РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2101
гр.
Пловдив, 18.09.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІ състав, в закрито съдебно
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Несторова
ЧКАД № 2279 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по частна жалба на Д.Н.П.,
депозирана чрез адв. З.В., против Определение № 529 от 19.07.2023г. на Районен
съд-Пловдив, постановено по АНД № 1348 по описа на същия съд за 2023г., с което
е оставена без уважение молбата с вх. № 48342 от 26.05.2023г. на адв. З.В.-пълномощник
на Д.Н.П., с ЕГН **********, с искане да се измени Решение № 903 от
25.05.2023г., постановено по АНД № 1348 по описа на Районен съд Пловдив, в
частта за разноските.
В
частната жалба се сочи, че оспореното определение е неправилно като се излагат
подробни съображения.
Ответникът по частната касационна
жалба, чрез юрисконсулт К., намира частната жалба за недопустима, респективно
за неоснователна. Излага подробни съображения.
Пловдивският административен съд като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в рамките на
предвидения за това срок и от надлежна страна, което се установи от приложеното по делото
съобщение с обратна разписка, където е посочено, че частният жалбоподател е
получил съобщението на 22.08.2023г., а частната жалба е депозирана в
деловодството на ПРС също на дата 22.08.2023г., поради което същата се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното определение,
съдът е приел, че едва с молбата с правно основание чл. 248, ал.1 от НПК, с вх.
№ 48342 от 26.05.2023г. , адв. В. е посочил на какво основание претендира
присъждане на разноски- а именно на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата
/ЗА/. ПРС е установил, че от представените доказателства по делото не може да
се формира извод, че жалбоподателят попада в категорията лица, визирани с
нормата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Административен съд Пловдив, в
настоящия състав, установи, че действително с молба с вх. № 48342 от
26.05.2023г. , адв. В. е посочил на какво основание претендира присъждане на
разноски- а именно на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Съгласно чл.38, ал.1 от ЗА
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на :1. Лица, които имат право на издръжка;2. Материално
затруднени лица;3. Роднини, близки или на друг юрист.
В случая ПАС установи, че молба с вх. №
48342 от 26.05.2023г. от адв. В. е депозирана след постановяване на съдебния
акт на ПРС – Решение № 903 от 25.05.2023г., постановено по АНД № 1348/2023г.
При това не са представени доказателства за изпълнение на хипотезата на чл. 38,
ал., т.2 от ЗА.
Разпоредбата на чл. 38 от ЗА урежда друг ред
за ангажиране на отговорност за разноски в различие от този по чл. 78 от ГПК.
Това е право на адвоката да претендира възнаграждение. Не се търсят реално
направени от страната разноски, защото защитата е безплатна. За да упражни
правото си за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставяне на
безплатна правна помощ и съдействие, адвокатът трябва да изпълни условие да
представи писмен договор със страната, в което да е вписано някое от
основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА / виж определение № 11057 по адм. д. №
10184/2017 г. на ВАС, пето отд., определение № 12518/18.10.2017 г. по адм. д. №
10142/2017 г. на ВАС, пето отд. Други факти не се доказват, а съдът е този,
който определя какво възнаграждение да присъди при спазване на Наредба № 1 за
адвокатските възнаграждения. В случая,
обаче, се установи, че след даване ход на делото по същество, дори след
постановяване на съдебното решение, е депозирана молба от адв. Василев с вх.
№ 48342 от 26.05.2023г., в която е посочено конкретно основание по чл. 38, ал.1
от ЗА. При това положение няма основание за присъждане на възнаграждение в
полза на адвоката. Представената допълнително молба от адв. Василев след даване
на ход по съществото на спора не може да бъде взета предвид.
По
изложените съображения и на основание чл. 236 от АПК Административен съд –
Пловдив, ХХІІ състав
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 529 от 19.07.2023г.
на Районен съд-Пловдив, постановено по АНД № 1348 по описа на същия съд за
2023г
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.