РЕШЕНИЕ
№ 14844
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20221110121408 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от
Р. П. Л., ЕГН **********, срещу Б. Р. Л., ЕГН **********, син на молителя, която се
поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил спрямо
него актове на домашно насилие, както следва: на14.04.2022г. в офиса на молителя,
находящ се в гр. София, ул. „Луи Айер“ № 152, от 09:00ч. до около 12:00 ч. ответникът
многократно звънял от собствения му мобилен телефон ********** на собствения на
молителя мобилен телефон **********, като го заплашвал с думите: „искам 40 лв. да ми
дадеш“, „приготвяш ли ги бе, копеле“, „ще ти еба майката шибана нещастна“, „ще те убия“.
Около 12:30 ч. ответникът отишъл до офиса на молителя и започнал да блъска по входната
врата на офиса и да крещи: „Ако не ми отворите ще ви убия“. Не след дълго молителя
отворил врата и тогава ответникът започнал да плюе по стените на служебното помещение,
крещейки „дай ми 40 лв“, „ще те убия“, „по черва ще се влачиш“, „ще ви изпочупя цялата
техника и няма да изкарате един лев, ако не ми дадете парите“; на 19.04.2022г. срещу
20.04.2022г., около 02:30 ч. ответникът се обадил на молителя по телефона с думите:
„Умирам, много съм зле, ела да ме видиш за последно.“, вследствие на което молителя
отишъл на адреса, на който обитава ответника – гр. София, кв. Стрелбище, ул. „Кестенова
гора“ № 12, ап. 2 и се обадил на тел. 112 и повикал линейка. След пристигане на
медицински екип, лекарите констатирали, че ответникът е приел наркотични вещества. След
1
като полицейските органи и медицинския екип си тръгнали, ответникът крещял на
молителя: „копеле, майка ти дееба, що ги викна тия педераси“, след което ответникът
започнал да нанася множество удари с юмруци по главата на молителя и започнал да го
плюе. От физическата принуда ответникът причинил на молителя рана в теменната част на
главата.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище
по молбата за защита.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН,
т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е син на молителя
/видно от удостоверение за раждане на л. 12 от делото/, предвид което попада сред лицата,
срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Описаните в молбата актове на
14.04.2022 г. и на 19.04.2022 срещу 20.04.2022 г. представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
физическо,емоционално и психическо насилие. Молбата е депозирана в едномесечния
преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която са описани подробно процесните актове на домашно насилие по време, място, начин
на извършване, като е посочено и авторството им. В случая обаче на акта на домашно
насилие на 14.04.2022г. е присъствал свидетел, поради което декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН не следва да се ползва от доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН,
като молителят следва да проведе пълно и главно доказване на твърдения акт на домашно
насилие. Събрани по делото в тази насока са показанията на свидетелката Станислава Л.а,
съпруга на молителя, чиито показания съдът изцяло кредитира, намирайки същите за
обективни и последователни и преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК. Свидетелката е
категорична, че на14.04.2022г. в офиса на молителя, находящ се в гр. София, ул. „Луи Айер“
№ 152, от 09:00ч. ответникът многократно звънял от собствения му мобилен телефон
********** на собствения на съпруга й мобилен телефон **********, като го заплашвал с
думите: „искам 40 лв. да ми дадеш“, „приготвяш ли ги бе, копеле“, „ще ти еба майката
шибана нещастна“, „ще те убия“, след което около 12:30 ч. ответникът отишъл до офиса на
молителя, започнал да блъска по входната врата на офиса, като през цялото време крещял и
заплашвал, че ако молителят не му даде парите, ще го убие и ще счупи техниката в офиса
2
им.
По отношение акта на домашно насилие на 19.04.2022г. срещу 20.04.2022г. не е
присъствал очевидец, предвид което и с оглед декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът
намира, че се установява ответникът да е осъществил спрямо молителя твърдените актове на
домашно насилие, като е обиждал, крещял и заплашвал молителя, след което му нанесъл
множество удари с юмруци по главата, вследствие на което му причинил рана на главата. В
подкрепа на това са и събраните гласни доказателсвени средства. Свидетелката Л.а, макар да
не е била очевидец на случилото се, е възприела лично и непосредствено състоянието на
молителя след инцидента и пресъздава разказаното й от молителя. Ето защо съдът намира
молбата за доказана, поради което същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалия и забраняване на
ответника да се доближава до молителят на разстояние, по-малко от 200 м. Посочените
мерки /освен задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е
постоянно негово законово задължение/ следва да се наложат за срок от 12 месеца от
постановяване на настоящото решение за издаване на заповед за защита /по арг. от чл. 19
ЗЗДН/, който ще даде възможност на ответника да преосмисли както извършените деяния,
така и своето бъдещо поведение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо него, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителят има право на разноски. Такива се установяват в
размер на 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. държавна такса. на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати същите.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Б. Р. Л., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Б. Р. Л., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. П. Л., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН Б. Р. Л., ЕГН
**********, да не доближава на Р. П. Л., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от
200 метра, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Б. Р. Л., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Б. Р. Л., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Б. Р. Л., ЕГН **********, да
заплати на Р. П. Л., ЕГН ********** сумата от 600 лв. представляваща възнаграждение за
адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Б. Р. Л., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4