Решение по дело №1380/2019 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№              /           .10.2019г., гр. Варна

                

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в публичното съдебно заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     Председател: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

                                                                       Членове: Ирена ПЕТКОВА

Иван СТОЙНОВ – мл.с.

                                                                       

при секретаря Галина СЛАВОВА,

като разгледа докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА,

въззивно гр. дело №1380 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано по въззивна жалба №48520/02.07.2019г. на ТП –Варна на НОИ срещу решение №2628/13.06.2019 год., постановено по гр. дело №255/2019год. по описа на ВРС. Според жалбоподателя, решението е недопустимо, а в условията на евентуалност – неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Развити са съображения за недопустимост на решението, тъй като работодател с наименование „Комплексно трудова бригада“ – с. Цонево няма. Счита, че с оглед събраните в хода на делото писмени доказателства, тр. книжка е издадена от „Комплексна териториална бригада“, с. Цонево. Излага, че ако се каса се явна фактическа грешка, то същата следва да бъде отстранена с оглед установяване основателността на иска. Във връзка със законосъобразността на съдебното решение, оспорва извода на първоинстанционния съд, че положеният „подпис в трудовата книжка за работодател“ не е оспорен от ответната страна. Твърди, че трудовата книжка на ищеца е оспорена в нейната цялост и не е необходимо отделното оспорване на всяко едно вписване в нея. Счита, че първоинстанционният съд неправилно приема, че представените от ищеца документи представляват начало на писмено доказателство по смисъла на ЗУТОССР, поради което и е допуснал изслушването на свидетелските показания. Трудовата книжка на Н. Ж. Г. не е доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, тъй като в нея също липсва рекапитулация за положен трудов стаж, т.е. не са спазени изискванията на чл. 6, ал. 1 от НТКТС / 1987 г., приложима към процесния период. Излага, че за да се ползва с формална и материална доказателствена сила, трудовата книжка на свидетелката е следвало да бъде оформена по предвидения от законодателя процесуален ред, а именно освен датата на постъпване и прекратяване на работата и основанието за прекратяване на трудовия договор, да съдържа и надлежна рекапитулация за продължителността на трудовия (осигурителен) стаж, с подпис на ръководителя и счетоводителя на предприятието, като липсата на тези изискуеми реквизити превръща трудовата книжка от официален документ в такъв, с липса на материална доказателствена сила. Предвид което счита, че свидетелските показания са недопустими, тъй като са събрани въз основа на писмени доказателства (трудова книжка), които нямат материална доказателствена сила поради липса на изискуемите от закона реквизити, е съществено процесуално нарушение, което води до неправилност на обжалваното решение и обуславя неговата отмяна. По изложените съображения моли да  бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено решението на ВРС, XXI състав по гр. дело № 255/2019 г., като недопустимо, а в условията на евентуалност – същото да бъде отменено като неправилно. В ос.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник

Чрез депозирания писмен отговор, въззивната жалба се оспорва от насрещната страна като се моли същата да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения, че постановеното решение е допустимо, правилно и законосъобразно. В ЗУТОССР е посочено „начало на писмено доказателство“, като именно такова се явява трудовата книжка на ищеца. В тази връзка счита, че гласните доказателства са били допустими, поради което правилно са били събрани и преценени от първоинстанционния съд. По изложените съображения се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по иск на К.С.И., ЕГН ********** ***, с правно осн. чл. 1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, предявен  срещу Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Варна, за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода 06.07.1987г.-31.07.1987г. ищецът е придобил трудов и осигурителен стаж, като е полагал труд по трудов договор на длъжност „бригадир“ към училище Х-то ЕСПУ „Антон Страшимиров“ – гр.Варна при работодателя Комплексна териториална бригада село Цонево. Според изложеното в исковата молба, ищецът е работил на 8-часов работен ден при работодателя Комплексно Трудова Бригада село Цонево при АПК „Камчия“ гр. Дългопол, Област Варна, като е получавал възнаграждение, което му е било изплащано в брой при приключване дейността на бригадата. Твърди, че тъй като при ответника не се съдържат документи във връзка с заеманото ТПО, то той не може да му издаде образец УП-13 по депозираното от ищеца заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.  По изложените съображения счита, че искът му е допустим и основателен, поради което моли съда да го уважи.

Чрез депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, ответникът НОИ, ТП –Варна оспорва предявения иск, като твърди, че същият е недопустим, а в условията на евентуалност -неоснователен. Излага, че трудовата книжка не е оформена съобразно изискванията Наредба №1 за трудовата книжка и трудовия стаж (ПМС72/1986г.), приложима към процесния период, тъй като липсва отразяване на продължителността на трудовия стаж  с цифри и думи, както и посочените подписи и печат. Не се оспорва, че към АПК „Камчия“ – Дългопол са били създадени комплексно трудови бригади - село Цонево и село Партизани с предмет на дейност „производство на растителна и животинска продукция“. Твърди се, че архивът за периода 01.01.1957г. – 30.09.2000г. на прекратения работодател ТКЗС – село Цонево е предаден на НОИ, като основанието за отказ от издаване на Обр. УП 13 за процесния период е липсата на информация, която да установи трудов или осигурителен стаж за ищеца при осигурителя ТКЗС с. Цонево или ТКЗС гр. Дългопол. В условия на евентуалност възразява, че ищецът в процесния период е заемал длъжността „бригадир“, като учащ се към този момент в Х-то ЕСПУ „Антон Страшимиров“  - гр. Варна, като на осн. чл.2, б.“е“ от Правилника за прилагане на дял ІІІ от КТ от 1951г.(отм.), при което е било налице задължение за работодателя да осъществи задължително осигуряване на работещия само за трудова злополука, но не и за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, поради което е недопустимо този стаж да му бъде зачетен при определяне правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по смисъла на чл.1, ал.1 ЗУТОССР.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото по делото е удостоверение №13/31.12.2018г., издадено от   НОИ, ТП на гр. Варна се установява, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на КТБ  село Цонево, не са приети в ТП на НОИ гр. Варна, на осн. чл. 5, ал.10 от КСО.

От представена трудова книжка на ищеца И. е видно, че на 06.07.1987г. същият е постъпил на работа в К.Т.Б. село  Цонево, като трудовото правоотношение е прекратено на 31.07.1987г., на осн. чл. 303, ал.2 КТ.

Представена е бригадирска книжка, издадена от ДКМС, в която се посочва, че ищецът за времето 06.07.-30.07 е участвал в окръжна младежка бригада „Георги Григоров“.

От представената по делото трудова книжка на свидетеля Н. Ж. Г., се установява, че същата е постъпила на работа на 06.07.1987г. в К.Т.Б. село Цонево, като ТПО е прекратено на 31.07.1987г., на осн. чл. 303, ал.2 КТ.

В о.с.з., проведено на  17.05.2019г., е разпитана Н. Ж. Г., която свидетелства, че с ищеца са съученици, като за периода 06.07.1987г. – 31.07.1987г. са участвали в младежка трудова бригада в село Цонево към АПК „Камчия“, Община Дългопол. Работата е изпълнявана при 8 – часов работен ден при 5 – дневна работна седмица. На работещите е била осигурена храна, транспорт, съответно им е било заплатено при  приключване на бригадата възнаграждение в размер на 78 лева.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, по реда, предвиден в него може да се установява  времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби

Според чл.5, ал.2 от с.з., за да е допустим иска, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Предвид така приложимото право, съдът намира, че предявеният от К. И. иск с пр. основание чл.1 ЗУТОССР е допустим, доколкото от приетите по делото писмени доказателства се установява, че работодателят е прекратил дейността си, а в архива на НОИ липсват разплащателни ведомости и други трудово-правни документи на Комплексна териториална бригада- село Цонево, която е част от АПК „Камчия“ гр. Дългопол.

Във връзка с неговата основателност, съдът съобрази следното:

В разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР е посочено, че по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа, като в ал. 2 в зависимост от характера на упражняваната трудова дейност са посочени примерни писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж: трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки и т.н.

Следователно представената трудова книжка, издадена от К.Т.Б.- с. Цонево, и съдържаща записвания от същия работодател досежно началния и крайния срок на полагане на труд, както и печат и подпис на длъжностното лице се писмени доказателства относно вероятността на полагане на трудовия стаж по смисъла на закона и правят  допустими свидетелските показания за установяване на същия. 

От представените копия е видно, че ищецът и свидетелката Нели Желева Георгиева, са започнали работа в К.Т.Б. село Цонево на 06.07.1987г. като ТПО е прекратено на 31.07.1987г., на осн. чл. 303, ал.2 КТ. От показанията на свидетеля се установява, че работният процес в К.Т.Б. село Цонево е бил организиран на база 8 – часов работен ден, при 5-дневна продължителност на работната седмица, за който положен труд в края на бригадата е заплатено възнаграждение в размер на 78 лева.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като обективни и непротиворечиви, кореспондиращи на останалите, събрани по делото доказателства, като преценявайки в съвкупност доказателствения материал приема, че за процесния период от 06.07.1987г. до 31.07.2987г., ищецът е положил труд по ТПО в К.Т.Б. село Цонево към АПК „Камчия“ гр. Дългопол.

Също така следва да се има предвид, че съгласно действащото към онзи момент законодателство, а именно чл.16, ал.1 от Наредба за организацията на младежкия бригадирски труд (отм.) обн. ДВ 43/05.06.1987г., времето, през което учащите се и ръководителите на бригади са участвали в комсомолска трудова бригада, се признава за трудов стаж съгласно КТ и социалното законодателство.

Във връзка с изложеното във въззивната жалба, настоящият състав съобрази следното:

На първо място съдът намира, че действително  в диспозитива на решението е допусната техническа грешка досежно името на работодателя. Още в исковата молба, ищецът чрез своя пълномощник е поискал да му бъде признат за трудов и осигурителен стаж периодът, в който е работил в „комплексна териториална бригада“. В решението на директора на ТД –Варна на НОИ също е посочено, че в поставените печати върху трудовите книжки се чете: „копл. терит. Бригада с. Цонево“.

От представеното копие на ДВ бр. 40 /стр. 29 от първ. дело/ в т.6 е видно, че към АПК „Камчия“-гр. Дългопол, се създават, считано от 01.01.1987г. „комплексни териториални бригади в с. Партизани и Цонево“.

По изложените съображения счита, че с настоящото решение следва да бъде допусната поправка тази техническа грешка, като тя по никакъв начин не влияе върху допустимостта, действителността и законосъобразността на първоинстанционното решение.

На следващо място трябва да се отбележи, че ако трудовата книжка беше оформена с всички необходими реквизити, печати и приключваща информация, обобщаваща целия трудов стаж при този работодател, то воденето на настоящия иск би било безпредметно, тъй като тя би удостоверявала наличието на спорния стаж.

Точно защото не е оформена по надлежния начин, трудовата книжка не може да удостовери наличието на трудов стаж за процесния период, но в същото време представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 6 от ЗУТОССР което прави вероятно наличието му, и с оглед на което са допустими свидетелски показания за установяването му.

Предвид съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение –потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид липсата на искания за присъждане на разноски и доказателства за направени такива в хода на въззивното производство, съдът не присъжда такива в полза на въззиваемата страна.

Водим от горното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2628/13.06.2019г., постановено по гр. дело №255/2019г. по описа на ВРС, 21-ви състав, с което се приема за установено в отношенията между К.С.И., ЕГН ********** *** и Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. Охрид №6, представлявано от И. П. в качеството й на Директор, че К.С.И., ЕГН ********** *** за периода 06.07.1987г.-31.07.1987г. е придобил трудов и осигурителен стаж, като е полагал труд по трудов договор, като е заемал длъжността „бригадир“ към училище Х-то ЕСПУ „Антон Страшимиров“ – гр.Варна при работодателя Комплексна териториална  бригада село Цонево, на осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.

Не присъжда разноски.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.             2.