Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 29.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 101
по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №
25/28.04.2021 г., постановено по НАХД №197/2021 г., Ловешки районен съд е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/серия К № 2164746 издаден от ОД на МВР гр. Ловеч, с който на И.С.З. ***, с ЕГН **********, на
основание чл. 182, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание– глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във
връзка с ал.1 от ЗДвП, за
това, че на 02.06.2018 г. в 15,48 ч., в землището на с.Малиново, бензиностанция
„Петрол“, на път І-4, км. 65+700, посока гр.София, извън населено място, при
максимално разрешена скорост 60 км.ч. въведена с пътен знак В26, МПС лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№******, собственост на „Венди Велико Търново“
ЕООД, ЕИК *********, с управител И.С.З.,
ЕГН **********,***, се е движил със скорост 101 км.ч., при отчетен толеранс от 3
%, като е налице превишение на разрешената скорост с 41 км.ч.
Решението е обжалвано в законовия срок с касационна
жалба от И.З.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като З. е
посочена в ЕФ и като управител на дружеството и като нарушител. Твърди се и
изтекла давност. Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и
следва да бъде разгледана по същество.
Иска да бъде отменено изцяло решението на
ЛРС и да се постанови ново, с което да се отмени ЕФ.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Р.. Оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Пороците, които касаторът сочи в жалбата
си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Ловешки
административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на
събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни
основания, намира, че жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция не изследва
фактите, а правилното прилагане на закона към установените от първата инстанция
факти. Касационното производство не е предвидено за отстраняване на грешките на
страните, а на първо-инстанционния съд.
Административно-наказателната отговорност на касатора е
била ангажирана за това, че на 02.06.2018 год. в 15,48 часа на ПП 1-4 км.
65+700, бензиностанция Петрол, с посока на движение гр. София, в землището на
с. Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В-26/60 км.ч., заснето с автоматизирано техническо средство /АТС/
тип стационарна SITRAFFIC LYNX и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС „Фиат Пунто“, с регистрационен номер ******,
е извършено нарушение на въведеното ограничение на скоростта, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № 003059048ВВВ. В ЕФ е посочена
разрешена скорост 60 км.ч., установената 101 км.ч. и превишаване на разрешената
скорост с 41 км.ч. Видно от приложената разпечатка на снимков материал /на л.15
от първо-инстанционното дело/ от изготвения от техническото средство видеоклип,
техническите и географски параметри съответстват на описаното в ЕФ.
За да потвърди процесния електронен фиш районният съд е
приел, че при издаването на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е
било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Счел е нарушението
за безспорно установено въз основа на представените доказателства, вкл.
приложената разпечатка от техническото средство и снимков материал,
представляваща годно доказателствено средство.
В издадения ЕФ изрично е посочено, че от фиксираната скорост
е приспаднат автоматично 3 % толеранс.
Решението е правилно.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящия касационен състав на съда.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви за законосъобразност на ЕФ са основани
на съвкупна преценка и анализ на представените към преписката писмени
доказателства. Касационният състав споделя изцяло правните изводи на решаващият
съд за законосъобразност на издадения електронен фиш, като на основание чл. 63
от ЗАНН във вр. с чл.
221, ал.2, изр.последно от АПК не следва да ги излага повторно.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е създаден
облекчен ред за налагане чрез ЕФ на административно наказание глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което в
случая е стационарно, а и изрично този факт е отбелязан в издадения ЕФ.
Минимално изискуемото съдържание на ЕФ е установено в същата разпоредба на
закона и то е спазено. ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В него са описани в достатъчна степен всички елементи от
състава на административното нарушение, които индивидуализират по безспорен и
категоричен начин нарушението от обективна и субективна страна.
Правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на касатора, в качеството му на управител на търговското дружество,
вписано в регистъра за МПС като собственик на процесното МПС /лист 18 от
първо-инстанционното дело/, тъй като в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е
заявил с декларация друго лице, на което е предоставил МПС и което е извършило
нарушението, съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Като управител на
дружеството - собственик на автомобила към датата на извършване на нарушението
и издаване на ЕФ на 16.07.2018 г. (без значение е последвалата след тази дата
промяна в представителството на дружеството) на И.З. е наложено наказанието
предвидено в закона за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Пред първоинстанционния съд са представени безспорни
доказателства в подкрепа на данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл.
189, ал. 15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото средство видеоклип с
посочени дата, час, място /посочени са GPS – координати, които дори и да
изискват допълнителен анализ и съпоставка, правят мястото на нарушението
напълно определяемо и индивидуализирано/, ясно видим регистрационен номер на
МПС, данни за измерената скорост на движение и за въведените ограничения, включително
схема на участъка от пътя /лист 11 от първо-инстанционното дело/. Представени
са доказателства за изправността на техническото средство за контрол. Видно от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009
г. на Български институт по метрология /л.12 от първо-инстанционното дело/ и от
протокол от проверка № 11-С-ИСИ/ 26.04.2018 г. на Дирекция „ИСИУС” при Български
институт по метрология /л.11 от първо-инстанционното дело/, системата за
контрол на скоростта има валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство
за измерване и е преминала последваща проверка на годността, като отговаря на
нормативните изисквания. По делото е безспорно установено, че скоростта е
измерена с това конкретно автоматизирано техническо
средство - стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, която е изготвила запис на нарушението, разпечатан
снимков материал от който е приложен по делото. От снимковия материал е видно,
че установената скорост е била 105 км.ч., но след отчитане на толеранс от 3 %,
е приета за установена скорост от 101 км.ч., но това не се отразява на
квалификацията на нарушението, защото и 105 км.ч., и 101 км.ч. попадат в
превишаването от 41 до 50 км.ч., за
което в чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, в редакцията на нормата към датата на
нарушението, е предвидено налагане на глоба в размер на 400 лв.
Възражението на касатора, че административно
наказателната отговорност е погасена по давност, съдът намира за неоснователно по
следните съображения:
С тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се
установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този
начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това
извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност,
каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко правно
положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена
опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл
институтите на давността в двете й разновидности – давност за преследване, след
изтичането на която се погасява възможността на компетентният орган да
реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение, и
давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената
административна санкция, намират приложение и в административно-наказателния
процес. От принципа, че извършителите на административни нарушения не могат да
бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления,
и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична
уредба в административно-наказателния процес (чл. 11 от ЗАНН) следва, че
нормите на давността, уредени в НК, намират съответно приложение и в
административно-наказателния процес във всеки случай, когато в ЗАНН няма
изрична уредба.
В цитираното постановление е прието, че пример за
такова субсидиарно приложение е институтът на абсолютната погасителна давност
по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С това не се изчерпват
случаите, когато разпоредбите на давността, уредени в НК, следва да намерят
субсидиарно приложение.
Трайно установено положение е, че преследвателната
давност ограничава във времето възможността на държавата да реализира с влязъл
в сила акт наказателната или административно-наказателната отговорност на
дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до
реализиране на наказателната/административно-наказателната отговорност на дееца
с влязъл в сила акт.
Преследвателната давност бива два вида: обикновена и
абсолютна.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК.
Абсолютната давност изключва наказателното / административно
-наказателното преследване, независимо от спирането и прекъсването на
обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК.
В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две
действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН
и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване
на тези конкретни действия - три месечен и едногодишен за издаване на АУАН и
шест месечен за издаване на НП.
С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват
необходимите действия на държавата по реализиране на административно
наказателната отговорност на дееца.
След издаването на НП същото следва да бъде връчено на
наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила.
Доколкото електронният фиш (ЕФ) подлежи на обжалване
като НП и може да влезе в сила, след което му се придава значението на влязло в
сила НП, то спрямо него се прилагат разпоредбите, касаещи наказателните
постановления. Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН
и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се
приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния
фиш тече обикновена давност в размер на 3 години.
В случая не може да намери приложение двугодишния срок
по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата
основни вида давност – преследвателна и изпълнителна.
Както бе посочено по-горе преследвателната давност
тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с
влязъл в сила акт.
Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да
тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е
ангажирана. Тоест, за да е приложим срока по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш
следва да е влязъл в сила. Предпоставка за влизане в сила на електронния фиш е
надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече
изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по
НК. Така изрично обсъжданото тълкувателно постановление на ВКС и ВАС.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че по
силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш
следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и
абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл.
81, ал. 3 от НК.
Процесното деяние е извършено на 02.06.2018 г., срокът
на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната - 4
година и 6 месеца, с изтичането на който се погасява и административно-наказателната
отговорност, като компетентният държавен орган губи възможността да реализира
което и да било от правомощията си по административно-наказателното
правоотношение. В разглеждания казус електронният фиш е издаден на 16.07.2018
г. (съгласно представената справка), когато давността е била прекъсната и е
започнал да тече нов 3-годишен давностен срок.
Следващото действие на наказващия орган, предприето
срещу жалбоподателя във връзка с осъществяване на отговорността му, е било
връчването на електронния фиш, което е станало на 08.02.2021 г. Следователно
към датата на връчване на електронния фиш не е бил изтекъл срок, надвишаващ
3-годишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
Поради това в разглеждания случай не е изтекла
обикновената погасителна давност.
Очевидно е, че към момента на заседанието по
съществото на спора и към момента на постановяване на настоящото съдебно решение
не е изтекла и абсолютната погасителна давност от 4 г. и 6 м.
Следователно не се е погасила административно-наказателната
отговорност на дееца.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което
същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, които да водят до неговата
отмяна.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221,
ал. 2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/28.04.2021 г., постановено
по НАХД №197/2021 г. по описа на Районен
съд Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.