Решение по дело №64/2022 на Административен съд - Пазарджик

            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

 

№            9/11.1.2023г.

 

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втората година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 64 по описа на съда за 2022год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

 

2. Образувано е по жалба на „ЕКСТРА ФРУТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, ул. „Васил Левски” № 19, вх. А, обл. Пазарджик, представлявано от управителя Б. В. Г., против Ревизионен акт № Р-16001320008231-091-001 от 30.08.2021 година, издаден от Т. В. П. на длъжност началник сектор, възложител ревизията и В. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при Териториална дирекция Пловдив на Националната агенция за приходите,  потвърден с Решение № 589 от 10.11.2021год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който за търговското дружество, за отчетни периоди 01.01.2016г. до 31.12.2021г. е отказано право на данъчен кредит по данък върху добавената стойност в общ размер на 42835,08лв. и са начислени лихви за просрочие, съобразно преобразуваните резултати за отделните периоди в общ размер на 9907,90лв. ; определено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за календарната 2016 г. в размер на 2444,00лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер 1093,78лв. ; определено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за календарната 2017 г. в размер на 361,66лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер 125,28лв. ; определено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за календарната 2018 г. в размер на 2250,00лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер 551,92лв.

 

3. Поддържа се, че оспорения ревизионен акт е фактически необоснован и постановен в противоречие с материалния закон.

Относно допълнително определените за дружеството задължения за ДДС се твърди, че констатациите на органите по приходите не са съответни на установените в хода на ревизионното производство доказателства. По отношение на всеки един от преките доставчици са заявени конкретни възражения по отношение на релевантните за определяне на данъчното задължение факти. Възразява се, че при издаване на ревизионния акт, органите по приходите не са се съобразили с извършените парични плащания по всяка една от процесните фактури. Счита се, че задължението за косвен данък е определено в противоречие с установения в ЗДДС ред за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. Според жалбоподателя, в хода на ревизионното производство, органите по приходите не са извършили преценка на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност. Поддържа се, че ревизионния акт е постановен в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз и на Върховния административен съд.

Относно определените с ревизионния акт задължение за пряк данък се поддържа, че те са в противоречие с всички доказателства, представени от „ЕКСТРА ФРУТ” ЕООД в хода на ревизията, от които се установява документалната обоснованост на отчетените разходи по процесиите фактури. Счита се, че правните изводи на органите по приходите са в противоречие с счетоводно и данъчно законодателство.

В представената по делото писмена защита са развити съображения за това, че събраните по делото писмени и гласни доказателства са достатъчни за да се установи, че всяка една от процесните доставки и действително осъществена между „ЕКСТРА ФРУТ” ЕООД и неговите преки доставчици. В този смисъл са интерпретирани и заключенията по назначените съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи.

Иска се ревизионния акт да бъде отменен, като се присъдят сторените разноски по производството, съобразно представения списък.

 

4. Национална агенция за приходите, Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив, чрез процесуалният си представител юриск. Г. е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Представена е подробна писмена защита по същество на спора. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, изложени в оспорения ревизионен акт и в решението на контролния административен орган, с което той е потвърден.

Поддържа се, че доказателствената тежест за установяване фактическото извършване на процесните доставки е на жалбоподателя, като в тази насока, същият не е ангажирал доказателства, които да опровергават констатациите на органите по приходите във връзка с установяване на задълженията на дружеството за косвен и пряк данък. В този смисъл са обсъдени събраните по делото гласни доказателства и приети експертни заключения.

Според ответния административен орган, независимо от наличието на „закупените“ стоки и тяхната последваща реализация, се налага извода за липса на реални доставки по процесните фактури от страна на вписания в тях доставчик, тъй като липсват доказателства, че именно той е реализирал тези доставки.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

 

ІІ. За допустимостта на жалбата :

 

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в структурата на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Според приложеното по делото Удостоверение за връчване(л. 123), Решение № 589 от 10.11.2021год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив при ЦУ на НАП е връчено на 09.12.2022г.  Процесната жалба е регистрирана в деловодството на администрацията на 23.12.2021 г. При това положение следва да се приеме, жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е  ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За процедурата :

 

6. Със Заповед № Р- 16001320008231-020-001 от 22.12.2020год. издадена от  Т. В. П., на длъжност Началник Сектор при ТД на НАП Пловдив(л.335), на В. К.  и В. М., на длъжност главен и старши инспектори по приходите при ТД на НАП, Пловдив е възложено извършване на данъчна ревизия на гр. Ракитово, ул. „Васил Левски” № 19, вх. А, обл. Пазарджик, с обхват: установяване на задълженията за данък върху добавената стойност за отчетни периоди от 01.01.2016г. до 31.12.2020г.; установяване на задълженията за корпоративен данък за отчетни периоди 01.01.2016г. до 31.12.2019г. Според Удостоверение за извършено връчване по електронен път в информационна система „Контрол“ на НАП(л.147), заповедта за възлагане на ревизия е връчена на задълженото лице, по електронен път на 18.01.2021г.

С последващи Заповеди № Р-16001320008231-020-002 от 17.03.2021 г.;  № Р- 16001320008231-020-003 от 17.03.2021 г. с която предмета на ревизионното производство е разширен, като е включено установяване на задължения за ДДС за отчетни периоди 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г.; № Р-16001320008231-020-004 14.04.2021 г. и № Р-16001320008231-020-005 от  17.05.2021 г., на същия орган по приходите, крайният срок за осъществяване на ревизията е продължен до 18.06.2021г., тоест в рамките на процесуалното правило, установено в чл. 114, ал. 2 от ДОПК.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е представена Заповед РД-09-1530 от 30.09.2020 г.  и Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на Директора на Териториална дирекция Пловдив на НАП, заедно с Приложения №1 и №2 към нея.

 

ІV. За фактите :

 

7. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството жалбоподател е упражнило право на данъчен кредит по доставки за които са издадени фактури(л. 141) : № ********** от 27.07.2020 г. с данъчна основа 8189,00 лв. и ДДС в размер на 1637, 80 лв. с предмет 4 310,00 кг. череши; № ********** от 04.07.2020 г. с данъчна основа 7684,00лв. и ДДС в размер на 1536,80 лв., с предмет 4000,00 кг. череши; № ********** от 26.07.2020 г. с данъчна основа 8322,00лв. и ДДС в размер на 1664,40 лв., с предмет 4380,00 кг. череши; №********** от  25.07.2020 г., с данъчна основа  7980,00 лв. и ДДС в размер на 1596,00 лв., с предмет 4200,00 кг. череши; № ********** от  24.07.2020 г., с данъчна основа 7872,00 лв. и ДДС в размер на 1574,40лв., с предмет 3936,00 кг. череши; № ********** от 22.09.2020 г. с данъчна основа  5827,50 лв. и ДДС в размер на 1165,00 лв.; с предмет 900,00 кг. сливи, 610,00 кг. боровинки и 760,00 кг. смокини; № ********** от  25.09.2020 г., с данъчна основа  6906,00 лв. и ДДС в размер на 1381,20 лв., с предмет 540,00 кг. сливи, 700,00 кг. смокини,  850,00 кг. череши и 640,00 кг. къпини; № ********** от 19.09.2020 г., с данъчна основа 7505,00 лв. и ДДС в размер 1501,00 лв., с предмет 2000,00 кг. череши и 1900,00 кг. Вишни. Тук следва да се констатира, че в ревизионния доклад, органите по приходите неверно са посочили, че предмет на доставките са „Продажби“.

Доставчик на стоките е „ЖОРДИ 2019“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Подуяне, ж.к. Сухата река, бл. 52, вх. А, ет. 1, ап. 3, управител и собственик на капитала Г. Й. Р..

По отношение на дружеството доставчик е била предприета насрещна проверка(л. 485), резултатите от която са обективирани в Протокол № П-22220621044733-141-001  от 06.04.2021 г. Според въпросния удостоверителен документ, с оглед връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения, са били извършени две посещения в седалището и адреса на управление на дружеството, за които са съставени  Протоколи № 1747783 от 18.03.2021 г. и № 1747831 от 26.03.2021 г. при които не е бил открит представител на същото. Изготвено е било съобщение по чл. 32 от ДОПК, поставено и съответно свалено на определеното за това място в администрацията в един и същи ден – 29.03.2021 г.(л.497). Твърди се, че с Покана до дружеството с  изх. № 06-53-06-263 от 29.03.2021 г.(л.499) е била изпратена по пощата, с писмо придружено от известие за доставяне, но в тази насока по административната преписка не се съдържат данни. Приложено е Удостоверение за извършено връчване по електронен път, според което искането за представяне на документи и писмени обяснения е било изпратено на e-mail jordi.2020@abv.bg, като електронната препратка към съобщението и била активирана на 29.03.2021 г. Според приложеното по делото Съобщение(л. 498), искането за представяне на документи и писмени обяснения е било изпратено и на e-mail jordisofiagmail@mail.bg@abv.bg. Данни за получаване на електронното съобщение на този адрес не се представени по делото. Не е посочено и за органите на приходите са счели, че електронен адрес jordi.2020@abv.bg е именно на доставчика „ЖОРДИ 2019 ЕООД“ ЕООД.

Посочено в ревизионния доклад е, че при извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че „ЖОРДИ 2019“ ЕООД е включило в дневниците си за продажби за периода 01.01.2016 г. до 30.11.2020 г. процесните фактури с получател „Екстра фрут“ ЕООД.

Счетено е, че в указания на дружеството седем дневен срок не са представени исканите документи и писмени обяснения, поради което „…Проверка на визираните фактури и установяването на фактите и обстоятелствата заложени в ИИНП № Р-16001320008231-141-001  от 12.03.2021 г., не може да бъде извършено, тъй като ЗЛ не е представило изисканите документи, писмени обяснения и справки….“.

 

8. Във връзка с описаните доставки, в отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001320008231-040-002 от 21.01.2021 г.(л.340), от страна на дружеството жалбоподател са били представени, всички процесни фактури, придружени от фискални бонове, издадени на съответната за всяка фактура дата от ЕКАФП с фабричен № DY452886 и номер на фискалната памет 36610922.

В ревизионния доклад обаче, неясно по какви съображения, органите по приходите противно на тези явни данни са посочили очевидната неистина, че фискалните бонове са издадени от  ЕКАФП с фабричен № DY452888 и номер на фискалната памет 36610924. Фискален бон, издаден от въпросния ЕКАФП е приложен единствено към фактура № ********** от 24.07.2020 г. На самия фискален бон е посочено, че ЕКАФП е регистриран на дружество различно от „ЖОРДИ 2019“ ЕООД.

В ревизионния доклад е посочено, че от изготвена справка за регистрирани ФУ в системата на НАП е установено, че „ЖОРДИ 2019“ ЕООД има регистриран ЕКАФП с фабричен № DY452886 и номер на фискалната памет 36610922.

Всички тези данни, правят напълно мислима хипотезата, че  фискалния бон фактура № ********** от 24.07.2020 г. е бил приложен погрешка.

Друг факт, който органите по приходите са счели за такъв от съществено значение е, че във фискалните бонове продадените стоки са отразени като Дпт 01 без количество и единична цена, а само като обща стойност. Следва обаче също така да се констатира, че стойностите и датите на издаване на фактурите и фискалните бонове съвпадат напълно.

Приложени към всяка една фактура са Стокови разписки и Приемо – предавателни протоколи, съставени между представители на доставчика „ЖОРДИ 2019“ ЕООД и на получателя „ЕКСТРА ФРУТ” ЕООД. Удостоверителните волеизявления в протоколите са скрепени с подписите на физическите лица и печатите на двете търговски дружества. Относно тези документи, неясно въз основа на какви специални познания в областта на експертизата на почерка и подписа на физически лица, органите извършили ревизията са стигнали до извода, че „…Подписите на приел на приемо-предавателните протоколи са близки до подписа на счетоводителката на Екстра Фрут ЕООД…“. Тази констатация е явно, напълно произволна, но дори да се предположи, че това е наистина така, то неясно е, какво нередно намират органите по приходите, протокола за получаване на стоките, да бъде подписан от счетоводителя на дружеството, което е закупило същите.

От страна на дружеството са представени за всяка една от фактурите е представено извлечение от дневник на сметка 401, относно контрагент 230 „Жорди 2019“ ЕООД; извадка от хронологичния регистър на „Жорди 2019“ ЕООД в който са осчетоводени процесните фактури; инвойс фактури и протоколи по ЗДДС от 31.07.2020 г. и 30.09.202 г., относно получени стоки от „Жорди 2019“ ЕООД от неговия доставчик UX SPZOO, POLAND, WARSAWс номер по ДДС PL**********.

Представена е „Обяснителна записка“ от Г. Й. Р., в качеството му на управител на  „Жорди 2019“ ЕООД(л.159), във връзка с Искане за представяне на документи и писмени обяснения № П-22220621044733-040-001  от 17.03.2021 г., адресирано до ТД на НАП София, Офис – Подуяне. В същото е заявено следното : 

„Жорди 2019“ ЕООД е извършвало търговска дейност с „ЕКСТРА ФРУТ” ЕООД, като са осъществявани доставки на плодове и зеленчуци, стойностите и количествата на които са подробно описани във фактурите. Доставките са извършени в срок и съгласно изискванията на Възложителя. За доставките са издадени, подписани от двете страни, приемо-предавателни протоколи. По отношение на осчетоводяването на цитираните фактури, към обяснението са приложени, извлечения от счетоводни сметки 4532, 411, 702, 401, 304. Заявено е, че стоките предмет на процесните доставки са закупени от UX SPZOO, POLAND, WARSAW с VAT PL6312631481, съобразно приложените Invoce. Транспорта на стоките е извършено от доставчика UX SPZOO, POLAND, WARSAW с VAT PL6312631481, директно до обекта на клиента. Плащането е извършено в брой, срещу издадени бонове от ЕКАФП на дружеството както и по банков път. Към процесните фактури, няма издадени данъчни кредитни известия.

Според приложената товарителница на „Български пощи“ ЕАД, обяснителната записка, фактурите, счетоводните справки, Invoice и протоколите по ЗДДС, както и приемо-предавателните протоколи са изпратени на ТД на НАП, София, офис Подуяне на 05.04.2021 г.

Тези данни налагат да се констатира, че очевидно „Жорди 2019“ ЕООД  е получило искане за представяне на документи и писмени обяснения с № П-22220621044733-040-001 от 17.03.2021 г.,  което с оглед данните по делото, следва да се приеме, че е било сторено на e-mail jordi.2020@abv.bg, доколкото електронната препратка към съобщението и била активирана на 29.03.2021 г. При това положение, изпращането на въпросните документи и писмени обяснения от страна на задълженото лице е било именно в указания от органа по приходите срок. Неясно защо обаче, тези обяснения и документи, нито са били приобщени по преписката, нито пък са обсъждани в ревизионния доклад.

С оглед тези данни, следва се приеме, че констатацията на органите по приходите за това, че представители на прекият доставчик „Жорди 2019“ ЕООД не са били открити на адреса на управление, както и че дружеството не се е отзовало в срок и не е представило исканите от него писмени документи и обяснения е несъответен на доказателствата по делото и неистински.

Въпросните обяснения и документи освен на ТД на НАП София, са били изпратени и на дружеството жалбоподател, което ги е приложило към възражението си срещу ревизионния доклад(л. 752). Те са били коментирани от органите издали ревизионния акт по следния начин – „…. От тези протоколи не става ясно за какви стоки става въпрос, които са получени от „ЖОРДИ 2019" ЕООД. Няма приложени никакви придружаващи описи и спецификации към тях. Количествата плодове, които са продадени на „Екстра Фрут" ЕООД значително надвишават тези, които са закупени. За единият от протоколите има инвойс фактура представена, а за другият няма такава. Не са представени оборотни ведомости за съответния период, от които да е видно, че тези регистри съответстват на цялостното счетоводство. Няма представени документи, които доказват съхранението на плодовете, както и тяхното транспортиране. Представените допълнително фактури и приемо-предавателни протоколи за известни още в хода на ревизията на органите по приходи….“. С оглед тези твърдения, органа по приходите не е предприел никакви допълнителни процесуални действия, като нито служебно са събирани допълнителни доказателства, нито пък такива са искане от дружеството жалбоподател или неговия пряк и предходен доставчик.

Явно, избраният от органите по приходите подход за извършване на процесната ревизия е непълно и неточно извършване на съответните административно процесуални действия, пълно отричане на каквато и да е доказателствена стойност на представените в хода на ревизията доказателства и неистинно или неточно интерпретиране на съдържащите се в тях данни.

 

9. В хода на съдебното производство, бяха приети заключения по съдебно техническа(л. 856) и съдебно счетоводна(л. 873) експертизи, констатациите по които, бяха оспорени от процесуалния представител на ответника едва в писмената защита по същество на спора, без да са направени никакви доказателствени искания в тази насока. При това положение, простото отричане на относимтоста на експертните констатации към предмета на правния спор не е основание те да бъдат изключени като доказателствено средство в съдебното производство и експертните констатации съдържащи се в тях да не бъдат ценени при разрешаването на спора с който е сезиран съда.

 

10. Според заключението по съдебно счетоводната експертиза, процесните фактури с получател на стоките „ЕКСТРА ФРУТ” ЕООД и доставчици „Жорди 2019“ ЕООД  и останалите търговски дружества(които ще бъдат обсъдени по-долу в изложението), са осчетоводени по дебита на счетоводни сметки 302 „Материали” с размера на данъчната основа по съответната фактура и счетоводна сметка 453/1 „Разчети за ДДС/покупки/ - със сумата на начисления данък за закупените материали, срещу кредитиране на счетоводна сметка 401 „Доставчици”. При плащане на фактурата е дебитирана счетоводна сметка 401 „Доставчици”, срещу кредитиране на сметка 501 „Каса в левове”. Всички фактури за покупка на стоките са отразени в счетоводните регистри на дружеството :  аналитичен и хронологичен регистър на операциите, оборотна ведомост, главна книга, дневник на покупките по ЗДДС за 2017г, 2019г и 2020г.

Последващата реализация на получените стоки, дружеството жалбоподател е осчетоводило по дебита на сметка 411 „Клиенти“, като са кредитирани счетоводни сметки 701 „Приходи от продажби” със сумата на продажната цена и счетоводна сметка 453/2 „ДДС на продажбите”, с размера на начисления ДДС върху продажбите. Фактурите за продажба на произведената продукция са включени в дневниците за продажби по ЗДДС за съответния данъчен период през 2017г., 2019г., 2020г. След закупуването и транспортирането на суровините, същите са влагани в производството за направата на сладка, мармалади и други, като са изготвени и съответните първични документи: стокова разписка за получени стоки от цех за производство на сладка в склад за готова продукция. Произведената готова продукция е заприходена в счетоводна сметка 303 „Продукция“, като е дебитирана сметка 303 „Продукция” и е кредитирана сметка 302 „Материали“. Съставяни са искания за отпускане на материални, с които са изписани вложените материали за производство на продукцията и искане за изписване на продадената продукция, след реализацията на същата. За изписване на готовата продукция е дебитирана сметка 701 „Приходи от продажба” и е кредитирана счетоводна сметка 303 „Продукция”.

Вещото лице е констатирало както следва :

• За 2017 година са произведени общо 65208 бр. сладка, мармалади и други  /готова продукция/, вложени са количество материали - плодове в размер на 11724кг., захар и други за сумата от 129 538,40лв. по отчетна стойност. Продадена е готова продукция по различните видове артикули общо 65 070бр. на обща стойност 139 247,98 лева без ДДС;

• За 2019г. са произведени общо 121 970 бр. сладка, мармалади и други/готова продукция/, вложеното количество плодове е 23 039 кг., захар и други материали за сумата от 125 984,56лв. по отчетна стойност. Продадена е готова продукция по различните видове артикули общо 121 955бр. на обща стойност 215 313,41 лева без ДДС;

• За 2020г. са произведени общо 128 366 бр. сладка, мармалади и други /готова продукция/, като вложеното количество плодове и в размер на 60468кг., захар, лимонена киселина и други за сумата от 227 336,73лв. по отчетна стойност.  Продадена е готова продукция по различни видове артикули общо 128 587бр. на обща стойност 228 142,76 лв. без ДДС.

Общото количество закупени плодове по процесиите фактури е 57 552 кг., включително : през 2017г. - 3 176кг., през 2019г. — 11 350кг., през 2020г. - 43 026кг.

Подробни данни за конкретните количества суровини и материали вложени в производство, конкретните количества и асортименти на произведената и продадена продукция, стойността на вложените материали, стойността на единица готова продукция по години, вещото лице е описало подробно в Приложения № 1 до №12 към заключението, поради което е излишно те да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение.

Тези констатации не противоречат на данните съдържащи се в останалите писмени и гласни доказателства събрани по делото. Те са подробни, като твърденията на вещото лице се намират във взаимна логически последователност, която изключва възможността да се направи дори индиция, че са необективни и неистински.

Останалите, обективирани в заключението изводи на вещото лице са относими към правната интерпретация на констатираните факти, поради което не следва да бъдат обсъждани.

 

11. В резултат на извършения оглед на място, вещото лице по назначената техническа експертиза е установило, че в обекта, където дружеството жалбоподателя осъществява производствената си дейност са налице : хладилна камера от 20,00 м3, която поддържа минусова температура до  -18°С, като управителя на дружеството е заявил, че в дома му има още една такава камера; ползвана от „ЕКСТРА ФРУТ“ ЕООД  хладилна камера на дружество „Маринела 65“ с приблизителен капацитет от 500,00т.; 8 броя газови котлони, захранвани от стандартни големи газови бутилки; 8 броя неръждаеми тенджери с обем от 60 литра, като над тенджерите има аспирационна система която отвежда парата извън помещенията; везна; мастилено-струен принтер; маси с неръждаеми плотове на които се осъществява пълненето на бурканчета и бутилки с готова продукция и залепване на етикети; мивки с корита от неръждаема стомана, на които се осъществява миене на плодовете и на тенджерите; помещение в което се складира готовата, опакована в кашони продукция.

Според вещото лице, технологията за производство на сладка, конфитюри, мармалади, рачел и сиропи е бутикова, с използване основно на ръчен труд за миене, дозиране, контрол на изваряването, разфасоване, единично опаковане, лепене на етикети, групово опаковане и палетизиране (нареждане на кашоните на палета и обвиването им със стреч фолио). За изнасяне на палетите се използва мотокар от друга фирма. В заключението, подробно е описан технологичния цикъл на производство.

Крайният извод на вещото лице е, че „Екстра фрут“ ЕООД има необходимото техническо оборудване, машини и техника за производство на сладка, конфитюри, мармалади, рачел и сиропи, притежава собствени хладилни камери и ползва част от хладилна камера на дружество „Маринела 65“ , в които се съхраняват необходимите количества суровини за осъществяване на производството. Според вещото лице, при 250 работни дни в годината дружеството може да преработи общо 80000 килограма плодове при петдневна нормална работна седмица.

Относно констатациите съдържащи се в заключението по съдебно техническата експертиза, също може да се приеме, че не противоречат на данните съдържащи се в останалите писмени и гласни доказателства събрани по делото. Те са подробни, като твърденията на вещото лице се намират във взаимна логически последователност, която изключва възможността да се направи дори индиция, че са необективни и неистински.

 

12. В хода на съдебното производство бяха събрани гласни доказателства, като  разпитаните свидетели заявиха следното :

- Свидетеля К. И. Д., твърди да работи в предприятието на дружеството жалбоподател от 2020 г., в което се произвеждат домати и сладка и сиропи от бели череши, вишни, малини. Плодовете за производство на продукцията се доставяли на място в цеха, но в някои случая управителя на дружеството, лично ги доставял в цеха. Когато има пресни плодове се сладката се произвеждат от тях, когато няма се произвеждат от замразени плодове. В предприятието има камери и замразените плодове се съхраняват там. Произвеждали около 4-5 хиляди буркана месечно произвеждаме. Управителят казвал коя верига магазини какъв вид сладко иска и в какво количество. Произвеждали са сладка за „Крина“, „Лидл“, „Фантастико“, „Билла“, „Метро“, „Кауфланд“ и за други клиенти;

- Свидетеля М. А. К. твърди да работи в предприятието на дружеството жалбоподател, като произвежда сладка по указание на управителя. Клиенти на дружеството са „Крина“, „Фантастико“ и др. Сочи, че цеха за производство се намира в гр. Ракитово, като там се произвеждат сладка и сиропи от пресни и замразени плодове. Замразените плодове се доставяли  на място или пък управителят сам ги докарвал в цеха. Освен плодове, се доставяли захар, капачки, буркани. Цехът работел целогодишно;

- Свидетеля Д. В. Г., твърди дружеството да произвежда сладка, домашно приготвени ръчно, като всичко се извършва ръчно. Вари се на ръка на газови котлони в казани, бурканчетата се пълнят на ръка, етикетите се лепят на ръка. Сочи, че в предприятието има две големи хладилни камери в които се съхранява суровината. Суровината за продукцията, която се приготвя я доставял управителят, от различни доставчици, понякога самите доставчици носели суровината на място. Според Гаралова, имало е случаи когато и тя е присъствала, и дори при една от доставките тя подписала приемо-предавателните протоколи. Продукцията като количество била  различна в различните години, като е имало по 20 тона на година, но са стигали и до 60 тона готова продукция. Като суровина се закупували, както сурови така и пресни плодове, в зависимост от сезона. Готовата продукция се пласирала по големи вериги, като например „СуиКо“, с търговска марка Крина, в гр. София за „Фантастико“ и други. Основно продукцията се реализирала в гр. София. Основният обект, цехът в който се произвежда готовата продукция се ползвал под наем от дружеството, като това бил бившият хлебозавод в гр. Ракитово. В някои случаи доставчиците карали плодовете на място, но в основната част от случаите собственикът сам транспортирал суровината с бус, който е собственост на дружеството. Основните доставчици били „Маринела 65“, „Жорди“ и др. Суровина била закупувана и от физически лица. Суровината се доставяла с фактура и приемо-предавателни протоколи. Издавали се и пътни листове, когато доставката се извършвала със собствен транспорт;

- Свидетеля В.Д. М.(племенник на управителя), твърди да знае, че дружеството се занимава с производство на сладка, сиропи, ръчно правени, като е ходил с за стока с вуйчо си, по търговски обекти, където са зареждали с произведена от дружеството стока. Присъствал е също така и при закупуването на суровини, плодове, захар, буркани, капачки. Плодовете са купували от тържища, борси в гр. София. Около 10-12 години е помагал на вуйчо си. За продукцията ходили с голям бус, който бил собствен на дружеството. В цеха имало хладилни камери в които могат да се замразяват плодовете. Имало складови помещения. Готовата продукция се реализирала във „Фантастико“, „Крина“, която работи с всички големи вериги в страната. Митрушев заявява, че е присъствал лично, когато управителят е карал готова продукция в тези вериги.

Описаните свидетелски показания съдържат еднозначни и безпротиворечиви данни относно дейността на търговското предприятие на дружеството жалбоподател. Тези данни са съответни на данните които се съдържат в останалите събрани по делото писмени доказателства и констатациите на вещите лица, така както бяха описани по-горе. 

 

13. Съвкупният анализ на описаните в предходното изложение писмени документи, които са представени от жалбоподателя и от предходния му доставчик  „Жорди 2019“ ЕООД сочи, че те съдържат напълно идентични данни по отношение физическата наличност на стоките, начина по който е осъществен техния транспорт, мястото и лицата между които е ставало предаването и приемането им; начина на плащане на дължимите суми по тях, предходните доставчици, последващата им реализация на вътрешния пазар и съответните счетоводни операции за всяка една от стопанските операции. Значителният брой на тези документи, големият обем и еднозначност на информацията, която се съдържа в тях, повече от очевидно изключва мислимата възможност, те да са съставени с оглед процесното ревизионно производство, с цел да удостоверят благоприятни за жалбоподателя факти, както счита ответният административен орган. Следва също така да се посочи, че освен напълно произволните изводи на органа по приходите, във връзка с подписите за получил на приемо- предавателните протоколи, автентичността на нито един от документите не бе оспорена в съдебното производство, поради което няма никаква пречка фактите и обстоятелствата, за които се отнасят, да се приемат за установени така, както са отразени в документите. Все в тази насока трябва да отбележи и констатацията на органа по приходите, че при извършена проверка в информационната система на администрацията е установено, че „Жорди 2019" ЕООД е включило в дневниците си за продажби за периода 01.01.2016 г. до 30.11.2020 г.  процесните фактури с получател „Екстра фрут“ ЕООД, тоест доставките са надлежно заявени пред органа по приходите, към момента на тяхното осъществяване.

Ето защо от фактическа страна, ще следва да се приеме, че тези писмени документи са автентични и са съставени от жалбоподателя, прекия и предходните нему доставчици, за да обективират насрещните им волеизявления, относно фактическото осъществяване на престациите, за които те са се задължили по обсъжданите доставки. Позитивното проявление на фактите за които свидетелстват тези документи, безпротиворечиво се потвърждава както от констатациите на назначените по делото вещи лица, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Това ще рече, че доставката на всяка една от стоките предмет на процесните фактури от „Жорди 2019“ ЕООД и фактическото и получаване от „Екстра фрут“ ЕООД, следва да бъдат приети за доказани в настоящото производство.

 

14. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството жалбоподател е упражнило право на пълен данъчен кредит по доставки за които са издадени фактури(л. 179) : № ********** от 03.07.2017с данъчна основа 6120,00лв. и ДДС в размер на 1224,00 лв. с предмет 2400,00 кг. праскови; № ********** от 20.07.2017с данъчна основа 3880,00лв. и ДДС в размер на 776,00 лв. с предмет 776,00 кг. ягоди. Тук също следва да се констатира, че в ревизионния доклад, органите по приходите неверно са посочили, че предмет на доставките са „Продажби“. Във фактурите е отразено, че плащането е в брой. Доставчик на стоките е „ЦВЕТИ КОМЕРС 72“, ЕООД, ЕИК 20446382, с посочен адрес София, ул. Витоша, № 4, ет. 2, ст. 6.

По отношение на дружеството доставчик е била предприета насрещна проверка(л. 463), резултатите от която са обективирани в Протокол № П-22221421044444-040-001  от 05.05.2021 г. Според въпросния удостоверителен документ, с оглед връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения, са били извършени две посещения в с. Казичене, ул. Никола Петков, № 1А, община Столична, тоест по актуалното към момента седалището и адрес на управление на дружеството, за които са съставени  Протоколи № 1600962 от 23.03.2021 г. и № №1600964 от 01.04.2021 г. при които не е бил открит представител на същото. Изготвено е било съобщение по чл. 32 от ДОПК, поставено на определеното за това място в администрацията на 06.04.2021 г., без да е отбелязано, кога е било свалено.. Твърди се, че с Покана до дружеството е била изпратена по пощата, с писмо придружено от известие за доставяне, но в тази насока по административната преписка не се съдържат никакви данни. Твърди се също така, че съобщението е било изпратено на електронен адрес на дружеството, но надлежно съставено удостоверение за това действие и получаването на съобщението от адресата не се съдържа по административната преписка. Други действия от страна на администрацията на са предприемани.

Органите по приходите са посочили, че „Цвети комерс 72“, ЕООД е регистрирано на 15.02.2017 г. по реда на чл.100 от ЗДДС и дерегистрирано по ЗДДС на 19.04.2018 г. при установени обстоятелства по чл.176,т.1 от ЗДДС. Не посочен с какъв акт е сторено това. От справка в информационния масив на ТД на НАП, София, офис „Изток“ е установено, че „Цвети комерс 72“ ЕООД е включила в дневника за продажби за период 01.01.2016 г. до 30.11.2020 г. процесните фактури с получател „Екстра Фрут“ ЕООД.

 

15. Във връзка с описаните доставки, в отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001320008231-040-002 от 21.01.2021 г.(л.340), от страна на дружеството жалбоподател са били представени, двете процесни фактури, придружени от фискални бонове, издадени на съответната за всяка фактура дата от ЕКАФП с фабричен № ZI006526 и номер на фискалната памет 64006526, регистриран с титуляр „Цвети комерс 72“, ЕООД, с адрес София, ул. Витоша, № 4, ет. 2. Представени са още извлечение от дневник за счетоводна сметка 401 за контрагент 172 „Цвети комерс 72“ ЕООД; стокови разписки за получени стоки; искане за отпускане на дизелово гориво относно товарен автомобил „Мерцедес 270 D“; справка за пробега и движението на товарния автомобил; пътни листи от 02.07.2017 г. и 20.07.2017 г. за товарния автомобил с водач управителя на „Екстра Фрут“ ЕООД Божидар Гаралов.

В ревизионния доклад обаче, неясно по какви съображения, органите по приходите противно на тези явни и несъмнени данни са посочили отново очевидната неистина, че „… Приложените копия на фискални бонове са с лошо качество и не може да се проследи как са отразени продадените стоки и да се направи проверка за регистрирани ФУ в системата на НАП. За вид на стоки върху фискалните бонове е написано „кожи“, което няма нищо общо с предмета на дейност „плодове“……“. Това съждение е възпроизведено в ревизионния акт, като е добавено, че „…Отново към възражението са представени фактури и фискални бонове, които са известни на органите по приходи, с което отново се потвърждава, че такава стока не е закупена от страна на ревизираното дружество, тъй като на фискалните бонове е ясно отбелязано продажба на кожи, а не на съответните плодове…“.

Неясно е как за органа по приходите, от една страна фискалните бонове са дотолкова нечетливи, че не е възможно да се извърши каквато и да е проверка на регистрацията на ЕКАФП, но пък от друга са достатъчно четливи, че да се прочете надписа „кожи“. Разбира се и в този случай, каквито и да е допълнителни искания към ревизираното лице за представяне на допълнителни документи и обяснения или пък други някакви действия, не са предприемани от органа по приходите.

Цитираното неистинно съждение е било напълно достатъчно на органите по приходите за да направят радикалния извод, че в случая не са налице фактически осъществени доставки между двете търговски дружества.

Пълното игнориране на несъмнено ясни и релевантни за установяване на правоотношенията факти, въз основа на невярно и неистинско твърдение и позоваването на други(отбелязването „кожи“ във фискалните бонове), по отношение на които не са предприети никакви действия относно тяхното надлежно изясняване, извършено с явната цел да се откаже заявеното от данъчния субект право, може да се квалифицира по един единствен начин и той е грубо нарушение на принципа „обективност“, установен в чл. 3 от ДОПК.  

 

16. В този случай, от фактическа страна, отново ще следва да се констатира, че съвкупният анализ на описаните писмени документи и тяхното редовно счетоводно отразяване сочи, че те съдържат напълно идентични данни по отношение физическата наличност на стоките, начина по който е осъществен техния транспорт, мястото и лицата между които е ставало предаването и приемането им; начина на плащане на дължимите суми по тях, последващата им реализация на вътрешния пазар и съответните счетоводни операции за всяка една от стопанските операции. Значителният брой на тези документи, големият обем и еднозначност на информацията, която се съдържа в тях, повече от очевидно изключва мислимата възможност, те да са съставени с оглед процесното ревизионно производство, с цел да удостоверят благоприятни за жалбоподателя факти, както счита ответният административен орган. Следва също така да се посочи, че освен неверните твърдения за нечетливост на представените фискални бонове, автентичността на нито един от документите не бе оспорена в съдебното производство, поради което няма никаква пречка фактите и обстоятелствата, за които се отнасят, да се приемат за установени така, както са отразени в документите.

Ето защо, ще следва да се приеме, че тези писмени документи са автентични и са съставени от жалбоподателя и прекия му доставчик, за да обективират насрещните им волеизявления, относно фактическото осъществяване на престациите, за които те са се задължили по обсъжданите доставки. Позитивното проявление на фактите за които свидетелстват тези документи, безпротиворечиво се потвърждава както от констатациите на назначените по делото вещи лица, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Това ще рече, че доставката на всяка една от стоките предмет на процесните фактури от „Цвети комерс 72“, ЕООД и фактическото и получаване от „Екстра фрут“ ЕООД, следва да бъдат приети за доказани в настоящото производство.

 

17. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството жалбоподател е упражнило право на данъчен кредит по доставки за които са издадени фактури(л. 205) както следва :

Фактура №	Вид стока	Кг.	дан. основа	ДДС	обща стойност
1215 от 08.10.2019	малини	1000	4166,67	833,33	5000,00
1213 от 16.10.2019	малини	1000	4166,67	833,33	5000,00
1218 от 19.10.2019	ягоди	500	4166,67	833,33	5000,00
1223 от 28.10.2019	ягоди	500	4166,67	833,33	5000,00
1228 от 09.11.2019	ягоди	500	5000,00	1000,00	6000,00
1235 от 14.11.2019	малини	1000	5000,00	1000,00	6000,00
1240 от 19.11.2019	малини	1000	4166,67	833,33	5000,00
1245 от 24.11.1019	ягоди	500	4166,67	833,33	5000,00
1250 от 27.11.2019	малини	500	2500,00	500,00	3000,00
Общо		6500	37500,02	7499,98	45000,00

 

Доставчик е „СЕДИЯ“ ЕООД,  ЕИК ********* с посочен адрес гр. София, Район Младост, бул. Цариградско шосе, № 135А.

По отношение на дружеството доставчик е била предприета насрещна проверка(л. 485), резултатите от която са обективирани в Протокол № П-22221521044943-141-001  от 27.04.2021 г. Било е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № П-22221521044943-040- 001 от 15.03.2021г., което е връчено по електронен пък, като според приложеното по преписката удостоверение, електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи е активирана на 16.03.2021г.

В отговор на отправеното искане, от К. И. И. е постъпило писмено обяснение – декларация, в която е заявено, че „…Нямаме издавани фактури към ЕКСТРА ФРУТ ЕООД с ЕИК ********* в периода 01.01.2016 – 30.11.2020…“. Посочени телефони и електронен адрес за допълнителни уточнения при необходимост. Приложено е пълномощно подписано от В. Ж. Ж., в качеството му на управител на „Седия“ ЕООД,  ЕИК *********, с което И. е упълномощен да представлява дружеството пред приходна администрация.

 

18. В този случай, в отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001320008231-040-002 от 21.01.2021 г.(л.340), от страна на дружеството жалбоподател са били представени, всички процесни фактури, придружени от фискални бонове, издадени на съответната за всяка фактура дата от ЕКАФП с фабричен № DY249401 и номер на фискалната памет 3566639; стокови разписки; извлечение от дневник на сметка 401, контрагент 214 „Седия“ ЕООД.

Нито в хода на административното, нито пък в хода на съдебното производство, от страна на жалбоподателя се заявиха твърдения и се представиха някакви допълнителни доказателства, които да отстранят противоречието между представените писмени документи и изричното изявление, на редовно упълномощения  представител на „Седия“ ЕООД, че сделки между двете търговски дружества не са осъществявани. При надлежното отзоваване на представителя на „Седия“ ЕООД, предоставените телефони и електронен адрес за контакти и заявената готовност за съдействие, несъмнено е, че ако процесните доставки бяха действително осъществени, то не би имало никаква пречка, от страна на „Екстра Фрут“ ЕООД да се предприемат съответните действия, да се установи контакт с представителя на „Седия“ ЕООД и спорния по делото въпрос относно подлежащите на установяване факти, да бе изяснен и разрешен. Липсата на каквато и да е процесуална активност в тази насока и съответно, липсата на каквито и да е допълнителни обяснения или доказателства, изключват възможността, в този случай да се направи еднозначен и несъмнен извод, че доставките в този конкретен случай са действително проявен юридически факт.

19.  В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството жалбоподател е упражнило право на данъчен кредит по доставки за които са издадени фактури(л. 398,) както следва :

Фактура №	Вид стока	Кг.	Данъчна основа	ДДС	Обща стойност
301 от 12.02.2020	смокини	1000	5183,33	1036,66	6220,00
319 от 18.02.2020	боровинки	1000	5141,67	1028,33	6170,00
340 от 25.02.2020	вишни	1000	5083,33	1016,66	6100,00
332 от 26.12.2019	дюли	1000	2333,33	466,66	2800,00
317 от 22.12.2019	смокини	1200	2916,67	583,33	3500,00
310 от 18.12.2019	ягоди	250	2166,67	433,33	2600,00
303 от 14.12.2019	смокини	1000	2500,00	500,00	3000,00
298 от 09.12.209	ягоди	300	2833,33	566,66	3400,00
294 от 04.12.2019	дюли	1100	2750,00	550,00	3300,00
Всичко		7850	30908,33	6181,66	37090,00

 

Доставчик е „САМЕКС“ ЕООД,  ЕИК ********* с посочен адрес гр. София, Район Младост, бул. Цариградско шосе, № 135А.

В отговор на отправено до дружеството Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001320008231-041-001 от 17.03.2021 г.(л.522), от М. К., в качеството и на счетоводител на „Самекс“ ЕООД е постъпило писмено обяснение(л. 530), в което е заявено, че „….През 2016 – 2020 година фирма Самекс ЕООД не е имала взаимоотношения с фирма Екстра фрут ЕООД ЕИК  *********, не е издавала фактури към посочената фирма, нито е получавала плащане от нея. Дейността на фирма Самекс ЕООД е предоставяне на ресторантьорски услуги и доставка на храна за в къщи, като е франчайзинг партньор за България на брандовете KFC, Dunkin Donuts, Nordsee……“. Заявена е готовност за предоставяне на допълнителна информация при необходимост.

От страна на „Екстра фрут“ ЕООД са били представени, всички процесни фактури, придружени от фискални бонове, издадени на съответната за всяка фактура дата от ЕКАФП с фабричен № DY249401(тук може да се констатира, че фабричния номер на фискалното устройство е идентичен с фабричния номер на фискалното устройство от което са издадени фискалните бонове от името на „Седия“ ЕООД) и номер на фискалната памет 04566629; стокови разписки; извлечение от дневник на сметка 401, контрагент 216 „Самекс“ ЕООД.

В обсъждания казус, също трябва да се посочи, че нито в хода на административното, нито пък в хода на съдебното производство, от страна на жалбоподателя се заявиха твърдения и се представиха някакви допълнителни доказателства, които да отстранят противоречието между представените писмени документи и изричното изявление, на редовно упълномощения  представител на „Самекс“ ЕООД, че сделки между двете търговски дружества не са осъществявани. При надлежното отзоваване на представителя на „Самекс“ ЕООД и заявената готовност за съдействие, несъмнено е, че ако процесните доставки бяха действително осъществени, то не би имало никаква пречка, от страна на „Екстра Фрут“ ЕООД да се предприемат съответните действия, да се установи контакт с представителя на „Самекс“ ЕООД и спорния по делото въпрос относно подлежащите на установяване факти, да бе изяснен и разрешен. Липсата на каквато и да е процесуална активност в тази насока и съответно, липсата на каквито и да е допълнителни обяснения или доказателства, изключват възможността, в този случай да се направи еднозначен и несъмнен извод, че доставките в този конкретен случай са действително проявен юридически факт.

 

20. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството жалбоподател е упражнило право на данъчен кредит по доставки за които са издадени фактури(л. 221) както следва :

 

Фактура №	Вид стока	Кг.	Дан. основа	ДДС	Обща стойност
43 от 10.12.2020	малини	1900	7980,00	1596,00	9576,00
56 от 18.12.2020	смокини	1500	3900,00	780,00	4680,00
52 от 17.12.2020	синя слива	2500	1250,00	250,00	1500,00
	ягода Тоскана	900	3780,00	756,00	4536,00
44 от 14.12.2020	тиква	3500	8015,00	1603,00	9618,00
Всичко		10300	24925,00	4985,00	29910,00

 

 

Доставчик на стоките е „МАЙО ПРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Дедеагач, № 40, магазин 8 ап. 3, управител и собственик на капитала Г. Й. Р..

По отношение на дружеството доставчик е била предприета насрещна проверка(л. 534), резултатите от която са обективирани в Протокол № П-22221021074161-141-001  от 02.06.2021 г. Според въпросния удостоверителен документ, с оглед връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения, са били извършени две посещения в седалището и адреса на управление на дружеството, за които са съставени  Протоколи № 1621243  от 26.04.2021 г. и 1621244 от 07.05.2021 г. при които не е бил открит представител на същото. Изготвено е било съобщение по чл. 32 от ДОПК, за което няма данни кога е поставено и съответно свалено от определеното за това място в администрацията. Твърди се, че с до дружеството е отпратена покана по пощата, с писмо придружено от известие за доставяне, но в тази насока по административната преписка не се съдържат данни. Според приложеното по делото Съобщение(л. 540), искането за представяне на документи и писмени обяснения е било изпратено и на e-mail majo-pro@abv.bg.

Посочено в протокола за насрещна проверка е, че „Майо про“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 29.04.2020 г. и дерегистрирано на 19.03.2021 г. при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че в дневника за продажби и СД по ЗДДС за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. на проверяваното дружество са включени процесните фактури с получател „ЕКСТРА ФРУТ“ ЕООД ЕИК *********:.

Счетено е, че в указания на дружеството седем дневен срок не са представени исканите документи и писмени обяснения.

 

21. Във връзка с описаните доставки, в отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001320008231-040-002 от 21.01.2021 г.(л.340), от страна на дружеството жалбоподател са били представени дневник на счетоводна сметка 401 контрагент 242 „Майо про“ ЕООД, всички процесни фактури, придружени от фискални бонове, издадени на съответната за всяка фактура дата от ЕКАФП с фабричен № DY452810 и номер на фискалната памет 36610846, да която е установено, че е регистриран с титуляр „Майо про“ ЕООД. Приложени към всяка една фактура са Стокови разписки и Приемо – предавателни протоколи, съставени между представители на доставчика „Майо про“ ЕООД и на получателя „ЕКСТРА ФРУТ” ЕООД. Удостоверителните волеизявления в протоколите са скрепени с подписите на физическите лица и печатите на двете търговски дружества.

С възражението срещу ревизионния доклад, от  страна на дружеството са представени всички процесни фактури; извадка от хронологичния регистър на „Майо про“ ЕООД за м. 12. 2020 г. в който са осчетоводени процесните фактури; инвойс фактурa и протоколи по ЗДДС от 31.07.2020 г. и 30.09.202 г., относно получени стоки от „Майо про“ ЕООД от неговия доставчик EB GROUP S.R.O. c VAT SK********** с номер по ДДС PL6312631481.

Представена е „Обяснителна записка“ от А. П. .П, в качеството му на управител на „Майо про“ ЕООД (л. 764), във връзка с Искане за представяне на документи и писмени обяснения № П-22221021074161-040-001  от 21.04.2021 г., адресирано до ТД на НАП София, Офис – Подуяне. В същото е заявено следното :  „Майо про“ ЕООД е извършвало търговска дейност с „ЕКСТРА ФРУТ” ЕООД, като са осъществявани доставки на плодове и зеленчуци, стойностите и количествата на които са подробно описани във фактурите. Доставките са извършени в срок и съгласно изискванията на Възложителя. За доставките са издадени, подписани от двете страни, приемо-предавателни протоколи. По отношение на осчетоводяването на цитираните фактури, към обяснението са приложени, извлечения от счетоводни сметки 4532, 411, 702, 401, 304. Заявено е, че стоките предмет на процесните доставки са закупени от EB GROUP S.R.O. c VAT SK2120369779, съобразно приложените Invoce. Транспорта на стоките е извършено от доставчика EB GROUP S.R.O., директно до обекта на клиента. Плащането е извършено в брой, срещу издадени бонове от ЕКАФП на дружеството както и по банков път. Към процесните фактури, няма издадени данъчни кредитни известия.

Според отразеното върху Обяснителната записка, същата и приложенията към нея са били изпратени на приходна администрация по електронен път на 02.06.2021 г. Неясно защо обаче, тези обяснения и документи, нито са били приобщени по преписката, нито пък са обсъждани в ревизионния доклад.

 

22. С оглед тези данни, следва се приеме, че констатацията на органите по приходите за това, че представители на прекият доставчик „Майо про“ ЕООД не са били открити на адреса на управление, както и че дружеството не се е отзовало в срок и не е представило исканите от него писмени документи и обяснения са несъответни на доказателствата по делото и неистински.

Както се посочи, въпросните обяснения и документи освен на ТД на НАП София, са били изпратени и на дружеството жалбоподател, което ги е приложило към възражението си срещу ревизионния доклад. Те са били коментирани от органите издали ревизионния акт по следния начин – „…. От този протоколи не става ясно за какви стоки става въпрос, които са получени от „МАЙО ПРО" ЕООД. Няма приложени никакви придружаващи описи и спецификации към тях. Количествата плодове, които са продадени на „Екстра Фрут" ЕООД значително надвишават тези, които са закупени. Не са представени оборотни ведомости за съответния период, от които да е видно, че тези регистри съответстват и са включени в цялостното счетоводство. Няма представени документи, които доказват съхранението на плодовете, както и тяхното транспортиране. Представените допълнително фактури и приемо-предавателни протоколи за известни още в хода на ревизията на органите по приходи.….“. Явно документите наистина са били известни на органите по приходите, но при това положение, следва логичния извод, че те съзнавано не са били обсъдени в ревизионния доклад и вместо това са направени неверните констатации, че задълженото лице, не се е отзовало на отправеното му искане и не представило обясненията и документите за които е било задължено.

С оглед твърдения изложени в ревизионния акт, органа по приходите не е предприел никакви допълнителни процесуални действия, като нито служебно са събирани допълнителни доказателства, нито пък такива са искане от дружеството жалбоподател или неговия пряк и предходен доставчик.

Очевидно, избраният от органите по приходите подход за извършване на процесната ревизия е непълно и неточно извършване на съответните административно процесуални действия, пълно отричане на каквато и да е доказателствена стойност на представените в хода на ревизията доказателства и неистинно или неточно интерпретиране на съдържащите се в тях данни.

 

23. Изложеното до тук, налага да се посочи, че самостоятелния и цялостния анализ на описаните писмени документи, които са представени от жалбоподателя и от предходния му доставчик  „Майо про“ ЕООД сочи, че те съдържат напълно идентични данни по отношение физическата наличност на стоките, начина по който е осъществен техния транспорт, мястото и лицата между които е ставало предаването и приемането им; начина на плащане на дължимите суми по тях, предходните доставчици, последващата им реализация на вътрешния пазар и съответните счетоводни операции за всяка една от стопанските операции. Значителният брой на тези документи, големият обем и еднозначност на информацията, която се съдържа в тях, повече от очевидно изключва мислимата възможност, те да са съставени с оглед процесното ревизионно производство, с цел да удостоверят благоприятни за жалбоподателя факти, както счита ответният административен орган. В този случай, автентичността на нито един от документите не бе оспорена в съдебното производство, поради което няма никаква пречка, фактите и обстоятелствата за които се отнасят те, да се приемат за установени така, както са отразени в документите. Все в тази насока трябва да отбележи и констатацията на органа по приходите, че при извършена проверка в информационната система на администрацията е установено, че „Майо про“ ЕООД е включило в дневниците си за продажби за периода 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г.  процесните фактури с получател „Екстра фрут“ ЕООД, тоест доставките са надлежно заявени пред органа по приходите, към момента на тяхното осъществяване.

Ето защо от фактическа страна, ще следва да се приеме, че тези писмени документи са автентични и са съставени от жалбоподателя, прекия и предходните нему доставчици, за да обективират насрещните им волеизявления, относно фактическото осъществяване на престациите, за които те са се задължили по обсъжданите доставки. Позитивното проявление на фактите за които свидетелстват тези документи, безпротиворечиво се потвърждава както от констатациите на назначените по делото вещи лица, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Това ще рече, че доставката на всяка една от стоките предмет на процесните фактури от „Майо про“ ЕООД и фактическото и получаване от „Екстра фрут“ ЕООД, следва да бъдат приети за доказани в настоящото производство.

 

24. В хода на ревизионното производство е установено, че „Екстра фрут“ ЕООД е упражнило право на пълен данъчен кредит по следните фактури :

 

Фактура №	Услуга	Цена	Дан. основа	ДДС	Обща стойност
7 от 27.06.2016	наем 05-06	24400	24400	4880	29280,00
11 от 30.08.2016	наем 07	15700	15700	3140	18840,00
21 от 27.10.2016	наем 08	10416,67	10416,67	2083,334	12500,00
Всичко			50516,67	10103,33	60620,00

 

Доставчик на стоките е „ПРАЙМ ПАРК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 5.

По отношение на дружеството доставчик е била предприета насрещна проверка(л. 382), резултатите от която са обективирани в Протокол № П-22221421044451-141-001  от 06.04.2021 г. Според въпросния удостоверителен документ, с оглед връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения, са били извършени две посещения в седалището и адреса на управление на дружеството, за които са съставени  Протоколи № 1600963 от 23.03.2021 г. и 1600966 от 01.04.2021 г. при които не е бил открит представител на същото. Не се твърди да е било изготвяно съобщение по чл. 32 от ДОПК, нито пък, че е поставяно и съответно свалено от определеното за това място в администрацията. Не се твърди, съобщения с искането за представяне на документи и писмени обяснения да е било изпращано с писмо до дружеството.

Твърди се, че искането за представяне на документи и писмени обяснения е било изпратено и на e-mail niki@primelg.net  и prime@primelg.netно съобщението не било отворено от адресата.

Посочено в протокола за насрещна проверка е, че в търговския регистър, няма отбелязан вписан управител на  „Прайм парк“ ООД .

При тези данни, в ревизионния доклад е посочено, че към момента на съставянето му, искане за представяне на документи и писмени обяснения с № П-22221421044451-040-001 от 22.03.2021 г. не е връчено и не са представени документи от проверяваното дружество.

Извършена е била справка информационния масив на ТД на НАП, София, офис „Изток“, при която е установено, че „Прайм парк“ ООД не е включило в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за данъчен период 01.01.2016 г.-30.11.2020 г. фактури издадени на „Екстра Фрут“ ЕООД с ЕИК:*********.

Във връзка с описаните доставки, в отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001320008231-040-002 от 21.01.2021 г.(л.340), от страна на дружеството жалбоподател са били представени(л.244) : дневник счетоводна сметка 401, контрагент 152 „Прайм парк“ ООД; хронологичен опис; Договор за наем от 01.03.2016 г., сключен между „Прайм парк“ ООД, като наемодател и „Екстра Фрут“ ЕООД, като наемател, относно складово помещение, находящо се на етаж партер, кота ± 0,0 на Търговския център при комплекс „Софарма Бизнес Тауърс“. Наемната цена е определена на Ђ300,00 на квадратен метър. Договорът е сключен за срок от една година. Представени са данъчни фактури № ********** от 27.06.2016 г. и № 00000100021 от 27.10.2016 г.

Единствения коментар на описаните данни от страна на органа по приходите е, че в договора не е посочена площта на наетия обект и липсва описание на помещението и за какво би следвало да бъде използвано.

Действително, нито в договора за наем, нито пък в останалите документи по делото, помещението което е обект на наемното правоотношение не е описано с ясни и еднозначно определящи го индивидуализиращи белези. Каквато и да е яснота в тази насока не внесоха и разпитаните по делото свидетели. Показанията на същите са неконкретни и непълни по отношение на имота, за който се поддържа да е бил ползван от дружеството под наем. Свидетелката Гаралова е заявила единствено, че „….Преди известно време собственикът взе друго помещение под наем, за да складира там готовата продукция, но се указа неудачно, започнаха да вдигат наемите. В гр. София се намираше това помещение, но не мога да кажа точния адрес….“, а свидетеля Митрушев, че „… Имаше един период от време когато беше наел помещение в гр. София в кв. Дианабад, но беше за кратко. Използваше се за складиране на готова продукция. Това беше преди 5-6 години може би. Точно не мога да си спомня….“. Явно е с оглед твърденията на свидетелите и на управителя на дружеството жалбоподател, че дори да е имало наемно правоотношение между двете дружества, то е било прекратено преди изтичане на уговорения в договора срок. Кога обаче е било сторено това, по делото нито се заявяват конкретни факти, нито се представят относими към спора доказателства. Все в тази насока трябва да се добави, че липсват каквито и да е доказателства за заплащане на паричен наем между двете търговски дружества. В представените по делото фактури, като метод на плащане е посочено – по банков път. Платежни нареждания обаче не са представени. Все в тази насока трябва да се посочи, че в приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице в констатациите си относно взетите счетоводни операции във връзка с всички процесни фактури е констатирало единствено, че „….При плащане на фактурата е дебитирана счетоводна сметка 401 „Доставчици”, срещу кредитиране на сметка 501 „Каса в левове”….“ тоест, вещото лице не е констатирало движение по кредита на сметка 503 „Разплащателна сметка в левове“  или пък по кредита на сметка 504 „Разплащателна сметка във валута“, във връзка с извършени плащания по фактурите с издател „Прайм парк“ ООД.

Тези обстоятелства и липсата на конкретни данни за наетият под наем имот, за периода в който се твърди да е съществувало наемното правоотношение и за фактическото заплащане на определената наемна цена, изключват възможността да се направи еднозначен и безпротиворечив извод, че между двете търговски дружества е съществувало наемно правоотношение, по което „Прайм парк“ ООД е предоставила, а  „Екстра Фрут“ ЕООД е получило процесната услуга, за която е заплатило на първото дружество съответната наемна цена.

 

 

V. За правото :

 

25. Съобразно националния правен ред, с дефиницията  чл. 6 от ЗДДС е определено, че доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Съобразно легалната дефиниция, възведена в чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС пък, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС пък предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

 

26. Според дефиницията, възведена в чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., относно общата система на данъка върху добавената стойност(ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1) - „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Очевидно, националния закон, не транспонира коректно и точно чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, доколкото изисква във всички случаи да е налице прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока, за да се приеме, че е налице доставка за целите на облагането с данък върху добавената стойност.

По смисъла и разума на посоченият текст от Директивата, доставка като проявен юридически факт ще е налице, когато едно данъчно задължено лице прехвърли /предостави/  конкретна материална вещ и овласти получателя да се разпорежда фактически с нея като неин собственик. Очевидно при това положение е, че начина и формата на придобиване на правото на собственост в случая са без значение. В този смисъл в Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението", София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното :  “.... понятието „доставка на стоки" по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, C-435/03, Recueil, стр. I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, C-237/09, Сборник, стр. I-4985, точка 24).

В този контекст националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ като собственик (вж. Решение по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, посочено по-горе, точка 13).

Оттук следва, че дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ.

По същия начин доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съответните стоки... “.

В този смисъл, транспонирането на цитирания текст от Директивата в националното ни законодателство е некоректно в първоначалната редакция на чл. 6 от националния ЗДДС. Поради тази причина, с § 30, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО(ДВ, бр. 96 от 06.12.2019 г.), нормата бе допълнена с текста „… както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик...“.

 

27. Разрешаването на текущия административно правен спор, налага да се съобразят и някои разрешения, дадени от Съда на Европейския съюз по отправени до него и то от български съдилища преюдициални запитвания. Така в Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К" ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното: „…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали „Евита-К” може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки … За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни. Във връзка с това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба. … Това е така, когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС …… Обратно, не е съвместимо с режима на правото на приспадане по Директива 2006/112 да се санкционира с отказ да се признае това право данъчно задължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата от доставки преди и след извършената от данъчно задълженото лице е свързана с измама с ДДС….“. В решението, отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.

Повече от ясно е че, няма никаква причина, цитираните до тук разрешения на Съда на Европейския съюз, да не бъдат съобразени в пълнота при разглеждането на конкретния административно правен спор, с който е сезиран административният съд.

 

28. Несъмнено е, че процесните първични счетоводни документи, касаят не нещо друго, а договори за продажба на родово определени вещи – различни видове плодове. Договора за търговска покупко – продажба на вещи определени по своя род е – двустранен; възмезден; комутативен; консенсуален. Той е неформален по принцип. Продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността (чл.183 от ЗЗД) и да предаде продадената вещ (чл.187 от ЗЗД). Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ, при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещно правно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта. Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24 ал.2 от ЗЗД. То се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито, каза се, са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Очевидно, определянето или предаването на родово посочените вещи е фактическото действие, което има за последицата преминаването им във владение на получателя по доставката и съответно на добиването на възможността, той да се разпорежда с тях като собственик (независимо от обстоятелството, дали това вещно право е било в патримониума на неговия доставчик или не). 

Ето защо, отчитайки спецификата на обществените отношения, имащи за предмет облагане на оборота на стоки с данък върху добавената стойност, чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г.), не държи сметка за транслативната сукцесия (прехвърлително правоприемство), като вещноправна последица от покупко - продажбата на стоки, а изрично дефинира, че „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.

 

29. Тези съображения, съотнесени с описаните в предходния раздел факти и обстоятелства, налагат да се приеме следното по отношение на правото на данъчен кредит по доставките от „Жорди 2019“ ЕООД, ЕИК *********; „Цвети комерс 72“, ЕООД, ЕИК 20446382 и „Майо про“ ЕООД, ЕИК ********* :

- както доставчиците, така и жалбоподателя са регистрирани по реда на ЗДДС субекти ;

- процесните стоки физически съществуват като материални вещи. Този факт е поначало неспорен между страните. В тази насока са конкретните показания на разпитаните по делото свидетели, относно произхода, фактическото получаване на плодовете и тяхната преработка в сладка и сиропи  ;

- правото на разпореждане със стоките, като собственик е било фактически предоставено на жалбоподателя. Напълно идентични данни в тази насока са данните, които се съдържат във всички приобщени по делото писмени документи, в свидетелките показания и в изготвените експертни заключения. Съвкупната преценка на всички тези доказателства, дава пълната възможност да се установи механизма на осъществяване на доставките, начина и средствата за транспортиране на стоките и предаването им от доставчиците в разпореждане на жалбоподателя, както и лицата между които тези действия са осъществени ;

- данъчната основа и дължимият ДДС са ефективно разплатени между доставчиците и получателя. ;

- жалбоподателя е вложил процесните стоки в собственото си производство (няма съмнение и спор, че предприятието на търговеца е реално и ефективно работещо) и се е разпоредил с получената в резултат продукция като собственик, посредством извършването на последващи, търговски покупко продажби. В тази насока, органа по приходите нееднократно е заявил, че счита за несъмнен факт, физическата наличност на процесните стоките, предоставянето им в разпореждане на жалбоподателя и влагането им в производството на сладка и сиропи.;

- издадени са редовни съобразно изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС фактури ;

Тези факти са необходими и достатъчни за да се приеме, че процесните доставки са несъмнено установени, позитивно проявени, юридически факти и съответно, като правна последица от това, за жалбоподателя се е породило правото на данъчен кредит, което той е надлежно упражнил.

 

30. Каза се в предходния раздел на решението, че след като е констатирал някои несъществени несъответствия в данните или пък липсата на данни за определени действия във връзка с доставките, органът по приходите не е предприел каквито и да е допълнителни действия за тяхното уточняване и установяване и то при оказано пълно съдействие от страна на жалбоподателя и преките му доставчици. Обратно, за да придаде някаква фактическа обоснованост на отказа си да признае упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит, административният орган, изцяло е избегнал в мотивите на оспорения акт, посочването на несъмнено и еднозначно установени факти и е заявил неистински и неверни данни, които представените по делото доказателства не съдържат.

Ето защо, внасянето на съмнения относно фактическото извършване на доставката, само по себе си не е достатъчно за да се откаже заявеното от жалбоподателя право на данъчен кредит. Този подход на административния орган е в явно противоречие с установените в процесуалния закон принципи за “обективност” и “служебно начало” /чл. 3 и чл. 5 от ДОПК/, според които органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по кодекса се основават на действителните факти от значение за случая. Съответно, органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.

Крайният извод е, че съобразно данните, съдържащи се приобщените по делото доказателства, следва да се приеме, че обсъжданите тук доставки са осъществени юридически факти, поради което упражненото от жалбоподателя право е фактически и правно основано, сиреч в тази част, ревизионния акт е незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде отменен относно всеки един от съответните данъчните периоди, както следва :

- в размер на 2000,00лв. за м. юли 2017г. и 820,62 лв. лихви за просрочие;

- в размер на 6371,60 лв. за м. юли 2020 г. и 672,61 лв. лихви за просрочие;

- в размер на 1637,80 лв. за м. август 2020 г. и 159,24 лв. лихви за просрочие;

- в размер на 2376,00 лв. за м. декември 2020 г. и 150,49 лв. лихви за просрочие;

- в размер на 2609,00 лв. за м. януари 2021 г. и 142,78 лв. лихви за просрочие.

 

31. Не така стоят нещата относно упражненото право на данъчен кредит по доставките от  „Седия“ ЕООД,  ЕИК *********; „Самекс“ ЕООД,  ЕИК ********* и „Прайм парк“ ООД, ЕИК *********.

Прежде изложените съображения, съотнесени с конкретиката на тези три случая, налага отново да се посочи, че за да се установи наличието на процесните доставки като позитивно проявени факти, необходимо бе да се установи конкретното, фактическо съществуване, определяне или предаване на индивидуализираните по своя род вещи на получателя и съответно да се приеме, че нему е прехвърлено правото за разпореждане със стоките като собственик, съответно да се установи че наемното твърдяното наемно правоотношение с последно посоченото дружество е имало конкретен обект и услугата по предоставянето и ползването ме под наем от дружеството жалбоподател са фактически осъществени.

Както в хода на административната процедура, така и в хода на съдебното производство конкретни доказателства в тази насока не се представиха. Действително, процесните фактури, фискални бонове, стокови разписки, извлечения от счетоводни регистри, наемен договор, съдържат някакви данни относно сделки със стоки и услуги подобни на процесните, но тези данни, включително преценени в тяхната съвкупност, не дават конкретен отговор на посочените въпроси – дали, стоките са съществували като физическа наличност, къде, кога и как дружеството жалбоподател е придобило владението върху стоките и съответно правото да се разпорежда с тях като собственик, респективно, че  съответно е получило, конкретния резултат за който се е задължил съконтрагента му по сделката за предоставяне на услуга. Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, представители на „Седия“ ЕООД и  „Самекс“ ЕООД изрично са отрекли процесните сделки да са били осъществявани фактически, а по отношение на предоставянето на наемната услуга, липсва каквато и да е определеност по отношение на обекта, периода на предоставяне на услугата и фактическото ползване на веща.

 Това ще рече, че както фактическите констатации, така и правните изводи на органа по приходите са обосновани и съответни на материалния закон. След като не е установено наличието на доставки, като позитивно проявени юридически факти, правото на данъчен кредит не може да възникне. Упражняването му от жалбоподателя е незаконосъобразно както следва :

- в размер на 4880,00лв. за м. юни 2016г. и 2542,32 лв. лихви за просрочие;

- в размер на 3140,00 лв. за м. август 2016 г. и 1579,72 лв. лихви за просрочие;

- в размер на 2083,33 лв. за м. октомври 2016г. и 1012,81 лв. лихви за просрочие;

- в размер на 3333,32 лв. за м. октомври 2019 г. и 605,60 лв. лихви за просрочие;

- в размер на 1666,66 лв. за м. ноември 2019 г. и 288,91 лв. лихви за просрочие;

- в размер на 5600,00 лв. за м. декември 2019 г. и 924,07 лв. лихви за просрочие.

 

32. На следващо място, според чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Според чл. 4, ал. 2 от Закона за счетоводството, първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.

Според чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗСч., първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация : предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция, като чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, допуска възможността, счетоводен разход да бъде признат за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

Казано с други думи, един разход може да бъде признат за целите на облагането с пряк данък, когато е налице фактически осъществена доставка, чийто предмет, натурално и стойностно изражение са относими към конкретно съществуващо благо и са истинно отразени в първичен счетоводен документ или пък в други документи, които съдържат конкретните данни за тези, индивидуализиращи доставката белези.

Приобщените в хода на ревизионното и в хода на съдебното производство документи и доказателства, в тяхната съвкупна преценка, не обосноват еднозначен и несъмнен извод, че доставката на услуга по предоставяне под наем на конкретен недвижим имот е фактически осъществена между „Прайм парк“ ООД, като наемодател и „Екстра фрут“ ЕООД, като наемател, така както, това е отразено в описаните първични счетоводни документи. Подробни съображения в тази насока, бяха развити в предходното изложение.

При това положение, правилно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, финансовия резултат на дружеството жалбоподател  е увеличен със сумите : общо в размер на 24440,00 лв. за финансовата 2016 г.; общо в размер на 3616,67 лв. за финансовата 2017 г. и общо в размер на 22500,00 лв. за финансовата 2018 г. Съответно, правилно са определени задълженията за пряк данък и лихви за просрочие при разчитането им с бюджета за всяка една от посочените финансови години.

 

VІ. За разноските :

 

33. С оглед констатираната частична незаконосъобразност на административния акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски за производството, които се констатираха в размер на 1185,73лв., съобразно представения списък.

С оглед констатираната частична неоснователност на жалбата, на административния орган се дължи възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита, което се констатира в размер на 2814,88лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001320008231-091-001 от 30.08.2021 година, издаден от Т. В. П. на длъжност началник сектор, възложител ревизията и В. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при Териториална дирекция Пловдив на Националната агенция за приходите,  потвърден с Решение № 589 от 10.11.2021год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите,  в частта му  с която за „ЕКСТРА ФРУТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, ул. „Васил Левски” № 19, вх. А, обл. Пазарджик, са определени задължения за данък върху добавената стойност: в размер на 2000,00лв. и сумата от 820,62 лв. лихви за просрочие, за м. юли 2017г. ; в размер на 6371,60 лв. и сумата от 672,61 лв. лихви за просрочие, за м. юли 2020 г.; в размер на 1637,80 лв. и сумата от 159,24 лв. лихви за просрочие, за м. август 2020 г.; в размер на 2376,00 лв. и сумата от 150,49 лв. лихви за просрочие, за м. декември 2020 г.; в размер на 2609,00 лв. и сумата от 142,78 лв. лихви за просрочие, за м. януари 2021 г..

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ЕКСТРА ФРУТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, ул. „Васил Левски” № 19, вх. А, обл. Пазарджик, против Ревизионен акт № Р-16001320008231-091-001 от 30.08.2021 година, издаден от Т. В. П. на длъжност началник сектор, възложител ревизията и В. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при Териториална дирекция Пловдив на Националната агенция за приходите,  потвърден с Решение № 589 от 10.11.2021год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите,  в частта му с която за търговското дружество, са определени задължения за данък върху добавената стойност: в размер на 4880,00лв. и сумата от 2542,32 лв. лихви за просрочие, за м. юни 2016г.; в размер на 3140,00 лв. за и сумата от 1579,72 лв. лихви за просрочие, м. август 2016 г.; в размер на 2083,33 лв. и сумата от 1012,81 лв. лихви за просрочие, за м. октомври 2016г.; в размер на 3333,32 лв. и сумата от  605,60 лв. лихви за просрочие, за м. октомври 2019 г.; в размер на 1666,66 лв. и сумата от 288,91 лв. лихви за просрочие, м. ноември 2019 г.; в размер на 5600,00 лв. и сумата от 924,07 лв. лихви за просрочие, за м. декември 2019 г.; определено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за календарната 2016 г. в размер на 2444,00лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер 1093,78лв. ; определено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за календарната 2017 г. в размер на 361,66лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер 125,28лв. ; определено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за календарната 2018 г. в размер на 2250,00лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер 551,92лв.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, София да заплати на „ЕКСТРА ФРУТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, ул. „Васил Левски” № 19, вх. А, обл. Пазарджик, сумата от 1185,73лв. (хиляда сто осемдесет и пет лв. и седемдесет и три ст.), представляваща извършени разноски по производството.

 

ОСЪЖДА „ЕКСТРА ФРУТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, ул. „Васил Левски” № 19, вх. А, обл. Пазарджик 1185,73лв., да заплати на Национална агенция за приходите, София сумата от 2814,88лв. (две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и осемдесет и осем ст.), представляваща съответната част от възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

 

 

Административен съдия: /п/