РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Враца, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420101568 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Б. Д. И., ЕГН:
**********, против М. Н. Х., ЕГН: **********.
В исковата молба се твърди, че през януари 2022 г. ищцата се свързала с ответницата
по повод обява за продажба на недвижим имот, качена в интернет. По първоначална
уговорка двете се разбрали първо да се направи оглед на имота, на който да присъства
представител на ищцата, тъй като тя била в чужбина. Поради забавяне от страна на
ответницата, която щяла да бъде в имота на 20-ти февруари, и по нейна молба, ищцата
изпратила сумата от 5 000,00 лв. по банков път по сметката на ответницата, без да е
направен оглед на имота, с цел сключване на последващ договор. Твърди се, че тази сума
служила като аванс, частична престация, която следвало да се приспадне при сключване на
последващ договор, а при несключване на такъв – да се върне. Сочи се, че никъде в устната
или писмена кореспонденция между страните не било уговорено различно предназначение
на преведената сума /задатък или отметнина/. Поддържа се, че на 13-ти март 2022 г., след
извършен оглед на имота, ищцата се отказала от сключване на договор поради лошото
състояние на имота, което било различно от представяното от ответницата в устната и
писмена кореспонденция. Сочи се, че след като ищцата се отказала от сключването на
договор, тя помолила ответницата да й върне изпратената сума, като първоначално
последната не казала нищо конкретно в тази насока. Същата не уведомила ищцата за
намеренията си да задържи внесената сума, като на 25-ти март за първи път ответницата
изрично отказала да върне сумата.
Навеждат се доводи, че между страните са водени устни преговори и кореспонденция
в онлайн приложения за сключване на предварителен и впоследствие окончателен договор
за покупко-продажба на недвижим имот. Посочва се, че не е налице сключване на
предварителен договор в този смисъл, тъй като същият следва да бъде сключен в писмена
форма за действителност, а в случая са налице само устни договорки. Поддържа се, че
предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в устна форма,
1
е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, следователно ответницата е
получила сумата от 5 000,00 лв. при начална липса на основание и съгласно разпоредбата на
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да върне получената сума. По тези съображения се иска от
съда да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 5 000,00 лв. като заплатена без
основание, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че в случая е налице основание за
извършеното плащане, се поддържа, че сумата е заплатена на неосъществено основание –
сключване на последващ предварителен или окончателен договор за покупко-продажба на
недвижим имот. Сочи се, че с престацията е извършена с оглед на очаквано в бъдеще
основание – сключване на договор, който обаче не е сключен. Иска се от съда на осн. чл. 55,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 5 000,00 лв. като
заплатена на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че основанието е осъществено, се
поддържа, че сумата е платена на отпаднало основание, което е съществувало при
получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. Сочи се, че дори да
се счете, че е сключен някакъв валиден договор в устна форма, то той е развален поради
несбъднати уговорки между страните за покупко-продажбата на недвижим имот. Иска се от
съда на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от
5 000,00 лв. като заплатена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил отговор, с който предявеният иск
се оспорва на първо място като недопустим поради липса на правен интерес на ищцата и
активна процесуална легитимация. Изтъква се, че с исковата молба ищцата претендира
връщане на сума в размер на 5 000,00 лв. като получена без основание, но без да представя
никакви документи, удостоверяващи облигационни отношения между двете страни, като
сама твърди, че не е сключвала писмен договор, а са водени само устни преговори.
Поддържа се, че за валидни облигационни отношения е необходимо да бъдат изпълнени
съществени условия на договора – форма, предмет, индивидуализация на правата и имота,
като тъй като такива липсват, то страните нямат обвързващи задължения помежду си.
Навеждат се доводи, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Сочи се, че на
15-ти януари 2022 г. ищцата заявила чрез вайбър кореспонденция интерес към имот на
ответницата. Харесала изпратените снимки и написала на ответницата, че иска къщата.
Ответницата я уведомила, че на 18-ти януари ще бъде в имота и ще изпрати снимки и
отвътре. На въпросната дата ищцата сама предложила да изпрати до 24-ти януари част от
продажната цена в размер на 10 000,00 лв. и до 20-ти февруари остатъка от продажната
цена, като ясно демонстрирала намерението си да закупи къщата. Ответницата обявила
продажна цена и предложила да се направи оглед на къщата и след това да се уговорят
подробностите. Ищцата казала, че може да се прибере в България при нотариалното
прехвърляне, като ответницата заявила, че ако ищцата е сигурна, че ще купи къщата, то тя
ще свали обявата за нейната продажба. На 18-ти януари ищцата написала, че със сигурност
ще вземе къщата. На 21-ви януари, след оглед на къщата от нейни близки, ищцата изразила
колебания относно покупката, като по-късно вечерта потвърдила, че уговорката остава. На
следващия ден вече уговорила плащането на заявената в началото сума от 10 000,00 лв.,
като правила уговорки за различна сума, а впоследствие се водели и разговори относно
проблеми с изпращащата банка. На 24-ти януари ищцата направила уговорка за посещение
на къщата от майстор, който да прецени колко ще излезе стойността на ремонтните работи,
като ответницата я уведомила, че ще бъде в имота на 20-ти февруари. На 26-ти януари
ответницата попитала ищцата дали ще пусне капаро за къщата. По-късно същия ден
2
ответницата получила превод от 4 985,21 лв. Навеждат се доводи, че тези действия на
ищцата я характеризират като кандидат-купувач, който оставя т.нар. стоп-капаро като
гаранция за сериозното си намерение да закупи имот при определени условия. От страна на
продавача имотът се сваля от продажба за конкретно договорен срок до подписването на
окончателен договор за покупко-продажба. На 20-ти февруари съгласно заявеното месец по-
рано ответницата отишла в имота и изпратила видеоклип на ищцата, която заявила, че
къщата е готова за ремонт, но тя не може да определи дата за сделка, тъй като не може да си
вземе билет поради лоши метеорологични условия, счупен личен автомобил и др.
Ответницата я успокоила, че къщата е тяхна и ще прояви разбиране. На 13-ти март ищцата
уведомила ответницата, че същият ден е направен оглед на къщата и според човека, който
го е извършил, къщата не е подходяща за нея и затова се отказва от покупката. На 25-ти
март ищцата поискала ответницата да й върне капарото, като твърдяла, че капаро се връща,
защото тя е изпратила тези пари, не е работила с тях и не е получила нищо в замяна. След
това се съгласила, че за чакането следва да се приспадне някаква сума.
Поддържа се, че няма основание за връщане или намаляване на платената сума, тъй
като в случая става въпрос за платено „стоп-капаро“, като страните по бъдещ договор за
покупко-продажба на недвижим имот го ползват като взаимен ангажимент, т.е. една от
страните /бъдещ купувач/ дава на другата страна /бъдещ продавач/ парична сума, като
гаранция за сериозното си намерение за закупуване на имот, за определен срок /до
подписване на предварителен или окончателен договор за продажба на недвижимия имот/, а
бъдещият продавач се задължава да не преговаря с други лица, и/или да деактивира обявата
си за продажба на имота, и/или да не провежда огледи с трети лица. Твърди се, че в случая
бъдещият продавач е изпълнил тези условия, деактивирал е обявата и е не е провеждала
други огледи до отказа на будещия купувач да закупи имота.
По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират
се и разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Представени са електронни документи, възпроизведени на хартиен носител като
преписи, заверени от страните, които обективират електронна кореспонденция, водена
между тях, в онлайн приложение в периода от 15-ти януари до 26-ти март по повод
недвижим имот, обявен за продажба от ответницата М. Н. Х..
Прието като доказателство е копие от преводно нареждане за кредитен превод №
*******/**.**.**** г., от което е видно, че по банковата сметка на ответницата М. Х. е
постъпила сума в размер на 4 985,21 лв. на 26.01.2022 г. с наредител ищцата Б. И., като за
основание за превода са посочени имената на ищцата.
Приети като доказателства са и копия от две преводни нареждания, осъществени чрез
платформа TransferWise LTD, от които е видно, че по банковата сметка на ответницата М. Х.
е постъпила веднъж сума в размер на 4 985,21 лв. с наредител ищцата Б. И. и втори път сума
в размер на 17,86 лв., или общо по банковата сметка на ответницата е постъпила сума в
размер на 5 003,07 лв.
Представени са електронни документи, възпроизведени на хартиен носител като
преписи, заверени от ответната страна, които обективират електронна кореспонденция,
водена между ответницата и различни хора, в онлайн приложение в периода от 12-ти януари
2022 г. до 19-ти януари 2022 г. по повод недвижим имот, обявен за продажба от ответницата
М. Н. Х..
Приет е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ****, т. **, рег. № ***,
дело № **/**г. от **.**.**г. на нотариус И. Л., рег. № **** на НК, с район на действие –
Районен съд – Враца, видно от който ответницата М. Н. Х. е прехвърлила собствеността
върху поземлен имот с идентификатор № ******.***.**** по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-43/16.09.2005 на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. ***, м.
3
„***”, м. „***”, с площ от 1 464 кв. м., заедно с построените в същия имот сграда с
идентификатор № ***.***.***.** със застроена площ от 58 кв.м., предназначение: вилна
сграда – енднофамилна, сграда с идентификатор № ***.***.***.** със застроена площ от 18
кв.м., предназначение: постройка на допълващо застрояване и всички други подобрения в
имота за сумата от 40 000,00 лв. чрез договор за покупко-продажба на Н.С. М. и И. Б. П..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства. От разпита на свидетеля Г.
В. Я. се установява, че същият познава и двете страни по делото и живее на семейни начала
с майката на съпруга на ищцата. Свидетелят посочва, че видял, че имало качена обява в
интернет за продажба на къща от ответницата М. Х.. От жена си разбрал, че ищцата и
съпругът й са харесали къщата, обявена за продажба, и се обадил на ответницата, за да й
каже, че те са негови познати и да й предложи да свали обявата, ако иска. Ответницата му
отговорила, че щом гарантира за хората, ще свали обявата, след което свидетелят видял, че
обявата действително била свалена. Свидетелят посочва, че от жена си разбрал, че
уговорката между страните е била да се преведе част от сумата като капаро и след това да се
изплати цялата сума. По-късно свидетелят узнал, че сделката не се е реализирала.
Свидетелят твърди, че ищцата не е искала от него да извършва оглед на имота и той не е
извършил такъв, тъй като живее в Италия. Сочи, че казал на мъжа на ищцата да изпрати
някой негов близък приятел да извърши оглед.
Разпитан като свидетел е и А. В. Г. – баща на ответницата, от разпита на който се
установява, че последната била качила в сайт снимка на имота, който бил обявен за
продажба. Свидетелят посочва, че от дъщеря си знае, че от купувачите трябвало да се дадат
5 000,00 лв. капаро, за да се свали обявата. Твърди, че парите били платени, обявата била
свалена, но купувачите се отказали. Сочи, че само той имал ключове от имота, като
купувачите не са се свързали с него и не са идвали на оглед вътре в имота. Твърди, че след
свалянето на обявата никой не е идвал за оглед на имота.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове при условията на
евентуалност с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за сумата
5 000,00 лв., представляваща дадено от ищцата без основание, евентуално дадено с оглед
неосъществено основание и евентуално дадено на отпаднало основание.
По допустимостта на предявените искове:
Неоснователно е направеното от ответницата възражение за недопустимост на
предявените искове поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата,
обоснована с липсата на облигационно правоотношение между страните. Процесуалната
легитимация, т.е. качеството на надлежна страна в производството, се извежда от въведения
с исковата молба предмет на делото и твърденията на ищеца. Процесуалната легитимация на
страните следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено
от правното твърдение. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна
страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата
молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е
въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността,
но не и допустимостта на иска. Следва да се отбележи, че с оглед твърденията в исковата
молба исковете са предявени от надлежна страна, която навежда доводи за наличие на
правоотношение с извъндоговорен характер, поради което ищцата е активно процесуално
легитимирана да води предявените искове.
По основателността на предявените искове:
Пораждането на спорното материално право по предявените обективно съединени
под евентуалност осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от
патримониума на ищцата; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответницата и
4
3) това разместване на блага от имуществото на ищцата в патримониума на ответницата да е
без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, респ. правното
основание за даването да не се е осъществило, респ. да е отпаднало с обратна сила.
Доказването на тези факти е в тежест на ищцата.
При доказване на горното, в тежест на ответницата е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане.
Не се спори между страните, а и от представените копие от преводно нареждане за
кредитен превод № ****/**.**.***г., копия от преводни нареждания, осъществени чрез
платформа TransferWise LTD, и направеното от ответницата признание на неизгоден за нея
факт в отговора на исковата молба се установява, че по банковата сметка на ответницата М.
Х. е постъпила сума в общ размер на 5 003,07 лв. на 26.01.2022 г. с наредител ищцата Б. И..
Следователно следва да се приеме, че по делото е безспорно установено, че претендираната
сума от 5 000,00 лв. е излязла от патримониума на ищцата и е постъпила в имуществения
комплекс на ответницата.
Спорно между страните е обстоятелството дали е налице основание за получаване и
задържане на процесната сума от ответницата.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В исковата молба ищецът въвежда твърдения, че тъй като в случая са налице само
устни договорки, липсва сключване на предварителен договор, тъй като същият следва да
бъде сключен в писмена форма за действителност, а сумата, предадена по нищожен
предварителен договор, е получена при начална липса на основание.
От представените по делото писмени доказателства – електронни документи,
възпроизведени на хартиен носител като преписи, неоспорени от страните, се установява, че
между тях са съществували преддоговорни отношения с цел сключване на договор за
покупко – продажба на недвижим имот, в хода на които ищцата е заплатила на ответницата
сумата от 5 003,07 лв. Самата ищца в исковата молба твърди, че между нея и ответницата са
водени устни преговори и кореспонденция в онлайн приложения за сключване на договор за
покупко-продажба на недвижим имот.
Предварителният договор е облигационен и двустранен договор, при който в тежест
на всяка от страните по него съществува задължението да сключи в бъдеще окончателен
договор, както и правото да изисква същото от другата страна. От представената електронна
кореспонденция между страните не може да се направи извод, че между тях изобщо е бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, макар
и не в изискуемата от закона форма за действителност. Предварителният договор следва да
съдържа всички съществени условия на бъдещия окончателен договор /индивидуализиран
предмет, цена, срок за снабдяване на купувачите от продавачите с нотариален акт, срок за
заплащане на цената/, като от кореспонденцията на страните е видно, че не са постигнати
договорености за всички тези елементи.
Следователно, при липсата на обща воля на страните за сключване на предварителен
договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, не следва да се обсъждат
доводите за неговата недействителност поради липса на форма и не следва да се приеме, че
постъпилата в имуществото на ответницата сума е получена при начална липса на
основание, а именно по нищожен предварителен договор.
По тези съображения предявеният иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
5
Предвид отхвърлянето на иска за с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, следва да
бъде разгледан предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД за връщане на сумата от 5 000,00 лв., представляваща дадено от ищцата с оглед
неосъществено основание – сключване на последващ предварителен или окончателен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, който обаче не е сключен.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съкупност, съдът приема за установено, че между страните са водени преговори за
закупуване от ищцата на недвижим имот, собственост на ответницата, както и че с оглед
бъдещото закупуване на имота ищцата е превела на ответницата сумата от 5 000,00 лв. В
писмената кореспонденция между страните на 18-ти януари ищцата е предложила да даде
„депозит” от 10 000,00 лв., а остатъкът от продажната цена да заплати до 20-ти февруари,
като е попитала за крайната цена на имота, на което ответницата е отговорила, че цената е
45 000,00 лв. и че „за плащането няма да има проблем и няма спешна нужда”. На 24-ти
януари ответницата е предложила на ищцата последната да й преведе 5 000,00 лв. по банков
път, като е пояснила, че „трябва поне 10 000,00 лв. да минат по банков път заради
прехвърлянето”. Предвид това и липсата на други уговорки между страните относно
предназначението процесната сума, следва да се приеме, че заплащането й от ищцата е
станало с оглед бъдещото придобИ.е на собствеността върху недвижимия имот и сумата е
била част от посочената от ответницата продажна цена в размер на 45 000,00 лв. по бъдещ
договор за покупко-продажба на посочения имот.
Втората хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице, когато при получаване на дадено
благо, не съществува валидно правно основание, което да оправдае даването и
получаването, но страните разумно очакват такова да възникне, и с оглед на това очакване
предприемат действия, водещи до имуществено разместване. Тази хипотеза обхваща и
случая, в който се дава нещо в периода на преговори за сключване на договор, а
впоследствие договор не се сключва. Ето защо при несбъдване на очакваното основание за
разместване на имуществените блага, то даденото се явява лишено от основание и по
конкретно е с оглед неосъществено основание /в този смисъл Определение № 205 от
28.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4267/2016 г., IV г. о., ГК/.
По тези съображения съдът намира, че сумата от 5 000,00 лв., получена от
ответницата, с оглед сключване на договор за покупко-продажба на процесния недвижим
имот и поради несключването му, следва да се върне на ищцата.
Недоказано от ответницата остана твърдението, че процесната сума представлява
„стоп-капаро” или задатък, гарантиращ за сериозното намерение за закупуване на имота до
подписване на предварителен или окончателен договор за продажба на недвижимия имот,
като бъдещият продавач се задължавал да не преговаря с други лица, и/или да деактивира
обявата си за продажба на имота, и/или да не провежда огледи с трети лица. В тази насока са
свидетелските показания на разпитаните свидетели Георги Яков и Александър Георгиев,
които обаче съдът не кредитира в тази им част. Показанията на свидетелите не почиват на
непосредствените им възприятия от постигнатите уговорки между страните, а пресъздават
споделеното от жената на свидетеля Яков в неговия случай, а в случая на свидетеля
Георгиев – казаното от дъщеря му, която е и ответница по делото, поради което показанията
на последния следва да се ценят с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, като се има предвид
възможната заинтересованост. Очевидно е при така депозираните показания, че свидетелите
нямат преки и непосредствени впечатления, нито са запознати с конкретните уговорки
между страните, по повод които е изплатена сумата. Следва да се отбележи и че показанията
на свидетеля Яков, че той предложил на ответницата да свали обявата, ако иска, и тя му
отговорила, че щом гарантира за хората, ще я свали, не кореспондират с твърденията в
отговора на исковата молба, че между страните в процеса на преговори е постигната
договореност процесната сума да представлява „стоп-капаро”. Никъде в приложената
електронна кореспонденция страните не са постигнали съгласие при заплащане на
6
процесната сума ответницата да свали обявата за продажбата на недвижимия имот, като
задържи сумата в случай на отказ от страна на ищцата да сключи договор за покупко-
продажба. Не всяко авансово плащане по договор има характера на задатък, а страните
следва изрично за предвидят това, като уговорят какви са последиците за всяка от тях при
отказ от договора или при неизпълнението му от нейна страна, или като изрично посочат, че
авансово преведената сума има характера на задатък. При липса на ангажирани от
ответницата доказателства за съдържанието на постигнатата от страните уговорка във връзка
с извършеното от ищцата плащане, не може да се приеме за установено, че тези суми имат
характера на „стоп-капаро” или задатък.
Неоснователни са и наведените доводи от ответницата, че процесната сума следва да
се задържи от нея на основание чл. 12 ЗЗД, тъй като същата представлява обезщетение за
недобросъвестно водените преговори от страна на ищцата за причинени вреди на
ответницата, представляващи по-ниска цена за процесния имот. Следва да се посочи, че
евентуалното недобросъвестно поведение на ищцата, ако и да е довело до несключване на
договор, не би могло да обуслови недължимост на дадената сума. Това е така, тъй като
отговорността на ищеца за вреди от недобросъвестно водене на преговори не е ангажирана в
настоящия процес нито посредством възражение за прихващане, нито посредством
насрещен иск, преклузивният срок за въвеждането на които в процеса е срокът за отговор на
исковата молба. Правният довод на ответницата за задържане на сумата като обезщетение за
първи път е наведен от нея с молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание,
проведено на 08.02.2023 г.
При гореизложеното съдът намира, че от ответницата не бяха ангажирани
доказателства, че е налице валидно правно основание за задържане на заплатената от
ищцата сума.
Предвид това следва да се приеме, че сумата от 5 000,00 лв. е заплатена от ищцата с
оглед сключване на бъдещ договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на
ответницата, но тъй като това основание за заплащане на сумата не се е осъществило,
ответницата дължи да я върне на ищцата. Искът следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер.
Поради уважаването на втория евентуално предявен иск, съдът не дължи произнасяне
по същество по третия такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 900,00 лв., от
които 200,00 лв. – държавна такса и 700,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е направеното от ответницата възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар от ищцата. Съгласно действащата към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие – 30.03.2022 г., редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатското възнаграждение за предявените искове е 580,00 лв. /чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата/. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото
заплатеното възнаграждение в размер на 700,00 лв. не е прекомерно – по делото са събрани
писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, проведени са две съдебни заседания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Д. И., ЕГН: ********** против М. Н. Х., ЕГН:
********** главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 5 000,00 лв., получена от М. Н. Х. на 26.01.2022 г., представляваща дадено без основание
– въз основа на нищожен поради липса на форма предварителен договор за покупко-
7
продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба – 18.05.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Н. Х., ЕГН: ********** да заплати на Б. Д. И., ЕГН: ********** по
предявения евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД сумата от 5 000,00
лв., получена от М. Н. Х. на 26.01.2022 г., представляваща дадено с оглед неосъществено
основание – сключване на последващ договор за покупко-продажба на недвижим имот,
който не е сключен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 18.05.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Н. Х., ЕГН: ********** да заплати на Б.
Д. И., ЕГН: ********** сумата от 900,00 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8