№ 152
гр. Благоевград , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20201200501258 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
И. Ц. У. против решение 1591/7.4.2020 г. постановено по гр.д. № 426/2018 г.
по описа на Районен съд- Разлог.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Акцентира, че доводът за придобиване
правото на собственост по давност не е конкертизиран, тъй като ответникът
не посочва период на давността, нито начина на осъществяваното владение
на имота. Моли решението да се отмени и предявения иск - уважи.
Въззиваемият оспорва доводите на жалбоподателите,
считайки, че мотивите на РС са съобразени със закона.
Третото лице помагач също изразява становище за
неоснователност на жалбата.
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице, с
правен интерес, в срок, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.
1
Атакуваното решение е валидно, тъй като е постановено при спазване на
писмената форма, от надлежен състав на съд, подписан от него. Същото е
допустимо. Постановено е по допустим иск с правно основание чл. 108 от
ЗСоб.
За преценка на доводите в жалбата въз основа на събраните по
делото доказателства, тезите на страните и закона, БлОС счита за
установеното следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по предявен иск от И.У. против
К. Г. Л. за установяване, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *, представляващ апартамент № 4-3, находящ се на 4-
ти етаж в сградата и за осъждане ответникът да му предаде владението, който
иск е с правно основание чл. 108 от ЗСоб.
За да се уважи иска в тежест на ищецът е да докаже, че е
собственик на имота на твърдяното основание - приращение, че имотът се
владее от ответника и че това владение е без основание.
От представеното влязло в сила на 16.11.2016 г. решение по
гр.д № 454/2010 г. по описа на ОС-Благоевград се установява, че ВКС с
решение № 118/16.11.2016 г. е признал за установено по отношение на
„Е.И.“, ООД /който в настоящото дело участва като трето лице помагач на
страната на ответника/, че И. Ц. У. /ищец и по настоящото дело/ е собственик
по приращение на таванско помещение 4-3, представляващо самостоятелен
обект с идентификатор * в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор *, със застроена площ на самостоятелния обект от 44,47 кв.м.
с предназначение на обекта: жилище, апартамент.
На 29.1.2010 г. с нотариален акт 27/2010 г. „Е.И.“, ООД
продава на К. Г. Л., ответник по настоящото дело - два имота, измежду които
и процесния.
Ответникът сочи, че е придобил имота, преди 21.7.2011 г. –
датата на вписване на ИМ по приключилото гр.д.454/2010 г., поради което
признатите с него права на И.У. са му непротивопоставими. Датата на
вписване на ИМ по приключилото дело се установява от представената
справка по имот от СВп.-Разлог. Позовава се на придобиване на имота по
2
давност чрез добросъвестното му владеене в продължение на 5 години от
датата на закупуването му.
От свидетелските показания категорично се установява, че от
закупуването му на 27.1.2010 г. ответникът е владял имота. Свидетелите
сочат, че годините непосредствено след закупуването Л. е идвал по често в
имота отколкото в последните години, като в имота по негова покана са
идвали и идват и приятелите му, които той кани и на които им предоставя да
го ползват. Самият св. П. сочи, че е пребивавал в имота, че е бил в него със и
без Л., а свидетелят К. сочи, че е канен, но не се е възползвал от поканата да
отиде в имота без него. Св. В., също сочи, че е отсядала в апратамента през
2013 г. с приятели. От свидетелските показания на П. и на К. се установява,
че са съдействали на Л. за намиране на имота да го закупи, впоследствие са
му помагали при обзавеждането му, като при необходимост през годините са
осъществявали и връзка с лицето Д., за да затопли предварително обекта като
пусне радиаторите.
При така установените от събраните доказателства факти
извода на РС, че ответникът е придобил имота по давност на основание чл.
79, ал. 2 от ЗСоб. чрез добросъвестното му непрекъснато владеене в
продължение на 5 –години от закупуването му на 29.1.2010 г. е правилен и
законосъобразен.
Според БлОС Л. е добросъвестен владелец по см. на чл. 70, ал.
1 от ЗСоб. Според разпоредбата владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена.
Пориди липса на собственост на праводателят му –„Е.И.“,
договорът за продажба не би могъл да породи вещноправното действие по
правилото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, но това
не означава, че отпада годността му да бъде юридическо основание на
добросъвестно владение, щом договорът е валиден като конкретен
транслативен акт - продажбата на чужда вещ не е нищожна. Последващото
узнаване от приобретателя, че праводателят му не е собственик на
прехвърления имот, не го прави обикновен владелец занапред, тъй като
3
меродавният момент, с оглед на който се преценява добросъвестността на
владелеца е този на възникване на правното основание - чл. 70, ал. 1 ЗСоб.
Затова като е закупил имота /през 2010г./ преди вписването на исковата
молба /през 2011 г./, следва че ответникът може да придобие правото на
собственост с изтичане на кратката 5-годишна давност от датата на сделката
стига владението му е да явно, непрекъснато, постоянно и несъмнително. А
осъществяваното на такова владение се установява от свидетелските
показания.
За да направи извода за придобиването на имота от ответника
по давност БлОС съобрази и следното:
Страните не твърдят факти, които да се относими за прилагане
на чл. 226, ал. 1 ГПК за разпростиране на силата на пресъдено нещо на
приключилото гр.д. 454/2010 г. по описа на БлОС по отношение на
ответника. Нито една от тях не твърди имотът да е закупен в хода на
приключилото гражданско дело. Според чл. 226, ал. 1 ГПК ако в течение на
производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго делото
следва своя ход между първоначалните страни. И именно защото ищецът не
се позовава на такъв факт, то по отношение на ответника по настоящото дело,
който не е участвал в приключилото, не само, че не е обвързан от СПН, но по
арг. от чл. 115, ал. 1 б. ж“ ЗЗД, според който давност не тече докато трае
процеса, както и по арг. от чл. 116, б.“б“ ЗЗД, според който давността се
прекъсва с предявяване на иска - следва, че давността в полза на ответника
К.Л. е продължила да тече и по време на съдебното производство по
гр.д.454/10 г., по който той не е бил страна.
Съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че
последиците, визирани в чл. 116, б.“б“ ЗЗД и в чл. 115, б. „ж“ ЗЗД,
предвиждащи, по време на съдебния процес по иск за собственост давност да
не тече - настъпват не само спрямо ответника, но и спрямо приобретателя
само ако последният е придобил имота от ответника в хода на висящ спор за
собственост, тъй като в отношенията си с ищеца той има същото правно
положение като своя праводател. /Р. 52/23.7.2018 г. на ВКС по гр.д. 1455/2017
г.
Доводите в жалбата за недопустимост на решението и за
4
допуснато съществено нарушение от РС на процесуалните правила с
аргумента, че ответникът не е конкретизирал началния момент на
владението, начина на упражняването му, нито крайния момент, БлОС счита
за абсолютно несъстоятелни. Ясно ответникът е заявил, че имотът е закупил
с нотариален акт на 29.01.2010 г., откогато до момента го владее, поради
което го е придобил по давност като добросъвестен владелец. Голословен е и
довода за неправилно кредитиране на свидетелските показания. Няма, а и
жалбоподателят не посочва доказателства опровергаващи достоверността на
свидетелските показания. Същите преценени в съответствие с чл. 172 ГПК
очевидно са логични от доказания факт на закупуване на имота от ответника,
поради което няма пречка да се кредитират. След като не се установи в
отношенията с ответника ищецът да е собственик на процесния имот, което е
една от предпоставките за уважаване на предявения по чл. 108 от ЗСоб. иск,
то същия подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения за неоснователност на доводите в
жалбата атакуваното решение следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на жалбата на въззиваемия се
дължат направените разноски за настоящата инстанция в размер на 3 010,41
лв. от тях 10,41 лв. куриерски услуги и 3000 лв. адвокатски хонорар.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е несъстоятелно, тъй
като делото е с правна сложност и предвид броя на провежданите с.з. пред
въззивната инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение 1591/07.04.2020 г., постановено гр.д.
№ 426/2018 г. по описа на Районен съд- Разлог.
Осъжда И. Ц. У., с ЕГН ********** да заплати на К. Г. Л., р.
на ********** г. направените разноски за настоящата инстанция в размер на
3 010,41 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6