№ 100
гр. Стара Загора, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20215501001201 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „К.И.И.“ ЕАД, ЕИК
*******, с адрес: гр. /адрес/ против Решение №260045/13.04.2021г. по гр.дело
№786/2020г. по описа на Районен съд-Чирпан, с което по иска на Д. К. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. /адрес/, е признато за установено по отношение на
„К.И.И.' ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. /адрес/, че Д. К. Г., ЕГН **********,
не му дължи главно задължение в общ размер на 6870.78 лв., включително
6241.13 лв. главница, 499.65 лв. юрисконсулско възнаграждение, 80 лв.
разноски и 50 лв. държавна такса, както и произтичащите от главното
задължение допълнителни вземания, включително лихвите.
Първоинстанционното решение се обжалва изцяло, като в жалбата се
поддържа становище за незаконосъобразност на същото, за което са
изложени подробни съображения. Иска се да се отмени същото и да се
отхвърли изцяло предявеният иск.
Въззиваемата страна Д. К. Г. е подала отговора на жалбата в законния
срок, с който изразява становище за неоснователност на същата и моли
1
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Старозагорския окръжен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията в страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.269 ГПК, по
останалите въпроси, касаещи правилността му, съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
С исковата молба от Д. К. Г. против „К.И.И.' ЕАД, е предявен иск с
квалификация по чл.439, ал.1 ГПК, предмет на който е оспорване на
изпълнението, предприето срещу ищцата, в качеството й на длъжник, по изп.
дело № 20207650402505 на ЧСИ ***. Посочено е, че изпълнителното дело
било образувано през 2020 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
07.02.2014 г. от СГС на основание чл. 404, ал. 1 от ГПК, по Решение №
1923/28.08.2013 г. по вътрешно арбитражно дело № 1923/2013 г. по описа на
Арбитражен съд „А.Ю." СНЦ за сума в общ размер от 6870.78 лева,
включваща главница от 6241.13 лева, ведно със законна лихва от 28.08.2013
г., 499.65 лева юрисконсултско възнаграждение, 80 лева разноски и 50 лева
държавна такса.
Ищцата е навела възражения, че вземанията по изпълнителния лист са
погасени по давност, тъй като решението по арб. дело № 1923/2013 г. е влязло
в сила най-късно на 07.02.2014 г. и оттогава, до датата на извършването на
първия изпълнителен способ по образуваното изпълнително дело през 2020 г.
била изтекла предвидената в закона 5 годишна погасителна давност. Твърди и
че ако погасителната давност била 3 г., предвид договора с ответното
дружество и погасителния план, съгласно който била определена точната
дата, на която трябвало да изплати точен размер на главница и лихва, то
датата на която трябвало да изплати последната вноска била 15.01.2014 г. и
давността за нея била изтекла на 15.01.2017 г.
Поискано е от съда да признае за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи главно задължение в общ размер на
6870.78 лв., включително 6241.13 лв. главница, 499.65 лв. юрисконсулско
възнаграждение, 80 лв. разноски и 50 лв. държавна такса, както и
произтичащите от главното задължение допълнителни вземания,
2
включително лихвите, предвид чл. 119 от ЗЗД. Съобразно така изложената
фактология и формулиран петитум се е произнесъл и първоинстанционният
съд.
В рамките на правомощията и задълженията си по чл.7 ГПК служебно
да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните
действие от страните и на основание чл.129, ал.2 ГПК въззивният съд е
оставил исковата молба без движение, поради констатирана нередовност на
същата, изразяваща се в липсата на конкретика относно това как е формирана
и какво представлява сумата от 6241.13 лв, описана в ИМ като „главница по
изпълнителния лист“, както и въз основа на какво основание е възникнало
задължението за същата, съответно за едно задължение ли се касае или за
обща сума на задължения на ищеца към ответника, като е дал на ищеца
указания за внасяне на уточнения по тези въпроси.
В рамките на даденият срок, ищецът е подал уточняваща молба, в която
се посочва, че задължението от 6241,13 лв е присъдено с решение на
Арбитражен съд „Арбитер юстициариум“СНЦ в полза на „П.“ЕООД, с което
дружество ищецът има сключен договор за револвиращ заем №********** от
17.12.2010г., от които произтича и процесното задължение. След запознаване
с материалите по въпросното арбитражно дело, в което ищцата не била взела
участие, находящи се по търг. дело №437/2014г. на СГС, ТО, по което бил
издаден изпълнителния лист срещу ищцата, последната констатирала, че
според данните от исковата молба, по която е образувано арбитражното дело,
подадена от ищец „П.“ЕООД, задължението й към последното било в размер
на главница от 3467,79 лв, от която били прихванати всички направени от нея
погашения по заема, лихви от 17,86 лв и неустойка в размер на 2755,48 лв, т.е.
общо 6241,13 лв. Въз основа на изложеното, е уточнено, че сумата от 6241,13
лв е формирана от отделни задължения по договор за револвиращ заем
№********** от 17.12.2010г., както следва:
Сума от 3467,79 лв, съставляваща номинална стойност по договор за
револвиращ заем №********** от 17.12.2010г., след прихващане на
извършени от ищцата погашения по заема;
Лихви в размер на 17,86 лв;
Неустойка по договора в размер на 2755,48 лв, представляваща 50%
от целия размер на заема съгласно т.10.4 от общите условия към
3
договора.
В уточняващата молба са изложени и други твърдения, с които по
същество се оспорва начинът на формиране на задълженията по договора от
страна на кредитора, изразява се мнение, че е налице анатоцизъм, поради
начисляване на лихви върху лихви, както и че не е било налице арбитражно
споразумение, обуславящо разглеждане на спора от горецитираният
арбитражен съд, постановил арбитражното решение, въз основа на което
срещу ищцата е издаден изпълнителен лист. С оглед разпоредбата на чл.439,
ал.2 ГПК обаче, искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, поради което и визираните
факти, които не попадат в тази категория, не могат да бъдат обсъждани в
настоящото производство. Освен това, в производството по отстраняване на
нередовности на ИМ по реда на чл.129, ал.2 ГПК, не е допустимо, освен
конкретизацията на фактите, за които от съда са дадени указания, ищецът да
прави нови (в случая правоизключващи) твърдения и възражения, които не е
направил първоначално в ИМ.
С оглед разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, а и доколкото не е имало
спор между страните и пред първата инстанция, следва да се приеме, че
ответникът „К.И.И.“ЕАД, ЕИК ******* е придобил чрез договор за цесия
вземане срещу ищцата, в общ размер от 6870.78 лева, за което е издаден
изпълнителен лист от 07.02.2014 г. по търг. дело №473/2014г. по описа на
СГС, на основание чл. 404, ал. 1 от ГПК, на основание влязло в сила Решение
№ 1923/28.08.2013 г. по вътрешно арбитражно дело № 1923/2013 г. по описа
на Арбитражен съд „А.Ю." СНЦ, от „П.“ЕООД, с което дружество ищецът
има сключен договор за револвиращ заем №********** от 17.12.2010г.
Както се посочи вече по-горе, по арг. от чл.439, ал.2 ГПК, в
производството по иска по чл.439, ал.1 ГПК не е допустимо да се навежда и
обсъждат факти, настъпили преди датата на постановеното арбитражно
решение, явяващо се изпълнително основание за издаване на изпълнителния
лист, въз основа на който спрямо ищцата е предприето принудително
изпълнение. Такива се явяват най-общо тези относно сключването, страните и
предмета на договора, отпускането и получаването на заема от ищцата, както
и извършените от същата погашения по договора до приключване на
4
съдебното дирене в производството, по което е постановено на решението, на
основание което е издаден изпълнителния лист. Освен това, в ИМ са
направени конкретни възражения, въз основа на които се оспорва
изпълнението, свързани единствено с изтичане на погасителна давност
относно вземането по изпълнителния лист.
Конкретно, ищцата поддържа, че вземанията срещу нея по
изпълнителния лист са погасени по давност, тъй като решението по арб. дело
№ 1923/2013 г. е влязло в сила най-късно на 07.02.2014 г. и от тогава, до
датата на извършването на първия изпълнителен способ по образуваното
изпълнително дело през 2020 г. била изтекла предвидената в закона 5
годишна погасителна давност. Евентуално, ако се приеме, че погасителната
давност е 3 г., предвид договора с ответното дружество и погасителния план,
съгласно който била определена точната дата, на която трябвало да изплати
точен размер на главница и лихва, то датата на която тя трябвало да изплати
последната вноска била 15.01.2014 г. и давността за нея била изтекла на
15.01.2017 г. Другите задължения били погасени по-рано, всяко съобразно
датата, на която е трябвало да го плати. Видно е, че липсва оспорване от
ищцата на фактите, изложени от ответника в отговора на ИМ, относно
придобиването на вземането срещу нея от предишния й кредитор „П.“ЕООД
чрез договор за цесия от 08.08.2018г., както и относно уведомяването й
съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД от предишния кредитор, поради което тези факти,
настъпили след постановяване на арбитражното решение, поради което,
следва да се приеме, че същите не са спорни между страните, а освен това, се
установяват и от доказателствата по делото.
С оглед горното, основният спорен въпрос по делото е дали е изтекла
погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист, по който срещу
ищцата е предприето принудително изпълнение.
В тази връзка, във въззивната жалба се посочва, че
първоинстанционният съд не е отчел като факти, прекъсващи погасителната
давност, последиците от образуваното на 07.02.2020 г. изп. дело № 269/2020
г. по описа на ЧСИ ***. Посочва се, че освен поисканите справки за
имущественото състояние на длъжника, с молбата си взискателят е поискал и
съответното налагане на запор, което искане за изпълнително действие е
абсолютно ясно и конкретно заявено в самата молба за образуване.
5
Взискателят също така поискал да бъде насочено принудително изпълнение
срещу движимите вещи на длъжника, чрез насрочване на опис на същите,
което отново е конкретно формулирано в молбата. Изложени са съображения
и че дори само възлагането от страна на взискателя на правомощията по чл.18
от ЗЧСИ в полза на ЧСИ, направено в депозирана молба за образуване на изп.
дело, прекъсва погасителната давност. Поддържа се, че след като последното
предприето изпълнително действие по изп.дело № 735/2014 г. по описа на
ЧСИ *** е от 19.02.2015 г„ а молбата за образуване на изп. дело е била
депозирана в кантората на ЧСИ *** на 07.02.2020 г., което е довело до
прекъсване на давността, то същата не е изтекла нито към момента на
образуване на изпълнителното дело, нито към момента на образуване на
исковото производство по настоящото дело. Счита, че всяко направено
искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия
прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да
предприеме необходимото по изпълнение на искането, като бездействието на
съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя.
В жалбата се възразява също, че първоинстанционния съд неправилно
не е приложил постановките, закрепени в действащото към онзи момент
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/1980 г. на Пленума на ВС,
по-късно отменено с постановеното Тълкувателно решение № 2 от 26 юни
2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, като е отчел отчел действието
единствено на последното. Поддържа се, че до 26 юни 2015 г., Постановление
N9 3/18.11.1980 г. на ВС е било в сила и респ. се е прилагало. Счита, че
правните последици от обявяването му за изгубило значение с
горепосоченото ТР, могат да настъпят само занапред, но не и за юридически
факти, настъпили преди това.
Намира, че в настоящия случай, поради наличието на висящо към онзи
момент изпълнително производство по изп. дело № 735/2014 г., следва да се
приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. и да бъде прието, че от образуването на
изпълнителното дело, до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което е отменено цитираното
постановление, давност относно процесното вземане не е текла, тъй като в
периода е било налично висящо изпълнително дело, а тълкувателното
решение действа за в бъдеще. Счита, че вследствие на това, 5-годишният
период за изтичането на погасителната давност би бил 26.06.2015 г. -
6
26.08.2020 г.. като бъде взето предвид и обявеното в страната двумесечно
извънредно положение, по време на което погасителната давност не е текла,
въз основа на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение. Във връзка с това, се прави заключение, че дори и към момента
на прехвърлянето на изп.дело № 269/2020 г. по описа на ЧСИ *** на ЧСИ ***.
което на 25.08.2020 г. е получило нов номер - изп. дело № 2505/2020 г.,
погасителната давност не е била изтекла.
По повод направените в жалбата възражения, въззивният съд намира за
необходимо, на първо място, да посочи, че не споделя тезата на въззивника,
че постановките на Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на
Пленума на ВС, съдържащо задължително тълкуване на чл.116, ал.1, б."в"
ЗЗД, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането, следва да се
приложат по настоящия спор. Неправилна е и тезата на въззивника, че
Тълкувателно решение №2/2013г. на ВКС, ОСГТК относно изпълнителното
производство, прието на 26 юни 2015 г., има действие занапред, вследствие
на което, от датата на приемането му, започвала да тече нова 5г. давност.
Горецитираното постановление на Пленума на Върховния съд на
Република България, съгласно чл.59 от Закона за устройство на съдилищата
(отм.), е задължително за съдилищата и особените юрисдикции, както и за
административните органи, актовете на които подлежат на съдебен надзор.
Съгласно чл.58, т.1 ЗУС (отм.), Пленумът на ВС издава тълкувателни
постановления по прилагането на закона. Няма съмнение, че тези
постановления на ВС нямат характер на нормативни актове и съответно са
задължителни само за визираните в закона субекти - съдилищата и особените
юрисдикции, както и за административните органи, актовете на които
подлежат на съдебен надзор. Освен това, тъй като не са нормативни актове,
тези постановления не засягат или уреждат пряко обществените отношения,
за които се отнасят, доколкото единствено задължават съдилищата и другите
посочени органи да прилагат законите съобразно приетото от Пленума на ВС.
Това означава, че няма как да се поставя знак за равенство между действието
на нормативен акт и действието на тълкувателно постановление, за да се
приеме, че последното, аналогично на отменен нормативен акт, следва да се
прилага за уреждане на обществени отношения, възникнали преди отмяната
7
му, при разрешаване на спорове, възникнали след това. Тоест, съответният
съд е длъжен да съобрази тълкувателното постановление или решение към
момента на осъществяване на правораздавателната си дейност по съответния
спор.
В настоящия случай, Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. №
3/80 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило сила с приетото Тълкувателно
решение №2/2013 от 26 юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и няма
как да бъде задължително за съда при разрешаването на настоящия спор,
иницииран на 15.09.2020г. Следва да се отбележи, че в случая дори не се
касае за отмяна на цитираното постановление на ВС с последващото ТР на
ВКС (самият закон не предвижда това), а единствено за обявяването му за
изгубило сила, което означава, че занапред съдилищата ще следва да
съобразяват постановките на новото ТР относно погасителната давност при
принудително изпълнение, вкл. по спорове, касаещи периоди преди приемане
на последното, както е в настоящия случай. Това е така и тъй като
тълкуваната разпоредба на чл.116, б.“в“ ЗЗД не е променена. Променено е
единствено становището на Върховния съд относно приложението й,
обусловено от промените в Държавата след 1991г.
Последното е видно от мотивите на решението по т.10 от Тълкувателно
решение №2/2013 от 26 юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС, където ясно се
посочва, че приетите в съдебната практика преди 1991 г. разрешения в
смисъл, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането, са се основавали на
съществувалите преди 1991г. задължения на органите по принудително
изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до
удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на
социалистическите организации като кредитори, които съображения са били
в основата на основата на ППВС № 3/80 г., съгласно което погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
Следователно, след 1991г., която в исторически план бележи краят на
социалистическия режим в Република България и началото на
демократичните промени в Държавата, когато е приета и настоящата
Конституция, освен че обществените отношения са се променили коренно,
8
също така вече не са съществували задължения на органите по принудително
изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до
удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на
социалистическите организации като кредитори, в основата на които са били
постановките на Постановление №3/80г. на ВС. Поради това и няма логика да
се приеме, че разрешението по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26
юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се прилага само по спорове и само
относно юридически факти, осъществени след датата на приемането му.
По изложените съображения, въззивният съд счита, че постановките на
Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС,
предвиждащо, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането, вече не са
задължителни, а и актуални, поради което и не следва да се прилагат при
разрешаването на настоящия спор.
В тази връзка, съдът събрази, че с отговора по т.10 на ТР № 2/2013 от 26
юни 2015г. на ВКС, ОСГТК, Върховният съд е приел, че: „Когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие.
В мотивите по т.10, във връзка с нормата на чл.116, б.“в“ ЗЗД, според
която давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, ВКС приема: В изпълнителното производство за събиране на
парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
9
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен
при наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ), в която взискателят не е
посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на
връщане съгласно чл. 426, ал. 3, вр. чл. 129 ГПК.
Видно от доказателствата по делото, с окончателно Решение №
1923/28.08.2013 г. по вътрешно арбитражно дело № 1923/2013 г. по описа на
Арбитражен съд „А.Ю." СНЦ, ищцата Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
/адрес/, е била осъдена да заплати на „П.“ЕООД общо сумата 6241.13 лв.,
ведно със законната лихва от датата на постановяване на арбитражното
решение, до окончателното погасяване на задължението, както и 499.65 лв.
юрисконсулско възнаграждение, 80 лв. разноски и 50 лв. държавна такса.
Съгласно представено удостоверение от арбитражната институция,
решението е влязло в сила на 11.09.2013г.
По молба от „П.“ЕООД от 31.01.2014г., в полза на последното е издаден
въз основа на арбитражното решние изпълнителен лист от 07.02.2014 г. по
търг. дело №473/2014г. по описа на СГС за присъдените с решението суми.
По молба вх. № 17759/03.04.2014 г. на „П.“ЕООД, въз основа на
издадения в полза на последното изпълнителен лист от 07.02.2014 г. по търг.
дело №473/2014г. по описа на СГС, е било образувано изп. дело № 735/2014 г.
по описа на ЧСИ ***, per. № 856, с район на действие района на Софийски
градски съд. С посочената молба, взискателят е поискал цялостно проучване
на имущественото състояние на длъжника, като е възложил на ЧСИ
извършване на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да
бъде пазач на описаното имущество. С молбата е поискано и налагането на
10
запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „Банка ДСК" ЕАД.
На 08.04.2014 г., от ЧСИ са били изпратени запорни съобщения до 12
бр. банки, вкл. до „Банка ДСК" АД. На 09.04.2014 г. ТД на НАП Варна е била
присъединена като взискател по делото, относно налични публични
задължения на длъжника.
На 30.04.2014 г., от ЧСИ е било изпратено искане за вписване на
възбрана до Служба по вписванията - Нови пазар, върху недвижим имот,
собственост на длъжника, ведно с постановление на ЧСИ за налагане на
възбрана от същата дата – 1/5 ид.част от нива в землището на с.Вълнари,
вписано в службата по вписвание по местонахождението на имота на
09.05.2014г.
На 19.02.2015 г., от ЧСИ са били отново са изпратени запорни
съобщения до 13 банки, без резултат от наложените обезпечителни мерки.
На 10.12.2019г., от „К.“ЕАД, в качеството на пълномощник на
взискателя „П.“ЕООД е подадена молба до ЧСИ *** за прекратяване на
изпълнителното производство по изп. дело №20148560400735, вдигане на
евентуално наложените обезпечителни и други принудителни мерки и
връщане на оригинала на изпълнителния лист, с оглед образуване на ново
дело.
С Постановление от 15.01.2020 г. на ЧСИ, е прекратено изпълнителното
производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е постановено да се
отрази върху изпълнителния лист, че датата на последното
извършено/поискано действие и/или плащане е 19.02.2015 г.
Дотук изложената фактология, установена по делото въз основа на
представените по делото доказателства, мотивира съда, след като съобрази
задължителните указания, както и разяснения в мотивите на решението по
т.10 на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС, да приеме, че последното валидно
изпълнително действие по изп.дело по изп. дело №20148560400735 на ЧСИ
***, с което е била прекъсната давността за вземанията по изпълнителния
лист в полза на взискателя, е изпращането от ЧСИ на запорни съобщения до
13 банки на 19.02.2015 г. След тази дата, до датата на постановлението за
прекратяване на делото от 15.01.2020г., повече действия по принудително
изпълнение, годни да прекъснат давността, не са извършвани. Следва да се
приеме също, че след като взискателят не е поискал извършването на
11
изпълнителни действия в продължение на две години след 19.02.2015г.,
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона (чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК) на 20.02.2017г., като постановлението на ЧСИ за прекратяването му
от 15.01.2020 г. има само декларативен характер. Съответно, новата
погасителна давност за вземането по изп. лист е започнала да тече от
19.02.2015г. - датата, на която е предприето последното валидно
изпълнително действие.
Установява се, че по молба с вх.№ 07.02.2020 г. от „К.“ЕАД, въз основа
на същия изпълнителен лист, е било образувано ново изпълнително дело под
№ 269/2020 г. по описа на ЧСИ Ивета - Луис Контрерас Ернандес, per. № 894
на КЧСИ. С молбата за образуване, взискателят е посочил, че на основание
чл.18 ЗЧСИ, възлага на ЧСИ да извършва всички необходими действия за
нормалния ход на изпълнителното производство, поискал е извършване на
справки, както и да бъдат предприети съответните изпълнителни действия, с
цел обезпечаване на вземането, като се наложат запори върху банковите
сметки на длъжника, за които се открият данни в ел. регистър на БНБ.
Поискано е и в случай че длъжникът не погаси задълженията си в срока на
поканата за доброволно изпълнение, да се насрочи дата за опис, оценка и
публична продан на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.
Въз основа на искане вх. № 081118/19.03.2020 г. на 25.08.2020 г., на
основание чл.427 ГПК, изп. дело № 269/2020 г. по описа на ЧСИ ***** е било
прехвърлено по местоживеене на длъжника при ЧСИ ***, per. № 765 на
КЧСИ и е получило нов номер - 2505/2020 г. По изпълнителното дело са били
извършени изпълнителни действия за събиране на вземането.
Така изложената фактология, тълкувана в светлината на решението по
т.10 на Тълкувателно решение №2/2013 от 26 юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС
и разясненията, дадени в мотивите му, води до извод, че с подаването на
молбата за образуване на новото изп. дело на 07.02.2020г., с която
взискателят „К.“ЕАД, който към този момент вече е бил носител на
материалното право относно вземанията по изп. лист въз основа на сключения
на 08.08.2018г. договор за цесия с „Профи кредит“ЕООД, е поискал
извършване на действия по принудително изпълнение по см. на чл.116
б.“в“ ЗЗД спрямо длъжника Д. К. Г., а именно: да бъдат предприети
съответните изпълнителни действия, с цел обезпечаване на вземането,
12
като се наложат запори върху банковите сметки на длъжника, за които се
открият данни в ел. регистър на БНБ, а ако длъжникът не погаси
задълженията си в срока на поканата за доброволно изпълнение, да се
насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи
се на адреса на длъжника. Като искане на взискателя за извършване на
действия по принудително изпълнение може да се счита й възлагането на
ЧСИ, на основание чл.18 ЗЧСИ, съдържащо се в молбата за образуване на
изп. дело, да извършва всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното производство.
В тази връзка, в мотивите по т.10 на горецитираното ТР №2 от
26.06.2015 г. на ВКС, се посочва следното: При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Макар и малко витиевато, така изразеното становище на ВКС в
мотивите се разбира от настоящия състав в смисъл, че както искането на
взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ, така и
самото му прилагане от ЧСИ прекъсват давността. Този извод съответства
на същността на давността като институт на правото, изразяваща се в санкция
за бездействието на кредитора, отнемаща му правото принудително да
реализира вземането си. А в случая, очевидно кредиторът, в ролята му на
взискател в изп. производство, не е бездействал и при образуване на новото
изпълнително дело на 07.02.2020г., преди да е изтекла 5г. давност от датата на
последното валидно изпълнително действие (19.02.2015г.), е поискал от
сезирания ЧСИ извършване на действия по принудително изпълнение спрямо
длъжника – запор на вземания по банкови сметки, опис и публина продан на
движими вещи, възлагане на действия по реда на чл.18 ЗЧСИ. С това,
давността е била прекъсната на 07.02.2020г., от която дата е започнала да тече
нова давност, съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД.
В уточнението на ИМ, ищцата е конкретизирала, че сумата от 6241,13
13
лв е формирана от отделни задължения по договор за револвиращ заем
№********** от 17.12.2010г., както следва: 3467,79 лв, съставляваща
номинална стойност по кредита, след прихващане на извършени от ищцата
погашения по заема, лихви в размер на 17,86 лв и неустойка по договора в
размер на 2755,48 лв, представляваща 50% от целия размер на заема съгласно
т.10.4 от общите условия към договора. По отношение на последните две
суми - лихви в размер на 17,86 лв и неустойка по договора в размер на
2755,48 лв, тези вземания попадат в хипотезите на чл.111, б.“б“ и б.“в ЗЗД и
за тях е приложима 3-годишната погасителна давност, която в случая се явява
изтекла на 19.02.2018г. По отношение на първата сума от 3467,79 лв,
съставляваща, според твърденията в ИМ, номинална стойност по процесния
договор за заем, след прихващане на извършени от ищцата погашения по
заема, а според данните от приложеното арбитражно дело – главница по
договор за револвиращ заем, доколкото по делото не се установява, същата да
попада в кръга на вземания по чл.111 ЗЗД (за лихви, неустойки и обезщетения
за неизпълнен договор или други периодични вземания), по арг. за
противното, следва се приеме, че това вземане се погасява с общата 5-
годишна давност, която обаче не е изтекла към датата на завеждане на делото
– 15.09.2020г. Не е изтекла и 5-годишната давност по отношение на
вземанията по изпълнителния лист за 499,65 лв юрисконсултско
възнаграждение, 80 лв разноски и 50 лв държавна такса
Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск по чл.439, ал.1 ГПк
се явява частично основателен, досежно вземанията на ответника за лихви в
размер на 17,86 лв и за неустойка по договора в размер на 2755,48 лв,
представляваща 50% от целия размер на заема съгласно т.10.4 от общите
условия към договора, т.е. общо 2773,34 лв, включени в размера на
главницата по изпълнителния лист от общо 6241,13 лв, ведно със законната
лихва върху тези суми от 28.08.2013г., до окончателното изплащане, поради
което следва да бъде признато по отношение на ответника, че ищцата не му ги
дължи поради погасяване на тези вземания по давност. В останалата част, по
отношение сумата от 3467,79 лв, съставляваща номинална стойност по
процесния договор за револвиращ заем, след прихващане на извършени от
ищцата погашения по заема, включена в размера на главницата по
изпълнителния лист от общо 6241,13 лв, както и относно вземанията по
изпълнителния лист за 499,65 лв юрисконсултско възнаграждение, 80 лв
14
разноски и 50 лв държавна такса, искът се явява неоснователен и следва да се
отхвърли, поради неоснователност на възражението за изтекла погасителна
давност за тези вземания.
Тъй като районният съд е уважил искът изцяло, като е признал за
установено по отношение на „К.И.И.' ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. /адрес/,
че Д. К. Г., ЕГН **********, че ищцата не му дължи главно задължение в
общ размер на 6870.78 лв., включително 6241.13 лв. главница, 499.65 лв.
юрисконсулско възнаграждение, 80 лв. разноски и 50 лв. държавна такса,
както и произтичащите от главното задължение допълнителни вземания,
включително лихвите, решението следва да се отмени в частта, с която е
признато, че ищцата не дължи на ответника главно задължение в общ
размер на 6870.78 лв., за разликата над сумата от общо 4097,44 лв, до
пълния уважен размер от общо 6870,78 лв, включително за разликата над
сумата от общо 2773,34 лв, до пълния уважен размер на главницата от
6241,13 лв, както и сумата 499.65 лв. юрисконсулско възнаграждение, 80 лв.
разноски и 50 лв. държавна такса, вместо което ще се отхвърли предявеният
от ищцата иск да се признае за установено по отношение на ответника, че
ищцата не му дължи сумата от общо 3467,79 лв, съставляваща номинална
стойност по договор за револвиращ заем №********** от 17.12.2010г., след
прихващане на извършени от ищцата погашения, включена в размера на
главницата по изпълнителния лист от общо 6241,13 лв, както и сумата 499,65
лв юрисконсултско възнаграждение, 80 лв разноски и 50 лв държавна такса,
за които е издаден изпълнителен лист от 07.02.2014г. по търг. дело
№437/2014г. на СГС.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в полза на ответника се следват направените
по делото разноски пред двете инстанции съразмерно с отхвърлената част от
иска. Пред настоящата инстанция са представени доказателства за сторение
такива от 137,40 лв за държавна такса, като се претендира и 300 лв
юрисконсултско възнаграждение, колкото е поискано и пред първата
инстанция. При това положение, на ответника се следват по съразмерност по
178,90 лв юрисконсултско възнаграждение през първата и пред въззивната
инстанция, както и 81,94 лв разноски за държавна такса в настоящото
производство.
15
С оглед изхода по делото, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта за разноските, относно присъдените такива в полза
на ищцата, за разликата над сумата от общо 330 лв, до пълния присъден
размер от общо 880 лв разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260045/13.04.2021г. по гр.дело №786/2020г. по
описа на Районен съд-Чирпан, в частта му, с която е признато за установено
по отношение на „К.И.И.“ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. /адрес/, че Д. К. Г.,
ЕГН **********, не му дължи главно задължение в общ размер на 6870.78
лв., за разликата над сумата от общо 4097,44 лв, до пълния уважен размер
от общо 6870,78 лв, включително за разликата над сумата от общо 2773,34
лв, до пълния уважен размер на главницата от 6241,13 лв, както и сумата
499.65 лв. юрисконсулско възнаграждение, 80 лв. разноски и 50 лв. държавна
такса, КАКТО и в частта му за разноските, за разликата над сумата от общо
330 лв, до пълния присъден размер от общо 880 лв разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, които „К.И.И.“ЕАД, ЕИК ******* е
осъдено да заплати на Д. К. Г., ЕГН **********, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска Д. К. Г., ЕГН ********** да се
признае за установено по отношение на ответника на „К.И.И.' ЕАД, ЕИК
*******, с адрес: гр. /адрес/, че ищцата не му дължи сумата от общо 3467,79
лв, съставляваща номинална стойност по договор за револвиращ заем
№********** от 17.12.2010г., след прихващане на извършени от ищцата
погашения, включена в размера на главницата по изпълнителния лист от
общо 6241,13 лв, както и сумата 499,65 лв юрисконсултско възнаграждение,
80 лв разноски и 50 лв държавна такса, за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 07.02.2014г. по търг. дело №437/2014г. на Софийски
градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата част.
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН ********** да заплати на „К.И.И.' ЕАД, ЕИК
*******, с адрес: гр. /адрес/ общо 357,80 лв юрисконсултско възнаграждение
за производството първата и пред въззивната инстанция, както и 81,94 лв
16
разноски за държавна такса във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17