Р
Е Ш Е Н И Е №
Гр. Тетевен ,03.05. 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският
районен съд , първи състав,в открито заседание
на седемнадесети април през две хиляди
и деветнадесета година:
Председател: АНИ
ГЕОРГИЕВА
Секретар :ВИОЛЕТА
МОНОВА
Като разгледа докладваното
от съдията Георгиева гражданско дело №
939 по описа на Тетевенският районен
съд за 2018 год., за да се произнесе –
съобрази:
Производство по реда на чл.127 ал.2 от СК насрещен иск с правно основание чл.143,ал.2
от СК и иск по чл.149 от СК
Производството по делото е образувано
по повод предявен иск от В.С.В. ***
срещу С. Стаменова С. ***. В исковата молба се твърди ,че страните имали
съвместно съжителство от което било родено малолетното дете с.в., род. на ***г.в
Х., Ч. Република, като съвместното им съжителство продължило до м. ноември
2017г.Страните се разделили и ответницата работела , а за детето се грижила
неговата прабаба.В началото на 2018г ищецът се завърнал в България и се
установил трайно на посочения адрес в исковата молба при родителите си.Желаел
да се среща с дъщеря си ,но контактите ,които имал с нея били недостатъчни,
като изявява желание да вижда дъщеря си няколко пъти месечно.Моли съдът да
постанови решение относно местоживеенето
на детето , упражняване на родителските права , лични отношения с детето
и издръжка .
Моли режима на бащата с детето да е
:първа ,трета и четвърта събота и неделя от месеца от 9ч. в събота с преспиване
до 18ч. в неделя , както и 1м през лятото несъвпадащ с годишния отпуск на
майката ,ако тя работи при положение ,че е предупредил майката 1месец по
–рано.Първата половина на Коледните ,новогодишните и великденските
празници на всяка четна година и втората
половина от същите празници през вс. нечетна година в часовете за вс. празник от 9,30ч на първия
до 19,00 часа на последния.На рождения ден на ищеца ,ако детето посещава детско
заведение /училище/ в часовете от 17 до 20ч.,а при положение ,че не е в детско
заведение ,училище от 10 до 20 часа.За
рождения и именния ден на детето бащата да има право на среща с него за период от 3 часа на съответния ден , като
времето ще бъдело съобразено с организацията на съответния празник на майката.
В срока по чл.131 е постъпил отговор
от ответницата С.С. и насрещен иск.В отговора се твърди ,че претенцията била
неоснователна тъй като между нея и ищеца не съществувал спор по смисъла на закона досежно упражняването на
родителските права по отношение на
дъщеря им С.а Венкова.Ответницата твърди ,че с ищеца се разделили лятото на
2018г. и тя се прибрала в дома си в гр. Я
и по никакъв начин не била възпрепятствала ищеца да вижда детето си , когато
пожелаел.Ищецът нямал свидетелство за управление на МПС и пътувал с автобус и
на стоп и тя не можела да му предостави да води детето по този начин, тъй като
било малко .Родителите на ищеца работели в чужбина , а самия ищец в гр. П..Възразява
против претендираният от ищеца режим на лични контакти , като предлага на ищеца
да постигнат споразумение за един по –стеснен режим на лични контакти.
С насрещната искова молба ответницата С.С.
претендира издръжка за детето , тъй като то посещавало детска градина ,а тя
работела.Претендира се издръжка в размер на 200 лв. месечно в едно със
законната лихва от датата на предявяване
на иска , както и издръжка за минало време една година на зад от датата на
предявяване на иска по 200 лв. месечно в едно със законната лихва , претендира
разноски .По насрещният иск в срока по чл.131 от ГПК ищецът по първоначалния е
депозирал писмен отговор. В отговора се твърди ,че съдът не бил връчил на
ищеца отговора на исковата молба , което
било процесуално нарушение.Предвид на това направено възражение съдът е длъжен
да укаже ,че отговорите по исковете се връчват с определението по чл.140 от ГПК
. Счита ,че при липса на заявена претенция
от страна на ищцата по реда на
чл.127 ал.2 от ГПК за упражняване на родителски права за определяне на местоживеенето на
детето при нея и исковете по чл.143 от
чл.149 СК се явявали недопустими . Твърди ,че от м август 2018г ищецът по първоначалния иск и ответник по
насрещния иск посещавал детето през ден, като осигурявал средства за отглеждане на детето под форма на храна дрехи и играчки. След като
се разделил с ищцата изпращал по нейна
банкова сметка ***змер на около 300 лв., купувал дрехи на детето , подарил му
шейна и др. Прехраната докато пребивавал при детето я бил подсигурявал той , като водил детето на места за хранене .
Ищеца
се явява лично и с адв.А. от САК ,
ответницата се явява с адв. Т.Цачев от ЛАК .
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приет
е социален доклад изготвен от ДСП гр.Е и ДСП Л..
Съдът,
като взе предвид изложеното в исковата молба и становищата на страните по
делото, като ги обсъди, съгласно чл.235 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, впечатлението от
становището на ДСП Е и Л. , дадено съгласно чл.21,т.15 от ЗЗДетето, приема за
установено от фактическа страна следното:
В исковата молба ищеца навежда доводи, че страните сивели на съпружески начала
и от съвместно съжителство е родено малолетното дете с.в.ЕГН ********** , род.
на ***г.в Х., Ч. Република, видно от представеното удостоверение за раждане
оригинал №**********, съставен въз основа на акт за раждане №0001 от
28.04.2016г. и удостоверение за раждане на детето от република Ч. , с
превод на община Х. , окръг Б. , том 58
за 2015г ,ст. 33 .По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита
на свидетеля П. С.В. брат на ищеца по първоначалния иск , от чийто показания се
установява ,че през април2018г. брат му се е прибрал от Ч. ,редовно ходел до Я
да види дето си и то се чувствало добре с него ,купувал му подаръци .Ищецът
обитавал целия втори етаж на фамилната им къща.
Когато бащата вземал детето страните се държали уважително един към
друг. По реда на чл.176 от ГПК ответницата по първоначалния иск и ищца по
насрещния иск е дала обяснения ,че получава
помощи за детето от Република Ч. сума от 280-300лв месечно от раждането до навършване на 4г възраст на
детето .Детето посещава детска градина , видно от служебна бележка
№61/16.11.2018г.,като майката С.С. работи в ЕТ „......”-с. Д. , като продавач
консултанти и получава трудово
възнаграждение за периода 10.2017г. до 10.2018г общо в размер на 6226,84лв
бруто. В насрещния иск ищцата признава ,че лятото на 2017г страните са се
разделили , но бащата не е заплащал издръжка ,
претендира издръжка за една година назад от 03.12.2017г. и занапред от
03.12.2018г. в размер на 200 лв.
Първоначалната искова молба е
подадена на 12.10.2018г. ,тоест съобразно чл.149 от СК : Издръжка за минало време може да се
търси най-много за една година преди предявяването на иска тоест до 12.10.2018г,
а издръжка за напред от датата на
подаване на исковата молба 12.10.2018г.
до настъпване на законни причини за нейното изменяване или отменяване в
едно със законната лихва върху вся една просрочена вноска .
От
приетият по делото социален доклад изготвен от Д“СП“-Е е видно, че
страните по делото са живели на семейни начала, от което съжителство имат
родено едно дете С.а Венкова, като по данни на ищеца В. съжителството
продължило до м.ноември 2017г, в Ч. след което са се разделили и
ответницата С. се е върнала в република
България.Ищецът търсел контакти с детето си , но според него срещите с него
били недостатъчни и ограничени по време и затова заявил претенцията си по съдебен
ред, но считал ,че поисканата издръжка за детето била прекалено висока .Основно
грижи за детето се предоставяли от майката ,тъй като детето живеело при
нея.Ищецът живеел в дома на родителите си и към момента на доклада там течал
ремонт, към момента нямало обособена детска стая но ищецът е споделил ,че ще
оборудва такава. Жилищните условия били добри за обгрижване на малолетното
дете.Ищецът работел в гр. П. като главен готвач в заведение наречено „Правешка
скара” на двусменен режим от м. февруари 2019г. с възнаграждение 560лв. От
приетият по делото социален доклад изготвен от Д“СП“-Л. е видно, че
след раздялата на страните по делото детето С.а живее с майката , посещава
детска градина и се чувства добре с майката и нейните близки, битовите условия
в които живее детето са добри , майката работи като касиер в хранителен
магазин.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
предявеният иск с правна
квалификация чл.127, ал.2 от СК.
Настоящия
случай се касае спор между родители, които не са сключили официално граждански
брак, а детето е родено от съвместното им съжителство и впоследствие са се
разделили , като в момента бащата живее в гр. Е ,а майката в гр. Я . Предвид това следва да се определи
местоживеенето им при един от двамата, който в същото време ще е носител и на
родителските права.
Принципно
родителските права се упражняват и от двамата родители, но в случай, че живеят
заедно. В конкретния казус безспорно се установи, че родителите на детето С.а
живеят в различни градове, като майката полага грижи за неговото възпитание и
издръжка.
При
преценка на тези искове на първо място следва да се изхожда от интереса на
детето . Този принцип е залегнал в чл.3,т.1 и 3 и в чл.10 от З.З.Детето
прогласяващ правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и защита на неговите права и интереси.
Освен
това следва да се преценят и родителските качества на двамата родители,
отношението им към детето , отношението на детето към тях, материалните им
възможности и битовите условия, както и поведението на родителя при когото са
децата спрямо другия родител и предоставяне на възможност за осъществяване на
контакти между тях. Също така следва да се имат предвид полагане на грижи и
умения за възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на трудови навици
и знания, морални качества на всеки родител, социално обкръжение и битови
условия, възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на
трети лица и други.
Преценявайки
тези обстоятелства в съвкупност и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, анализирани обстойно съдът счита, че родителските права следва
да бъдат предоставени на майката.
Съдът
намира, че майката С. Стаменова С. притежава необходимите
родителски и възпитателски качества, гарантиращи интереса на детето за неговото правилно отглеждане и
възпитание. Тя може да му предостави домашен уют и добри социално,
поради което съдът следва да и присъди родителските права и да определи
местоживеенето на малолетната с.в.при майката С.С. .Ответника също има
добри битови условия за обгрижване на дете , същия работи , интересува се от
детето и както заяви свидетеля П. В. , когато ищецът отива да види детето
родителите се държат уважително. Ето защо, следва да бъде определен режим на
лични отношения на детето с бащата, като
се вземе и ниската възраст на детето като същия ще има право да взема и връща детето от дома на
майката всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09 .00 ч. на съботния ден с преспиване до 18.00 часа на неделния ден
, както и петнадесет дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
Съдът като взе предвид
ниската възраст на детето следва да
остави без уважение искането на ищеца
детето да е при бащата и четвърта седмица от месеца от 9ч до 18ч. в неделята , да остави без уважение искането детето да е с
бащата 1м през лятото несъвпадащ с годишния отпуск на
майката ,ако тя работи при положение ,че е предупредил майката 1месец по –рано,
то съдът счита ,че на този етап 15 дни са достатъчни предвид възрастта на
малолетното дете, както и да остави без уважение и искането на бащата детето да
е при него първата половина на Коледните ,новогодишните и великденските
празници на всяка четна година и втората
половина от същите празници през вс. нечетна година в часовете за вс. празник от 9,30ч на първия
до 19,00 часа на последния.На рождения ден на ищеца ,ако детето посещава детско
заведение /училище/ в часовете от 17 до 20ч.,а при положение ,че не е в детско
заведение ,училище от 10 до 20 часа.За
рождения и именния ден на детето бащата да има право на среща с него за период от 3 часа на съответния ден , като
времето ще бъдело съобразено с организацията на съответния празник на майката.
Съобразно
чл.127 ал.2 от СК , ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът
се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му .
По исковата претенция по чл. 143, ал. 2 от СК
Съобразно
чл.127 ал.2 от СК , ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът
се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му . Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният
размер на дължимата издръжка в случая следва да бъде определен с оглед
критериите, визирани в чл. 142 ал.2 от СК същата да е
определена нормативно ¼ от МРЗ , освен ако
даването на издръжка в по – голям размер не би представлявало особено
затруднение за родителя.В настоящият случай е предявен и насрещен иск , майката
на детето С. Стаменова С. претендира за една година назад издръжка от
200лв от дата от 03.12.2017г. и занапред издръжка 200 лв.от 03.12.2018г.
Първоначалната искова молба е подадена на 12.10.2018г. ,тоест съобразно чл.149
от СК Издръжка за минало време
може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска тоест до
12.10.2018г, а издръжка занапред
от датата на подаване на исковата молба 12.10.2018г до настъпване на законни причини за нейното
изменяване или отменяване в едно със законната лихва върху вся една просрочена
вноска .
При определянето на частта от цялостната издръжка,
която следва да поеме всеки от родителите,
е необходимо да се прецени възможността на всеки от тях да дава издръжка, като към дохода на родителя, при когото
живее детето, следва да се прибавят сумите за издръжка на същото, които би
следвало да получава под формата на семейни помощи
за деца /детски добавки/, /в т. см. вж. Постановление №5 от 1981 г. на
Пленума на ВС, т. 2/. По делото липсват
доказателства страните да участват в издръжката на друг ненавършил пълнолетие низходящ.В случая ответницата получава за
детето сума 280-300лв от република Ч. до навършване на 4г възраст на детето .
Съдът
като взе предвид и становището на Дирекция социално подпомагане-Л. и Е
, което потвърждават изнесените в исковата молба факти ,възрастта
на детето , както и факта ,че същото посещава и детско
заведение , като взе предвид, че майката полага грижи при
отглеждането и възпитание му и като се
съобрази с нормативната уредба уреждаща режима на издръжката на ненавършили
пълнолетие деца, а именно чл. 142 от СК счита, че месечно за детето с.в.са
необходими и достатъчни 150 лв. , като издръжката е дължима от датата на
постъпване на иска в съда 12.10.2018г.в едно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска , като за разликата до 200 лв. , а именно за 50 лв. искът
следва да се отхвърли.
Правото
на детето да получава издръжка от своя баща е безусловно
и е достатъчно наличието на качеството " ненавършило пълнолетие дете
". При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко
дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.При преценка на размерът на евентуалната
издръжка, която ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си
дете следва да бъдат съобразени не само нуждите на лицето, нуждаещо се от
издръжка, но и възможностите на дължащия я. В настоящият случай се установи
ответникът работи и съобразно доклада на ДСП –Е получава по 560лв. месечно .
Постановление на Министерски съвет №320 от 20.12.2018г за определяне на нов
размер на МРЗ за страната , същата става в размер на 560
лв.Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда , че минималния размер на издръжката е
¼ от МРЗ , то актуалния минимален размер на издръжката считано от
01.01.2019г е 140 лв.При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко
дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя. Нуждите на малолетното дете се преценяват,
като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и
особените му потребности за конкретната възраст.
По отношение
на втория обективно съединен иск с правно основание чл.149 от СК, с който се
претендира издръжка за детето с.в.за минал период и като се вземе предвид факта
,че детето е било по-малко на възраст ,
то съдът намира същия за основателен и доказан , за сумата от 140 лева месечно ,като отхвърля в останалата си
част до пълния предявен размер от 200 лв. ,а именно за 60 лв. месечно , като неоснователен и
недоказан, като така определения размер на издръжката е дължим , начиная от
03.12.2017г до датата на подаване на иска в съда 12.10.2018г. в едно със
законната лихва от датата на подаване на иска в съда до окончателното и
изплащане .
От
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че детето
с.в.е малолетно . Същото посещават детска градина и има ежедневни разходи за храна, облекло и
отопление, що се отнася до
веществените подаръци, които са направени на детето при родителските
контакти, те не могат
да компенсират задължението за издръжка. Касае се за задължения от различен
характер, като не следва да се смесват нравственият дълг, който родителят има
към детето си и законовото задължение за издръжка към низходящ. Между двете
задължения е недопустимо да се търси компенсация. Отделно от изложеното в
случая направените подаръци не са установени по размер и не са
въведени в отговора на исковата молба и насрещния иск , поради което не следва
да бъдат съобразявани.
На основание чл. 146, ал.
1 от СК ответникът дължи и обезщетение за забава, в случай, че просрочи
заплащането на отделните вноски в размер на претендираната законна лихва, а за
издръжката присъдена за минало време от деня на подаване на исковата молба.
Съдът
намира, че така определената издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите
на детето и възможностите на родители.
Следва
да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6
и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, в тежест на ответника ще се възложи заплащането на
държавните такси по исковете за издръжка , както следва за издръжката по чл.143
ал.2 от ГПК- 4 на сто върху сбора на тригодишните платежи в размер
на 216 лв. и за издръжката по чл.149 от ГПК -4 на сто върху сбора на
тригодишните платежи в размер на 201,60лв. или в общ размер на
417,60лв и 5.00
лв./пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С
исковата молба и в съдебно заседание страните са направили искане да им се присъдят разноските , представили са списък по чл.80 от ГПК ,
поради което съгласно т.1 от ТР № 6/2012г. от
06.11.2013г. по ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС: “ Съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страна е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително да се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка.”, а съгласно т.2 от същото решение :
“Страната следва да представи списък за разноски по чл.80 от ГПК, дори когато е
направила само един разход в производството, за който е представено
доказателство. Последното е във връзка с т.9 от визираното решение.
Видно
от представеното адв. пълномощно ищецът е направил разходи за адвокатско
възнаграждение 400лв , в приложения списък по чл.80 ГПК е записано 300лв .Съобразно
чл.7 т.4 от наредба№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението за неоценяеми искове е адвокатското възнаграждение е
300лв. Съобразявайки изложеното съдът
счита, че искането за заплащане на разноски на ищеца по делото е неоснователно
,тъй като видно от Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I
г.о., докладчик съдията Маргарита Соколова
за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от
исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва
да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първо инстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора. Що се отнася ,до факта ,че
ищеца е и ответник по насрещният иск , видно от представеното пълномощно и
сметка към него за тази защита не е заплащано адвокатско възнаграждение по
чл.7,т6 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски .
Ищеца по насрещния иск
също е претендирал разноски по реда на
чл.78 ал.1 от ГПК от 400 лв. общо за двата иска по чл.143 ал.2 СК и 149 от
СК , които редуцирани съобразно
уважената част от исковете се равняват
на 390 лв.
Водим
от горното съдът ,
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на детето с.в.с ЕГН **********,
род. на 15.12015г в Х. ,Ч. република на майката С.
Стаменова С. ЕГН ********** ***, и определя местоживеенето му при майката на адрес гр. Я , обл. Ловеч ,
ул.”Гео Милев”№6.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на
бащата В.С. В. с ЕГН ********** *** с детето с.в.с
ЕГН **********, род. на 15.12015г в Х. ,Ч. република ,както следва :
Бащата има право да взема и връща детето
с.в.от дома на майката С. Стаменова С. всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 09 .00 ч. на съботния ден с
преспиване до 18.00 часа на неделния ден
, както и петнадесет дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл.143,ал.2
от СК, В.С.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на детето с.в.с
ЕГН **********,ЧРЕЗ майката С. Стаменова С. ЕГН ********** *** като
негов законен представител, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКАв размер на 150.00
лв.(Сто и петдесет лева), считано от
12.10.2018 г./датата на подаване на исковата молба в съда /, в едно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до промяна на обстоятелствата за
нейното изменение или прекратяване, като отхвърля иска до претендирания размер
от 200лв месечно , а именно за 50 лв месечно като недоказан .
ОСЪЖДА на основание чл.149 СК, В.С.В. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАЩА на детето с.в.с ЕГН **********,ЧРЕЗ майката С.
Стаменова С. ЕГН ********** *** като негов законен представител, ЕЖЕМЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА в размер на 140.00 лв.(Сто и четиридесет лева), считано от 03.12.2017г.
до 12.10.2018
г./датата на подаване на исковата молба в съда /, в едно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска начиная от
12.10.2018 г., като отхвърля иска до претендирания размер от 200лв.
месечно ,а именно за 60 лв. като
недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК В.С. В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
С. Стаменова С. ЕГН ********** *** сумата от 390 лв. разноски за процесуално
представителство на един адвокат.
ОСЪЖДА В.С. В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка за държавните такси на районен съд Тетевен сумата
от 417,60лв лв.
представляваща държавна такса по делото, съобразно уважения размер на
издръжката по чл.143 ал.2 от СК , както и 5 /пет/ лева такса за
издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението по
издръжката.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – в двуседмичен срок от уведомяване на
страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: