О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№2711/13.11.2023г.
гр.
Пловдив, 13 ноември 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отделение, I
състав, в закрито заседание на 13.11.2023г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
разгледа
докладваното от Председателя адм. дело №
2595 по описа за 2017 год. и взе предвид следното :
Делото
е образувано въз основа на Заповед № РД20-115/20.09.2023г. на министъра на
земеделието и храните, с която се изпраща за разглеждане от съда жалба рег.
Индекс 70-6457/17.11.2022г. на „ЕС ВИ ПИ“ ООД срещу Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020
за кампания 2022 и за установяване на
публично държавно вземане № 01-2600/4635#2 от 20.10.2022г. на зам.изпълнителния директор на
ДФЗ в частта относно установяването на публично държавно вземане.
Като
разгледа жалбата и приложената преписка, Съдът намира, че не е надлежно сезиран
и неправилно му е изпратена за разглеждане жалбата на „ЕС ВИ ПИ“ ООД, а по
отношение на жалбоподателя е преклудирано правото му на жалба.
Жалбата
против АУПДВ, обективиран в Акт за прекратяване на ангажимент по мярка
11“Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2022 и за установяване на публично
държавно вземане № 01-2600/4635#2
от 20.10.2022г. на зам.изпълнителния директор на
ДФЗ е адресирана до Министъра на земеделието, храните и горите и е в
съответствие с указаното изрично в оспорвания със жалбата акт, а именно, че
същият подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Министъра
на земеделието,храните и горите. Последното е в съответствие с действащата към
момента на издаване на обжалвания акт и към момента на подаване на жалбата
редакция на чл.29,ал.3 от ЗПЗП, а именно, че Министърът на земеделието, храните
и горите е компетентният непосредствено по-горестоящ административен орган при оспорването
по административен ред на индивидуалните и общите административни актове, издавани
при прилагането на този закон./ ДВ, бр. 58 от 2017 г.,
в сила от 18.07.2017 г./
За
да приеме, че не е компетентен да се произнесе и да остави без разглеждане
жалбата в частта относно оспорването на установеното публично държавно вземане,
административния орган, почти година след постъпване на жалбата, се е мотивирал
с това, че не е ръководител на администрацията на ДФЗ, разплащателната агенция
е първостепенен разпоредител с бюджет и следва при обжалването да се приложи
разпоредбата на чл.82,ал.2 от АПК, според която разпоредба при липса на
по-горестоящ административен орган, актовете не подлежат на оспорване по
административен ред, поради което и на основание чл.88,ал.2 от АПК жалбата
следва да се изпрати на компетентния административен съд.
В
ЗПЗП на ДФЗ-РА е възложено да предприема необходимите действия за събирането на
недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Възникналите вземания са определени като публични държавни вземания съгласно
чл.166, ал. 2 от ДОПК. Изрично в чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП,в казаната действаща към
момента на подаване на жалбата редакция, е предвидено, че Министърът на
земеделието, храните и горите е по-горестоящият административен орган, в случаи
на оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни
актове, издавани при прилагането на закона. Издаването на акт за установяване
на публични държавни вземания по реда на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП,
безспорно е акт по прилагането на ЗПЗП. Фактът, че процесуалните правила за
издаването на акта са уредени в друг нормативен акт не е основание да се
приеме, че АУПДВ е издаден въз основа на АПК. Затова и АУПДВ е индивидуален
административен акт, който в съответствие с чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП/в отменената
редакция/ може да се оспорва и по административен ред пред горестоящият
административен орган - министърът на земеделието, храните и горите. Именно министърът
на земеделието, храните и горите/ понастоящем министър на земеделието и
храните/ въз основа на законово регламентирани правомощия е бил по-горестоящ
административен орган на Разплащателната агенция на ДФЗ, поради което и
компетентен да разгледа по административен ред жалба рег. Индекс
70-6457/17.11.2022г. на „ЕС ВИ ПИ“ ООД, след като в нея изрично е посочено, че
желае да бъде разгледана по този ред.
Оспорен
е акт за установяване на публично държавно вземане по чл. 166 ДОПК, издаден от
заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съгласно чл. 166,
ал. 2 ДОПК този акт се издава по реда на АПК, поради което за оспорването му по
административен и съдебен ред, са приложими сроковете по чл. 97 и чл. 149 АПК,
а не сроковете, предвидени в чл. 155 и чл. 156 ДОПК. И тук, по отношение на
сроковете за оспорване се констатира, че след подаване на жалбата на
17.11.2022г. в срока по чл.97,ал.1 от АПК горестоящият административен орган,
който към онзи момент по силата на разпоредбата на чл.29,ал.3 от ЗПЗП е бил
именно министърът на земеделието и храните, не се е произнесъл. Срокът е
изтекъл на 01.12.2022г. След това е започнал да тече срок за съдебно оспорване,
който според разпоредбата на чл.149,ал.3 от АПК е изтекъл на 15.12.2022г. С
изтичането на този срок се е преклудирало и правото на жалба за жалбоподателя,
независимо от последващото изменение на закона, едва от 01.01.2023г. и
независимо от произнасянето на
административния орган, с което жалбата е изпратена по компетентност на съда. Да
се приеме обратното би било в противоречие с Тълкувателно решение № 6 от
30.06.2015 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния
административен съд, постановено по тълкувателно дело № 4 от 2013 г., а и би
довело до санирането на пропуснат срок за обжалване въз основа на законодателно
изменение, което е в сила след преустановяване на процесуалното правоотношение
между жалбоподател и администрация и след стабилизиране на оспорвания
административен акт чрез влизането му в сила, без за това да има изрична
регламентация в закона за изменение на приложимата разпоредба.
Ето
защо съдът намира, че неправилно е сезиран да се произнесе по жалба,
компетентен за разглеждането на която към момента на подаването й е бил именно
министърът на земеделието и горите, а към настоящия момент вече се е
преклудирало правото на жалба. Затова и изобщо не е следвало да се изпраща
жалбата на съда.
Поради
това и на основание чл.159,т.5 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 20667/19.10.2023г. с
рег. Индекс на МЗ № 70-6457/17.11.2022г. на „ЕС ВИ ПИ“ ООД срещу Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР за периода
2014-2020 за кампания 2022 и за
установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4635#2 от 20.10.2022г. на зам.изпълнителния директор на
ДФЗ в частта относно установяването на публично държавно вземане.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д.№ 2595/2023
г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: