№ 12887
гр. София, 05.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110150085 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Н. Г. Я. и К. Г. К. против Столична община положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 39791.6003.2341 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-74/20.12 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ............................, с площ от 1861 кв.
м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при съседи – имоти с идентификатори: 39791.6003.342, 39791.6003.343,
39791.6003.439, 39791.6003.583, 39791.6003.814, 39791.6003.514, 39791.6003.339,
39791.6003.341 и 39791.6003.3341, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен
план: 61182341, квартал 34, парцел II, на основание давностно владение, при квоти – по ½
идеална част за всеки от ищците, както и искане за отмяна на Акт за общинска собственост
№ 1414/06.04.2000 г. на Столична община.
Ищците Н. Г. Я. и К. Г. К. твърдят, че са братя и наследници по закон на баща си Г.К.
Я., починал на 04.04.2006 г., а същия на К. (К.) Я. Г., починал на 26.08.1973 г., като негов
син. Посочват, че приживе техният дядо К. (К.) Г., бивш жител на село ..............., е бил
собственик на двор и овощна градина, представляващи поземлен имот с планоснимачен №
256 в кв. 34 и кв. 50 – УПИ III и IV съгласно разписния лист към 1957 г. на село ...............
към проект за дворищна регулация на селото, издаден от ТП към СО от 17.09.2021 г. целият
с площ от около 3620 кв. м. Твърдят, че от 1928 г. до смъртта си през 1973 г. дядо им и
семейството му са живели и ползвали този имот, като в една част от същия построили къща,
а в другата – незастроена част отглеждали зеленчуци и овощни дръвчета. Посочва се, че след
1973 г. и до 2006 г. владението върху този имот се е осъществявало от родителите на
ищците Г.К. Я. и съпругата му Р.Ф. Я.а, където същите построили къщи, в които
понастоящем живеят двамата им синове – ищците Н. Г. Я. и К. Г. К., а незастроената част от
имота ползвали като градина в дворовете на къщите си. След смъртта на баща им през 2006
г. и до момента на депозиране на исковата молба процесният имот се използва от двамата
ищци, като всеки от тях отглежда в съответната част от същия земеделска продукция –
зеленчуци и плодни дръвчета – за собствена консумация, като на място е изградена
полиетиленова оранжерия. Твърди се, че процесният поземлен имот с идентификатор
39791.6003.2341 и адрес: ............................, с площ от 1861кв.м. е придобит от ищците по
наследяване от техните праводатели – баща им Г. Я. и дядо им К. Г., придобили същия въз
основа на осъществявано от тях давностно владение като част от поземлен имот с
1
планоснимачен № 256, евентуално по силата на давностно владение, осъществено от
ищците, чрез присъединяване владението на техните праводатели, в продължение на повече
от 50 години, което е осъществявано явно, трайно и необезпокоявано във времето. Излага се,
че имотът, от който е бил част процесният недвижим имот, представлява поземлен имот с
пл. № 256, кв. 34 – УПИ III и IV и XIV съгласно стар регулационен план на село ...............,
одобрен с Указ № 69/12.03.1929 г. за улична регулация и Заповед № 506/21.03.1929 г. – за
дворищна регулация, като към 1960 г. от имот с пл. № 256 били образувани три отделни
имота – УПИ – III-256, УПИ - IV-256 и УПИ - XIV-2341, понастоящем недвижими имоти с
идентификатори 39791.6003.2341 и 39792.6003.3341.Твърди се също, че по силата на
договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
03.06.2004 г. ищецът Н. Я. е придобил от родителите си собствеността върху УПИ-IV-256
кв. 34 с площ от 1065 кв. м. понастоящем имот с идентификатор 39792.6003.3341, а ищецът
К. К. - УПИ -III-256 кв. 34 с площ от 1242 кв. м. За останалата част от общия недвижим имот
с пл. № 256, представляваща УПИ - XIV-2341 в кв. 34 по плана на село ............... и
понастоящем поземлен имот с идентификатор 39791.6003.2341 ищците не разполагат с
документ за собственост, но са придобили собствеността върху същия въз основа на
соченото наследяване и давностно владение. Посочват, че същият бил актуван като
общински имот с Акт за общинска собственост № 141/2000 г. от ответната Столична
община, а до 01.06.1996 г. и като държавен с Акт за държавна собственост № 3225/1963 г.
Излага се, че в този имот не е осъществявано общинско мероприятие и същият не е бил
отчуждаван. Този имот не е бил земеделска земя, а в границите на урбанизирана територия
на село ................ Осъществяваното през целия период от наследодателите на ищците и от
самите тях давностно владение върху имота не е било губено и прекъсвано в нито един
момент. Посочва се, че наличието на издаден АОС възпрепятства същите за снабдяване с
документ за собственост по реда на обстоятелствената проверка. С тези съображения
ищците обосновават правния си интерес от търсената установителна искова защита и
отправят искане за уважаване на исковите претенции чрез признаването им за собственици
на процесния поземлен имот с идентификатор 39791.6003.2341 по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-74/20.12 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
............................, с площ от 1861 кв.м., по силата на давностно владение, при равни квоти –
по ½ ид. част, както и за отмяна на издадения от ответната Столична община АОС №
1414/06.04.2000 г., с който същият този имот е актуван като общински. Претендират
разноски.
В депозирания по делото писмен отговор ответната Столична община, чрез
пълномощника си ст. юрк. Людмила Стоименова, оспорва исковите претенции като
процесуално допустими, но по същество неоснователни с доводи, че процесният поземлен
имот с идентификатор 39791.6003.2341 по КККР на село ............... попада в част от УПИ II –
за професионално трудово и възпитателно училище и опитно поле съгласно регулационния
план на село ..............., утвърден със Заповед № 157/11.04.1960 г. и е собствен на Столична
община, като е актуван с АОС № 1414/06.04.2000 г. и по-рано с АДС № 464/14.01.1998 г. за
155-то ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – 650 кв.м. застроена и незастроена площ и АДС №
3225/28.05.1963 г. ца място от около 37.497 кв.м., в което са застроени: портиерна,
общежитие и класни стаи, парно помещение, помощна сграда, столова, работилници,
свинарник, бараки и навес, като е отстъпено за ползване от Специално училище „Максим
Горки“ село Казичене. Оспорва ищците да са придобили собствеността върху имота по
силата на десетгодишна придобивна давност. Посочва, че до приемането на ЗОС през 1996 г.
имотът е бил държавна собственост, като част от имот, отреден за професионално трудово и
възпитателно училище и опитно поле, а след този момент и по силата на закона, конкретно
§7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА е преминал в собственост на Общината. В отговора се
поддържа, че съгласно чл. 86 ЗС в редакциите й до 1996 г. придобиването на държавна и
общинска собственост по давност е изключено. Счита, че на 01.06.2006 г. давностният срок
2
е спрял да тече по силата на мораториума, установен с § 1 от ЗР към ЗДЗС, до 31.12.2022 г.
След влизане в сила на Решение № 2 от 24.02.2022 г. по конституционно дело № 16/2021 г.
на КС на РБ, с което тези разпоредби са обявени за противоконституционни и от този
момент занапред давността е продължила да тече, като не е изтекла до предявяване на
исковата претенция. Ето защо, ищците не са придобили собствеността върху имота на
твърдения оригинерен способ. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на
исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след извършена по реда на чл. 140 ГПК проверка за редовността на исковата
молба и допустимостта на предявените със същата искови претенции намира, че не е налице
основание за служебно конституиране като ответна страна по делото на посоченото в
отговора на исковата молба лице С.В.З., предвид отразените данни в издадената от АГКК
скица на имота, че същата притежава права върху 297 кв. м. от последния без документи да
собственост, доколкото в случая не се касае за задължително необходимо другарство в
процеса. В исковата си молба и депозираните уточнения ищците са изложили твърдения за
придобиване на имота по силата на давностно владение, насочвайки искането си за защита
срещу ответната Столична община, предвид актуването на имота като такъв – общинска
собственост, което определя и процесуалната легитимация на страните в процеса.
Същевременно, в случай, че трето за процеса лице притежава самостоятелни права върху
имота от момент, предхождащ образуването на настоящото дело, то крайният съдебен акт не
би го обвързал, предвид разпоредбата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК, очертаваща субективните
предели на силата на пресъдено нещо на решението.
На ответника следва да бъдат дадени указания относно момента на подаване на
писмения отговор.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищците е, при условията на пълно и главно доказване, да установят, че са
придобили процесния имот на твърдяното правно основание - по наследяване и давностно
владение, осъществено от наследодателите им, респ. чрез давностно владение, осъществено
от ищците чрез присъединяване владението на техните наследодатели и конкретно -
изтичането на десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС
(фактическо упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е
спокойно, явно и непрекъснато).
В тежест на ответника е да опровергае изложените от ищците твърдения, респ. да
установи възраженията за придобиване на имота от ответника, статута на последния през
съответния период време, обуславящ неприлагане на давностното владение и наличието на
основание за спиране на давностния срок.
По доказателствените искания:
Представените от страните – от ищците към исковата молба и ответника – към
отговора писмени материали са допустими, относими към предмета на спора и необходими
за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото.
Като относимо, с оглед наведените твърдения за придобиване на имота на основание
давностно владение, респ. наследяване при осъществено придобиване чрез давностно
владение от наследодателя им и надлежно формулирано съгласно чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
следва да бъде уважено искането на ищците за допускане изслушването на трима свидетели
при режим на довеждане, преди това, че същите ще бъдат разпитвани за различни времеви
периоди и по отношение на двама ищци.
Искането на ищците за задължаване на основание чл. 190 ГПК на ответника да
3
представи цялата преписка по издаване на АОС № 141/2000 г., преписка по отчуждаване на
имота и данъчна оценка на същия следва да бъде уважено единствено в частта относно
оспорения АОС, доколкото по делото не твърди по отношение на имота да има проведена
отчуждителна процедура и реално да има изготвени такива документи, за чието представяне
да бъде задължена насрещната страна, както и доколкото по делото вече е представена
данъчна оценка на процесния имот.
Искането за допускане изслушването на СТЕ по въпросите, формулирани в исковата
молба е относимо и необходимо за разрешаването на правния спор, предвид твърденията и
на двете страни, че процесният имот е бил част от друг поземлен имот и с оглед изясняване
на регулационния му статут през годините и самостоятелния му характер като обект на
собственост, поради което същата следва да бъде допусната.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на ответника най-късно в съдебното заседание да представи доказателство
относно момента на подаване на отговора в пощенската станция, с оглед преценка
депозирането му в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.06.2023 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищците и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и към отговора писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищците събирането на гласни доказателства чрез разпит на
трима свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответната Столична община най-
късно в съдебното заседание да представи заверен препис от материалите по преписката
във връзка с издаване на процесния Акт за общинска собственост № 1414/06.04.2000 г., като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците в останалата му част.
ДОПУСКА по искане на ищците изслушване на съдебно-техническа експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, като вещото лице отговори и на въпроса
дали към настоящия момент имот с идентификатор 39791.6003.2341 по КККР е
обособен като самостоятелен имот, чрез разделяне от имот с пл. № 256 по плана за 1928
г. УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на материалите
по делото и проверка на относимите документи, касаещи проследяване регулационния
статут на процесния имот, както и след оглед на място на същия, като при отговорите на
въпросите съобрази, че се касае за имот с идентификатор 39791.6003.2341 по КККР.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. С.С., „оценител на недвижими имоти – делби, наеми,
регулации и др.“, включена в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за
съдебния район на СГС за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 450 лева, вносим от ищците в едноседмичен срок от съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
4
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5