№ 257
гр. Велико Търново , 28.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500189 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във връзка с чл. 423, вр. чл.
419, ал. 1 от ГПК.
С Определение № 260201/ 20.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 570/
2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОСТАВИЛ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл. 423 ГПК /вх. № 260879/ 16.09.2020 г. на
РС Ловеч/ и частна жалба против разпореждане за незабавно изпълнение на
заповед по ч.гр.д. № 2083/ 2015 г. на РС Ловеч /вх. № 260880/ 16.09.2020 г. на
РС Ловеч/, подадени от „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД, чрез Орлин Тодоров и
потвърдени от синдика З.Н. и е ПРЕКРАТИЛ производството по делото.
Недоволен от постановеното Определение, жалбоподателят адвокат
З.Н. Н. – постоянен синдик на „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД /н/, е подал частна
жалба. Навежда се довод, че преценката дали възражението е подадено в
едномесечен срок от узнаването не е въпрос по допустимостта, а по
основателността на подаденото възражение, като се цитира съдебна практика
в тази насока. Навеждат се и доводи, че законодателят определя за начален
момент на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение – моментът на
нейното връчване, а не знанието на длъжника за наличието на издадена срещу
1
него заповед за изпълнение, като се излагат подробни съображения в
подкрепа на твърденията. Иска се от Апелативния съд да отмени обжалваното
Определение и да върне делото на Ловешкия Окръжен съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
„ОББ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез пълномощника ст.
юрисконсулт Антон Александров, е подала отговор. В него е изразено
становище за неоснователност на подадената частна жалба. Твърди се, че
преценката дали възражението е подадено в преклузивния срок, е въпрос по
допустимостта, а не по основателността му, като се цитира съдебна практика.
Твърди се също така, че длъжникът, чрез своите органи, е узнал за заповедта
за изпълнение в един значително по-ранен момент, поради което е изтекъл
едномесечния преклузивен срок за подаване на възражението. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да
остави без уважение жалбата и да потвърди обжалвания с нея съдебен акт.
Към отговора е приложена цитираната съдебна практика.
Настоящият състав на Великотърновския Апелативен съд като обсъди
доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери
правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване пред Апелативния съд и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадените: възражение по чл. 423 ГПК
и частна жалба по чл. 419 ГПК, въззивният съд е посочил, в мотивите на
обжалваното Определение, че възражението е подадено след изтичане на
едномесечния преклузивен срок от узнаване заповедта за изпълнение.
Достигнал е до извода, че възражението е недопустимо, поради което същото
и подадената частна жалба следва да се оставят без разглеждане.
Великотърновският Апелативен съд споделя тези правни изводи на
Ловешкия Окръжен съд.
Пред Ловешкия Окръжен съд са били подадени от длъжника „ПЕТРОЛ
2
ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна: Възражение, с
вх. № 260879/ 16.09.2020 г., срещу Заповед № 1301/ 12.11.2015 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, постановена по ч.гр.д. № 2083/ 2015 г. по описа на РС – гр. Ловеч, с
правно основание чл. 423 ГПК и частна жалба, с вх. № 260880/ 16.09.2020 г.,
срещу Разпореждане за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д. № 2083/
2015 г. по описа на РС – гр. Ловеч, с правно основание чл. 419, ал. 1 ГПК.
Твърди се, че за издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, длъжникът „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“
АД е узнал на 18.08.2020 г., когато е получил заповедта чрез
представляващият търговското дружество Орлин Тодоров.
Съгласно нормата на чл. 423, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния
съд и ако съдът приеме възражението, той разглежда и подадената с него
частна жалба, в случая по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК. Несъстоятелен и в
противоречие със закона, а и с твърдението в подаденото възражение за
узнаване на издадената заповед за изпълнение на 18.08.2020 г., се явява
довода в частната жалба, че законодателят определя за начален момент на
срока за възражение срещу заповедта за изпълнение – моментът на нейното
връчване.
Тъй като едномесечния срок започва да тече от момента на узнаването,
този фактически въпрос подлежи на доказване от страната, която го твърди в
свой интерес, като при преценката дали срокът е спазен съдът следва да
изхожда от представените и събрани по делото доказателства.
По делото са налице данни, че длъжникът е узнал за заповедта за
изпълнение в един много по-ранен период от посочената дата 18.08.2020 г.
Видно от подадената от синдика на „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД /н/ С. С. Г.
молба, с вх. № 5860/ 09.06.2017 г., до ЧСИ А. З., с рег. № 769 към КЧСИ, с
район на действие – Окръжен съд-гр. Търговище е, че синдикът е поискал да
му бъде издадено удостоверение с информация по и.д. № 20167690400186,
съдържаща вкл. и изпълнителния титул, първоначалният кредитор и размера
на вземането. В издаденото удостоверение, изх. № 6552/ 09.06.2017 г.,
съдебният изпълнител е посочил, че изпълнителното дело е образувано въз
3
основа на Изпълнителен лист от 12.11.2015 г., на основание Заповед № 1301/
12.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 2083/ 2015 г. по описа на РС – гр.
Ловеч, по молба на „ЛИТЕКС“ АД /взискател/, като частен правоприемник на
„СИБАНК“ ЕАД, срещу длъжниците, между които и „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“
ЕООД. От известието за доставяне се установява, че писмото, с исканото
удостоверение, е било получено от синдика на 13.06.2017 г. Видно от
подадената молба за предявяване на вземане от кредитора „ЛИТЕКС“ АД в
производството по несъстоятелност на длъжника „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД
е, че в раздел ІІ Ликвидност и изискуемост на изброените вземания - т. 2.6 от
молбата е посочена Заповед за незабавно изпълнение № 1301/ 12.11.2015 г. и
издаден въз основа на нея Изпълнителен лист от 12.11.2015 г. по ч.гр.д. №
2083/ 2015 г. по описа на РС – гр. Ловеч. Тази молба е била връчена на
синдиците на длъжника „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД: С. Г. – на 31.01.2017 г. и
Б. М. – на 09.02.2017 г., което се установява от представените по делото
известия за доставяне на изпратените писма. Тъй като споделя изцяло
мотивите на Ловешкия Окръжен съд, включително и за по-ранното узнаване
във връзка с публикувания списък на приетите вземания, в който е било
включено и процесното вземане, настоящият състав на Апелативния съд
препраща към тях.
Несъстоятелен е довода в частната жалба, че преценката дали
възражението е подадено в едномесечния срок не е въпрос по допустимостта,
а по основателността на подаденото възражение. Настоящият състав на
Апелативния съд споделя съдебната практика, че посоченият в чл. 423, ал. 1
от ГПК едномесечен срок е преклузивен и за спазването му съдът следи
служебно, защото с пропускането му се погасява правото на възражение.
Тъй като възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено
извън рамките на преклузивния едномесечен срок, същото следва да се
остави без разглеждане, като недопустимо.
С оглед на този правен извод, без разглеждане следва да се остави и
подадената частна жалба по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК.
До същите правни изводи е достигнал и Ловешкият Окръжен съд,
поради което постановеното от него Определение е правилно и следва да се
4
потвърди.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260201/ 20.11.2020 г., постановено
по ч.гр.д. № 570/ 2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5