№ 13139
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110146160 по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/ срещу ответника Е. В. Т. по реда на чл.422 ГПК обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от общо 609,27 лева, от които 188,00 лева, представляваща
неизплатени задължения за предоставени мобилни услуги и устройства в периода от
15.10.2018г. до 14.01.2019г. по сключени между „Теленор България“ ЕАД и Е. В. Т.
договори за мобилни услуги от 03.02.2017г., 16.02.2017г., 05.09.2017г. и договор за
лизинг от 01.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.01.2020г. до окончателното изплащане, и на сумата от 421,27 лева, представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори и
лизингови вноски, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 4329/2020г. по описа на СРС, 81
състав.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“
ЕАД/ твърди, че между страните били сключени следните договори за предоставяне на
мобилни услуги: 1./ Договор за мобилни услуги № ********* от 03.02.2017г. за
мобилен телефонен номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна
такса в размер на 30,99 лв. на месец с вкл. ДДС (25,82 лв. без ДДС) и мобилно
устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black; 2./ Договор за мобилни услуги №
********* от 16.02.2017 г. за мобилен телефонен номер ********** с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 4,99 лв. на месец с вкл. ДДС (4,16
лв. без ДДС); 3./ Договор за мобилни услуги № ********* от 05.09.2017 г. за мобилен
телефонен номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в
размер на 15,99 лв. на месец с вкл. ДДС (13,32 лв. без ДДС) и мобилно устройство
Tablet nJoy Tumus 8 4G Metal; 4./ Допълнително споразумение № ********* от
1
01.03.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
01.03.2018 г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер **********
влиза в сила нов абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна такса
в размер на 30,99 лв. на месец с вкл. ДДС (25,82 лв. без ДДС). На потребителя е
предоставено и мобилно устройство Nokia 3 Blue, на стойност 128.57 лв. с вкл. ДДС,
за ползването на което, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 5.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера. Въз основа на така възникнали договорни правоотношения ответникът
потребявал предоставяните му от ищцовото дружество мобилни услуги и устройства в
периода от 15.10.2018 г. до 14.01.2019г., но не заплатил цената за същите,
обективирана в издадени от дружеството фактури № **********/15.11.2018г. - на
стойност 69,54 лева, фактура № **********/15.12.2018 г. на стойност 77,53 лева,
фактура № **********/15.01.2019 г. – 82,61 лева. В издадената фактура №
**********/15.01.2019 г., в която се включвали начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на договора по инициатИ. на потребителя в размер на 32,19 лева и 9,49
лева, представляваща разликата между стандартната цена на мобилно устройство
Samsung Galaxy J5 Dual Black и преференциалната цена при сключване на договора,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок за
мобилни услуги. Предвид незаплащането в срок на натрупаните задължения, били
предсрочно прекратени по вина на ответника договорите за мобилни услуги, при
условията на които били ползвани процесните номера ********** и **********,
поради което била издадена и фактура № **********/15.03.2019 г. на стойност 379,59
лева, включваща задължение в общ размер на 312,51 лева, представляваща неустойка
за предсрочното прекратяване на договорите за посочените мобилни номера, както и
добавена разлика между стандартната цена на мобилно устройство - Tablet nJoy
Tumus 8 4G Metal и Nokia 3 Blue и преференциалната цена при сключване на договора,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок за
мобилни услуги, и задължение в размер на 67,08 лева, представляващо предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство Nokia 3
Blue. Ответникът не заплатил задълженията по описаните фактури, което наложило
подаването от страна на ищеца на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Във
връзка с издадената такава по ч. гр. д. № 4329/2020 г. по описа на СРС, 81 състав, и
дадени указания на заявителя по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК, за ищеца съществувал
интерес от установяване дължимостта на процесните вземания, поради което моли, въз
основа на изложените в исковата молба твърдения, предявените искови претенции да
бъдат уважени изцяло, като му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Е. В. Т. по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е назначен особен представител. С подадения в
законоустановения срок отговор същият излага твърдения за неоснователност на
предявените искове. Оспорва се наличието на валидно възникнали облигационни
отношения между страните.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа
страна следното:
На 29.01.2020г. ищецът „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
2
чл. 410 ГПК срещу Е. В. Т. с искане да се признае за установено, че ответницата
дължи сумата в размер на 609,27 лева, представляваща задължения по договор за
мобилни услуги от 03.02.2017г., 16.02.2017г., 05.09.2017г. и договор за лизинг от
01.03.2018г. ведно със законната лихва, считано от 29.01.2020г., както и разноските по
делото.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, a установителният иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен в
законовия срок за това.
По иска за главница с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД.
За основателността на предявения иск в тежест на ищцовото дружество е да
докаже следните предпоставки: че между страните са били налице облигационни
отношения по сочения в исковата молба договор; че ищецът е изпълнил задълженията
си, определени в него да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за
процесните периоди, както и стойността на доставените услуги по договора за
посочените периоди.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
установи плащане.
Приетите по делото договори и споразумения са с положен подпис за
потребител, като възникването между страните на валидни облигационни отношения
по процесните споразумения и договори, са оспорени на ответната страна.
Във връзка с направено оспорване автентичността на представените договори по
реда на чл.193 ГПК, по делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза.
В изводите си вещото лице, след сравняване на подписите в представените договори и
сравнителен материал – свободни образци от личен подпис на Е. Т., положен в
заявление за издаване на български лични документи и след оглед и изследване на
подписите в представените документи, дава заключение, че подписите, положени
срещу „за потребител“ в Договор за мобилни услуги № ********* от 03.02.2017г.,
декларация съгласие от 03.02.2017г., Приложение-ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от 03.02.2017г., Договор за мобилни услуги № ********* от
16.02.2017г., декларация съгласие от 16.02.2017г., Приложение-ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от 16.02.2017г., Договор за мобилни услуги №
********* от 05.09.2017г., декларация съгласие от 05.09.2017г., Приложение-ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от 05.09.2017г., Допълнително
споразумение № ********* от 01.03.2018г. към договор за мобилни/фиксирани услуги,
Договор за лизинг от 01.03.2018г., декларация съгласие от 01.03.2018г., Приложение-
ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 01.03.2018г., са положени от Е.
В. Т.. Експертното заключение не е оспорено, като съдът при преценката си по реда на
чл.202 ГПК кредитира същото като обективно, пълно и задълбочено изготвено.
Съгласно изводите на вещото лице изготвило допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, процесните фактури № **********/15.11.2018г., фактура №
**********/15.12.2018г. и фактура № **********/15.01.2019г., издадени от ищцовото
дружество въз основа на отразените в системата данни, са надлежно осчетоводени в
счетоводството на ищеца.
С оглед на гореизложеното между страните се установява възникването на
3
валидни облигационни отношения. Между страните не се спори и, че за процесния
период ищцовото дружество е предоставило уговорените мобилни услуги по време на
действие на срока на договорите, т.е. операторът е изпълнил своите задължения по
облигационните отношения. Размерът на месечните абонаментни вноски се установява
от уговореното между страните в договорите и допълнителните споразумения, като
задълженията са отразени в приетите и фактури по делото.
Ответникът, носещ тежестта, не установи погасяване на задължението, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната
лихва, считано от 29.01.2020г. до погасяване на задължението.
По иска за незаплатени лизингови вноски с правна квалификация по чл.
422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,ал. 2, предл. 1 ЗЗД:
Предявен е иск за признаване за установено, че ответницата Е. В. Т. дължи на
ищцовото дружество сумата от 5,59 лв. с ДДС, начислена във всяка от процесните
фактури, както следва № **********/15.11.2018г., фактура № **********/15.12.2018г.
и фактура № **********/15.01.2019г., представляваща неплатени лизингови вноски за
устройство Nokia 3 Blue за отчетен период 15.10.2018г. до 14.01.2019г., както и сумата
67,08 лева, представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски,
начислен във фактура № **********/15.03.2019г.
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи следните предпоставки: 1.
че между страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен
договора за лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника
да заплати уговорените лизингови вноски.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
От представените като доказателства договори за лизинг се установява факта на
валидно възникнали между страните облигационни отношения по посочения договор.
С договора лизингополучателят е декларирала, че лизингодателят й е предоставил
мобилно устройство Nokia 3 Blue. Установява се и цената на устройството без
преференциални условия. Удостоверено е, че при подписването потребителят е
получил устройството.
Следователно за ответницата е възникнало задължение да заплати на „Йеттел
България” ЕАД договорените лизингови вноски. В погасителните планове изрично е
посочено, че месечните лизингови вноски са дължими за съответния период по
договора за лизинг и за съответната месена дължима вноска. Освен това, съгласно чл.
12, ал.2 от Общите условия към договорите за лизинг, месечните вноски стават
предсрочно изискуеми в случай на забава за плащане на дължими съгласно договора
за лизинг суми.
Съдът приема за доказано предаването на вещта по договора за лизинг с оглед
изричната уговорка по споразумението и договора в частта, в която е описано, че с
подписването им е предоставено устройството на Е. В. Т.. Доказателства за плащане не
са ангажирани от ответника, който носи тежестта на доказване, поради което, в
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът приема този факт за неосъществен.
Предвид гореизложеното, съдът намира иска по чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал.
2, предл. 1 ЗЗД за изцяло основателен.
4
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите и за заплащане на разлика в цената на
устройствата.
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи следните предпоставки:
1. че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа
на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно
съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване
на процесния договор по негова вина и такова, предвиждащо отстъпка на цена на
закупено устройство; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя
неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от
неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от
страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното
вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна
точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства
и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна
или мораторна) и съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните вреди от неизпълнението.
В случая, ищцовото дружество е начислило неустойка в съответствие с
условията на чл. 1.2, във вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за
защита на потребителите и „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/ по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на Софийски
градски съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и за
лизинг. Съгласно посочения документ вземанията за неустойки следва да се формират
като сбор от не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с
добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такИ.
отстъпки са уговорени от страните), и 2) част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на
договора за мобилни услуги (в случай че такИ. устройства са били предоставени на
лизинг или срещу заплащане в брой).
С оглед на гореизложеното, претендираната неустойката за мобилен номер
********** в размер на 39,96 лева /три месечни вноски/ и за мобилен номер
5
********** в размер на 77,46 лева /три месечни вноски/, не излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като нейният размер не
надвишава значително този на дължимата главница, т.е. същата не противоречи на
добрите нрави, което прави уговорката валидна.
Съгласно постигнатите между страните уговорки в процесните договори за
мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, във всички случаи, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата
между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова
листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на
съответния договор по отношение на която и да е СИМ карта/номер, посочени в него и
заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно
обща лизингова цена по договор за лизинг. В случая потребителят получава на лизинг
различни устройства на преференциална цена, тъй като се ангажира за определен
период да ползва предоставените от оператора мобилни услуги. Когато операторът е
предоставил устройството на по-ниска цена от стандартната към момента на
сключване на договора, той очаква печалба за уговорения срок по договора за
предоставяне на мобилни услуги. Дължимият размер на неустойката е поставен в
зависимост от оставащия срок по договора, за който се изчислява частта от разликата в
цената на устройството, с която е съизмерима процесната неустойка. Тази неустойка
не внася значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което не може да се приеме, че същите са неравноправни.
В договорите за мобилни услуги и договора за лизинг е посочена общата цена
на процесните устройства - Samsung Galaxy J5 Dual Black, Tablet nJoy Turnus 8 4G
Metal и Nokia 3 Blue с абонаментен план, както и стандартната цена на устройствата
към момента на сключване на договора, като се установява размерът на отстъпката от
стандартната цена. Ищецът претендира претендира като неустойка, уговорената между
страните разлика в цената на устройствата.
Поради посоченото предявените искове за неустойка, равняваща се на разликата
в цената без абонамент и преференциалната обща цена, се явява основателен и следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.01.2020г. до
погасяване на задължението.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 385
лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер от 2075
лева (за държавна такса - 175 лева, за адвокатско възнаграждение - 360 лева, за
възнаграждение на особен представител на ответника - 400 лева, ССчЕ – 300 лева и
СГЕ - 840 лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Е. В. Т., ЕГН **********
дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, сумата в общ размер на 609,27 лева, от които 188,00 лева,
представляваща неизплатени задължения за предоставени мобилни услуги и
устройства в периода от 15.10.2018г. до 14.01.2019г. по сключени между „Теленор
България“ ЕАД и Е. В. Т. договори за мобилни услуги от 03.02.2017г., 16.02.2017г.,
05.09.2017г. и договор за лизинг от 01.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.01.2020г. до окончателното изплащане, и на сумата от 421,27
лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на сключените между
страните договори и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело
№ 4329/2020г. по описа на СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. В. Т., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* /с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/, сумата 2075 лв. – разноски в исковото
производство и сумата от 385 лв. – разноски в заповедното производство,
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7