№ 23854
гр. София, 07.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110131891 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 4б ЗДТ.
С молба вх. № 189719 от 03.07.2023 г., подадена от ищеца Д. М. С., чрез адв. Б., е
релевирано искане за връщане на внесената от ищеца държавна такса.
Съдът намира така заявеното искане за неоснователно, като аргументите за това са
следните:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. М. С., чрез
адв. Б., срещу Е. К. Ц., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 25 000 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на
30 000 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на недвижим имот,
находящ се в гр. София, ул. „Бързарица“ № 5, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
От служебно извършена от съда справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба 14/18.11.2009г., е било установено, че ответницата Е. К. Ц. е починала на
24.02.2023г., т.е. преди подаване на исковата молба, поради което в съответствие с т. 2 от ТР
№ 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК, настоящият съдебен състав е
приел, че заявената искова претенция е недопустима и с Определение № 21523 от 19.06.2023
г. е прекратил производството по гр.д. №31891/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав.
Съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК държавните такси се събират при предявяване на иска и се
внасят предварително, като внасянето им е условие за придвижване на исковата молба и
даване ход на делото. Дължимостта им не е обвързана от постановяване на акт по
съществото на предявения пред съда за разрешаване спор, тъй като основанието им е в
отправеното до съда искане за защита на накърнените права. Внесената такса не подлежи на
връщане при прекратяване на производството поради недопустимост на иска, поради
неизправни нередовности на исковата молба или поради десезиране на съда с правния спор.
Единственото изключение е предвидено в чл. 78, ал. 9 ГПК - при прекратяване на делото
поради спогодба, но и в този случай се връща само половината от внесената държавна такса
1
и то при условие, че спогодбата е постигната в хода на процеса. В този смисъл са и
мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС,
според които недължимо платена по смисъла на чл. 4б ЗДТ е само таксата, срещу която не е
образувано производство, която е надвнесена – платена без основание по смисъла на ЗДТ
или за която страната е била освободена по предвидения за това ред, докато в случая не е
налице нито една от тези хипотези.
В практиката си Върховният касационен съд последователно приема, че заплатени
държавни такси подлежат на връщане единствено в изрично изброените в чл. 4б ЗДТ
хипотези, а именно: когато исково или охранително производство не е било образувано;
таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им; както и в
хипотезата на надвнасяне на такси. По аргумент от чл. 3 ЗДТ държавната такса се заплаща
при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаването на
документа, за който се внася, а основанието е самото отправяне на искане до съдилищата за
защита на лични или имуществени права, без да е обвързано с очакван от вносителя правен
резултат (в този смисъл е Определение № 1719 от 20.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1390/2023 г., I г. о., ГК). В този смисъл, константна е практиката на ВКС, че при
прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска съгласно чл. 130
ГПК, внесената държавна такса не подлежи на връщане. Предварително внесената държавна
такса не се връща на ищеца и при оттегляне, отказ от иска, както при връщане на исковата
молба по чл. 129, ал. 3 ГПК (в този смисъл са Определение № 50245 от 27.10.2022 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 2895/2022 г., I г. о., ГК, Определение № 22 от 25.01.2013 г. на ВКС по т. д. №
119/2012 г., I т. о., ТК, и др.).
Ето защо искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Д. М. С., чрез адв. Б., за връщане на
внесената държавна такса по гр.д. № 31891/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок,
считано от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2