да продължи да ползва услугите на КТБ според
поетото задължение по т. 23 б. „Н“ от договора след 20.06.2014 г. и 2)
установеното неизпълнение още на 25.06.2014 г. Изходящата комуникация от КТБ е
показателна, че неизпълнението е констатирано, но не става ясно защо не е пристъпено към принудителната му реализация в рамките на
индивидуалното изпълнение. Задължение за насочване на изпълнението върху
наличното имущество обаче възниква за трети на производството лица – назначените
към този момент квестори на КТБ. В рамките на изпълнителното производство
законът предписва и възможност за ограничаване на фактическите и правни
възможности за разпореждане с имуществото. Основателно се явява възражението на
ответниците, че със забавата да бъде инициирано принудително събиране на
вземането може да бъде обяснено и последвалото отчуждаване на част от
имуществото на кредитополучателя. Обезпечителните мерки в индивидуалното
изпълнение не създават привилегия, но непубличният характер на производството
определя конкуренцията само като възможност. Не става ясно защо банката не се е
възползвала от тази възможност, а представляващите я са предпочели да инициират
производство по несъстоятелност с произтичащата от него наложителна конкуренция.
С обвързващ
настоящия състав акт на съда по несъстоятелността е установена неплатежоспособност на
кредитополучателя. Това състояние обаче не сочи на липсващо имущество, а
единствено на невъзможност търговецът да обслужва изискуемите си парични
задължения, настъпила едва на 14.11.2014 г. Обявяването на кредитополучателя в
несъстоятелност открива възможност за осребряване както на наличното имущество,
така и на разпиляно такова при съобразяване на предписаните от закона условия. Затова
и нито откриването на производството по несъстоятелност, нито срещнатото
затруднение по издръжката му не доказва липса на имущество. Напротив, с оглед
нормата на чл. 735 ал. 1 т. 2 ТЗ висящността му
обуславя като единствено възможен изводът, че масата на несъстоятелността не е
изчерпана. По силата на чл. 235 ал. 3 ГПК обаче съдът дължи да зачете
единствено фактите, възникнали до приключване на устните състезания. Предвид и
правилото на чл. 13 ГПК настоящият състав не намира основание да изчаква
приключване на производството по несъстоятелност.
Дори да се приеме,
че кредитополучателят не разполага с достатъчно ликвидно имущество, наложената
в случая конкуренция пряко следва от предпочетения подход за събиране на
вземането. Право на управляващите КТБ е да преценят кой ред да предприемат, за
да съберат вземането на банката, но допуснатата забава за пристъпване към
принудителна реализация при предвиден от закона ред за това извън неподлежащата
на контрол от банката процедура прекъсва изискуемата причинно-следствена връзка
между установеното нарушение и твърдяната вреда.
Тъй като по делото
не се установява намаление в патримониума на банката, явяващо се пряка и
непосредствена последица от установеното неизпълнение, предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като безпредметно остава обсъждането на присъщия за
чл. 57 ал. 3 ЗБН режим на отговорност.
Претендираната разделност не сочи на
самостоятелна претенция, а на предложена от страната интерпретация за изводимо
от правилата дължимо поведение. Това сочи на правно становище, което обаче не
обвърза съда. При тези съображения настоящият състав не смята да дължи нарочен диспозитив макар и ищецът да е формирал такова искане, а и
ответниците да се защитават по него.
По разноските:
С оглед изхода от
спора ищецът няма право на разноски, който извод, предвид правилото на чл. 81 ГПК и изрично заявеното искане, следва да намери отражение в диспозитива.
Ищецът е освободен
от задължение да внесе предварително следващата се държавна такса – чл. 57 ал.
6 ЗБН, поради което и дължимата сума следва да бъде възложена в тежест на
масата на несъстоятелността.
Ответниците не предявяват претенции по разноските, а
възнаграждението на привлечените в процеса особени представители подлежи на
определяне и изплащане при условията и по реда на Закона за правната помощ.
Така
мотивиран Софийски градски съд, VІ-13 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д.и К.Х.М., упражняващи функцията на синдик на „К.Т.Б.
АД“ – в несъстоятелност срещу
О.Н.Р., И.А.З., Г.П.Х., А.М.П. и Г.К.З. иск с правно основание чл. 57 ал. 3 ЗБН за сумата 15
000 000 лева – претърпяна вреда от неизпълнение на задължения във връзка с
договор за банков кредит от 14.01.2014 г., сключен с „Търговски парк Т.“ ЕАД,
ЕИК .
ВЪЗЛАГА направените от А.Н.Д.и
К.Х.М., упражняващи функцията
на синдик на „К.Т.Б. АД“ – в несъстоятелност в тежест на масата на
несъстоятелността.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал.1 ГПК вр. чл. 57 ал. 6 ЗБН „К.т.б."
АД – в несъстоятелност, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***
да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сумата от 600000,00 лв. – дължима държавна
такса в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: