№ 128
гр. Благоевград, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500960 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7
от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от О.Б., с адрес гр. Б., пл. "Г.И." №,
представлявана от И.С.С. – кмет на О.Б., против Разпореждане от 05.10.2022
г., постановено по изп. д. № 619/2022 г. по описа на ЧСИ Б.В., рег. № 890, с
район на действие Окръжен съд – Благоевград.
Жалбоподателят счита, че адвокатското възнаграждение, претендирано
по изпълнителното дело, е прекомерно и не кореспондира с действителната
правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде
намален до сумата от 200 лв. (двеста лева), съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва,
че единственото действие, извършено от взискателя е било да подаде молба
за образуване на изпълнителното дело срещу длъжника, което действие не се
характеризира с фактическа и правна сложност. Навежда, че действия за
принудително изпълнение не са предприети, тъй като задължението е било
погасено в указания в поканата за доброволно изпълнение двуседмичен срок.
Твърди се, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител,
1
процесуалният представител на взискателя не е депозирал други молби и не е
поискал извършването на други изпълнителни действия, респ. прилагането на
нови изпълнителни способи. Сочи се също, че по делото съдебният
изпълнител не е пристъпил до реализация на нито един от посочените в
първоначалната молба на взискателя изпълнителни способи, поради
погасяване на дълга чрез плащане в срока за доброволно изпълнение. Посочва
се още, че определянето („присъждането“) на разноски в размер над
минимума по изпълнителното дело, протекло без каквото и да е усложнение
от фактическа и правна страна, е необосновано.
Иска се от настоящия съд да отмени Разпореждане от 05.10.2022 г.,
постановено по изп. д. № 619/2022 г. по описа на ЧСИ Б.В., рег. № 890, с
район на действие Окръжен съд – Благоевград, като намали размера на
адвокатското възнаграждение на 200 лв.
Претендира се присъждане на направените по настоящето дело
разноски, съобразно размера на внесените държавни такси.
По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирано писмено възражение по
жалбата от страна на процесуалния представител на взискателя по
изпълнителното дело – С. Г. С., в което се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба. Иска се последната да бъде оставена
без уважение. Претендират се направените по настоящето производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени и мотиви по обжалваното
действие от ЧСИ Б.В., рег. № 890, с район на действие Окръжен съд –
Благоевград, с адрес на кантората гр.Б., ул. "Х". В тях се навеждат аргументи
в подкрепа на тезата за неоснователност на иницииралата производството
жалба, като в заключение се моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в
изпълнителното производство и против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ- Разпореждане
от 05.10.2022 г. , и е в срок.
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част І, глава
VІІІ, раздел ІІ, чл. 71-84 от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон тези
правила на общо основание са приложими и за изпълнителното производство. Предмет на
настоящото производство е акт на съдебния изпълнител по чл. 78, ал. 5 от ГПК, с който се
определя вземането за разноски по изпълнението. Принципно вземането за разноски по
изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението въз основа на
2
акт на съдебния изпълнител, с който се определя дължимостта на разноските като такива,
без да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Актът на ЧСИ представлява пряко
изпълнително основание. След като отговорността за разноските в изпълнителното
производство е уредена в общата част на ГПК и правната възможност по чл. 78, ал. 5 ГПК да
се иска намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима и в изпълнителното
производство, компетентен да се произнесе по това искане е съдебният изпълнител, пред
който делото е висящо, като общите правила за обжалване на акта на съдебния изпълнител
налагат на взискателя също да бъде призната гарантираната от закона възможност да
обжалва акта на съдебния изпълнител, когато същият е неизгоден за него, т. е. когато
искането за прекомерност е уважено като основателно. Вън от горното актът на съдебния
изпълнител, с който се определя вземането за разноски по изпълнението по своята правна
същност има характер и на акт за частично прекратяване на изпълнението, т. е. прекратяване
на изпълнението за сумата, с която е определено адвокатското възнаграждение, при което
проверката му намира основанието си и в нормата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В горния смисъл подадената от длъжника жалба е допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
В случая се споделят съображенията на ЧСИ, че разноските на взискателя за
изпълнителното производство следва да се възложат в тежест на длъжника. Следва да се
приеме, че с поведението си длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното
производство. Същият е могъл да изпълни задължението си , да уведоми кредитора за
извършеното от него плащане , така че да се предотврати образуване на изпълнително дело.
Вместо това жалбоподателят в настоящото производство е бездействал и се е стигнало до
образуване на изпълнително дело. Предприетите от пълномощника на взискателя
процесуални действия са по образуване на изпълнителното производство и
представителство по него. Изпълнително дело е образувано и са извършени изпълнителни
действия.
В изпълнителното производство взискателят е представляван от адвокат,
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение възлиза на 600 лв. и посочената сума
се претендира за събиране от длъжника.
Според разпоредбата на Чл. 10. от Наредба № 1/2004 г., минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на
взискателя по изпълнително дело, се формира като сбор от възнаграждението по т. 1. за
образуване на изпълнително дело - 200 лв.; и възнаграждението по т. 2. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Безспорно длъжника отговаря за сторените от взискателя разноски по
изпълнението, вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в хипотезите на чл. 79, ал. 1, т. 1 и 2
от ГПК. Когато се касае за разноски за адвокатско възнаграждение, които са за сметка на
длъжника, същият дължи плащането им в удостоверения размер или в намаления в
хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В случая подходът на ЧСИ при преценката плащане на адвокатското
възнаграждение - 600 лева е правилен. От съдържанието на договора за правна защита и
съдействие се установява, че адвокатската защита, за която се плаща сумата от 600 лева е
3
както за образуване на делото, така и за цялостното събиране на дължимата сума, т. е..
адвокатското възнаграждение е уговорено за цялостна защита по изпълнителното
производство, а не за отделно действие. Възнаграждението е договорено и платено преди
образуване на изпълнителното производство. В началния етап на изпълнителното
производство е трудно да се определи отнапред какви ще бъдат процесуалните действия,
извършвани от адвоката в защита интересите на взискателя и дали договореното и платено
адвокатско възнаграждение е адекватно на извършената правна услуга. Такава преценка
може да се направи едва при приключване на изпълнителното дело. Факт е, че в случая
правната услуга не е ограничена до подаване на молба за образуване на изпълнителното
дело, адвокатът е извършвал действията, които дължи като процесуален представител, вкл.
подаване на становище по възраженията на длъжника /процесуално представителство на
страните по изпълнително дело не се състои само в извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричните вземания/, при което подлежащото на присъждане адвокатско
възнаграждение следва да се определи съгл. чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет. Фактът, че след предприемане на действия по принудително
изпълнение, след призовка за доброволно изпълнение, длъжникът е внесъл по сметка на
ЧСИ дължимата сума не дава основание да се присъди адвокатски хонорар само за
образуване на делото, т. е. няма основание да се счете, че изпълнителни действия занапред
няма да бъдат извършвани.
Минимално дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за събиране вземането възлиза на
сумата от 521.90 лева. Уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение от взискателя е
в размер на по 600 лева, т. е. в размер малко над минималния или почти в рамките на
минимално установеното за този вид адвокатска защита, ангажирана както за образуване на
изпълнителното дело, така и за осъществяване на процесуално представителство във връзка
с всички изпълнителни действия, възложени с договора за правна помощ, поради което не
подлежи на намаляване. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК не изисква разноските за
адвокатско възнаграждение да са равни на минималните, а единствено да не са по-малки от
тях. След като не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от
взискателя, следва да се заплати от длъжника в пълния му размер.
Независимо от постигнатия по жалбата резултат разноски в настоящото
производство не следва да се присъждат. Отговорността за разноските по правило се
разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от това доколко с
поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на
незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна. В случая се касае за проверка на действията
на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят
отговорност, поради което не могат да бъдат отговорни и за разноските в настоящото
производство.
С оглед изложеното, Окръжен съд -Благоевград
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА, подадена от О.Б. против РАЗПОРЕЖДАНЕ от 05.10.2022
година, постановено по ИЗП.Д.№619 по описа за 2022 година на ЧСИ Б.В., рег. № 890, с
район на действие района на БлОС, с което ЧСИ е определил размера на разноските,
дължими за адвокатско възнаграждение по т.26 от ТТРЗЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5