№ 2306
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330203574 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П. Н. Д., чрез адв. Ч., против Наказателно
постановление № 22- 1030-000469/07.02.2022г., издадено от *** към
ОДМВР, сектор Пътна полиция - Пловдив, с което на П. Н. Д., ЕГН
**********, са наложени наказания:
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП;
глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП;
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП;
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
на 24.01.2022 г., около 22,11 часа в община Раковски, на път
Автомагистрала Тракия, 152 км, в посока София, жалбоподателят управлявал
лек автомобил Мерцедес Ц200 с рег. № ****, собственост на ЕТ Монограм-
С. *** от ***, като извършва следните нарушения – не спира на подаден стоп
сигнал от униформен служител на МВР със стоп палка образец МВР, на
осветено място със служебен автомобил с включена светлинна сигнализация,
управлява МПС, след като е лишен от правоуправление по съдебен ред с
влязло в сила съдебно решение 7781/12.01.2022г. на РС-Пловдив, отказва да
му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, като е бил издаден талон за изследване с номер 088677 от
24.01.2022г. При така изложеното са констатирани нарушение на чл. 103 от
ЗДвП за това, че жалбоподателят не е спрял плавно на посоченото място или
в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране
от контролен орган, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за това, че
управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по
съдебен или административен ред и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че
отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на
приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
гласни доказателства- показанията на свидетелите К., Д. и Б.. Съдът напълно
кредитира показанията на посочените свидетели като последователни,
2
убедителни и подкрепящи се както взаимно, така и с останалите
доказателства по делото. Свидетелят Д. пространно разяснява за
установяването на водача на лекия автомобил, включително за дрехите и
шапката, които е носел същият, в момента, когато не е изпълнил указанията
на полицейският служител и не е спрял за извършване на проверката, а е
избягал, целейки осуетяването й. Впоследствие водачът на автомобила Д. е
бил установен от актосъставителя К., като св. Д. му го е посочил като лицето,
което е управлявало. Св. К. описва същото, което и св. Д. – че водачът е било
лицето, което е носело бяла тениска и червена шапка. Св. Б. също
потвърждава посоченото от св. Д. за опита да се спре автомобилът и за
последвалото привикване на св. Б. и св. Д. до следващата бензиностанция,
където МПС-то е било установено от св. К.. Тримата потвърждават и
последвалия отказ на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство за
употреба на наркотици. Посоченото от свидетелите се потвърждава и от
представения по делото Талон за изследване № 088677, в който е отразен
отказът на жалбоподателя да се тества с техническо средство и
предоставената му възможност да се яви в лечебно заведение – УМБАЛ „Св.
Георги“ на бул. Пещерско шосе № 66, в случай че желае да даде кръвна проба
за изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Св. К. потвърждава и че след извършена справка се
установило, че водачът е с отнето СУМПС, което съответства и на
посоченото в справката за нарушител-водач на жалбоподателя.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се оспорва от
жалбоподателя както в срока за възражения след съставянето на АУАН, така
и в жалбата. Съдът в хода на съдебното следствие предостави неколкократно
възможности да бъдат водени исканите от страна на жалбоподателя
свидетели за установяване на спорния факт на управлението на МПС, но до
приключване на съдебното следствие такива свидетели не бяха довени и
разпитани, като процесуалният представител на жалбоподателя в последното
по делото съдебно заседание изрично заявява, че моли съдебното следствие
да приключи без техния разпит, като не поддържа твърденията си във връзка
с оспорването на фактическата обстановка. Поради това и съдът намери, че в
хода на процеса не са представени доказателства, оборващи констатациите в
АУАН, като липсват и твърдения лицето да се е явило в посочения в талона
период в лечебното заведение за даване на кръвна проба.
3
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган се установява от приложената по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. – т. 2.1. вр. т. 1.3.2. и т. 3.11.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 24.01.2022г., за
нарушение от същата дата, а НП - на 07.02.2022г., тоест преди погасяване на
административно наказателната отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
За нарушението по чл. 103 от ЗДВП:
Съдът намира, че при правилно установена фактическа обстановка,
съвсем законосъобразно контролният орган е квалифицирал извършеното от
дееца като нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Съгласно трайната съдебна практика, за да е осъществен съставът на чл.
103 от ЗДвП, сигналът, подаден от контролния орган, следва да бъде по един
от лимитативно изброените в чл. 207 ППЗДвП начини, доколкото със
сигнали, които не са нормативно уредени, водачите не са длъжни да се
съобразяват. Така изрично Решение №334/14.02.2019 година, КНАД № 3730
по описа за 2018 год. на Административен съд Пловдив, Решение № 1974 от
08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2093 / 2018 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
В процесния случай е описано в АУАН и НП, а и се установи от
фактическа страна, че сигналът за спиране е подаден от контролния орган по
ясен и недвусмислен начин и то със Стоп- палка от одобрен образец, която е
изрично посочена в чл. 207 ППЗДвП.
Съгласно чл. 20, ал.1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират
4
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Според трайната
съдебна практика тази норма следва да се разбира като вменяваща
задължение за водача всеобхватно във всеки един момент да наблюдава
околната пътна обстановка, включително за сигналите, подавани от
контролните органи по пътищата. Така изрично Решение № 164 от 14.IV.1988
г. по н. д. № 148/88 г., III н. о., Решение № 1234 от 1.ХII.1976 г. по н. д. №
1097/76 г., III н. о. Решение № 59 от 08.06.2011 г. по нак. д. № 650/2010 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 616 от 06.03.2012 г. по нак. д. №
2792/2011 г. на Върховен касационен съд.
От друга страна чл. 20, ал.2 ЗДвП задължава водачите във всеки един
момент да управляват МПС с такава скорост, че да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, в този смисъл, те са длъжни да управляват МПС по
начин, позволяващ им да спрат при подаден в тази насока сигнал от
контролните органи.
От систематичното тълкуване на чл. 103 ЗДвП, чл. 20, ал.1 ЗДвП и чл.
20, ал.2 ЗДвП следва несъмнения извод, че дори и да не е забелязал
контролния орган, подаващ сигнал за спиране със стоп палка по образец, то
жалбоподателят безусловно е бил длъжен да управлява МПС по такъв начин,
че да забележи и да се съобрази с неговите указания.
От друга страна както св. Д., така и св. Б., описват, че сигналът е бил
подаден по ясен, недвусмислен начин, съгласно утвърдените правила, като св.
Д. изрично сочи, че е бил възприет от водача, който напълно целенасочено е
продължил движението си, с което е и осъществил състава на
административното нарушение.
От административно-наказващия орган е приложена коректната
санкционна норма-чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП. Санкцията е индивидуализирана в
законоустановения максимум от 200 лева глоба и 6 месеца лишаване от
правоуправление, като административнонаказващият орган е съобразил
дисциплината на водача с оглед множеството извършени нарушения по ЗДвП.
Съдът се солидаризира с този извод на наказващия орган както с оглед
наличните други нарушения, установени на същата дата, така и с оглед на
изключително многобройните предишни нарушения по ЗДвП на
жалбоподателя – влезли в сила 40 наказателни постановления и 32 фиша,
както и 1 влязла в сила присъда по НОХД № 7781/2021г. за нарушение на чл.
5
343б, ал. 3 от НК, т.е. за шофиране след употреба на наркотични вещества.
По изложените съображения, санкцията за извършеното нарушение по
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наложена от наказващия орган, следва да се
потвърди.
За нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:
Чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В
случая, видно от справката за нарушител-водач на жалбоподателя, към датата
на извършване на деянието – 24.01.2022г., неговото СУМПС е било отнето,
при това по един от изброените в чл. 150а, ал. 1 ЗДвП начини, който изрично
е и описан в АУАН и НП, а именно – с налагането на наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ по съдебен ред - с влязло в сила съдебно решение
от 12.01.2022г. на РС-Пловдив по дело № 7781, поради което и са налице
всички съставомерни елементи на извършеното нарушение.
Приложена е правилната санкционна норма – чл. 177, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. Санкцията е индивидуализирана в законоустановения максимум от 300
лева глоба, като административнонаказващият орган е съобразил високата
степен на обществена опасност на деянието и сериозната предпоставка за
настъпване на ПТП с пострадали лица. Съдът се солидаризира с този извод на
наказващия орган, като съобрази не само наличните други нарушения с
висока степен на обществена опасност, установени на същата дата, но и
справката за нарушител-водач, видно от която спрямо жалбоподателя са
издадени и влезли в сила 40 наказателни постановления и 32 фиша, както и
има влязла в сила присъда по НОХД № 7781/2021г. за нарушение на чл. 343б,
ал. 3 от НК, т.е. за шофиране след употреба на наркотични вещества. При
така посоченото, продължаващото от страна на жалбоподателя управление се
6
явява напълно в разрез с установените правила, още повече и че някои от
издадените спрямо водача наказателни постановления също са за нарушения,
за които са му били налагани санкции по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, т.е. за
управление при липса на съответната правоспособност, т.е. дори след
налагането на тези санкции и въздействието, което е осъществила държавата
на дееца, същият не се е поправил, което предполага и по-активното
въздействие и обуславя налагането на санкция в най-високия предвиден в
закона размер.
По изложените съображения, санкцията за извършеното нарушение по
чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наложена от наказващия орган, следва да се
потвърди.
За нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:
По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, същата
съдържа няколко отделни състава на административни нарушения: отказ за
извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на
предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Осъществяването
на което и да е от горните нарушения ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя по същата правна
норма. Следователно, отказът да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство, е достатъчно основание за издаването на
АУАН по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така Решение № 1935 от 29.10.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1870 от 23.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1705 от 12.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив.
На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно,
че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен субект на
нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на
7
ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. Приложимата хипотеза е именно
управлението на МПС, като същата се явява безспорна с оглед събраните по
делото доказателства и най-вече с оглед разпита полицейския служител Д..
В процесния случай, надлежно е повдигнато административно
обвинение и е доказано извършването на отказ на водача да се тества с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества.
Нарушението е ясно описано, като е обективиран отказът на жалбоподателя
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на
наркотични вещества или техни аналози.
Евентуално последващо явяване на лицето и подлагането му на
медицинско и химическо изследване в посочения в талона срок, респ. при
избор да бъде тествано с доказателствен анализатор, би довело до отпадане на
наказуемостта по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В този случай, при установяване на
наркотични вещества или техни аналози в кръвта на жалбоподателя, би се
стигнало до иницииране на наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 от
НК. Същевременно без значение дали са установени или не наркотични
вещества в кръвта на лицето, с даването на съответната проба ще липсва
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като би била налична
надлежна проверка дали жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества или техните аналози. Тоест, наказуемостта на деянието
по чл. 174, ал.3 ЗДвП обхваща сложен фактически състав, който включва
кумулативното наличие на два акта:
- първоначален отказ на лицето да се тества с техническо средство,
който следва да се отрази по надлежния ред в АУАН;
- липса на установяване на концентрацията на алкохол или наркотични
вещества в кръвта по нито един от алтернативно предвидените в чл. 3а от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) способи.
Вторият акт представлява поведение, което следва във времево
отношение издаването на АУАН и затова няма как да намери отражение в
него. Това обаче не отнема качеството му на задължителен елемент от
8
фактическия състав за настъпване наказуемостта на деянието по чл. 174, ал.3
ЗДвП и следва да се съобразява от административнонаказващият орган при
издаването на наказателно постановление. В настоящия случай,
жалбоподателят не се е подложил на такава проверка, доколкото в случай, че
беше приел да се тества по някой от посочените начини, то и не би следвало
да отговаря по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, нито да се издава Наказателно
постановление.
От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на
АУАН и НП за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП с оглед отказа на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози и липсата на последващо такова
установяване по някой от начините по чл.3а от Наредбата.
Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Отказът на водача да се пробва с техническо средство е удостоверен в
издадения талон № 088677, който е подписан от жалбоподателя. На водача,
видно от талона, е било предложено да се тества и с доказателствен
анализатор или да се подложи на медицинско и химическо изследване, като
впоследствие и двата варианта не са били изпълнени от него. В талона е
указано, че следва водачът да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД до 120
минути от връчването му, в съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 2 от
Наредбата, което в последствие не е било сторено.
Нарушението е било извършено виновно, като водачът съзнателно е
отказал извършването на проверка за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози, като отказът му е бил обективиран с
подписа му както в АУАН, така и в Талона за изследване, в който изрично
било посочено, че в случай на неизпълнение на предписанието за изследване
или за медицинско и химическо изследване, на основание чл. 174. ал. 3 от
ЗДвП ще му бъдат наложени съответните санкции.
Наказанията са правилно определени, като същите съгласно чл. 174, ал.
3, пр. 2 от ЗДвП са в абсолютен размер - наказание „глоба“ в размер на 2000
лв. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
9
По отношение на възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че наказанията по нарушенията не са били групирани с
определяне на едно общо най-тежко наказание, съдът счете същото за
неоснователно. За разлика от наказателното производство (където
наказанията подлежат на групиране при условията на чл. 23-чл.25 от НК), в
административнонаказателното производство, каквото се явява и настоящото,
липсва този институт, като в случаите когато едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно
за всяко едно от тях – в този смисъл е и чл. 18 от ЗАНН. Поради това и
отделните санкции, наложени с процесното наказателно постановление, не
подлежат на групиране.
Въз основа на гореизложеното, обжалваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде
потвърдено в цялост.
От въззиваемата страна не са претендирани разноски в производството,
поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в цялост Наказателно постановление № 22- 1030-
000469/07.02.2022г., издадено от *** към ОДМВР, сектор Пътна полиция -
Пловдив, с което на П. Н. Д., ЕГН **********, са наложени наказания:
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП;
глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП;
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП;
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10