О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 2384 Година 2019, 05.12 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На пети декември, две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1894 по описа за 2019
година.
Производството по
делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
вх.№45978/17.10.2019г. по описа на БРС, подадена от Главна дирекция ,,Гранична
полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез
пълномощника- юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване: гр.Бургас,
ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №2532/15.10.2019г., постановено по гр.д.№4806/2019г.
по описа на Районен съд- Бургас .
С посоченото решение Бургаският районен съд е осъдил ,,Гранична полиция“-МВР на РБ,
да заплати на В.Г.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв.И.И., сумата
от 1101,01 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 160,42
часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него
нощен труд през периода 20.05.2017 г. - 14.06.2019 г. и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 и сумата от 97,03 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 30.07.2017 г. – 13.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 350,00 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Със същото решение Главна Дирекция „Гранична
полиция“ МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 94,04 лева и сумата от 230,00
лева– възнаграждение за вещо лице.
С жалбата се изразява недоволство от
решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди се, че за процесния период, ищецът (въззиваем)
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно
месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно.
Посочва се, че в резултат на посоченото
изчисляване чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат,
който при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание
чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР (като извънреден труд).
Заявява се, че съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните
служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се
определяли с наредба на министъра на вътрешните работи.
Към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., по отношение полагането на нощен труд, се прилагали правилата на действалата към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР (положеният труд между 22.00часа и 6.00 часа се преизчислявал с коефициент 0,143). Полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период. За останалата част от процесния период, се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г.
Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Сочи, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.
Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд (чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.
Развива подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.
В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика на районните и окръжни съдилища. Заявява, че дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1,143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се направените в производството пред
двете инстанции разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Иванова, на 22.10.2019г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 17.10.2019г.-
следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Жалбата е
редовна и е допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е
връчен на процесуалния представител на ищеца на 12.11.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия – В.Г.Д., ЕГН **********, чрез адв.И.И.-***, съдебен адрес:***, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт
за правилен и законосъобразен.
Твърди, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период (20.05.2017г. до 14.06.2019г.,), се определяли от действащата тогава Наредба№8121з-776/29.07.2016г.
Посочва, че действително в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Горното обаче не можело да се тълкува като забрана за преизчисляване, защото в такъв случай би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудови правоотношения. Затова се прилагала Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2.
Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период, не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в нормативната уредба, поради което се прилагала общата такава. Сочи, че съгласно заключението от извършената съдебно- счетоводна експертиза, въззиваемият имал право да получи завишено заплащане на положения нощен труд, като нощните часове се преизчислявали в дневни и след това се установявала продължителността на работния ден, поради и което предявената искова претенция за процесния период в размер на 1101, 01 лв. се явява доказана по основание и размер. Излага доводи за основателност и на предявената акцесорна претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД. Излага и становище във връзка с посочената във въззивната жалба съдебна практика, като счита, че последната била изключение, а не константна такава (още повече, че част от решенията не били влезли в сила).
Цитира
съдебна практика, която според него е относима към процесния случай.
Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция. Приложено е пълномощно.
Бургаският
окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и
отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за
разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1894/2019г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 16.12.2019г. от 10,30 ч., за
която дата и час на страните са изпратени призовки.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.