Решение по дело №2808/2019 на Районен съд - Велико Търново

                                Р Е Ш Е Н И Е №

                                     гр. Велико Търново, 28.05.2020 г.

 

Районен съд Велико Търново, осми състав, в публично заседание на 14.05.2020  г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА

                                                    

при участието на секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията  гр. д. № 2808 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   

Иск  за издръжка с правно основание  чл. 143, ал.2   от СК,  чл. 149 от СК .

Ищцата С. М.П., лично като непълнолетна със съгласието на майка си и законен представител С.  М.С., чрез пълномощника си адв. Д. от ВТАК  заявява, че е родена от  фактическото съжителство на майка си и ответника. След фактическата раздяла на родителите единствено майката е полагала грижи и е осигурявала издръжката и.  Сочи, че ответникът, въпреки че е в трудоспособна възраст и няма задължения за издръжка към други лица, не дава средства за издръжка и не взема участие в отглеждането и.  Моли съда да осъди ответника да и  заплаща ежемесечна издръжка  в размер на по 200 лева месечно, считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законоустановени предпоставки за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва при забава. Претендира издръжка за минал период в общ размер от 2000 лева за периода от 16.09.2018 г. до 16.09.2019 г. В съдебно заседание се представлява от  адв.Д. от ВТАК. Поддържа предявените претенции.  Претендира разноски. 

Ответникът М.И.П., чрез особения си представител адв.П. от ВТАК в срока и по реда на  чл.131 от ГПК  е  депозирал писмен отговор на исковата молба. Заявява, че иска е процесуално допустим, а по същество издръжката следва да се определи, като се вземат предвид нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.  В съдебно заседание поддържа изложеното становище. Заявява, че следва да се присъди издръжка в минимален размер. 

Съдът, след като изслуша становището на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0740/26.11.2003 г.  е видно, че С. М.П. е родена на *** г. от майка С.М.С. и баща М.И.П..  Същата е ученичка в десети клас за учебната 2019/2020 г. в Професионална гимназия по моден дизайн , което се удостоверява от служебна бележка № 576/11.05.2020 г. Разпитаната в съдебно заседание  св.Я. твърди, че познава родителите, които имали родени две деца от фактическото си съжителство, само едно от които е припознато от бащата. Според нея, след като се разделили около 2011 година, единствено майката се грижи за децата с помощта на родителите си. Свидетелката излага, че ответникът, с когото е работела заедно в Холандия от 2017 г. до 2019 г. не е изпращал никога пари за детето С. и не се е интересувал от нея. Тя твърди, че ответникът е получавал по 320 евро на седмица и има възможности да заплаща издръжка. Свидетелката сочи, че работи с майката на ищцата в "Зелени системи" и трудовото и възнаграждение е 635 лева, а от приятели знаела, че ответникът продължава да работи. Св. И. познава майката на ищцата и ответника. Тя потвърждава изложеното от св.Я. относно фактическата раздяла на родителите , както и това, че бащата не е пращал пари за децата откакто са се разделили с майката. Свидетелката сочи, че майката е споделяла, че детето иска да учи за фризьорка, има нужда от облекло, от обувки и други, но тя няма достатъчно пари, тъй като заплатата и е чисто около 350 лева. Според свидетелката ответникът е в България ,  живее с друга жена и работи на частно, но не знае подробности.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Иска с правно основание чл.143 от СК е процесуално допустим.       По същество е  основателен.

Безспорно се установи по делото, че непълнолетната ищца е родена от фактическото съжителство на майка си с ответника, нейн баща, както и че родителите са разделени от преди десетина години. Събраните гласни доказателства , чрез разпита на свидетелките  категорично потвърждават изложените фактически твърдения  относно настъпилата фактическа раздяла на родителите , след която грижи за децата е полагала единствено майката, без бащата да участва по какъвто и да начин в отглеждането, конкретно на непълнолетното дете и без да е изпращал пари за издръжка.  Установи се още, че непълнолетното дете учи редовно в Професионална гимназия по моден дизайн, а майката, макар да работи, получава минимална заплата.  Според показанията на свидетелките , кредитирани от съда като логични, непротиворечиви и потвърждаващи твърденията  на ищцата, ответникът работи, като в случая, доколкото той не е изпълнил задължението си да ангажира доказателства относно доходите си, съдът намира без значение факта, дали работи в Холандия, или в България към този момент. Ответникът е в трудоспособна възраст, няма данни да е във влошено здравословно състояние или да има задължения за издръжка към други деца.  Съгласно разпоредбите на  чл. 141 и чл.143, ал.1 и 2 от СК задължението на родителя за издръжка към малолетно и непълнолетно негово дете е безусловно и е от първи ред, тоест на първо място родителите следва да задоволяват нуждите на децата си от издръжка, като отговорността на родителите е обща. В конкретния случай не е спорно основанието на иска, спорен е неговият размер, доколкото особеният представител на ответника счита, че следва да се присъди издръжка към минималния размер.   Съгласно чл.142 от СК, при всеки конкретен случай, определяйки размера на издръжката съдът трябва да се съобрази с нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. В този аспект са още актуални постановките на Постановление №5/70 г. на ПВС, според което целта на издръжката е да се осигурят нормални условия за живот и развитие на детето такива, каквито то би имало , ако родителите живеят заедно. Издръжката включва разходите за храна, облекло, учебни помагала, медикаменти, консумативи, транспорт, покриващи обикновените условия за живот. При наличие на специфични потребности съдът следва да вземе предвид и тези разходи. От събраните гласни и писмени доказателства се установи, че страните не живеят заедно, майката се грижи сама за непълнолетното дете, при реализирани доходи  към минималната работна заплата.  Ответникът не е ангажирал доказателства за доходите си, но както бе коментирано по-горе свидетелските показания установяват, че същият работи и до 2019 г. според св.Я. е вземал по 320 евро седмично. Издръжката трябва да бъде определена съобразно нуждите на детето, което е в десети клас, има нужда от облекло, храна, учебници, пари за лични разходи и да е съобразена и с възможностите на родителя, като се има предвид, че в случая само майката е тази, която полага  лични и непосредствени грижи за детето. Горното следва да се компенсира, чрез определяне на по-висок размер при финансовото участие в издръжката на детето от другия родител, в случая- бащата.  Не без значение е и интензитета, с който се променят социално-икономическите условия в страната, чрез периодичното повишаване на цените на основни стоки и услуги.  При съвкупната преценка на изложените обстоятелства и събраните доказателства по делото, съобразявайки възрастта на непълнолетната ищца  и нейните потребности, както и възможностите на родителите и като отчита , че минималният размер на издръжката към момента е 152,50 лева  съдът намира, че общата издръжка, която би задоволила нуждите на ищцата към момента е 300 лева. От тази сума  ответникът като баща следва да заплаща  по 200 лева месечно. Останалата част от дължимата издръжка, ведно с непосредствените  лични грижи следва да се поеме от майката. Иска е основателен и доказан до претендирания размер и следва да се уважи изцяло , като се осъди ответника да заплаща на непълнолетната ищца със съгласието на нейната майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на по 200 лева , считано от завеждане на иска -17.09.2019 г.  до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва при просрочие.   

По  иска с правно основание чл.149 от СК. Съгласно разпоредбата на чл.149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. Ищцата претендира ответникът да и заплати издръжка за минал период-  една година преди завеждане на иска с твърдение, че същият не е предоставял средства от фактическата раздяла на родителите, настъпила преди около 9-10 години до момента. Горното се потвърди изцяло и от свидетелските показания, кредитирани от съда като логични, непротиворечиви и последователни и кореспондиращи с изложеното от ищцата.  От своя страна ответникът при наведените отрицателни факти следваше пълно и главно да установи положителни такива, които да опровергаят изложеното от ищцата, но такива доказателства не бяха представени.  Поради горното съдът приема за доказано, че ответникът дължи издръжка за минал период от време- една година преди завеждане на иска. По отношение размера, мотивите изтъкнати по-горе по отношение на дължимата издръжка занапред са релевантни и относно претенцията по чл.149 от СК. Съобразявайки социално-икономическите условия в страната за изминалия период съдът намира, че  следва да уважи претенция  така, както е предявена, като осъди ответника да заплати издръжка в общ размер от 2000 лева за периода 16.09.2018 г.-16.09.2019 г.

 По отношение претенцията за разноски: при този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищцата има право на разноски съобразно уважената част от исковите претенции, които в случая възлизат на 360 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.  Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото е осъществена правна защита по два обективно съединени иска и същото е  под определения минимум съобразно чл. 21 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ върху присъдената издръжка в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС в размер на 368 лева / ДТ  за издръжката по иска по чл.149 от СК в размер на 288 лева ДТ от 80 лева по иска с правно основание чл.149 от СК /,  както и сумата от 150 лева заплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен представител, ведно с  5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист .

На основание чл.242,ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка. 

    Водим от изложените съображения и на основание чл.143 от СК съдът

Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА М.И.П.   с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАЩА  на С. М.П. с ЕГН ********** лично като непълнолетна със съгласието на майката и законен представител С.М.С. с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на по 200 /двеста/ лева ,  считано от подаване на иска -16.09.2019 г., до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от просрочието до окончателното изплащане.  

 

                ОСЪЖДА М.И.П.   с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  на С. М.П. с ЕГН ********** лично като непълнолетна със съгласието на майката и законен представител С.М.С. с ЕГН ********** *** издръжка за минал период в размер на общо 2000 / две хиляди / лева  за периода 16.09.2018 г.-16.09.2019 г.  

 

               ДОПУСКА на основание чл.242,ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

 

              ОСЪЖДА  М.И.П.   с ЕГН ********** ***  да заплати на С. М.П. с ЕГН ********** лично като непълнолетна със съгласието на майката и законен представител С.М.С. с ЕГН ********** *** сумата от 360  /триста и шестдесет / лева, представляваща присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

               

               ОСЪЖДА   М.И.П.   с ЕГН ********** ***  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС ДТ върху присъдената издръжка занапред и върху присъдената издръжка за минал период в общ размер от 368 / триста шестдесет и осем/ лева  и разноски от  150 / сто и петдесет/ лева за заплатено  възнаграждение на особен представител , ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изп.лист.

 

                Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от обявяването му на основание чл. 315,ал.2 от ГПК - 28.05.2020 г. ,   пред Великотърновски Окръжен съд, чрез Районен съд Велико Търново.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………..